Животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години

| от |

Автор: Дейвид Стоукс за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След споменът от фотоалбума на Кристин Дей за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Дейвид Стоукс за животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години.

david-stokes-2-1-500x375

Къща № 5 в комплекса Бояна през 2007 г. Британски съвет ползва къщата в периода 1991-1994 г.

 

Дейвид Стоукс е директор на Британски съвет България между 1991-1997 г. Той е първият британски дипломат, който учи български език, докато живее в местно семейство. Българското министерство на външните работи отравя към него молба „да ръководи Британски съвет като в Западна Европа”. Днес Дейвид и съпругата му Пепи делят времето си между Русе, Чичестър и къщата им в Стара планина.

„Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.” – Дейвид Стоукс 

 

david-stokes-1

 

Комплексът в Бояна се състоеше от няколко вили, в които до края на 1989 г. живееха високопоставени правителствени и партийни лидери. Къщите разполагаха със собствени системи за сигурност, както и с екстри, като почивен център с закрит плувен басейн и ресторант, от който можеше да си поръчаш храна за вкъщи. Главният вход и бариерата бяха откъм улица „Секвоя”, а оградата около комплекса имаше видеокамери за наблюдение.

Сред по-малко известните факти след оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. е, че предишните обитатели на комплекса бяха принудени да напуснат и, под ръководството на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), комплексът бе предоставен на дипломати. Единствено Живков продължи да живее в комплекса под домашен арест в дискретна вила близо до входа.

На британско посолство и Британски съвет бяха отпуснати четири къщи и в продължение на седем години аз живях в три от тях.

През август 1990 г. за първи път се отправих към комплекса, но наличието на лодка върху покрива на колата ми доста притесни охраната на бариерата. Все пак след десетминутни преговори ме насочиха към Къща 2. На влизане забелязах, че пред пътеката има дълбока канавка. Трима работника, хванали мотики, стояха наблизо и наблюдаваха как ще се развие ситуацията. Опитите ми да ги накарам да запълнят канавката още същия ден не дадоха резултат и затова трябваше да приложа принципа „направи си сам” хванах лопатата и след няколко часа вече можех да откарам колата и ремаркето до гаража. Трябва обаче да добавя, че въпреки неприятното начало, след като опознах работниците, те се оказаха много услужливи. Един от тях се грижеше за градината.

Бях предупреден, че за около месец телефонните връзки ще бъдат ограничени. Можеше да звъниш през централа, която се намираше в Министерството на вътрешните работи, но нямаше номер за приемане на външни обаждания. Причината беше, че телефонната централа на комплекса, разположена в сграда на съседния Панорамен път, трябваше тепърва да бъде пренастроена за новата мисия. Този проблем се разреши преди Коледа, но от време на време сигналът се губеше. И макар че не трябваше да се влиза в сградата на Панорамен път, когато нямаше сигнал, ми се налагаше да го правя и да убеждавам оператора да провери кабелите, за да възстанови връзката.

Посетителите на комплекса в Бояна неизменно се интересуваха от привилегиите, с които са се ползвали предишните обитатели. Най-голям интерес предизвикваше домашното кино, в което се бяха прожектирали филми, непоказвани пред широката публика в киносалоните. Всяка къща бе снабдена с кабинка и стойка за 16-милиметров прожекционен апарат. Имаше и прозорче за светлинен сноп, а когато домашното кино не се ползваше, прозорчето стоеше затворено. Някои от политиците бяха оставили спомени от времето на власт, като особено популярни бяха хвалебствените поздравления за рождените им дни. Един от любимите ми предмети бе красив модел двигател, изпратен от железопътни работници до бивш министър по повод петдесетгодишнината му.

Преди промените страхът от ядрено нападение бе голям и във всеки дом бе изградено скривалище, обикновено в мазето до централното парно. В скривалището имаше на склад бели гащеризони, шапки, материали за затъмняване на прозорците, а цялата площ бе защитена от солидни стени и тежка метална врата. Много се съмнявам, че тези способи щяха да бъдат ефикасни при необходимост, но със сигурност всяваха чувство на страх от отсрещната страна. За най-малкия ми син най-хубавата част от оборудването бе противогазът и той отказваше да си ляга вечер без да има един на нощното му шкафче.

В момента, в който започна процесът на реституцията, животът в комплекса се усложни: някогашните собственици на имотите или потомците им се появяваха отвсякъде в опит да върнат това, което им се полага. Ако се съди по броя на хората, които твърдяха, че са били родени в къщите в Бояна (петима претенденти само за Къща 2!), човек можеше да се помисли, че навремето районът е гъмжал от родилни домове, а не от луксозни вили. БОДК защитаваше много добре договорите за дипломатическите жилища, но дори и така се наложи да се откажем от някои вили заради силен юридически (и не чак толкова законен) натиск.

Днес комплексът се е променил толкова много, че много от къщите и дворовете им са трудни за разпознаване. В началото на 90-те години бе много по-спокойно и от Бояна до британското посолство или Британски съвет се стигаше за не повече от двадесет минути. Последния път, когато минах по този път през 2007 г., ми отне час половина.

Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.

 
 

Opel Insignia е “лек автомобил на годината 2018” в България

| от chronicle.bg |

Новият Opel Insignia бе избран за “Лек автомобил на годината 2018” за България и стана носител на наградата в най-популярния клас – този на леките автомобили.

Жури съставено от 33 автомобилни журналисти от Прес Авто Клуб България отличи новата Insignia с общо 119,5 точки срещу 117,5 за Ford Fiesta и 96 точки за BMW 5-та серия. Новата Insignia бе излъчена за победител от пет финалиста в конкурса, като първоначалните кандидати бяха повече от 20 нови модела автомобили.

Както първото поколение Insignia впечатли журито на конкурса за 2010-та година, така и второто поколение на флагмана на Opel беше изключително високо оценено. Новата Insignia се предлага и с типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, както и личния „ангел хранител“ OnStar. Като цяло, новата Insignia впечатлява с високи динамични качества в завой и прецизност на управлението, повече пространство и изключително добро съотношение между предлаганите качества и цената. Всичко това я превръща в предизвикателство и съперник на значително по-скъпи модели на премиум марки.

Нашето ревю за Insignia може да прочетете тук.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.