10 ключови тенденции в репортажната фотография

| от chr.bg |

Световният конкурс World Press Photo и тази година представи водещи образци от репортажната фотография, които маркират важни развития. Малко повече от месец след събитието, специалистите в Canon обобщиха 10 ключови тенденции в областта, които правят кадрите по-съвършени, а работата на фоторепортерите – по-полезна за обществото.

Ето и десетте тенденции в областта, съпътствани от показателни примери на професионалисти.

  1. Фоторепортерите могат да създават промяна. Добре разказаните истории в снимки вече могат да бъдат силен инструмент, който да променя човешки съдби. Това е начинът, по който снимките показват истински случаи – като проектът на Стефани Синклер „Too Young To Wed“, в който тя показна истории на млади момичета, принуждавани да се омъжват рано. Сериите фотографии помагат на тези хора да надигнат глас и да се заговори за нормативни промени.
  2. Създаването на доверие е от ключово значение. Да се спечели доверието на хората, които фотографът снима, вече се превръща в основен фактор за създаването на добри кадри. Пийт Соуса разказва за работата си с президента Обама и определено подчертава, че взаимоотношенията с него са важна предпоставка за успех. Той допълва, че не използва светкавица и работи с телеобективи, за да хваща най-интересните моменти, без да притеснява хората.
  3. За добри кадри се изисква невероятна издръжливост. Определено нарастват изискванията фоторепортерите да са на нивото на хората, които снимат. Това важи с пълна сила, когато става въпрос за спортни събития. Ерик Сампърс, който снима участниците в състезанието на 250 км. в пустинята Сахара показа поне толкова издръжливост, колкото и участниците.
  4. Намаляването на бюджетите в медиите за фотожурналистика е преувеличено. Вярно е, че има като че ли по-малко внимание от преди, но уважаваните издания продължават да държат на това. Томас Борберг от датския Политикен е мениджър на около 20 професионалисти, които продължават да държат ниво и не изглежда това да отбележи какъвто и да било спад.
  5. Позитивизмът става все по-мощен. Разказването на истории от позитивната им страна привлича все повече внимание. Такава е фото историята на Нийл Олдридж. Снимката му на упоен бял носорог показа по блестящ начин как животното е преместено от Южна Африка в Ботсвана, за да бъде предпазено от бракониери.
  6. Мащабирането разказва истории в снимки по-задълбочено. Американският документален фотограф Джордж Стайнмец показва отвисоко и не много от далече производството на храни в Китай, което става все по-голямо. Благодарение на техниката и на гледната точка това прави историята по-въздействаща.
  7. Търсенето на историята става все по-важно. Фоторепортерът Джаспър Доуст първоначално се фокусира върху това да пресъздава красотата на дивата природа. Когато обаче си задава въпроса „каква е историята в снимката?“, това го кара да промени някои от практиките си. Сега вече той се съсредоточава повече върху разказа – в едно от последните си постижения показна връзката между хората и маймуните и тяхната символика в обществото.
  8. Намирането на различни гледни точки става по-съществено. При много от темите в обществото господства една гледна точка и затова фотожурналистиката може да обогатява. Джулио ди Стурко прави точно това – показва в снимки какви са процесите след промяната на пола в Тайланд. Оказва се, че в редица случаи става въпрос не само за красота, а и за спасяване на живот.
  9. Проследяването на историята от начало до край прави снимките по-въздействащи. Яснотата около случващото се и предисторията са изключително важни за улавянето на точните кадри. Американският фотограф Райън Кели показва как вглъбяването в един случай на расово напрежение в САЩ преди време му дава възможността да избере възможно най-точните позиции за въздействащи кадри.
  10. Въпросът „защо се случва“ придава дълбочина на резултата. Активизирането на крайно десните групи в Европа е факт, но за една добра история е важно да се даде отговор на въпроса „защо се случва“. Това прави Еспен Расмусен, който навлиза в живота на определени хора и показва историите им по вълнуващ начин – оказва се, че негативизмът им е предизвикан от сложна смес от безработица, насилие, несигурност и страх.

Като обобщение, Лий Бонифас от Canon казва: „Фоторепортерът е човек, който разказва история, влияе и променя възприятията и прави света по-добро място. Те са буквално на фронтовата линия, поставят се в трудни ситуации, за да разкажат историите, които трябва да бъдат разказани“. Именно поради това компанията вече над 25 години продължава да подкрепя конкурса World Press Photo.

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.