Може би първите, за които се сещате в тази категория изпълнители. Едни от малцината ,задържали се в бизнеса, и най-успешните победители в конкурса. За разлика от почти всички останали, кариерата им не приключва, а започва след победата през 1974 г. с песента "Waterloo". След съмнения дали да се явят с "Hasta Manana" квартетът залага на различната визия и звучене и това им се отплаща. Те стават една от най-популярните групи в света и днес вече нямат нужда от представяне. Те са просто ABBA.
Другото изключение от "правилото" е Селин Дион. По странно стечение на обстоятелствата тя представя Швейцария на състезанието през 1988 с песента "Ne partez pas sans moi". Печели и от там следват договори с известни продуценти първо на френски, а в началото на 90-те и на английски в САЩ. Днес дори не помним, кога тя е била на "Евровизия". Както и трябва да бъде. Добре е успехите да се надграждат.
Франс Гал е едно от момичетата на френския рок от миналия век. Младото момиче печели "Евровизия" още преди да навърши 20 години с песента "Poupée de cire, poupée de son". Серж Генсбур пише текста, а невинната французойка прави шеметна кариера след победата. Песента й "Ella, elle l'a" е само един от следващите върхове в кариерата й.
Да, и Тото Кутуньо печели "Евровизия" през 1990 г. в Загреб. Песента е "Insieme: 1992". Макар и победата му да е с доста съмнителен политически привкус, е факт, че "Истинският италианец" е сред успешните европейски солови изпълнители. Кой не знае "L'Italiano", "Solo noi" или "Serenata"?
Да, тя също. Макар и все още да не е направила хит, надминал ритмичната и весела "My Number One", Хелена Папаризу успя да се задържи в музикалната индустрия и гласът й все още може да бъде чут в някое ново авторско парче.
Те спечелиха „Евровизия“ и не потънаха в забвение
„Евровизия“ е най-старото международно телевизионно музикално състезание. Целта му е да обединява европейските страни и да бъде проводник на посланията за единност, безграничен мир и всички подобни хуманитарни ценности. Проведено е за първи път през 1956 година в Швейцария и победител е младата тогава Лис Асия с песента „Refrain“.
Днес отново сме онова време на годината, когато избраниците на всяка държава се събират в някой европейски град (в случая Лисабон) и участват в музикалното състезание, което все повече заприличва на риалити, чиято цел е да съществува един сезон, да покаже няколко добри изпълнители, които обаче след това да потънат в блажено забвение.
Откакто е създаден конкурса 65 изпълнители са грабвали приза (62 издания, но през 1969 г. печелят четирима с равен резултат). Опитайте се да се сетите за някой изпълнител, който печели на теория най-голямото музикално състезание в света, и който след това успява да надскочи този успех. За колко такива се сещате? Сметката излиза крайно незадоволителна предвид претенциите на този конкурс. Да не забравяме и скандалите, които предизвиква той (справка – Кончита Вурст, последният случай).
След два дена ще се състои финалът на 63-тото издание на „Евровизия“. Преди това обаче открояваме от дългия списък с 27 държави победителки, тези изпълнители, които не потънаха в забвение, след спечелването на „престижната“ титла. Вижте ги в галерията горе – няма да отнеме много време.
