Жлъч в сърцето

| от Антония Антонова |

Жлъч, познат още като Жлъчезар Живков, е смущаващо талантлив и все по-популярен 27-годишен български хип-хоп артист, когото можеш да слушаш с вниманието и ентусиазма, с които малкото момче слуша баща си, докато същият му разказва за механизма на някаква джаджа в ръцете си, сглобена от безброй причудливи частици.

Освен ако не си голямо момиче. Тогава последното, за което искаш да мислиш, когато чуваш гърления му тембър, е баща ти. Слушаш с не по-малко внимание въпреки това.

За мен Жлъч е поет от ранга на Хазарта, макар да пише, както ги и реди – различно. Поне за родната сцена. Което означава изобщо, тъй като римите му са на български език – така красив, така рядък.

Г-н Жлъчезар, който е завършил Класическата гимназия в София и много обича ж.к. Борово, има ясното намерение да ни отнесе главите през идните години с това, което прави и няма нещо, което да те накара да не повярваш, че именно такава ще е случката.

Първо, човекът е някак ексцентрично автентичен в работата си. Поне за локалните стандарти. А когато работата ти е да правиш изкуство, автентичността е задължително условие за успех. Второ – Жлъч си вярва. Едва ли има нещо по-ценно за България от кадърни млади българи, които вярват в потенциала си.

3

Разхождала съм се десетки пъти по Стамболийски с Жлъч в ушите и бира в ръка вечер след работа. Слушала съм Жлъч и цялото So Called Crew, докато тренирам ожесточено в Люлин.

Приятелите ми ме бъзикат, че съм „латентно влюбена в известен“, както се прави през пубертета, но истината е, че е трудно да не се влюбиш в тази музика, защото тя се влива в сърцето без цедка. Така е направена.

Срещаме се на Шишман в началото на април и започваме да говорим.

Не съм див рап фен, но това, което правиш, ме привлече най-вече заради лириките. Това е поезия.

На мен това ми е най-голямата победа. Че не съм в тази „рапърска капсула“ и едновременно с това не съм и някаква поп звездичка, което е, едва ли не, единствената алтернатива. Аз съм просто човек, който прави нещо яко за хора с алтернативно мислене.

Нямаш ли чувството, че много артисти от тази сцена, които искаш да подкрепиш, като ги пускаш в новото си предаване в радиоефира например, всъщност пишат слаби неща?

Ами не, има хора с по-различен стил. Някои от тях просто не целят това, което аз целя. Винаги когато съм мислил докъде искам да стигна в тази музика, малко или много съм си представял как привличам на своя страна хора, които са с високи критерии за изкуство, независимо дали са рап фенове или не. И това лека-полека се случва.

Като цяло ме интересува малцинството алтернативни хора в България. Просто аз съм тръгнал натам, други не са. Някои например правят музика, така че да им се кефят техните стари приятели от квартала и не им пука дали още сто хиляди човека им се кефят.

Парчето ти с Рут ли беше моментът, в който усети, че се отваряш към по-голяма публика?

Спокойно мога да кажа, че този процес го наблюдавам от около 2 години вече. Реално последният ми скок от един по-малък обръч към един по-голям обръч от публика беше, когато взех участие в One Shot серията. Там, малко или много, или ще се изложиш много жестоко, или ще спечелиш много хора на своя страна…

Когато правиш нещо, което се харесва много от едни хора, то не се харесва от много други хора, нали така?

Ами, при мен го има сериозният проблем, че в интернет имам сигурно 10 хейтъри. Мога да ги изброя, ако се напъна. Хората, които ще напишат „да го духа Жлъч“ или „тоя не става“ – броят се на пръстите на двете ми ръце. Те са едни и същи. А аз съм такъв : „Д*ба, нещо не съм направил като хората, би трябвало да правя някаква супер полюсна музика.“

Примерно Стругаре, дето го познавам откакто е 12-годишен, никога не съм очаквал че ще прави толкова по-разединяващите неща от мен.

Аз там имам много смесени чувства…

Ето, виждаш ли? Аз в сравнение с него съм като някакъв политик дето целува бебета, сещаш ли се?

Не, не, не. Според мен това, че говориш гърлено и едновременно казваш истини, респектира. Малко хора са искрени по твоя начин. Беше ли ти необходимо да си смел, за да пишеш за публика, а не за себе си?

Аз не отделям двете неща. В тази връзка, много хора ме питат за „Шепа пепел.“

Това е върховна песен.

Да, който е приключвал 6-годишна връзка, знае как е. После година поне си като сопол. Във върха на най-гадния си период по това време написах „Шепа пепел“. Много голяма част от нещата, които съм казал тогава, сега не бих застанал на сто процента зад тях. Просто съм се чувствал така. В реалния живот аз съм приятел с човека, с когото съм бил 6 години.

Това с приятелството след 6-годишна връзка не е ли малко булшит?

Тая мацка ми беше приятел 6 години, преди да се съберем и да бъдем 6 години заедно. Не мога да хвърля първите 6 години в кошчето, защото тя просто е много як човек. Иначе, като ми се пишат неща, сядам и пиша неща.

Стигаш до хората, защото това, за което говориш – то се случва често в душите на всички нас.

Да. Точно. Аз можеше да не я пускам тази песен. Гената (So Called Crew) ни дава поредния архив с бийтове, това с китарките почва и аз хващам и почвам да шрайба… Беше готово за един час. А аз не пиша текстове за един час. Понякога ги пиша за година. Всичко е пачове (кръпки). Постоянно съчленявам. Но когато става дума за неща като „Противотежест“… Те са БАМ! На импулс.

Гледам да творя, за да съм доволен през по-голямата част от времето. „И утре е ден“ съм го мислил и съм искал да е яко и да избухват хора на него. Няма как да накараш хора да избухват и да си пускат музиката ти в колата, като им разкажеш за шестгодишната си връзка. Влагаш силата си на MC, на човек, който движи тълпата, има супер луди неща за казване и казваш всички луди неща, които в този момент може да ти хрумнат.

11

Хубаво е, че има баланс между едното и другото. Не е само: „Аз съм някакъв bad boy, който няма чувства”. Каква е ролята на тъгата в това, което правиш?

Има голяма роля. Тъгата за мен е чувствителност към света. И съответно аз съм благодарен, че доста често съм тъжно човече, защото успявам да го обработя. Но напъната тъга, подобно на напънатото щастие, е булшит. Всичко напънато е булшит.

Някакви хора от напъване на тъгата си могат да се докарат до реални проблеми. А напънатият позитивизъм е просто тъп и прозрачен, ти виждаш през него. Като билборд с ухилено сeмейство, което яде маргарин. Не може да сте щастливи и да ядете маргарин. Не на мене тия.

Мисля даже, че напъвах много миналата година в личен план и по-малко в творчески. Затова в момента съм в равновесие. Е*ати колко пих, майкооо… Бях нонстоп интоксикиран.

Често си мисля, че сме нация от алкохолици. Хората масово гледат с лека ръка на пиенето и имат порочна връзка с алкохола. При теб как е?

Усетих се тамън навреме. Имах много яко юношество. Бях на саздърма, когато исках. Имал съм си приключенията и всичко. И сега наистина съм такъв… Добре наситен от тази гледна точка човек. Нямам нуждата да се напивам. Преди беше като национален спорт.

Навикът ми беше да се събера с хора от квартала в една обикновена вторник вечер и да ликвидираме 2-3 литра уиски.

Но с наближаването на 30-те и след това, ако продължаваш да пиеш литър концентрат през вечер, не те чакат много яки неща. Не се раждаме Ленита и Озита всички, да закусваме с Джак и Кола.

Ако се облегнеш на алкохола като на нещо, което ти уплътнява времето и ти решава проблемите, то просто ще ти завладее живота. Като всичко, на което се облегнеш и за което си кажеш: „Това ще ме спасява“. То ще те обсеби. Ако искаш да си зависим от нещо, рано или късно ще бъдеш зависим от нещо. Има хора, които просто поркат, но те не могат да бъдат зависими, защото не са така устроени.

4

Често хората, които имат талант, нямат смелост. Ти имаш и талант, и смелост. Затова пак те питам: трябваше ли да преодоляваш някакво притеснение?

Не. Аз пиша за публика, откакто съм на 5. Моята публика беше моето семейство. Първото нещо, което бях написал и показал, беше стихотворение за сестра ми. Те знаеха как да ме насърчат чрез предизвикателство. Казаха ми да напиша още няколко. И затова всеки път си поставям предизвикателство.

Даже не съм сигурен дали не съм един от хората, които просто са смели и обичат да правят това, което правят. И дали това не е повече от реалния ми талант. Ако трябва да се оценя като рапър, MC или каквото и да е – aз не правя нещо кой знае колко невероятно. Просто България е много назад. Ако ме сравниш с някой наистина много талантлив изрод от Щатите или от Европа, ами може би изобщо не съм чак толкова впечатляващ.

По света има артисти, които са много лирически комплексни и са мега комерсиални едновременно. Тука няма такова нещо.

Има супер много работа за вършене. Ако имам една цел, освен да се държа нормално с всички и да постигна някакви неща, искам и да оставя нещо след себе си.

Какъв си се представяш след 10 години?

Най-вероятно ще съм семеен, ще съм успял да направя една голяма част от музиката, която искам да направя като рап и сигурно ще мина в някакъв друг жанр лека-полека, много е възможно да почна да се занимавам със соул. Трябва да мина през малко вокална педагогика за целта.

Сигурно ще искам да изляза още повече от комфортната си зона. Като гледам темповете, с които работя по нещата, трябва да съм един стабилно богат човек, който не мрънка, че България е зле.

Искаш ли да кажеш друго?

Искам да кажа на всички просто да спрат да се страхуват. Как бих хапнал суши сега…

 
 

Русия блокира милиони IP адреси заради забраната на „Телеграм“

| от chronicle.bg |

Русия е блокирала най-малко 18 млн. IP адреса на най-големите доставчици на хостинг услуги в света, много от тях на „Гугъл“ и „Амазон“, за последните 24 часа. Това съобщи организацията, която следи дейността на телекомуникационния регулатор „Роскомнадзор“ и блокираните от него сайтове, цитирана от местните медии и агенциите.

Междувременно Русия официално съобщи на двете компании, че „голяма част“ от адресите им, „намиращи се в облачните масиви на тези две услуги, са попаднали под блокажа на базата на съдебно решение“, като цитират шефа на „Роскомнадзор“ Александър Жаров. Така Жаров официално уведоми компаниите, че блокира техни ресурси заради „Телеграм“.

Това става няколко дни след като руски съд одобри искане на регулатора едно от най-популярните в страната чат приложения, „Телеграм“ (Telegram), да бъде блокирано, в разгара на спор с руските служби за сигурност, които искат достъп до шифъра му, за да могат да декриптират съобщения. Заедно с „Телеграм“ и друго приложение, Zello, попадна под ударите на „Роскомнадзор“.

По данни на онлайн изданието РБК от снощи засегнатите адреси на „Амазон уеб сървисис“ (AWS, хостинг услугата на компанията) са били около 2 млн. По-рано днес сайтът „Медуза“ цитира IT консултант, според когото блокираните адреси на AWS са поне 8 млн. Компанията DNSlytics, цитирана от РБК, отбелязва, че всички IP адреси от хостинг услугата на AWS са около 19.7 млн.

В резултат създателят на „Телеграм“ Павел Дуров обеща да използва вградени в приложението методи за заобикаляне на забраната, а „Роскомнадзор“ – да спре достъпа до всички ресурси, свързани с него.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.

 
 

Любимите ни физиономии на Джак Никълсън

| от chronicle.bg |

Смъртта на Милош Форман неизбежно ни подсети за неговите филми, които завинаги ще останат в наследството на киното и сърцата на хората. За първото място се борят „Полет над кукувиче гнездо“, „Амадеус“ и „Коса“.

А като става дума за „Полет над кукувиче гнездо“, първият човек, за когото се сещаме след Милош Форман, не е Деян Донков, нито дори Кен Киси, а Джак Никълсън. Вярвате или не, в неделя големият Джак ще превали 80-те и ще стане на 81. Силно се съмняваме това да го направи по-малко голям или по-малко талантлив и се надяваме да е дълголетник като Оливия де Хавиланд (актрисата, която изигра Мелани в „Отнесени от вихъра“ и в момента е на 101г.).

Нищили сме най-добрите му роли и сме ви държали в течение с новините около него.

А няколко дни преди рождения му ден, събрахме на едно място любимите ни негови физиономии. Вижте ги в галерията.

 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.