shareit

Журналистът, който се опита да спаси Nokia

| от |

През 2008-ма година репортер на финландския вестник Helsingin Sanomat служебно получава нова Nokia Е 51. Това е третият му телефон до тогава. След като не успява да разбере как се работи с него, решава да напише писмо до Nokia.

novinarot-shto-se-obide-da-ja-spasi-nokia-62929

Скъпа Nokia,

Това писмо е предназначено за човека, който е отговорен за проектирането на телефони Nokia. На нито едно място на сайта на Nokia не намерих къде е възможно да се остави мнение за продуктите на Nokia.

Ето защо пиша това писмо и го изпращам на Службата по печата на Nokia, защото те знаят кой съм. Аз съм журналист по професия, но това писмо го пиша като частно лице. Надявам се, че ще го препратите на мястото, което смятате, че е най-подходящо. Както и да е, би било най-добре да поставите това в рамка и да я закачите на стената в коридора за всеки служител на Nokia, за да го вижда всяка сутрин, когато идва на работа.

Невероятният успех на Nokia започна преди около 20 години, когато мобилните телефони се превърнаха в ежедневие. Мобилният телефон е технологична иновация. Това означава, че някои хора (много малка част) са естествено заинтересовани. Останалите (много голяма част) гледат на това с подозрение.

Подозренията бяха неоснователни, тъй като телефоните на Nokia бяха много лесни за използване. Всеки се научи бързо как се използват. Нямаше нужда от инструкции. За да се обадиш, натискаш бутона със зелената слушалка, за да затвориш – червената. Телефоните Nokia бяха особено известни с това, че са лесни за използване. Nokia дори стана и лидер на пазара.

Моят работодател ми купи първия мобилен през 1996-та. Беше удобен и издръжлив, но се развали през 2001-ва, когато ми дадоха втори мобилен. Този имаше нови функции, дори и интернет. Както и да е, бързо се научих как да използвам новия телефон.

Миналата седмица вторият телефон се развали и моят работодател ми купи третия мобилен телефон в живота ми. Вече една седмица се чудя около него. На първо време аз не знаех дори как мога да се обадя без инструкциите, а все още не разбирам голяма част от него.

Проблемът е, че преди една година един мой приятел ми показа ново устройство, разработено от Apple, който се наричаше iPod touch. Веднага се влюбих в него. Исках да имам iPod, а с устройството можех да имам и по-лесен достъп до интернет и много други неща. Поръчах си мой iPod, включих го и веднага знаех как да го използвам. Устройството е почти на 6 месеца и го използвам всеки ден, и в нито един момент не съм си помислил, че ми трябва ръководство. Логиката на устройството е съвсем ясна. Не е чудно, че има такъв успех по целия свят.

Моят нов телефон Nokia е модел Е 51. За нещастие телефонът не е бил предназначен всеки да може лесно да се научи да го ползва.

Напротив, мисля, че е бил проектиран така, че неговата най-важна мисия е да насърчава само хора, които се интересуват от телефонна технология. Той предлага различни отлични функции, но тъй като не разбирам какво означават, предполагам, че никога няма да ги използвам.

Един пример: първото нещо, което почти всеки потребител на мобилен иска да направи, е да промени звъненето. И аз исках да направя това, но как да го направя? Докато си играех с новия телефон забелязах, че той има бутон със снимка на къща. Когато го натиснеш, влизаш в главното меню. Оттам започнах да търся опцията за смяна на тоновете. Опциите бяха messaging, office, log, media, tools, installations, connectivity, download, address book, web, calendar и instructions.

Имената не помогнаха много, така че започнах да ги отварям едно по едно. При всяко от тях се отваряха нови и нови менюта, но нито едно не изглеждаше като точното за промяна на звъненето. Затова се опитах да намеря съвет в инструкциите, но там намерих само как да инсталирам 3D мелодии. Естествено, че не исках това, защото не знаех какво означава.

Накрая помолих един мой приятел, който разбира от технологии, да ми помогне. Оказва се, че първо съм трябвало да знам, че трябва да избера Tools, а и от там да отида в настройките, от там в общи, след това в персонализация и накрая там щях да намеря това, което търсех: тонове. Така че би трябвало да направя пет движения, базирани на предварителни познания, преди да направя нещо с моя телефон, който е първото нещо, което прави всеки нов потребител на телефона си.

Първо имах избор от 12 опции. Ако приемем, че при всеки от вариантите – на всяко йерархично ниво, средно има 10 нови функции, смяна на звъненето е скрита на йерархично ниво, до което има 120,000 различни възможни варианти. Впоследствие, на случаен принцип бих имал 1 към 120,000 шансове да разкрия истинската версия. А това би било много случайно, защото имената на опциите ми говореха много малко.

Това не трябва да бъде така. Телефоните, както и всички други устройства, трябва да бъдат проектирани за най-простия потребител. Всички важни функции трябва да бъдат предложени на първо йерархично ниво, или в най-лошия случай – на второто, и те трябва да бъдат намерени на базата на името на опцията, което е логично за него. Сложните и специални опции трябва да бъдат поставени най-отдолу в йерархичните нива. Техни клиенти са любителите на технологиите, които са напълно в състояние да ги намерят там, където са.

А имам и друг, съвсем различен пример: изпращам текстово съобщение, което е нещо, което правя по няколко пъти на ден. Първо, натискам на съобщения, след това избирам да създам съобщение, след това трябва да избера между четирите опции: текстово съобщение, мултимедийно съобщение, аудио съобщение или и-мейл. Така че всеки път, десетина пъти на ден в годините, които следват, мен ще ме тормози този допълнителен избор, и всеки път ще давам същия отговор.

Предполагам, че това е така и при останалите. Изчислявах, че от 1000 изпратени съобщения, 999 са обикновени текстови съобщения. Изглежда телефон ми не е направен по начин, който би ме улеснил в това, което правя в момента, а напротив.

Телефонът обикновено се използва за извършване на телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения. Критично важно е тези функции да бъдат направени така, че всеки потребител да може да извършва тези неща с минимално натискане на бутони – или с други думи, бързо.

Да обобщя: С пускането в продажба на телефона като Е 51, Nokia губи една от своите най-важни характеристики: да произвежда телефони, които са лесни за използване. Това ще създаде проблеми за Nokia.

Честно казано, приятелски и загрижено,
Lauri Malkavaara
(писмото е изпратено на 18 август, 2008)

И какво се случи след това?

Писмото написах в офиса ми на 18-ти август 2008-ма. Когато приключих, веднага го изпратих на и-мейл адреса на Nokia.

На следващия ден ми звънна телефона и през следващите няколко дни това се повтаряше.

Случи се това, което тайно се надявах, че ще се случи: писмото ми е започнало да се разпространява в Nokia. Все пак се случи и нещо друго, което не очаквах: започнаха да ми се обаждат директорите на Nokia, които искаха да ми обяснят стратегията на Nokia.

На всеки от тези разговори им отговорих, че писмото е изпратено като частно лице, и че не трябва да си губят времето с мен, въпреки че съм журналист на Helsingin Sanomat. Аз не пиша за Nokia. Аз вече казах това, което исках да кажа в писмото.

Един от директорите не се отказваше и искаше да се срещне с мен, така че се разбрахме да се видим в редакцията на вестника.

На рецепцията ме чакаше учтив и интелигентен господин. Отидохме в стаята за срещи.

Директорът започна да ми обяснява стратегията на Nokia. Идеята, че хората са различни и затова се нуждаят от различни видове телефони.

Започнах да нервнича: „Няма човек, който иска да използва лош телефон.“

Това доведе до спор.

Обясних му по различни начини колко е ужасен моят нов телефон, а директорът го защити.

Изведнъж нашепна.

Погледна ме в очите и ме попита: „Разговорът е надежден, нали?“

Уверих го, че е така.

Продължи: „Напълно съм съгласен с всичко, което пишете в писмото.“

Бях изумен.

„Напълно съм съгласен с теб и искам да ти се извиня от името на Nokia, че направихме лош телефон за теб.“

След това започна да ми разказва за таен проект, който е започнал в Nokia, за създаване на изцяло нова операционна система. Това би трябвало да доведе до нов вид телефони, които биха били лесни за използване.

Срещнах се с директора няколко години по-късно.

Оказа се, че сме говорили за MeeGo. Какъвто и да е бил проектът, той бавно е започнал да губи сила, а когато новият изпълнителен директор е дошъл, той напълно е бил спрян.

Той също така ми каза, че когато IPhone се появил в САЩ през лятото на 2007-ма, ситуацията е била следена внимателно от Nokia. Веднага били доставени няколко бройки в централата на Nokia.

Още същата вечер директорът отнесъл у дома си единия от новите Iphone-и. Започнал да го изучава с толкова голямо внимание, че дори и 4-годишна му дъщеря се заинтересувала.

Като експеримент, той дал телефона на дъщеря си, и тя се научила веднага да го използва.

Вечерта, докато родителите се приготвяли да си лягат, 4-годишното момиче се появило пред вратата в спалнята с въпрос: „Може ли да взема Вълшебния телефон и да го сложа тази вечер под възглавницата?“

Това е моментът, в когато директорът на Nokia осъзнал, че компанията е в беда.

 
 
Коментарите са изключени

Паула Хитлер никога не разбрала брат си

| от |

През 1930-а година, виенска застрахователна компания решава да освободи една жена от поста ѝ като секретарка. Същата била работлива и кадърна, желаела да се труди и развива, ала въпреки това е освободена. Каква е причината? Фамилията на служителката е Паула Хидлер. Нейният брат променя своето име на Хитлер, а застрахователите изобщо не остават очаровани.

Паула е родена на 21-и януари, 1896-а година. Тя е най-малкото дете в семейството на митничарят Алоис и съпругата му Клара. Родословието на фюрера показва, че Клара е и последната семейна роднина, макар и бащата да има още две деца от друг брак. На 6-годишна възраст, семейството остава без баща. След като финансите са непосилни, майката продава хубавата им къща в Леондинг и ги мести в малко скромно апартаментче в Линз. Семейството живее кротко и икономично, всички се изхранват с пенсията на бащата.

Паула_Гитлер

Снимка: By Неизвестен – http://www.auschwitz.dk/Paula.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9485667

Майката Клара се занимава с децата и се стреми да осигурява хубав живот. За съжаление, само 5 години по-късно, Клара също умира. Няколко години по-рано не е обърнала внимание на странна бучка в гърдата си и съответно ракът на гърдата се оказва непосилен за нейния организъм. Тъжният момент е, че лекарят не съобщава това на своята пациентка, а вика малкия Хитлер, който трябва да сподели лошата новина. На 18-годишна възраст, Адолф вече трябва да се грижи за своята 11-годишна сестра. След смъртта на Клара, Адолф заминава за Виена, където се надява да стане добър художник. Неговата сестра остава да живее в семейното жилище. През 20-те години на миналия век, сестрата също се мести във Виена. За разлика от брат си и шумните кампании около него, Паула решава да живее доста по-тихо и скромно.

Почасовата ѝ работа като прислужница и допадала, а понякога дори работила в еврейско общежитие. След известно време започнала да си търси късмета и на позицията за секретарка. Политическите влечения на сестрата са малко известни, но за трупаният трудов стаж в общежитието, никой не можел да си я спомни като човек, отвращаваш се от клиентите и гостите. Паула никога не става и част от партията на брат си. Преди 14 години, изследователи откриват нещо доста интересно – връзката на Паула Хитлер и нейният годеник Ървин Жекелиус. Според архивите, Ървин бил офицер на Третия Райх и един от командващите, изпратили около 4000 човека в газовите камери. Очевидно е имало сериозни интереси, защото Самият Хитлер забранява брака и изпраща годеника на сестра му на източния фронт, където го оставя да умре като военнопленник. Историята за отношенията между Адолф и Паула също са интересни. Жената винаги е знаела какво прави брат ѝ с немския народ, никога не е харесвала политическата му кариера, но въпреки това го обичала.

paulpic2

След преместването на Хитлер във Виена, двамата не се виждали толкова често, но си комуникирали чрез писма. След като е заловена от американската армия през 1946-а година, тя твърди, че няма как да повярва, че родният й брат е дал нареждане за избиването на милиони хора. Командата просто не кореспондира с брата, който някога е имала Паула. Според психолозите, след като родителите умират, Хитлер остава отговорен за живота на сестра си. Както неговият баща го е биел и наказвал, така и той започнал да прилага същото върху сестра си. Оказва се, че все пак, Адолф не е бил изродът, познат на историята днес, той държал много сериозно на дисциплината и по тази причина понякога използвал научените методи на баща си. Резултатът е, че сестра му е получила добро образование. Преди политическата си кариера, Хитлер никога не е проявявал интерес към пенсията на баща си. Впрочем, след като сестра му е уволнена заради роднинската връзка, той продължава да й изпраща пари.

След войната, Паула била задържана от американското разузнаване. Тя споделила, че е обичала брат си и е получавала пари от него, но го виждала по един или два пъти в година за последното десетилетие. Срещата й с Ева Браун е била само един път, когато се запознавали. След освобождаването й, Паула сменя името си от Хитлер на Волф. Работи малко във Виена и след това се мести в Берхтесгаден. Според непотвърдени данни, когато се преместила в Германия, дамата била наблюдавана и пазена от последните оцелели агенти на СС. След войната избягва всякакви контакти с хората. Прекарва останалите си години под радара. Единственото направено интервю е през 1959-а година. Паула умира през 1960-а година на 64-годишна възраст. С нейната смърт приключва и фамилната линия на Хитлер. Неговите полу-роднини също не продължават рода.

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени