Виенският новогодишен валс за поредна година покори планетата

| от chronicle.bg, БТА |

Виенската филхармония под диригентството тази година на Рикардо Мути се опита да помогне на планетата да пристъпи с леко сърце към 2018 година с традиционния си Новогодишен концерт.

Бляскавото събитие беше предавано на живо от 90 страни по света. Следена всяка година от над 50 милиона телевизионни зрители, тази проява е най-медиатизирана среща с класическата музика в света.

Музикантите изпълняват валсове, полки и маршове на Йохан Щраус-баща и на тримата му синове – Йохан, Йозеф и Едуард.

Това е петият път от 1993 година насам, в който 76-годишния Рикардо Мути поема диригентската палка.

В празничният концерт, който се проведе в първите часове на Новата година, освен вечната музика на композиторите от семейство Щраус, прозвучаха и произведения на Франц фон Супе и Алфонс Цибулка. По традиция и този концерт завърши с три последователни биса: с бърза полка, с валса „На хубавия син Дунав“ и с „Радецки Марш“, при който публиката пляскаше в такт, а диригентът бе с лице към публиката и дирижираше аплодисментите.

 

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.