Жлъч в сърцето

| от Антония Антонова |

Жлъч, познат още като Жлъчезар Живков, е смущаващо талантлив и все по-популярен 27-годишен български хип-хоп артист, когото можеш да слушаш с вниманието и ентусиазма, с които малкото момче слуша баща си, докато същият му разказва за механизма на някаква джаджа в ръцете си, сглобена от безброй причудливи частици.

Освен ако не си голямо момиче. Тогава последното, за което искаш да мислиш, когато чуваш гърления му тембър, е баща ти. Слушаш с не по-малко внимание въпреки това.

За мен Жлъч е поет от ранга на Хазарта, макар да пише, както ги и реди – различно. Поне за родната сцена. Което означава изобщо, тъй като римите му са на български език – така красив, така рядък.

Г-н Жлъчезар, който е завършил Класическата гимназия в София и много обича ж.к. Борово, има ясното намерение да ни отнесе главите през идните години с това, което прави и няма нещо, което да те накара да не повярваш, че именно такава ще е случката.

Първо, човекът е някак ексцентрично автентичен в работата си. Поне за локалните стандарти. А когато работата ти е да правиш изкуство, автентичността е задължително условие за успех. Второ – Жлъч си вярва. Едва ли има нещо по-ценно за България от кадърни млади българи, които вярват в потенциала си.

3

Разхождала съм се десетки пъти по Стамболийски с Жлъч в ушите и бира в ръка вечер след работа. Слушала съм Жлъч и цялото So Called Crew, докато тренирам ожесточено в Люлин.

Приятелите ми ме бъзикат, че съм „латентно влюбена в известен“, както се прави през пубертета, но истината е, че е трудно да не се влюбиш в тази музика, защото тя се влива в сърцето без цедка. Така е направена.

Срещаме се на Шишман в началото на април и започваме да говорим.

Не съм див рап фен, но това, което правиш, ме привлече най-вече заради лириките. Това е поезия.

На мен това ми е най-голямата победа. Че не съм в тази „рапърска капсула“ и едновременно с това не съм и някаква поп звездичка, което е, едва ли не, единствената алтернатива. Аз съм просто човек, който прави нещо яко за хора с алтернативно мислене.

Нямаш ли чувството, че много артисти от тази сцена, които искаш да подкрепиш, като ги пускаш в новото си предаване в радиоефира например, всъщност пишат слаби неща?

Ами не, има хора с по-различен стил. Някои от тях просто не целят това, което аз целя. Винаги когато съм мислил докъде искам да стигна в тази музика, малко или много съм си представял как привличам на своя страна хора, които са с високи критерии за изкуство, независимо дали са рап фенове или не. И това лека-полека се случва.

Като цяло ме интересува малцинството алтернативни хора в България. Просто аз съм тръгнал натам, други не са. Някои например правят музика, така че да им се кефят техните стари приятели от квартала и не им пука дали още сто хиляди човека им се кефят.

Парчето ти с Рут ли беше моментът, в който усети, че се отваряш към по-голяма публика?

Спокойно мога да кажа, че този процес го наблюдавам от около 2 години вече. Реално последният ми скок от един по-малък обръч към един по-голям обръч от публика беше, когато взех участие в One Shot серията. Там, малко или много, или ще се изложиш много жестоко, или ще спечелиш много хора на своя страна…

Когато правиш нещо, което се харесва много от едни хора, то не се харесва от много други хора, нали така?

Ами, при мен го има сериозният проблем, че в интернет имам сигурно 10 хейтъри. Мога да ги изброя, ако се напъна. Хората, които ще напишат „да го духа Жлъч“ или „тоя не става“ – броят се на пръстите на двете ми ръце. Те са едни и същи. А аз съм такъв : „Д*ба, нещо не съм направил като хората, би трябвало да правя някаква супер полюсна музика.“

Примерно Стругаре, дето го познавам откакто е 12-годишен, никога не съм очаквал че ще прави толкова по-разединяващите неща от мен.

Аз там имам много смесени чувства…

Ето, виждаш ли? Аз в сравнение с него съм като някакъв политик дето целува бебета, сещаш ли се?

Не, не, не. Според мен това, че говориш гърлено и едновременно казваш истини, респектира. Малко хора са искрени по твоя начин. Беше ли ти необходимо да си смел, за да пишеш за публика, а не за себе си?

Аз не отделям двете неща. В тази връзка, много хора ме питат за „Шепа пепел.“

Това е върховна песен.

Да, който е приключвал 6-годишна връзка, знае как е. После година поне си като сопол. Във върха на най-гадния си период по това време написах „Шепа пепел“. Много голяма част от нещата, които съм казал тогава, сега не бих застанал на сто процента зад тях. Просто съм се чувствал така. В реалния живот аз съм приятел с човека, с когото съм бил 6 години.

Това с приятелството след 6-годишна връзка не е ли малко булшит?

Тая мацка ми беше приятел 6 години, преди да се съберем и да бъдем 6 години заедно. Не мога да хвърля първите 6 години в кошчето, защото тя просто е много як човек. Иначе, като ми се пишат неща, сядам и пиша неща.

Стигаш до хората, защото това, за което говориш – то се случва често в душите на всички нас.

Да. Точно. Аз можеше да не я пускам тази песен. Гената (So Called Crew) ни дава поредния архив с бийтове, това с китарките почва и аз хващам и почвам да шрайба… Беше готово за един час. А аз не пиша текстове за един час. Понякога ги пиша за година. Всичко е пачове (кръпки). Постоянно съчленявам. Но когато става дума за неща като „Противотежест“… Те са БАМ! На импулс.

Гледам да творя, за да съм доволен през по-голямата част от времето. „И утре е ден“ съм го мислил и съм искал да е яко и да избухват хора на него. Няма как да накараш хора да избухват и да си пускат музиката ти в колата, като им разкажеш за шестгодишната си връзка. Влагаш силата си на MC, на човек, който движи тълпата, има супер луди неща за казване и казваш всички луди неща, които в този момент може да ти хрумнат.

11

Хубаво е, че има баланс между едното и другото. Не е само: „Аз съм някакъв bad boy, който няма чувства”. Каква е ролята на тъгата в това, което правиш?

Има голяма роля. Тъгата за мен е чувствителност към света. И съответно аз съм благодарен, че доста често съм тъжно човече, защото успявам да го обработя. Но напъната тъга, подобно на напънатото щастие, е булшит. Всичко напънато е булшит.

Някакви хора от напъване на тъгата си могат да се докарат до реални проблеми. А напънатият позитивизъм е просто тъп и прозрачен, ти виждаш през него. Като билборд с ухилено сeмейство, което яде маргарин. Не може да сте щастливи и да ядете маргарин. Не на мене тия.

Мисля даже, че напъвах много миналата година в личен план и по-малко в творчески. Затова в момента съм в равновесие. Е*ати колко пих, майкооо… Бях нонстоп интоксикиран.

Често си мисля, че сме нация от алкохолици. Хората масово гледат с лека ръка на пиенето и имат порочна връзка с алкохола. При теб как е?

Усетих се тамън навреме. Имах много яко юношество. Бях на саздърма, когато исках. Имал съм си приключенията и всичко. И сега наистина съм такъв… Добре наситен от тази гледна точка човек. Нямам нуждата да се напивам. Преди беше като национален спорт.

Навикът ми беше да се събера с хора от квартала в една обикновена вторник вечер и да ликвидираме 2-3 литра уиски.

Но с наближаването на 30-те и след това, ако продължаваш да пиеш литър концентрат през вечер, не те чакат много яки неща. Не се раждаме Ленита и Озита всички, да закусваме с Джак и Кола.

Ако се облегнеш на алкохола като на нещо, което ти уплътнява времето и ти решава проблемите, то просто ще ти завладее живота. Като всичко, на което се облегнеш и за което си кажеш: „Това ще ме спасява“. То ще те обсеби. Ако искаш да си зависим от нещо, рано или късно ще бъдеш зависим от нещо. Има хора, които просто поркат, но те не могат да бъдат зависими, защото не са така устроени.

4

Често хората, които имат талант, нямат смелост. Ти имаш и талант, и смелост. Затова пак те питам: трябваше ли да преодоляваш някакво притеснение?

Не. Аз пиша за публика, откакто съм на 5. Моята публика беше моето семейство. Първото нещо, което бях написал и показал, беше стихотворение за сестра ми. Те знаеха как да ме насърчат чрез предизвикателство. Казаха ми да напиша още няколко. И затова всеки път си поставям предизвикателство.

Даже не съм сигурен дали не съм един от хората, които просто са смели и обичат да правят това, което правят. И дали това не е повече от реалния ми талант. Ако трябва да се оценя като рапър, MC или каквото и да е – aз не правя нещо кой знае колко невероятно. Просто България е много назад. Ако ме сравниш с някой наистина много талантлив изрод от Щатите или от Европа, ами може би изобщо не съм чак толкова впечатляващ.

По света има артисти, които са много лирически комплексни и са мега комерсиални едновременно. Тука няма такова нещо.

Има супер много работа за вършене. Ако имам една цел, освен да се държа нормално с всички и да постигна някакви неща, искам и да оставя нещо след себе си.

Какъв си се представяш след 10 години?

Най-вероятно ще съм семеен, ще съм успял да направя една голяма част от музиката, която искам да направя като рап и сигурно ще мина в някакъв друг жанр лека-полека, много е възможно да почна да се занимавам със соул. Трябва да мина през малко вокална педагогика за целта.

Сигурно ще искам да изляза още повече от комфортната си зона. Като гледам темповете, с които работя по нещата, трябва да съм един стабилно богат човек, който не мрънка, че България е зле.

Искаш ли да кажеш друго?

Искам да кажа на всички просто да спрат да се страхуват. Как бих хапнал суши сега…

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.

 
 

Елза Хоск – перлата на Швеция

| от chronicle.bg |

Елза Хоск е едно от лицата на Victoria’s Secret. И то от най-красивите! Можете да се убедите като разгледате галерията ни.

Цялото й име е Елза Ан Софи Хоск. Тя е родена на 7 ноември в шведската столица Стокхолм. Висока е 177 см. и тежи не повече от 55 кг, а мерките й са 80-58-90. Тя е играе баскетбол дълго време, докато моден агент не я забелязва и не й предлага работа в Ню Йорк.

Елза Хоск винаги е била красива. Още на 13-годишна възраст тя участва в няколко фотосесии. Тази година тя дефилира с „Fantasy Bra“ на шоуто на Victoria’s Secret. Това е сутиен за 1 милион долара!

Бельото има 2100 кристали „Сваровски“, а за изработването му са били необходими 930 часа. Елза казва, че да дефилира с бижуто за нея е сбъдната мечта. 

Фигурата си моделът поддържа с фитнес, бокс и здравословно хранене. Тренира по минимум 2 часа на ден и никога не пропуска закуска.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

Публикация, споделена от elsa hosk (@hoskelsa) на