Световното и музиката: най-добрите химни на Мондиала

| от chronicle.bg |

Едно нещо обединява всички хора на всеки четири години по време на Световното първенство по футбол – музиката. Независимо дали сте фенове или не, всяко лято от 1962 г. насам радиата прегарят под звуците на химна на Световното. Чуваме я безброй пъти, отвсякъде, ФИФА налива много пари в реклама и в ангажирането на известни певци. А накрая се получава поредният летен хит. Съвсем заслужено, защото  значителен брой от химните на Световните първенства остават в историята на музиката.

Тази година не прави изключение от правилото и официалният химн обединява Ера Истрефи, Nicky Jam и Уил Смит в песента „Live It Up“, която достойно се нарежда до останалите песни, откривали първенството.

Избирането на химн не наподобява свободния и независим творчески процес, тъй като има доста аспекти, с които ФИФА трябва да се съобрази. На първо място е масовият характер на събитието. Песента трябва да допада на цялата световна публика. Страната домакин трябва да има подобаващо присъствие в парчето. И най-вече, кой ще го изпълни.

Първият химн на Мондиала се появява за първи път през 1962 г. и това е чилийската песен „El Rock del Mondial“. 56 години по-късно, докато сме в разгара на поредното първенство, обръщаме поглед към най-запомнящите се химни (официални и неофициални) от времето на Лони Донеган (1966) до това на Ера Истрефи и компания.

Shakira, „Waka Waka“ (2010, Южна Африка)

Много фенове биха спорили дали тази песен изобщо трябва да присъства в подобен списък. Според нас трябва. Защото хронологично, това е най-доброто от „The Cup of Life“ на Рики Мартин от 98-ма. Както тя вля нов свеж  ритъм в химните, така и Waka Waka беше веселото парче, от което Мондиала имаше нужда.

K’NAAN, „Waving Flag“ (2010, Южна Африка)

Въпреки че Шакира изпя официалният химн през 2010 г., една друга песен може би остана в сърцата на феновете като химн на Световното в Южна Африка. „Кока-Кола“ е един от основните спонсори на Световното и песента за рекламата им се въртеше непрекъснато по всички радиа през 2010 г. Накрая една значителна част от публиката запомни Мондиала тогава с песента на K’NAAN.

Lonnie Donnegan, „World Cup Willie“ (1966, Бразилия)

Нещо ретро, но запомнящо се. Вторият химн на Световно първенство е дело на англичаните, които тогава са не само домакини, но и стават шампиони. Уили Лъвчето явно е бил правилният талисман.

Shakira, „La La La“ (2014, Бразилия)

След комерсиалния успех на „Waka Waka“ през 2010 г., Шакира зае подобаващо място на следващото първенство, в Бразилия. Както през 2010 K’NAAN я измести,  така след 4 години тя измести Питбул и Дженифър Лопес с тяхната „We Are One“. Макар и песента да не е официален химн, тя стана един от символите на Мондиала в Бразилия преди 4 години.

Ricky Martin, „The Cup of Life“ (1998, Франция)

„Изживей го тази вечер, защото това е най-важната вечер от живота ти“. Рики Мартин държи челното място за най-добър химн с тази песен, която огласява първенството във Франция през 1998 г. Това е песен, която олицетворява всичко, което един химн на Мондиал трябва да носи в себе си. Година по-късно Мартин издава най-популярния си албум, част от който е „Living la Vida Loca“.

 
 

Ема Стоун и Уди Харелсън се събират за „Земята на зомбитата“ 2

| от chronicle.bg |

Актьорите Ема Стоун, Уди Харелсън, Джеси Айзенбърг и Абигейл Бреслин се събраха с режисьора Рубен Флайшър, за да бъде заснето продължение на излязлата през 2009 г. по екраните хорър комедия „Земята на зомбитата“.

„Това е един от онези проекти, които феновете отдавна искат да бъдат осъществени – заяви президентът на „Колумбия пикчърс“ Санфорд Панич. – Никой не иска повече от Ема, Уди, Джеси и Абигейл това да бъде направено. Те са сред най-търсените актьори. Смятам, че се снимаха във филма, защото харесват тези персонажи. Развълнувани сме, че Рубен иска отново да застане зад камерата, за да заснеме продължението му. Флайшър е режисьор и на филма „Венъм“, който скоро ще се появи по екраните.“

The Hollywood Reporter отбеляза, че е планирано снимките на „Земята на зомбитата 2″ да започнат през януари следващата година. Новият филм трябва да излезе по екраните през октомври 2019 г.

 
 

Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.

 
 

Мъжките сандали отново излизат на мода

| от chr.bg |

Мъжете вече няма да се срамуват да носят летни сандали и да имат чувството, че на тях гледат като на недодялани провинциалисти, пише в „Индипендънт“.

Този вид обувки триумфално се завърна в колекциите на модните брандове за лятно-есенния сезон на 2018 г.

Според британския всекидневник носенето на спортни сандали вече няма да бъде повод за присмех.

Напротив, тези артикули ще се считат за стилни летни обувки.

Модните експерти препоръчват мъжете да носят сандалите с шорти, фланелка и риза с къс ръкав.

 
 

Почина Нанси Синатра

| от chr.bg |

Нанси Синатра – първата от четирите съпруги на певеца и актьор Франк Синатра и майка на трите му деца, почина на 101-годишна възраст, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

„Майка ми почина мирно на 101-годишна възраст“, оповести на страницата си в Туитър дъщеря й, която също се казва Нанси Синатра.

Майка й бе омъжена 12 години за една от най-големите знаменитости на 20-и век. Франк Синатра се е снимал в редица блокбастъри, като „Оттук до вечността“ и „Момчета и кукли“, а като певец е известен с изпълнението на легендарни песни, сред които „New York, New York“. Двамата са родом от Ню Джърси и имат три деца. Развеждат се, след като Франк има редица извънбрачни връзки, които стават публично достояние. Той се оженва за холивудската актриса и секс бомба Ава Гарднър само 10 дни след развода си с Нанси Синатра. Нанси и Франк обаче остават близки приятели до неговата смърт от инфаркт през 1998 г. на 82-годишна възраст. Нанси не се омъжва повторно и води тих и спокоен живот в Бевърли хилс, Калифорния, като фокусира вниманието си върху благотворителна дейност.