IAMX издава нов електронен рок албум Alive in New Light

| от chronicle.bg |

Измъчван от засилена депресия, която подхранва последните му два албума, Chris Corner със сценичното име IAMX издава новото си LP Alive in New Light (AINL) на 2 февруари 2018. Проектът празнува напускането на демоните, които отдавна са го измъчвали и улавя жестоката фаза на метаморфозата, когато вече не си същия като преди, но не си и напълно този, в който се превръщаш.

В четири от парчетата се включва и ексцентричната татуистка, кралица на грима и суперфен на Corner, Kat Von D. Представянето на албума включва и линия от еротични стоки, направени от Ryan Clark и вдъхновени от дизайна на обложката. Една от песните от AINL беше използвана в епизод от сериала How To Get Away With Murder, което прави общо петнадесет песни на IAMX, включени в блокбастъра на ABC TV от стартирането му през 2014г.

Chris Corner and Kat Von D (2)

Записан, изпълнен и миксиран от Chris Corner в пустинята на Калифорния, в каравана с изглед към планината, AINL представя девет песни алтернативна електроника.

Парчето Stardust открива албума със звучене, което наподобява Personal Jesus от Depeche Mode, а заглавието на песента символизира издигането от пепелта. Ритъмът на Break the Chain, второто парче от албума, повишава напрежението с ескалиращите, меланхолични лирики и вокали на певеца.

IAMX-Alive In New Light cover (hi res)

Следва електро фънк парчето Body Politics, което наподобява звученето на рок бандата Nine Inch Nails. Според IAMX, то символизира превръщането му в част от клуба, загубата на себе си в ритъма и отдаването на първичното, освобождавайки се от мислите. Песента Exit, която е пета в албума, наподобява баладичното звучене на артистичната Bjork, с добавен пулсиращ ритъм. Следва Stalker, която пренася слушателя в екзотичен, съблазнителен и тайнствен паралелен свят, където любовта и манията се сблъскват.

Може да чуете за какво става дума тук.

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.

 
 

Samsung Galaxy Fold е скъп, но впечатляващ

| от chronicle.bg |

Samsung най-накрая сложи край на години спекулации, слухова и предположения около вече полумитичния Galaxy Fold като показа устройството на ежегодното си събитие Unpacked в Сан Франциско. Апаратът изглежда като нормален смартфон, но може да се разгъва на две като така се задейства и втория му по-голям дисплей.

„Смартфонът е чудесен за гледане на видеа, четене на книги или видео разговори“, каза Джъстин Денисън от Samsung. „Той ще промени начина, по който общувате със света около вас.“

Малкият екран е 4,6 инча, а големият 0 7,3 инча. 

google_fold_map

„Отваря се леко като книга и се затваря по същия начин с приятно кликване. За да се постигне това, се използва сложен механизъм с няколко зъбни колела.“

Големият дисплей позволява ползването на 3 приложения едновременно като Samsung работри с Facebook, Google и Microsoft по създаването на специални версии на най-популярните им приложения, които да се възползват от гигантския екран.

Продажбите на Samsung Galaxy Fold започват на 26 април като цената му ще е $1980.

Изборът на цветове е сребърен, черен, зелен и син. Донг Джин Ко, президент на компанията, казва: „Устройството достига нови висоти, защото някои казваха, че подобна функционалност и системни качества са недостижими, но ние ги опровергаваме. На тези, които твърдят, че всичко е направено вече, искам да кажа да открият съзнанието си и да се подготвят за откриването на нова мобилна ера. Бъдещето започва.“

 
 

19-годишна иска хората да спрат да тормозят 62-годишният й съпруг

| от chronicle.bg |

Саманта Симпсън, на 19 години, иска обществото да спре да нарича 62-годишният й съпруг „педофил“.

Двойката се среща чрез общи познати, когато Саманта е на 18. Следват няколко месеца минават в разговори и накрая двамата започват връзка. Семейството на момичето обаче отказва да приеме отношенията й с много по-възрастния мъж и това я кара да се премести в Беривил, щата Арканзас, САЩ, където да живее с спенсионирания Дж. Р. докато не се установяват в Уичита, Канзас, преди 6 месеца.

На 8 януари 2018 година двамата сключват брак, а в момента се опитват да имат дете. 

43 YEAR AGE GAP

Саманта обаче споделя трудностите на връзката им: „Когато сме навън, хората често ни бъркат за дядо и внучка и това често ме разстройва. Но става още по-лошо, когато наричат Дж. Р. „педофил“, когато се държим за ръце или се целуваме. Няма път, в който да сме излезли и някой да не е коментирал връзката ни. Не ни стигат проблемите с приятелите и семейството ни, ами сега и непознати. Просто ми идва много. Искам просто хората да осъзнаят, че сме щастливо женени и приемаме връзката си сериозно.“

„Когато видях Дж. Р. веднага бях привлечена от това колко добре се носи и от това колко голям джентълмен беше. Говорехме си много хубаво и това беше просто нещо, което никога не съм срещала в друг мъж. Излизала съм с по-млади мъже, но те се държаха като малки деца и не знаеха как да се отнасят с партньора си.“

„В момента се опитваме да станем родители, имам чувството, че сега е моментът. Надявам се, че когато ни се роди дете, коментарите ще спрат, защото не искам да го отглеждаме в такава атмосфера. Също така се надявам, че сега като споделяме историята си, хората ще разберат, че не е шега и че сме сериозни въпреки разликата във възрастта и външния ни вид.“

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.