shareit

Артистът Живко Петров и колко е важна корицата на една книга

| от |

На улицата, в градския транспорт, у дома или в офиса, в кафенето или на брега на морето – вече навсякъде хората използват мобилните си устройства и все по-често правят това в съчетание с друга дейност. Независимо от професионалната сфера, смартфонът се е превърнал във верен спътник и партньор, който неотлъчно ни помага да отмятаме служебните си задачи.

За някои от нас обаче той е много повече от това. В поредицата от интервюта „През погледа на професионалиста“ с подкрепата на Samsung ще ви срещнем с интересни хора от различни области. Всеки от тях има професионален опит и вълнуващи истории, които да разкаже.

Живко Петров е име, което намираме във всяка книжарница, в която влезем, макар и то да не се набива на очи. Обикновено е „скрито“ на първите страници и стои редом до това на преводача. За сравнително краткия период от 3 години, художникът и дизайнер Живко Петров е натрупал изработени около 200 корици на книги.

В началото водещ е любителският му порив да създаде алтернатива на филмовите плакати, които не му допадат. С течение на времето нещата се стичат така, че издателите намират работите, които качва в интернет, и правят първите поръчки за корици на книги. Днес вече в портфолиото на Живко Петров могат да бъдат намерени корици на книги на Светлана Алексиевич, Ю Несбьо, Маргарет Атууд и най-скоро – Андре Асиман.

Живко Петров спада към групата на т.нар. самоуки артисти. Не е учил графичен дизайн или друга подобна специалност по изкуство. Споделя обаче, че това не му пречи, а напротив – помага. Какво още разказа той за пътя на една корица от художника до читателя, прочетете в разговора ни с него.

1170x781 (4)

Как рисуването на корици стана ваша професия?

В началото започнах да се занимавам с плакати за филми и правех много фен арт, който публикувах на много места в мрежата. Един от тях попадна при един от издателите, който го хареса и ме покани да направя корица на книга. То започна като хоби, съвсем странично. Тогава имах много други занимания, но в последствие ангажиментите нараснаха до степен, в която аз повече не можех да върша страничната работа и така рисуването на корици стана водеща професия.

А как изобщо се насочихте към визуалните изкуства?

Всичко започна абсолютно любителски. Започнах да правя плакати на филми, тъй като не ми харесваха официалните плакати. Когато в студиото, в което [в момента] работя, пуснаха един филм, аз им казах, че плакатът им не е хубав, и те ми казаха да им направя по-хубав. Аз им направих четири по-хубави и така ме наеха. Така започнах – със желание да направя нещо по-добро от това, което виждам.

Това, че нямате диплома по графичен дизайн, как се отразява на професионалния ви път?

Не ми е пречело по никакъв начин, никой никъде не ми е искал диплома. В известна степен [това] дори ми е помагало. Защото академичните среди у нас в тази област дават много, но вземат повече. Вкарват артистите в едни определени рамки, научават ги да ги следват, а е полезно при нас специално да излизаме от тези рамки.

1170x781 (1)

Тъй като читателят вижда само крайния продукт, бихте ли разказали какъв е процесът по създаването на една корица?

Процесите варират, като при най-базовия всичко започва с прочитането на книгата. След това започва сортиране на идеи и търсене на референции в зависимост от тематиката на книгата, после се скицира и след това започват да се правят драфтове и варианти на корицата. Най-накрая избирам кой да остане финалният вариант, който да представя на издателите. Понякога издателите имат думата, някои не искат да се месят, което е най-хубавото, защото така не съм ограничаван и вкаран в рамки. В хода на тази работа горе-долу съм опознал пазара и това, което те очакват, така че да няма връщани корици, защото са непазарни.

Един от последните ви проекти е корицата на „Назови ме с твоето име“. Бихте ли разказали повече за процеса по работата над романа?

Тази корица мина през милион метаморфози. Трябваше да бъде нещо съвсем различно, да има снимки на живо, но процесът безкрайно много се проточи и се наложи да правя корицата буквално в последния момент. Затова се наложи да използвам стокови фотографии. Идеята беше да избягам максимално далеч от филмовата представа за тази книга, която всички имат. Единственото, което ме доближава до филма, е ръчният шрифт, който използвах. Исках да представя връзката между героите. От там направих нещо, което наподобява „Сътворението на Адам“, защото самата книга е един вид израстване, осъзнаване на това младо момче и отварянето му към един изцяло един нов свят.

1170x781

Как се внедриха технологиите в професията на художниците?

Технологиите навлизат много и това е много хубаво, защото безкрайно улесняват процесите. Самата книга преди да бъде дадена за работа, трябва да бъде прочетена. Много често това се случва в pdf формат и електронните четци улесняват процеса, защото спестяват безкрайното и кошмарно взиране в монитора. Таблетите за рисуване улесняват много работата, когато става въпрос за нещо, което не може да бъде намерено в интернет, като снимка например, и трябва да бъде направено изцяло на ръка. Или някой шрифт, който не намираш, а го имаш в главата си и трябва да го направиш ръчно. Телефоните при мен идват, когато трябва да се снима – когато искам нещо конкретно, което трябва да направя на ръка (както един лабиринт от брашно, който правих). При мен – аз не съм фотограф – камерите на съвременните телефони помагат много в този случай.

За снимки ли най-често използвате смартфона си?

За снимки и за проучване главно, когато търся дадена книга, или за дадена снимка. Прекарвам много време в интернет и това е много по-лесно вече, защото ти спестява стоенето пред компютър.

Рисувате ли на ръка?

Да, понякога, когато имам в главата си нещо, което е абсолютно оригинално и не може да бъде направено или намерено. Тогава трябва да се направи на ръка.

В днешната развита дигитална ера в графичния дизайн, какви остават предимствата на човешката ръка?

Остават предимствата на това, че един замах на ръката не може да се сравни с един замах на мишката. Просто уникалните неща, които създава ръката е много трудно да бъдат направени дигитално. Затова едни от най-добрите художници на корици у нас в момента работят на ръка и след това снимат това, което са направили.

При вас кой метод преобладава?

Аз, за съжаление, използвам дигиталния, тъй като спестява повече време. Но когато се налага, използвам и другия.

Имате ли любими заглавия сред тези, на които сте правили корици?

О, разбира се, всеки има. То е като [да имаш] любимо дете, колкото и някои да отричат, че е така. Аз имам и това безспорно е петокнижието на Светлана Алексиевич, върху което работих много време, и което е перлата в короната на моята макар и скромна кариера досега.
Правили сте корици за много и различни автори.

1170x781 (3)

Какви са критериите ви, когато ви възложат дадена книга за работа? Има ли такива, които бихте отхвърлили поради някаква причина?

Да, отхвърлял съм, но не толкова поради автор, колкото защото самата история не може да се свърже с моя начин на работа и не мога да предам адекватно съдържанието й, защото всеки си има някакъв профил, в който работи. Моят е малко по-широк, но въпреки това не обхваща всичко. И малко трудно бих работил с любовни романи например. Трилърите са моя жанр, там, където съм най-силен, най-много ми го възлагат и едни от най-добрите ми попадения са там. С него започнах и до този момент го развивам най-много.

Каква е ролята на една корица?

Много, много, много голяма. Казват, че не трябва да се съди за книгата по корицата, което не е така. Изпълнението на корицата говори много за книгата. Когато си направил компромис с качеството на изпълнение на корицата, то най-вероятно са направени и други компромиси вътре в самия текст. Така че това говори много.

Има ли тенденции в коричния дизайн и какви са те в момента?

Разбира се, че има и те по света са коренни различни от тези, които са в България, за съжаление. Напоследък на световния пазар се наблюдават големи шрифтове на кориците с повтарящи се елементи на заден план и големи букви. Това у нас не работи, защото ние обичаме по-говорещи корици, искаме, когато я видим, корицата да ни разкаже половината история. По света на корицата се гледа като на нещо, което да съдържа автор и заглавие и да говори много малко за нюансите в книгата. В България кориците разказват историите.

Вие самият като художник или като дизайнер се определяте? Каква е разликата между двете?

На английски е много лесно, защото има една дума и тя е „артист“. На български е малко по-особено и аз честно казано все още се търся.

А от какво зависи дали си художник или дизайнер или просто човек, който работи много добре с фотообработващи програми?

Зависи от това какви са ангажиментите на човека. С какво си изкарваш прехраната. Защото това е професия, не е хоби. Не можеш да кажеш, че си художник в свободното си време. Това е титла, с която изкарваш пари и която ти създава след това име. Аз още не знам какъв съм, имам още време да се намеря, надявам се.

Снимки: Мира Дерменджиева

Локация: Книгата / The Book

 
 
Коментарите са изключени за Артистът Живко Петров и колко е важна корицата на една книга