Глория, която сама отсрами чалгата

| от chr.bg |

Глория е най-голямата поп-фолк певица на България, няма второ мнение.

Тя се казва Галина Иванова и е наричана „Примата на българския фолк“. Става „Певица на годината“ през 1998, 1999, 2000, 2001 и 2003 г. и „Певица на десетилетието“ през 2007 г.

Но нека работата й говори за самата нея. По-долу събрахме някой от най-големите й песни. Честно казано искахме да сложим и още, но щяха да станат много. Извадихме и любимата ни част от текста на всяка песен, за да може да си отпяваме на ключови моменти.

Уморих се от теб, на яве и на сън.
Уморих се от теб, туй сърце е от лед.

 

Скъпи, купи ми нещо, моля те. Може да е Живън Ши.
Скъпи, купи ми нещо, моля те. Може да е и Фере.
Скъпи, купи ми нещо, моля те. Версаче нека да е!
Скъпи, купи ми нещо, моля те. Може и Картиер.

 

Отне ми го пред нищо – не се спря,
приятелко ти моя, най-добра.
Беше ти за мене и сестра,
подлата измама не ще простя.

 

Не остарявай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
И с майчината сила превърни
От този тъжен залез – изгрев нов

 

Когато гледаш в мен, изгарям –
пепелта блести от жарава
и знам, че твойто сърце отварям
като феникс пак любовта ще раздавам.

 

Ако бях се родила река
щях да бъда аз майка на всички.
Много нежна и много добра
на дървета, на хора, на птици.

 

 
 

Красноречивото пълно заглавие на филма на Харли Куин

| от chronicle.bg |

Марго Роби показва пълното заглавие за спинофа на Харли Куин, „Birds of Prey“. Роби стана поп икона с ролята на злодейката на DC  в „Suicide Squad“, която вдъхнови хиляди фенове за Хелоуин и Comic-con. Във филма ще играят още Мери Елизабет Уинстед като Хънтрес и Джърни Смолет-Бел като Блак Кнери. Режисьор е Кати Ян („Dead Pigs“) като това прави „Birds of Prey“ първият изцяло женски филм на DC.

Кастът стана изключително бързо през последните няколко месеца: Ела Джей Баско ще играе Касандра Кейн, Юън Макгрегър е лошият Блак Маск.

Харли Куин, Хънтрес и Блак Кнери (както и детектива Рене Монтоя, в ролята Роузи Перес) се обединяват, за да защитават Касандра Кейн. Кати Ян каза в интервю, че филмът следва желанието на Харли за собствен екип. Снимките започват през януари 2019, а премиерата засега е предвиждана за февруари 2020 година.

Роби показа снимка на сценария заедно с пълното заглавие в Instagram. To e Birds of Prey (And The Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn) – Хищни птици (и фентастичната еманципация на една Харли Куин)


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от @ margotrobbie на

Снимката има около 1,2 милиона лайка от почти 15-те милиона последователи на актрисата. Именно еманципацията е това, което много фенове искат още от филма с Жокера, където той се държеше отвратително с нея. Отношението му беше оприличено на домашно насилие.

„Birds of Prey“ бележи освобождаването на Харли и от Жокера, и от Аманда Уолър.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Как да се държим възпитано като падне сняг

Всяка година едно и също – падне един сняг и хората забравят, че са хора. Всички стават зверове на ръба на оцеляването и всякакво възпитание отлита като щъркел. Граждани, недейте така. Ние сме едно голямо щастливо семейство и трябва да се подкрепяме.

Затова за всички забравили, следва припомняне как да бъдем вежливи в така рязко създалата се поледица. Моля придържайте се към тези норми, защото иначе е гадно.

Когато ходим по улицата

Сняг е, когато тротоарите станат еднолентови и двупосочни. Тогава трябва да се разминем и няма друг начин – най-прецакани са младите мъже. Те са в дъното на йерархията от хора, на които се прави път. Понеже равенството си е равенство, ама ботушките са ни нови, място се прави на жените. Докато се разминавате мъжът има едно наум, че многоуважаемата може да се подхлъзне и затова е готов с бърза реакция да я хване, но само за лакътя. Там е най-не-ерогенното място у женското тяло и съответно има най-малка опасност от изнасилване.

За възрастните хора е ясно – ако инстинктивно не правите място на възрастните хора, нямам думи. Трябва да отбележим само, че има един тип дядковци, които са яли камъни и са пили от бензинколонката – те не дават някой да им пуска фандък, защото са жилави и първи ще стъпят в пряспата, „пък ти като позаякнеш малко тогава“.

При засичане на млада жена с възрастен човек случаят е специфичен. Трябва да преценим интуитивно младата жена дали е по-хубава, отколкото възрастният човек е стар. Ако жената не е много хубава, а човекът е стар, трябва да се направи място на човека. Ако жената е много хубава, а човекът е стар, но не съвсем, той трябва да направи място на нея. Ако жената е невероятно хубава, но човекът е невероятно стар и имаме патова ситуация, то жената трябва да отстъпи, защото всяка крачка на човека е щедър подарък от боговете, дори с риск да закъснее малко и да й напишат акт за неправилно паркиране на Мини купъра. Ако жената не е особено хубава, а човекът не е особено стар, важат половите правила. Това е – не знам защо, но така изглежда правилно.

И накрая идват младите мъже. При засичане на двама млади мъже, най-морално и ненакърняващо още неукрепналото им от житейски и полови успехи крехко достойнство, е да се даде половин път на човека отсреща като с единия крак се стъпи в неотъпканото, а другият остане на пътеката. Така хем сме възпитани, хем егото ни е цяло. Можем, разбира се, и двамата се обърнем с рамо един към друг и така да се разминем, но този начин е малко гей, което ни връща на момента с егото. Защото грипът от мокри крака е гаден, да, но бледнее пред това да отъркаш биреното си шкембе о това на друг мъж.

Ако две жени се засекат, да си се оправят – ние там не се бъркаме.

Когато се качваме в такси

Не седим на отворена врата да се сбогуваме с близки и приятели, да се разбираме някакви неща, да си говорим с шофьора. Отваряме, казваме за къде сме, като ни кажат онова провлачено „Аааайде“ влизаме, изтърсваме си обувките набързо и затваряме вратата. Парното на колите се захранва от акумулатора – имайте уважение към тока, за да не купи Гинка и вашата фирма и да ви уволни.

Когато влизаме в магазин

Тупкаме си крачетата не досами вратата, защото други хора също искат да влязат, а ние не сме Дженифър Лопез и целият магазин не е отворил само за нас. След това трябва да изтръскаме какъвто сняг имаме по дрехите си, за да не мокрим беззащитните стоплени хора. Минималната грижа за околните е това, което прави една държава хубава.

Когато носим чадър докато вали сняг

Не носим чадър, докато вали сняг, защото не сме вандали.

Когато караме кола

Когато се ползваме с автомобила си, винаги имаме предвид, че улицата ни пред нас в Долна Диканя не е приоритет. Също така имаме предвид, че снегоринът не може да се набие в движението в час пик и е нормално при постоянен снеговалеж да има сняг по улиците, когато отиваме и се прибираме от работа.

По този повод искаме да направим един апел към Общината. Оставете някой път града без снегорини – ей така, за да видят хората всъщност какво означава да не се чисти и евентуално (и простете наивния ни оптимизъм) да спрат да мрънкат.

 
 

Финландия е смаяна от изказване на Тръмп

| от chronicle.bg |

Финците са смаяни до смях от изказване на американския президент Доналд Тръмп, който похвали страната им за това, че поддържала горите си с гребла. В разговор с финския си колега, Тръмп каза, че те „прекарват много време в чистене на горите си с гребла“. Президентът Саули Ниинисто каза пред местните медии, че не помни да са говорили за гребла.

В същото време пожарникари в Калифорния се борят с най-смъртоносната огнена стихия в историята на щата. Почти 1000 души са обявени за изчезнали съобщават месните власти без да дават никаква допълнителната информация. Очаква се в следващите дни да завали, което ще затрудни допълнително затрудни издирванията и потушаването на пожара.

„Поглеждате другите държави, където го правят различно и историята е съвсем различна. Бях с президента на Финландия и той каза, че те са гориста нация и че прекарват много време с греблото и в чистене, и други неща и нямат никакви проблеми“, това е изказването на Тръмп, което разсмя жителите на Финландия.

Саули Ниинисто каза пред вестник Ilta-Sanomat, че за гребане не е ставало въпрос в разговора им. „Споменах, че и Финландия е земя, покрита с гора, и че и ние имаме добра система за мониторинг на състоянието й.“

Директорът на Финската горска асоциация, Нейки Саволайнен, каза, че работата с гребла не е обичайна мярка за поддържане на горите. „Това твърдение е много интересно. Виждам гребла само в собствения си двор. Мястото на греблата е по дворовете и парковете“.

Финците се вдъхновиха и пуснаха забавни снимки от действителността им.

  „Просто един обикновен ден във финландската гора“  

„Не и докато аз съм на пост“