Аnastacia идва в България през юли

| от chronicle.bg |

Американската поп изпълнителка Anastacia идва за втория си концерт в България на 1-ви юли в зала 1 на НДК. С над 30 милиона продадени албума, звездата продължава да твори без изгледи да спира. В България Anastacia се очаква да изпълни най-големите си хитове, като Left Outside Alone, Not That Kind, Paid My Dues, Sick and Tired и I’m Outta Love, а концертът ще започне с някои от песните, включени в новия й албум Evolution.

Така е озаглавено и турнето на певицата, което ще обиколи голяма част от европейските градове, като София ще е единствената дата на Балканите. Албумът е записан в Стокхолм от продуцента Anders Bagge, работил със звезди като Селин Дион, Джанет Джаксън и Мадона. Evolution е високо оценен както от критиката, така и от публиката, попадайки в ТОП 10 на най-големите музикални пазари в Европа – Германия, Италия и Великобритания.

Anastacia_press photo

При първата си визита у нас през 2015 година, билетите за концерта бяха разпродадени далеч преди датата. разпродаде залата далеч преди концерта.

Затова, ако сте фенове на Anastacia, не се мотайте безкрайно. Билетите за концерта ще са на цени от 55 до 130 лева и тръгват в продажба от 7 март в мрежата на Eventim.bg и касите в бензиностанции OMV.

 
 

Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?

| от chronicle.bg |

78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.

Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.

Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.

Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.

Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти.