Жлъч в сърцето

| от Антония Антонова |

Жлъч, познат още като Жлъчезар Живков, е смущаващо талантлив и все по-популярен 27-годишен български хип-хоп артист, когото можеш да слушаш с вниманието и ентусиазма, с които малкото момче слуша баща си, докато същият му разказва за механизма на някаква джаджа в ръцете си, сглобена от безброй причудливи частици.

Освен ако не си голямо момиче. Тогава последното, за което искаш да мислиш, когато чуваш гърления му тембър, е баща ти. Слушаш с не по-малко внимание въпреки това.

За мен Жлъч е поет от ранга на Хазарта, макар да пише, както ги и реди – различно. Поне за родната сцена. Което означава изобщо, тъй като римите му са на български език – така красив, така рядък.

Г-н Жлъчезар, който е завършил Класическата гимназия в София и много обича ж.к. Борово, има ясното намерение да ни отнесе главите през идните години с това, което прави и няма нещо, което да те накара да не повярваш, че именно такава ще е случката.

Първо, човекът е някак ексцентрично автентичен в работата си. Поне за локалните стандарти. А когато работата ти е да правиш изкуство, автентичността е задължително условие за успех. Второ – Жлъч си вярва. Едва ли има нещо по-ценно за България от кадърни млади българи, които вярват в потенциала си.

3

Разхождала съм се десетки пъти по Стамболийски с Жлъч в ушите и бира в ръка вечер след работа. Слушала съм Жлъч и цялото So Called Crew, докато тренирам ожесточено в Люлин.

Приятелите ми ме бъзикат, че съм „латентно влюбена в известен“, както се прави през пубертета, но истината е, че е трудно да не се влюбиш в тази музика, защото тя се влива в сърцето без цедка. Така е направена.

Срещаме се на Шишман в началото на април и започваме да говорим.

Не съм див рап фен, но това, което правиш, ме привлече най-вече заради лириките. Това е поезия.

На мен това ми е най-голямата победа. Че не съм в тази „рапърска капсула“ и едновременно с това не съм и някаква поп звездичка, което е, едва ли не, единствената алтернатива. Аз съм просто човек, който прави нещо яко за хора с алтернативно мислене.

Нямаш ли чувството, че много артисти от тази сцена, които искаш да подкрепиш, като ги пускаш в новото си предаване в радиоефира например, всъщност пишат слаби неща?

Ами не, има хора с по-различен стил. Някои от тях просто не целят това, което аз целя. Винаги когато съм мислил докъде искам да стигна в тази музика, малко или много съм си представял как привличам на своя страна хора, които са с високи критерии за изкуство, независимо дали са рап фенове или не. И това лека-полека се случва.

Като цяло ме интересува малцинството алтернативни хора в България. Просто аз съм тръгнал натам, други не са. Някои например правят музика, така че да им се кефят техните стари приятели от квартала и не им пука дали още сто хиляди човека им се кефят.

Парчето ти с Рут ли беше моментът, в който усети, че се отваряш към по-голяма публика?

Спокойно мога да кажа, че този процес го наблюдавам от около 2 години вече. Реално последният ми скок от един по-малък обръч към един по-голям обръч от публика беше, когато взех участие в One Shot серията. Там, малко или много, или ще се изложиш много жестоко, или ще спечелиш много хора на своя страна…

Когато правиш нещо, което се харесва много от едни хора, то не се харесва от много други хора, нали така?

Ами, при мен го има сериозният проблем, че в интернет имам сигурно 10 хейтъри. Мога да ги изброя, ако се напъна. Хората, които ще напишат „да го духа Жлъч“ или „тоя не става“ – броят се на пръстите на двете ми ръце. Те са едни и същи. А аз съм такъв : „Д*ба, нещо не съм направил като хората, би трябвало да правя някаква супер полюсна музика.“

Примерно Стругаре, дето го познавам откакто е 12-годишен, никога не съм очаквал че ще прави толкова по-разединяващите неща от мен.

Аз там имам много смесени чувства…

Ето, виждаш ли? Аз в сравнение с него съм като някакъв политик дето целува бебета, сещаш ли се?

Не, не, не. Според мен това, че говориш гърлено и едновременно казваш истини, респектира. Малко хора са искрени по твоя начин. Беше ли ти необходимо да си смел, за да пишеш за публика, а не за себе си?

Аз не отделям двете неща. В тази връзка, много хора ме питат за „Шепа пепел.“

Това е върховна песен.

Да, който е приключвал 6-годишна връзка, знае как е. После година поне си като сопол. Във върха на най-гадния си период по това време написах „Шепа пепел“. Много голяма част от нещата, които съм казал тогава, сега не бих застанал на сто процента зад тях. Просто съм се чувствал така. В реалния живот аз съм приятел с човека, с когото съм бил 6 години.

Това с приятелството след 6-годишна връзка не е ли малко булшит?

Тая мацка ми беше приятел 6 години, преди да се съберем и да бъдем 6 години заедно. Не мога да хвърля първите 6 години в кошчето, защото тя просто е много як човек. Иначе, като ми се пишат неща, сядам и пиша неща.

Стигаш до хората, защото това, за което говориш – то се случва често в душите на всички нас.

Да. Точно. Аз можеше да не я пускам тази песен. Гената (So Called Crew) ни дава поредния архив с бийтове, това с китарките почва и аз хващам и почвам да шрайба… Беше готово за един час. А аз не пиша текстове за един час. Понякога ги пиша за година. Всичко е пачове (кръпки). Постоянно съчленявам. Но когато става дума за неща като „Противотежест“… Те са БАМ! На импулс.

Гледам да творя, за да съм доволен през по-голямата част от времето. „И утре е ден“ съм го мислил и съм искал да е яко и да избухват хора на него. Няма как да накараш хора да избухват и да си пускат музиката ти в колата, като им разкажеш за шестгодишната си връзка. Влагаш силата си на MC, на човек, който движи тълпата, има супер луди неща за казване и казваш всички луди неща, които в този момент може да ти хрумнат.

11

Хубаво е, че има баланс между едното и другото. Не е само: „Аз съм някакъв bad boy, който няма чувства”. Каква е ролята на тъгата в това, което правиш?

Има голяма роля. Тъгата за мен е чувствителност към света. И съответно аз съм благодарен, че доста често съм тъжно човече, защото успявам да го обработя. Но напъната тъга, подобно на напънатото щастие, е булшит. Всичко напънато е булшит.

Някакви хора от напъване на тъгата си могат да се докарат до реални проблеми. А напънатият позитивизъм е просто тъп и прозрачен, ти виждаш през него. Като билборд с ухилено сeмейство, което яде маргарин. Не може да сте щастливи и да ядете маргарин. Не на мене тия.

Мисля даже, че напъвах много миналата година в личен план и по-малко в творчески. Затова в момента съм в равновесие. Е*ати колко пих, майкооо… Бях нонстоп интоксикиран.

Често си мисля, че сме нация от алкохолици. Хората масово гледат с лека ръка на пиенето и имат порочна връзка с алкохола. При теб как е?

Усетих се тамън навреме. Имах много яко юношество. Бях на саздърма, когато исках. Имал съм си приключенията и всичко. И сега наистина съм такъв… Добре наситен от тази гледна точка човек. Нямам нуждата да се напивам. Преди беше като национален спорт.

Навикът ми беше да се събера с хора от квартала в една обикновена вторник вечер и да ликвидираме 2-3 литра уиски.

Но с наближаването на 30-те и след това, ако продължаваш да пиеш литър концентрат през вечер, не те чакат много яки неща. Не се раждаме Ленита и Озита всички, да закусваме с Джак и Кола.

Ако се облегнеш на алкохола като на нещо, което ти уплътнява времето и ти решава проблемите, то просто ще ти завладее живота. Като всичко, на което се облегнеш и за което си кажеш: „Това ще ме спасява“. То ще те обсеби. Ако искаш да си зависим от нещо, рано или късно ще бъдеш зависим от нещо. Има хора, които просто поркат, но те не могат да бъдат зависими, защото не са така устроени.

4

Често хората, които имат талант, нямат смелост. Ти имаш и талант, и смелост. Затова пак те питам: трябваше ли да преодоляваш някакво притеснение?

Не. Аз пиша за публика, откакто съм на 5. Моята публика беше моето семейство. Първото нещо, което бях написал и показал, беше стихотворение за сестра ми. Те знаеха как да ме насърчат чрез предизвикателство. Казаха ми да напиша още няколко. И затова всеки път си поставям предизвикателство.

Даже не съм сигурен дали не съм един от хората, които просто са смели и обичат да правят това, което правят. И дали това не е повече от реалния ми талант. Ако трябва да се оценя като рапър, MC или каквото и да е – aз не правя нещо кой знае колко невероятно. Просто България е много назад. Ако ме сравниш с някой наистина много талантлив изрод от Щатите или от Европа, ами може би изобщо не съм чак толкова впечатляващ.

По света има артисти, които са много лирически комплексни и са мега комерсиални едновременно. Тука няма такова нещо.

Има супер много работа за вършене. Ако имам една цел, освен да се държа нормално с всички и да постигна някакви неща, искам и да оставя нещо след себе си.

Какъв си се представяш след 10 години?

Най-вероятно ще съм семеен, ще съм успял да направя една голяма част от музиката, която искам да направя като рап и сигурно ще мина в някакъв друг жанр лека-полека, много е възможно да почна да се занимавам със соул. Трябва да мина през малко вокална педагогика за целта.

Сигурно ще искам да изляза още повече от комфортната си зона. Като гледам темповете, с които работя по нещата, трябва да съм един стабилно богат човек, който не мрънка, че България е зле.

Искаш ли да кажеш друго?

Искам да кажа на всички просто да спрат да се страхуват. Как бих хапнал суши сега…

 
 

Истинското име на Жокера

| от chr.bg |

Жокерът е имал много „истински“ имена в различните истории разказвани за него. Сега вече знаем и как ще се казва в предстоящия филм за анархичния злодей на Тод Филипс.

В Инстаграм пост на режисьора виждаме Хоакин Финикс, който ще играе Клоуна принц на престъпленията, със странна прическа и без белези. Под снимката има единствено има: Артър


Вижте тази публикация в Instagram.

Arthur.

Публикация, споделена от Todd Phillips (@toddphillips1) на

Жокерът винаги е бил един от любимите ни и най-враждебни злодеи. Независимо кой го играе: Джак Никълсън, Хийт Леджър (който спечели постмортем Оскар за ролята си) или Джаред Лето. Затова очакванията за филма са много високи. Хоакин това не го притеснява: „Въобще не ме интересува. Не обръщам внимание какво мислят хората. Кой го интересува? Моят подход към всеки филм е един. Това, което ме интересува, е режисьора и персонажа.“

Финикс никога не е играл във филм за супергерой, както и някои други хора от актьорския състав на филма: Марк Марон, Зази Бийтз и Робърт Де Ниро. Ще видим как ще се справят на 4 октомври 2019 година.

 
 

Кен Киси: „По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

| от chronicle.bg |

Днес ще оставим думите на един от най-значимите писатели на миналия век да говорят сами за него. Кенет Елтън Киси, известен просто като Кен Киси, е американски автор, който получава световно признание с романа си „Полет над кукувиче гнездо“, публикуван през 1962 г. и екранизиран през 1975 г. Филмът сам по себе си е класика – той е един от трите филма, спечелили „Големите 5″ – награди „Оскар“ за най-добър филм, режисура, сценарии, актьор (Джак Никълсън) и актриса (Луиз Флечър). „Полет на кукувиче гнездо“ е знаков роман в историята не само на литературата.

Авторът му е герой на контракултурата от 60-те, един от спомогналите за възхода на хипитата.

Романът се ражда, след като Киси се записва на курс по творческо писане при писателя Уолъс Стегнър. Първата му книга е непубликуваният роман „ZOO“ („Зоопарк“) и в нея се разказва за битниците от Сан Франциско. По-късно става платен доброволец в клиника, където трябва да приема наркотици, влияещи на ума, и да докладва ефектите им. Така се появява фонът в „Полет над кукувиче гнездо“. Всичко останало е някъде между реалността, приемането на редица вещества и гения на Киси.

В чест на 83-годишнината от рождението на Киси, споделяме любимите ни негови думи.

ken_kesey_980

От „Полет над кукувиче гнездо“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.“

„Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието – единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.“

„Разкош голям не искам – мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва, да си намери гро-о-оба.“

„Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“

„Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.“

„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!“

„За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.“

„Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност.“

„Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“

one-flew-over-the-cuckoos-nest
Кадър от филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

Кен Киси

„По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

„Този, който търси отмъщение, копае два гроба.“

„Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

„Не можеш да си наистина силен, докато не можеш да гледаш нещата от забавната страна.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

 
 

Какво споделиха актьорите от Game of Thrones с българската публика?

| от chronicle.bg |

Този уикенд Даниел Портман (Подрик), Крисчън Найрн (Ходор) и Владимир Фурдик (Краля на нощта) от оригиналната продукция на HBO “Игра на тронове“ се срещнаха с българските си фенове. Актьорите дойдоха за първи път у нас за Aniventure Comic Con 2018 по съвместна покана на HBO България и агенция Key Events&Communication.

Тримата актьори, играещи тотално различни образи, споделиха как са се подготвили за тях и какво е било предизвикателно в снимачния процес.

За Владимир Фурдик, който е добре познат каскадьор, кастингът е бил съвсем лесен – обаждане по телефона с въпрос дали иска да бъде Краля на нощта – „Казах, щом е крал, какъвто и да е ме устройва, приемам“. Даниел също минава леко, като се явява на кастинг и взима ролята на Подрик отведнъж. Крисчън Найрн, обаче залага на подготовката и преди да се яви намира бебе, което да носи, за да е максимално автентичен в ролята си на Ходор от първи сезон.

За Владимир и Крисчън основното предизвикателство е роля с минимум и без реплики. И двамата споделят, че трябва да си много прецизен с предаването на емоции и реакции само с тялото си. „Понякога да нямаш реплики е супер – мълчиш си и те снимат, друг път обаче от една дума трябва да извадиш много по-голям контекст и с нея да изнесеш цялата сцена – това е изключително трудно“, казва Найрн.

За Даниел и Владимир едни от най-предизвикателните моменти са свързани със студа и влагата. „Подрик има сцена, в която пада от кон в плитко езеро. Трябваше да стоя във водата известно време докато снимаме, а локацията беше в Северна Ирландия – можете да си представите, колко вледеняващи часове изкарах.

За Владимир Фурдик, който не може да бъде изненадан от почти никакви трудности, свързани с каскади, един от най-трудните моменти е бил да върви в права линия – „може да не ви се вярва, но и понякога просто да вървиш пред камера може да е трудно. Веднъж снимахме на кален терен с локви, а за кадъра трябваше да вървя абсолютно в права линия. Краката ми не влизаха в кадър и не виждаше, че има локви, а аз знаех, че ако стъпя в локва ще си изкарам целия ден с мокри крака. Представете си как се върви, така че да изглежда, че горната част на тялото ви се движи направо, а всъщност с краката си се опитваш да заобиколиш дълбоки локви.

На въпроса дали четат многобройните фенски теории за развитието на сериала и тримата споделиха, че дори избягват да са запознати в детайли с книгите, за да не са предубедени за ролите си. „Много е здравословно да не четеш, защото това помага да изградиш образа по свой начин и да не си предубеден.“ , каза Крисчън.

Очакваме осмия сезон на „Игра на тронове“ през първото полугодие на 2019-та година. Повече информация за биографията на тримата актьори, можете да видите в галерията горе.

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.