Животът в западното крило на резиденцията

| от |

Автор: Хилъри Артър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Мел Барбър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Хилари Артър за западното крило на резиденцията. 

Хилъри Артър живее в България между 2001-2005 г., докато работи в британско посолството София. Тя е първият обитател на западното крило на британската резиденция и в историята си за поредицата #100UKBG разказва за живота си в там.

West-Wing

Новината за празненствата „100 години” (#100UKBG) събуди у мен спомени, защото имах късмета да живея в западното крило на резиденцията между 2001-2005 г. Започнах работа в Консулския отдел през август 2001 г. и първоначално се нанесох в един от апартаментите на посолството в Бояна, но всъщност исках да съм по-близо до града. Затова, когато посолството се премести на ул. „Московска” по-късно същата година, с радост приех възможността да заживея в западното крило, което между другото преди това беше ползвано за офис на Търговския отдел.

За да се приспособи офисната към жилищна среда бе необходим ремонт. Това означаваше да се сложи кухня и тясното и високо стълбище към спалните да се замени. Нанесох се в един студен и снежен ден в началото на 2002 г. Това, което ми направи впечатление и ми помогна да почувствам това място като дом веднага бе колко топла и уютна бе къщата. Въпреки огромните прозорци и високите тавани можех безгрижно да разопаковам багажа си, облечена по тениска и чехли. Централното отопление бе истинско предимство, особено когато един от опитите ми да запаля камината в дневната доведе до паника заради задействалите се противопожарни аларми в къщата.

Няколко човека се учудиха на решението ми да живея в една и съща къща с шефа си (в интерес на истината ние ползвахме различни входове). Всъщност никога не ми липсваше лично пространство и виждах посланика повече в офиса, отколкото във вкъщи. Още повече имаше много положителни неща на това да живееш в западното крило – например, невероятната градина, безопасността и бързия достъп до центъра. А що се отнася до негативите? Не мога да се сетя за никакви, освен може би случайното позвъняване на вратата ми от минувачи все още не разбрали, че посолството се е преместило на ул. „Московска”.

Останах доволна, когато видях, че посланик Алън и семейството му са поставили специален изход за котки в западното крило. Българският ми котарак Трифон (кръстен на Св. Трифон, защото се роди на 14 февруари) отрасна там и гледаше на градината като на лична територия. Постоянно се блъскаше в протекторите на тротоара на резиденцията и също обичаше да се промъква в основната част на къщата, когато френските прозорци бяха отворени и най-вече, когато някой свиреше на пианото. Взех Трифон със себе си обратно във Великобритания и той трябваше да се задоволи с доста по-скромна заобикаляща среда…

Не съм сигурна дали западното крило все още съществува като самостоятелен апартамент, и ако да, надявам се, че настоящите му обитатели му се радват толкова, колкото аз някога.

 

Residence-in-the-Winter

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.