Журналистът, който се опита да спаси Nokia

| от |

През 2008-ма година репортер на финландския вестник Helsingin Sanomat служебно получава нова Nokia Е 51. Това е третият му телефон до тогава. След като не успява да разбере как се работи с него, решава да напише писмо до Nokia.

novinarot-shto-se-obide-da-ja-spasi-nokia-62929

Скъпа Nokia,

Това писмо е предназначено за човека, който е отговорен за проектирането на телефони Nokia. На нито едно място на сайта на Nokia не намерих къде е възможно да се остави мнение за продуктите на Nokia.

Ето защо пиша това писмо и го изпращам на Службата по печата на Nokia, защото те знаят кой съм. Аз съм журналист по професия, но това писмо го пиша като частно лице. Надявам се, че ще го препратите на мястото, което смятате, че е най-подходящо. Както и да е, би било най-добре да поставите това в рамка и да я закачите на стената в коридора за всеки служител на Nokia, за да го вижда всяка сутрин, когато идва на работа.

Невероятният успех на Nokia започна преди около 20 години, когато мобилните телефони се превърнаха в ежедневие. Мобилният телефон е технологична иновация. Това означава, че някои хора (много малка част) са естествено заинтересовани. Останалите (много голяма част) гледат на това с подозрение.

Подозренията бяха неоснователни, тъй като телефоните на Nokia бяха много лесни за използване. Всеки се научи бързо как се използват. Нямаше нужда от инструкции. За да се обадиш, натискаш бутона със зелената слушалка, за да затвориш – червената. Телефоните Nokia бяха особено известни с това, че са лесни за използване. Nokia дори стана и лидер на пазара.

Моят работодател ми купи първия мобилен през 1996-та. Беше удобен и издръжлив, но се развали през 2001-ва, когато ми дадоха втори мобилен. Този имаше нови функции, дори и интернет. Както и да е, бързо се научих как да използвам новия телефон.

Миналата седмица вторият телефон се развали и моят работодател ми купи третия мобилен телефон в живота ми. Вече една седмица се чудя около него. На първо време аз не знаех дори как мога да се обадя без инструкциите, а все още не разбирам голяма част от него.

Проблемът е, че преди една година един мой приятел ми показа ново устройство, разработено от Apple, който се наричаше iPod touch. Веднага се влюбих в него. Исках да имам iPod, а с устройството можех да имам и по-лесен достъп до интернет и много други неща. Поръчах си мой iPod, включих го и веднага знаех как да го използвам. Устройството е почти на 6 месеца и го използвам всеки ден, и в нито един момент не съм си помислил, че ми трябва ръководство. Логиката на устройството е съвсем ясна. Не е чудно, че има такъв успех по целия свят.

Моят нов телефон Nokia е модел Е 51. За нещастие телефонът не е бил предназначен всеки да може лесно да се научи да го ползва.

Напротив, мисля, че е бил проектиран така, че неговата най-важна мисия е да насърчава само хора, които се интересуват от телефонна технология. Той предлага различни отлични функции, но тъй като не разбирам какво означават, предполагам, че никога няма да ги използвам.

Един пример: първото нещо, което почти всеки потребител на мобилен иска да направи, е да промени звъненето. И аз исках да направя това, но как да го направя? Докато си играех с новия телефон забелязах, че той има бутон със снимка на къща. Когато го натиснеш, влизаш в главното меню. Оттам започнах да търся опцията за смяна на тоновете. Опциите бяха messaging, office, log, media, tools, installations, connectivity, download, address book, web, calendar и instructions.

Имената не помогнаха много, така че започнах да ги отварям едно по едно. При всяко от тях се отваряха нови и нови менюта, но нито едно не изглеждаше като точното за промяна на звъненето. Затова се опитах да намеря съвет в инструкциите, но там намерих само как да инсталирам 3D мелодии. Естествено, че не исках това, защото не знаех какво означава.

Накрая помолих един мой приятел, който разбира от технологии, да ми помогне. Оказва се, че първо съм трябвало да знам, че трябва да избера Tools, а и от там да отида в настройките, от там в общи, след това в персонализация и накрая там щях да намеря това, което търсех: тонове. Така че би трябвало да направя пет движения, базирани на предварителни познания, преди да направя нещо с моя телефон, който е първото нещо, което прави всеки нов потребител на телефона си.

Първо имах избор от 12 опции. Ако приемем, че при всеки от вариантите – на всяко йерархично ниво, средно има 10 нови функции, смяна на звъненето е скрита на йерархично ниво, до което има 120,000 различни възможни варианти. Впоследствие, на случаен принцип бих имал 1 към 120,000 шансове да разкрия истинската версия. А това би било много случайно, защото имената на опциите ми говореха много малко.

Това не трябва да бъде така. Телефоните, както и всички други устройства, трябва да бъдат проектирани за най-простия потребител. Всички важни функции трябва да бъдат предложени на първо йерархично ниво, или в най-лошия случай – на второто, и те трябва да бъдат намерени на базата на името на опцията, което е логично за него. Сложните и специални опции трябва да бъдат поставени най-отдолу в йерархичните нива. Техни клиенти са любителите на технологиите, които са напълно в състояние да ги намерят там, където са.

А имам и друг, съвсем различен пример: изпращам текстово съобщение, което е нещо, което правя по няколко пъти на ден. Първо, натискам на съобщения, след това избирам да създам съобщение, след това трябва да избера между четирите опции: текстово съобщение, мултимедийно съобщение, аудио съобщение или и-мейл. Така че всеки път, десетина пъти на ден в годините, които следват, мен ще ме тормози този допълнителен избор, и всеки път ще давам същия отговор.

Предполагам, че това е така и при останалите. Изчислявах, че от 1000 изпратени съобщения, 999 са обикновени текстови съобщения. Изглежда телефон ми не е направен по начин, който би ме улеснил в това, което правя в момента, а напротив.

Телефонът обикновено се използва за извършване на телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения. Критично важно е тези функции да бъдат направени така, че всеки потребител да може да извършва тези неща с минимално натискане на бутони – или с други думи, бързо.

Да обобщя: С пускането в продажба на телефона като Е 51, Nokia губи една от своите най-важни характеристики: да произвежда телефони, които са лесни за използване. Това ще създаде проблеми за Nokia.

Честно казано, приятелски и загрижено,
Lauri Malkavaara
(писмото е изпратено на 18 август, 2008)

И какво се случи след това?

Писмото написах в офиса ми на 18-ти август 2008-ма. Когато приключих, веднага го изпратих на и-мейл адреса на Nokia.

На следващия ден ми звънна телефона и през следващите няколко дни това се повтаряше.

Случи се това, което тайно се надявах, че ще се случи: писмото ми е започнало да се разпространява в Nokia. Все пак се случи и нещо друго, което не очаквах: започнаха да ми се обаждат директорите на Nokia, които искаха да ми обяснят стратегията на Nokia.

На всеки от тези разговори им отговорих, че писмото е изпратено като частно лице, и че не трябва да си губят времето с мен, въпреки че съм журналист на Helsingin Sanomat. Аз не пиша за Nokia. Аз вече казах това, което исках да кажа в писмото.

Един от директорите не се отказваше и искаше да се срещне с мен, така че се разбрахме да се видим в редакцията на вестника.

На рецепцията ме чакаше учтив и интелигентен господин. Отидохме в стаята за срещи.

Директорът започна да ми обяснява стратегията на Nokia. Идеята, че хората са различни и затова се нуждаят от различни видове телефони.

Започнах да нервнича: „Няма човек, който иска да използва лош телефон.“

Това доведе до спор.

Обясних му по различни начини колко е ужасен моят нов телефон, а директорът го защити.

Изведнъж нашепна.

Погледна ме в очите и ме попита: „Разговорът е надежден, нали?“

Уверих го, че е така.

Продължи: „Напълно съм съгласен с всичко, което пишете в писмото.“

Бях изумен.

„Напълно съм съгласен с теб и искам да ти се извиня от името на Nokia, че направихме лош телефон за теб.“

След това започна да ми разказва за таен проект, който е започнал в Nokia, за създаване на изцяло нова операционна система. Това би трябвало да доведе до нов вид телефони, които биха били лесни за използване.

Срещнах се с директора няколко години по-късно.

Оказа се, че сме говорили за MeeGo. Какъвто и да е бил проектът, той бавно е започнал да губи сила, а когато новият изпълнителен директор е дошъл, той напълно е бил спрян.

Той също така ми каза, че когато IPhone се появил в САЩ през лятото на 2007-ма, ситуацията е била следена внимателно от Nokia. Веднага били доставени няколко бройки в централата на Nokia.

Още същата вечер директорът отнесъл у дома си единия от новите Iphone-и. Започнал да го изучава с толкова голямо внимание, че дори и 4-годишна му дъщеря се заинтересувала.

Като експеримент, той дал телефона на дъщеря си, и тя се научила веднага да го използва.

Вечерта, докато родителите се приготвяли да си лягат, 4-годишното момиче се появило пред вратата в спалнята с въпрос: „Може ли да взема Вълшебния телефон и да го сложа тази вечер под възглавницата?“

Това е моментът, в когато директорът на Nokia осъзнал, че компанията е в беда.

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.

 
 

Тайните оръжия на Архимед

| от Радослав Тодоров |

През 213 г. пр.н.е. римска флотилия под командването на пълководеца Марк Клавдий Марцел напада гръцкия град-държава Сиракуза, разположен на остров Сицилия. Според разчетите на Марцел, градът трябвало да падне за пет дни, но изобретателността на един старец успява да отложи това с повече от година.

Този старец се нарича Архимед и е един от водещите учени в античния свят.

Архимед е запомнен най-вече с това, че докато бил във ваната извикал „Еврика”, след което хукнал да бяга гол на улицата, разгласявайки на всички за новооткритият от него Закон на Архимед за плаваемостта. Както и с постиженията си в областта на математиката, геометрията, физиката и изключително остроумните си и полезни изобретения използвани в строителството, земеделието и др. Като например архимедовия винт – свределовидна водоподемна машина, която до изобретяването на помпите е единственият способ за механично качване на вода на по-високо ниво. Той изобретява дори и прост одометър (нещо като предшественик на километража) – пускащ в съд по едно топче при изминаването на определена единица разстояние.

архимед

Това обаче далеч не е всичко. Освен вече изреденото, Архимед се оказва гений и като военен инженер. В качеството си на военен съветник на царя на Сиракуза за защитата на крепостта той конструира един куп машини, невиждани дотогава на бойните полета. Някои изглеждащи толкова фантастични според описанията на древните автори на фона на тогавашните времена, че съвременните историци се съмняват в реалното им съществуване.

Освен, че Архимед внася значителни подобрения в точността и силата на тогавашните катапулти, той изглежда увеличава и размерите им. Когато римската флота приближава града, гигантски катапулти се извисяват над крепостните зъбери и започват да изстрелват по тях каменни канари, големи колкото каруци. В действие са вкарани и по-малки модели наречени „скорпиони”, които засипват римляните с порой от стрели.

архимед

Описан е и друг удивителен механизъм който влиза в действие по време на обсадата. Това е така наречената „Архимедова лапа”, представляваща огромни по размери клещи, които успяват да сграбчат и повдигнат римските кораби с механичните си челюстите, след което ги пускат от високо и те с трясък се разбиват върху крайбрежните скали. Според друго становище, Архимедовата лапа е приличала по-скоро на товароподемна кранова стрела, завършваща с метална кука, чрез която е ставало „сграбчването”. Екипи от съвременни реенактори правят опити да построят вариант на „Архимедова лапа“ през 2006 г. и достигат до заключението, че ефективното й функциониране е възможно.

Наред с това, подобни на капан за мишки механизми, издигат тежести и ги стоварват върху катерещите се римски легионери по подпрените на стените стълби, сривайки ги обратно към морската бездна.

архимед

Накрая идва ред и на най-смайващото оръжие – „Архимедовия лъч“. Според някои летописци, Архимед конструира сложна система от огледала, която чрез концентриран мощен слънчев лъч успявала да запали римските кораби.

Хроникьорът от II в. от н.е. Лукиан от Самосата пише, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед разрушава вражески кораби с огън. През VI в. от н.е. Антимий от Трал обаче нарича оръжието на Архимед „изгарящи стъкла“.

И този похват многократно е опитвано да бъде пресъздаден от съвременни учени, като много от опитите са завършвали с успех. Различен брой огледала, с различно полиране и в различни конфигурации са успявали да фокусират слънчев лъч така че той да успее да подпали дървен макет на кораб. Но въпреки това учените са скептични, че това тогава се е случило, тъй като за целта са необходими идеални атмосферни условия, продължителна неподвижност на обекта, в който се целят, както и операцията да се случва рано сутринта, когато слънчевите лъчи са най-силни и при най-подходящ ъгъл спрямо източното изложение на Сиракуза. Тоест по-лесно би било корабите да бъдат запалени по някой от стандартните начини съществуващи и тогава, отколкото по този тип.

архимед

Каквито и да са били оръжията на Архимед и доколко са били истински, навярно никога няма да стане напълно ясно. Факт е обаче, че накрая Марцел установява, че е практически невъзможно да превземе тази крепост с щурм. Поради което в крайна сметка му се налага да прибегне към другата възможна тактика – пълна блокада и чакане докато ресурсите на обсадените се изразходят. Това продължава с месеци на изтощение на защитниците преди римляните да намерят начин да проникнат в крепостта.

Определено обаче въпросните оръжия всяват паника и респект у римските войници и явно представляват за тях нещо чудновато, което дотогава те не са виждали. Според авторите, те всеки път изпадали в ужас, когато над стените на Сиракуза се появявал силует на нова непозната машина. Отчаянието им от безбройните безуспешни атаки е толкова голямо, че „римляните започнали да си мислят, че се бият срещу боговете”, както разказва Плутарх.

Пълководецът Марк Клавдий Марцел пък възкликва: „Архимед използва корабите ми за да налива морска вода в чашите си за вино”.

В крайна сметка Архимед загива в хаоса при опожаряването на Сиракуза, убит от ръката на случаен римски легионер. Но не и преди да покаже на света как гениалността на един човек е в състояние да възпира цели армии, както и да даде наука, познание и цивилизационен тласък за хилядолетия напред.

 
 

Ресторантът, в който трябва да се гмурнеш, за да вечеряш

| от Вучето |

От нация, която столетия наред се прехранва само с изровеното от скованата от студ земя и оплетеното в рибарските мрежи, към днешна дата норвежците са се трансформирали в нация на изтънчени гурмани. Само допреди двайсетина години дори в столицата Осло пицариите и ресторантите можеха да се преброят на пръсти, в кафенетата се предлагаше само блудкаво шварц кафе с вкус на пръст, а традиционната варена овнешка глава беше ултимативният деликатес.

В края на второто десетилетие на 21-ви век Осло вече е сцена на велики кулинарни открития. Нови ресторанти, предлагащи кухня от цял свят, никнат като гъби след дъжд, и става все по-трудно човек да се ориентира в тази малка гурме вселена от кралски скариди, мусове, филета миьони, оризови нудъли и маринати. Внезапно парче салам и листо маруля между две филии хляб вече не става. Да си поръчаш тарталета със запечен костен мозък върху канапе от хайвер обаче е сигурен знак, че си успял да се интегрираш успешно в модерната dining-out-Instagram-urban culture.

Разбира се, на този така динамично-развиващ се гастрономически фон да впечатлиш консуматора e сериозно предизвикателство за всеки предприемач, който е решил да се занимава с ресторантьорство. Но когато става дума за това да се шокира потребителят и то не непременно по един виж-какво-крия-под-шлифера начин, скандинавците нямат равни. Защото техните идеи са не просто иновативни, те са на два ксанакса разстояние от пълния делириум.

Не е сигурно какво точно е вдъхновило създателите на първия подводен ресторант в света, но ние подозираме, че е било нещо средно между детските спомени от първия прочит на “Капитан Немо”, приказката на Андерсен за Малката русалка, анимацията на Дисни за рибата Немо и традиционния сандвич с херинга и краставичка от ученическите години.

Ресторантът се казва Under (английският и норвежки предлог за “под”) и се намира в селцето Боли в най-югозападната част на норвежката брегова линия. Ресторантът е по проект на иконичната фирма Snøhetta и е най-големият и най-известен подводен ресторант в света.

53389253_290266214974829_2534980025556402176_n

Екстериорът

Студиото за архитектура и дизайн Snøhetta е основано през 1989 г. Главните архитекти Крейг Дюкерс и Хетил Торсен си спечелват световна слава с проектирането на извънземната сграда на Операта в Осло, както и на хотела във формата на змия върху каменен постамент в архипелага Лофотен. И този път архитектите са заложили на авангардна визия. Under прилича на наполовина потопен перископ, при гледката на който случен минувач би помислил, че се е случило някакво бедствие, катастрофа, с много загинали и ранени. Жертви обаче няма. Единствено супер доволни клиенти, които са склонни да платят 1000 крони (200 лева) САМО за резервиране на маса.

Ресторантът заема площ от 495 кв. м площ и разполага с 40 места за клиенти. Дизайнът на корпуса е максимално изчистен. По форма е монолитна конструкция от бетон, наподобяваща тръба, с дължина 34 метра. Стените на тръбата са слабо извити и с дебелина 50 см, което позволява оптимална съпротива срещу водния натиск.

Интериорът

В ресторанта се влиза през проход, изработен от груби дъбови конструкции, които с времето се очаква да придобият естествен сив оттенък и така перфектно да се вържат с цвета на бетоновата основа. Интериорът на заведението също е решен изцяло в дъб като целта е той да контрастира на външната “обвивка”, да създава усещане за уют и да не позволява на клиентите да изпитват чувство на клаустрофобия.

Ресторантът е разположен на три нива: фоайе с гардеробна, бар, и самият ресторант, който се намира най-дълбоко под морското равнище. Огромната вертикална панорамна витрина на бара предоставя спираща дъха гледка към морските дълбини. Подходящо осветление позволява на посетителите на наблюдават подводното шоу дори в най-тъмните часове на денонощието.

54517503_295809764420474_5326460475897020416_n

Обзавеждането

За онези, свикнали да слагат знак за равенство между лукса и разточителството, блясъка и кича, Under би бил тотална изненада. Защото на пръв поглед подредбата и вида на масите и столовете наподобява на атмосферата в родна казармена столова от 70-те години. Бруталният минимализъм обаче е постигнат на висока цена. Буквално! Овалните маси от овъглен бук и столчета със сходен дизайн са дело на местни дизайнери, използвали пясък от морското дъно за изработката на всеки един компонент. Естествените материали, добрата акустика и приятното осветление създават атмосфера, в която човек да се наслаждава напълно на омара си без да получава паник атаки при мисълта, че се намира на пет метра под морското равнище.

Стойността на проекта

Малко над 70 милиона крони. Това са много пари, които обаче братята-предприемачи Стиг и Гауте Юбоста са платили, без да се двоумят. Те искали да инвестират преди всичко в местно производство, затова всичко, което влиза в ресторанта, от престилките на готвачите до керамичните съдове и сьомговата пъстърва идва от радиус не повече от 200 км.

IK_Snohetta-Under_0915-crop

Менюто

Концепцията, залегнала в менюто, е да се сервира локална храна, от Южна Норвегия. Главният готвач, назначен лично от братята Юбоста, е датчанин – Николай Педерсен. Лично той изработва менюто, състоящо се от 18 – 20 ястия. Разбира се, главният актьор в менюто му е морската храна във всичките разновидности, които Северно море може да предложи. “Пресните продукти и изчистените,“голи” вкусове са от изключителна важност за нас, “ казва шеф Педерсен. “Ние си поставяме за цел да предоставим на нашите клиенти такова уникално преживяване, което буквално да ги изрита от зоната им на комфорт.”

Цените

Поршетата, паркирани на брега, пред самия вход на Under, са достатъчно красноречив признак за това какви цени човек да очаква за порция раци. Гореспоменатата такса от 1000 крони за резервиране на маса не се приспада от консумацията. Сайтът на ресторанта не предлага примерно меню, с което потенциалният клиент да се запознае предварително, но за сметка на това може да ви ориентира в ценовия диапазон. Едно пълно Imerssion Menu (потапящо меню) струва средно 2 250 крони (455 лв.). Към него вървят “подходящи” вина за 1 450 крони (290 лв.) , както и сокчета за по-добро храносмилане на стойност само 850 крони (172 лв.). Ако прибавим кафенце, десерт и едно-две твърди питиета “за отскок”, сметката за една вечеря в най-дълбокия ресторант в света може да стигне едни дълбинни 1500 лева на човек.

А в случай, че много ви се похапва северна акватична фауна, имайте предвид, че всички маси в Under са резервиран за шест месеца напред, така че в най-добрия случай ще можете да похапнете там по някое време през септември 2019-а. И дано да е тази година! Но в случай, че ви се отвори парашутът и по-рано, ето как да стигнете дотам…

22538651_121932168474902_3003308160253668515_o

По въздух

Най-близкото летище е това в град Кристинасанд (Kjevik). Oттам може да вземете такси до ресторант Under. Километрите са 85, а цената на таксиметровата услуга е около 1300 крони (263 лв).

Може и да не вземете такси, за да спестите пари за десерта, но тогава ще трябва да изходите километрите пеш. И тъкмо ще сте сте много огладнели, когато пристигнете на крайната си дестинация.

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“