shareit

Стиховете на Джим Морисън

| от chr.bg |

„Ако моята поезия се стреми да постигне нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който виждат и чувстват.“

Джеймс Дъглас Морисън е американски певец, писател, поет и владетел на сърцето ви. По принцип умира на тази дата през 1971, но всъщност Джим още не е умрял особено.

Адмирал Джордж Стивън Морисън и Клара Кларк Морисън създават Джеймс в Мелбърн, Флорида. Той е със смесен ирландски, английски, шотландски и полубожествен произход. Твърди се, че IQ-то му е 149, което е далеч недостатъчно да се справяш прилично във физическия свят.

Джеймс пее за група The Doors и пише поезия. Ето една от песните на групата. Тя е малко дълга, защото е цял албум. Поезията на Джим Морисън е в галерията ни.

Първият път, когато открих смъртта… аз, майка ми и баща ми, както и баба ми и дядо ми, карахме през пустинята по изгрев. Един камион с индианци се беше блъснал с друга кола и нещо друго, но имаше индианци разпилени по цялата магистрала, кървящи до смърт. Аз бях само дете, така че трябваше да остана в колата, докато баща ми и дядо ми отидоха да проверят какво става. Не видях нищо – всичко, което видях, беше смешна червена боя и хора, лежащи наоколо, но знаех, че нещо се случва, тъй като усещах вибрациите на хората около мен, и изведнъж осъзнах, че те не знаят какво се случва по-добре от мен. Това беше първият път, когато усетих вкуса на страха… и мисля, че в този момент, душите на мъртвите индианци – може би на един или двама от тях – просто тичаха наоколо, обезумели, и просто се приземиха в моята душа, а аз бях като гъба, готов да седя там и да ги поема.

 
 
Коментарите са изключени