ABBA се завръща след 35 години мълчание

| от chronicle.bg |

Те са просто ABBA – няма да ги представяме по очевидни причини. Само ще предадем с огромна радост, че шведската поп група се върна в звукозаписното студио за първи път от началото на 80-те години.

Квартетът отново е записал две нови песни и по техните думи това е резултат от „неочаквано следствие“ от скорошното им решение да направят свое „виртуално турне“.

„И четиримата решихме, че след близо 35 години, ще бъде забавно да обединим сили отново и да влезем в студиото“ казва групата в Instagram.

Все още не е обявена премиерната дата на новите песни, но една от тях, с името „I Still Have Faith In You“, ще излезе през декември в ефира на BBC и NBC.

Говорителят на ABBA, Горел Хансер описа звученето на новите песни като „познато, но също така модерно“. Също така той отхвърли възможността групата отново да пее на живо: „Не, не очаквайте от тях да обединят отново сили на сцената. Няма да го направят.“

❤️ #abbaofficial #abba

A post shared by @ abbaofficial on

 
 

Какви опасности крие пастата за зъби?

| от chr.bg |

Американски учени от Тексаския университет предупредиха, че съдържащият се в пастата за зъби титанов диоксид E171, може да предизвика захарен диабет тип 2.

Учените припомнят, че това вещество намира широко приложение в хранителната промишленост и козметиката заради свойствата му да придава на предметите ярко бял цвят.

Свойствата на титановия диоксид бяха открити още през XX век. Той дойде като заместител на вредните оцветители на оловна основа, а през 70-те години на миналия век неговото производство стана масово. Именно от този период медиците започнаха да наблюдават четирикратно увеличение на заболяванията от диабет тип 2. Тогава възникнаха и първите предположения, че споменатото химическо вещество може да има пряка връзка с диабета.

За да потвърдят своите догадки тексаските учени подбраха група от 11 доброволци. Били им взети тъканни проби от панкреаса. В хода на изследванията в организма на 8 човека били открити следи от титанов диоксид и всички те били болни от диабет тип 2. Останалите трима били здрави и при тях не били открити следи от това химическо вещество. Изследователите дошли до извода, че Е171 вероятно е едно от веществата, които предизвикват диабет тип 2. Сега учените ще разширят изследванията си върху по-големи групи пациенти.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Не е късно за плажно тяло

| от chr.bg |

Учени от университета в Абърдийн и Китайската академия на науките заключиха, че бозайници могат да поглъщат храни и да не трупат излишно телесно тегло, съобщи Сайънс алърт.

Към тези изводи ги подтикнали резултатите от наблюдения върху мишки, чийто обмен на веществата бил уникален и позволявал на гризачите да консумират всичко, без да дебелеят.

За да се изяснят особеностите на техния обмен на веществата, мишките следвали хранителен режим, включващ мазнини и захари. Тестването на тежките за гризачите диети показало, че метаболизмът им позволява преработването на въглехидрати, без да се увеличава телесната им маса. При това биохимичните процеси в мозъците на мишките останали на обичайното равнище.

Учените смятат, че за бързото преработване на мазнините у мишките е виновна физическата активност. Някои гризачи, които я намалили, увеличили телесното си тегло. Наблюдения върху гризачи, чиято дажба съдържала въглехидрати, показали, че у някои бозайници захарта може да се преработва и извежда от организма без сериозни последствия, като увеличаване на телесното тегло или промяна на активността на отделни мозъчни зони.

Учените ще трябва да разберат кой биологичен механизъм позволява на гризачите бързо да преработват най-калоричните храни. Ако подобен механизъм може да бъде отключен или пренастроен в човешкия организъм, затлъстяването вече няма да е здравословен проблем.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.