Тина Търнър и „Куин“ удостоени с почетни награди „Грами“

| от chronicle.bg, по БТА |

Някои от най-големите изпълнители в историята на музиката, сред които легендарната британска рок група „Куин“ и певците ветерани от САЩ Тина Търнър и Нийл Дайъмънд, ще бъдат удостоени с почетни награди „Грами“, съобщават „Билборд“ и сп. „Ролинг стоун“. Те ще бъдат почетени с призове за цялостни постижения, присъждани на изпълнители, допринесли съществено за развитието на музикалната индустрия.

С почетни награди „Грами“ ще бъдат удостоени също музикантът Хал Блейн, пионерката на поп, фолк, кънтри и алтернативната музика Емилу Харис, Луис Джордан, наричан Крал на джубокса, баща на ритъм енд блуса и Кръстник на рокендрола (посмъртно) и фънк групата „Митърс“.
Специални отличия ще получат също филмовият композитор Джон Уилямс, музикалният предприемач Сиймор Стайн и промоутърът Бил Греъм (посмъртно).

Със специални награди „Грами“ за технически постижения ще бъдат почетени изобретателят Ричард Фактър и инженерът Тони Аниело.
„Тазгодишните реципиенти на призовете за специални заслуги представляват елитна група от легендарни изпълнители, творци и визионери. Постиженията на всички тези личности са забележителни и завинаги ще останат част от музикалното наследство“, се посочва в изявление, направено от Нийл Портнау, президент и главен изпълнителен директор на американската Национална звукозаписна академия, която присъжда наградите „Грами“.

Предстои да бъдат оповестени повече подробности кога и как ще бъдат почетени носителите на специалните призове.
Наградите „Грами“ ще бъдат раздадени за 60-път на 28 януари на церемония в зала „Медисън скуеър гардън“ в Ню Йорк

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

Turkish Airlines пускат промоционални полети

| от chronicle.bg |

Turkish Airlines започва промоция с ниски цени на двупосочни билети от София и Варна до редица популярни международни дестинации.

Сред тях са Мавриций, Малдиви, Ню Йорк, Пекин, Банкок и много други. Цените на двупосочните билети започват от 399 евро и включват всички данъци, основни и допълнителни такси.

Пътуващите от България имат възможност да се възползват от специалните пакети на Turkish Airlines до 7 февруари за полети след 15 септември 2018 г. Промоцията дава шанс на още повече хора да се насладят на високото качество на обслужването на борда на авиокомпанията, като същевременно с това ги свързва с някои от най-желаните дестинации по света на възможно най-добра цена.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Джон Карпентър на 70: 10 хорър шедьовъра на големия майстор

| от chronicle.bg |

Преди 70 години на днешната дата се ражда създателят на филма „Хелоуин“, чиито герои са белязали съзнанието на всички, които са го гледали. Особено в по-крехка възраст.

Режисьорът Джон Карпентър се ражда в градчето Картидж, щата Ню Йорк, в семейството на Милтън Джийн и Хауърд Ралф Карпентър. 

Като тийнейджър Джон свири на бас китара и участва в група, заедно с която изнасят концерти във военните бази на САЩ в Европа. В този период се увлича и по кинопроизводство и снима късометражни филми с 8 mm камера.

Entertainment Weekly CapeTown Film Festival Presented By The American Cinematheque & Sponsored By TNT's "Falling Skies" - Day 3
Снимка: Getty Images

След като завършва гимназия учи в Университета на Западен Кентъки, но напуска само след година и се записва да следва киноизкуство в Южнокалифорнийския университет. Там участва като сценарист, композитор и редактор в късометражния филмов проект „Възкресението на Бронко Били“. Филмът печели награда Оскар в категория „най-добър късометражен филм“. По-късно работи със сценариста Дан О’Банън по първият си пълнометражен филм – „Тъмна звезда“ (1974), в който е режисьор, продуцент, сценарист и композитор. Въпреки, че „Тъмна звезда“ е нискобюджетна продукция (едва 60,000 долара), филмът се превръща в култова класика.

джон карпентър
Снимка: Getty Images

След като се дипломира снима следващият си филм – „Нападение над участък 13“, който затвърждава репутацията му на способен режисьор и макар, че филмът не постига финансов успех запознава европейската публика с Карпентър. „Нападение над участък 13“ е включен в програмата на Лондонския филмов фестивал през 1977 г. и се радва на широко внимание както от публиката, така и от филмовите критици. През 1978 г. снима“Хелоуин“ с участието на Джейми Лий Къртис , който освен че постига значителен финасов успех, превръща Карпентър в култов режисьор в жанра ужаси.

В чест на рождения му ден, сме събрали в галерията няколко негови филма, които трябва да гледате. Ако вече не сте. А и да сте.