Отиде си 28-годишният диджей Avicii

| от chronicle.bg |

Вчера известният шведски диджей Авичи е починал в Оман, предава Би Би Си. Тим Берглинг, както е истинското му име, бе на 28 години.

Информацията за кончината му бе потвърдена от неговото семейство. Не се съобщава обаче каква е причината за смъртта му.

„Той беше намерен мъртъв в Маскат, Оман този следобед. Семейството му е съсипано и всички ние искаме да уважим тяхната нужда от лично пространство в този труден момент“, пишат представителите на звездата.

През годините Авичи имаше здравословни проблеми, включително панкреатит, дължащ се на прекомерна употреба на алкохол, а през 2016 г. спря и с изпълненията на живо и турнетата.

Едни от най-известните парчета на Авичи са My Feelings for You, Seek Bromancе, Blessed, Levels, Wake Me Up, Hey Brother.

 
 

Първи поглед към Джоди Уитакър като Doctor Who

| от chronicle.bg |

Еуфорията сред феновете на сериали след вчера е почти толкова голяма, колкото между феновете на Франция и Хърватия на Световното. Причината са едни 40 секунди, които вчера за първи път показаха Джоди Уитакър като 13-ия Доктор и първата жена, която стъпва влиза в главната роля в научно-фантастичния сериал.

Първият тийзър трейлър на 11-ия сезон на поредицата не разкрива подробности от сюжета, но компенсира тяхната липса в няколко интригуващи кадъра, които ще ни накарат да следим темата в развитие.

Всичко започва с вечеря, после се пренасяме в нечий апартамент, после в закусвалня, а храненията на всички участници са прекъснати от странна енергия, която може да означава само, че новият Доктор ще дойде всеки момент. После се появява тя, Джоди Уитакър.

Актрисата прави своя дебют като 13-ия Доктор по време на миналия коледен епизод, „Twice Upon a Time“. Позната ние е от ролите си в „Broadchurch“, „Attack the Block“ и епизодът на „Black Mirror“, „The Entire history of You“. Предшественикът и в ролята на известния доктор беше Питър Капалди, който пое щафетата от Мат Смит през 2017 г.

 
 

Снимки от кръщенето на принц Луи

| от |

Кралското семейство разпространи снимки от кръщенето на сина на принц Уилям – принц Луи, на които той е в ръцете на майка си, херцогинята на Кембридж Катрин.

Четирите официални снимки са направени в Кларънс хаус в Лондон след кръщенето на принц Луи в параклиса на двореца Сейнт Джеймс на 9 юли. Техен автор е фотографът Мат Холиоук.

„Всички бяха в толкова добро настроение. Беше удоволствие да ги снимам“ – каза Мат Холиоук, който направи официалните портрети и за 70-ата годишнина от сватбата на кралица Елизабет Втора и принц Филип.

 

Кейт и принц Уилям позират с трите си деца – принц Луи, принцеса Шарлот и принц Джордж, както и с роднините си.  

На едната от тях Кейт е в градината и гледа бебето, облечено в пищна кръщелна рокля – копие на роклята, носена от първородната дъщеря на кралица Виктория през 1841 г.

 

The Duchess of Cambridge and Prince Louis in the garden at Clarence House, following Prince Louis’s christening. by Matt Holyoak.

Публикация, споделена от Kensington Palace (@kensingtonroyal) на

На снимките са също принц Хари и съпругата му Меган, наричани вече херцог и херцогиня на Съсекс, принц Чарлз и съпругата му Камила, семейство Мидълтън – родителите и сестрата на Кейт Пипа със съпруга й, както и брат й Джеймс.

Принц Луи се роди на 23 април.

 
 

Ема Стоун и Уди Харелсън се събират за „Земята на зомбитата“ 2

| от chronicle.bg |

Актьорите Ема Стоун, Уди Харелсън, Джеси Айзенбърг и Абигейл Бреслин се събраха с режисьора Рубен Флайшър, за да бъде заснето продължение на излязлата през 2009 г. по екраните хорър комедия „Земята на зомбитата“.

„Това е един от онези проекти, които феновете отдавна искат да бъдат осъществени – заяви президентът на „Колумбия пикчърс“ Санфорд Панич. – Никой не иска повече от Ема, Уди, Джеси и Абигейл това да бъде направено. Те са сред най-търсените актьори. Смятам, че се снимаха във филма, защото харесват тези персонажи. Развълнувани сме, че Рубен иска отново да застане зад камерата, за да заснеме продължението му. Флайшър е режисьор и на филма „Венъм“, който скоро ще се появи по екраните.“

The Hollywood Reporter отбеляза, че е планирано снимките на „Земята на зомбитата 2″ да започнат през януари следващата година. Новият филм трябва да излезе по екраните през октомври 2019 г.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…