shareit

Житие и страдания грешнаго избирателя – Версия: 2016

| от Симеон Хинков |

Започвам да пиша този текст с тройно прекръстване, че кандидатите ни не са като американските, за да не се чудим какво да правим сега. Вече съм се прекръстил, благодарен съм за зрелостта на политическата ни класа и мога спокойно, като заинтересован гражданин, който иска да гласува, да се впусна в президентската кампания и да взема своето информирано решение. Пишейки словосъчетанието „информирано решение“, несъзнателно в главата ми изниква терминът „евтаназия“ и колкото повече се застоявам на тази мисловна асоциация, толкова повече намирам допирните точки между съгласието да бъдеш умъртвен когато си в безнадеждна ситуация и това да гласуваш на избори в България.

Шегата настрана, идват избори, а с тях и референдум, макар че трябва да положиш немалки усилия, за да разбереш, че такъв изобщо ще се състои на 6-и ноември. Измежду двадесетиедната кандидат-президентски двойки и най-капризният избирател следва да открие поне една, която поне малко да отговори на очакванията му за развитието на президентската институция през следващите 5 години. За да си избере своите хора обаче, избирателят трябва да може да ги сравни, нали така? Иначе остава единствено възможността да гласува за партия, за конкретен цвят, макар че и това се оказва трудна задача – партийните цветове у нас постоянно се размиват, преминават от една палитра в друга, отпадат и сменят значението си, но сякаш винаги остават в гамата на тъмнокафявото.Та решил съм да си избера президент, да взема своето информирано решение. Още в първата минута обаче, в съзнанието ми възникват няколко въпроса:

Каква е личната мотивация на всеки един от тези кандидати да стане президент?

От кого е издигнат и как точно се финансира кампанията му?

На кой сайт мога да разгледам политическата програма на кандидатите? Имам предвид техния подробен план за действие от Ден Първи, а не два абзаца в стил „…устойчиво развитие на правосъдие, здравеопазване и образование, укрепване на държавните институции…“ и прочие и прочие?

На кои дати са дебатите между кандидатите? Къде мога да ги проследя? Кой ще ги модерира?

На кои дати мога да се срещна в моя град с кандидатите? Мога ли да им задам въпроси?

Има ли начин, включително по интернет, чрез който да се свържа с кандидатите и да задам своите въпроси?

Има ли начин, по който да разбера официалното мнение на Цачева, Радев, Калфин, Каракачанов и компания за:- бежанската криза

– външната политика на Путин
– вътрешната политика на Ердоган
– Брекзит
– ТТИП?Но нека не сме твърде критични. На кого му трябва смислен дебат за политика и политики, когато ни се предлага издигане на кандидатура в стил премиера на новия „007“ в Холивуд, предлага ни се хлапашко „закачане“ между министър-председателя на страната ни и бившия главнокомандващ на ВВС, съвсем логични обяснения как „всички са били в БКП“ и т.н. и т.н.

Българският избирател обаче отново мъдро отся зърното от плявата и от всички заслужаващи внимание аспекти на президентската кампания се впечатли най-много от агитационното клипче на Митьо Пищова. Съвсем разбираемо. Да не би да има много по-сериозни теми за разговор и много по-сериозни проблеми, свързани с предстоящите избори, че да не ни хване окото простотията на един клоун? Всичко друго е в норма, останалите двадесет кандидати са си супер, та нека с чиста съвест се посмеем на шута, нали винаги трябва да има един, който да обира шегите на гърба си.

„Каква е тая държава, че тоя ни е кандидат за президент?“ – безутешно гърми Фейсбук.

„Каква е тая държава, че някой от тези действително ще ни стане президент?“ – ще попитам аз.

Стига обаче несериозни глупости, нека разгледаме по-известните лица, изявили желание за първия пост в държавата:

№2 – Веселин Марешки – неясна мотивация и неясна програма, за сметка на това голям обем от клишета и трудно изпълними цели, поне от позицията на президент на България. За капак – дразнещо заиграване и изграждане на паралел с делото на Левски.

№3 – Велизар Енчев – необяснимо дразнещият господин, обявил се за бъдещ създател на българската „Сириза“, засега изявил политическото си знаене и можене в безцелно и безгранично плюене по всичко, което мърда. Очакваме програмата на г-н Енчев.

№4 – Пламен Орешарски – след тази луда, луда една година като премиер на България, г-н Орешарски, този надживял времето си технократ и експерт, логично се впуска в изборите за президент. Той никога не беше искал да става министър-председател, но така трябваше да се случи. Предполагам и сега не иска да става президент, просто така трябва да се случи. Злите езици биха казали, че чрез него ДПС си преброяват гласовете на първи тур, за да знаят какво точно ще търгуват през седмицата до втория тур, но разбира се, това са просто злите езици.

№5 – Жорж Ганчев – той сподели, че се кандидатира за трети път за президент, а Жак Ширак е станал президент на Франция именно от третия си опит. Цифрите никога не лъжат, а в случая те безспорно са в негова полза. Изненадата не е изключена, отваряйте си очите за българския Ширак.

№7 – Трайчо Трайков – издигнат от Реформаторския блок – уникална в световен мащаб организация, обединяваща в себе си партии, стоящи едновременно в управление и опозиция, вземаща решенията си винаги „до второ нареждане“, винаги с едно наум и винаги „след тежки разговори“. За да си изградя мнение за г-н Трайков, трябва да го чуя да говори някога.

№10 – Александър Томов – г-н Томов със сигурност е роден под щастлива звезда. Какъв по-голям подарък за президентската кампания, какъв по-стабилен PR от това, че 2 месеца преди изборите, съдът обяви управлявания доскоро от него ЦСКА в несъстоятелност. Халал да му е. Напред към „Дондуков“ 2!

№12 – Татяна Дончева – г-жа Дончева е в голямата българска политика от поне 20 години. Критиките и становищата й по актуалните проблеми са основателни и задълбочени. За съжаление не сме видяли никакви действия, които да придадат пълнеж на казаното.

№13 – Румен Радев – 2 месеца разхождан като мечка на сбор между БСП и АБВ. Нулева експертност, никакви конкретни мнения по горещите теми на деня, никаква конкретна заявка за плановете му като държавен глава, никаква твърда позиция по оста САЩ/Европа – Русия. Несериозно поведение за реално избираем кандидат. Ненужно, незряло и показващо страх заяждане с Бойко Борисов по идиотски теми.

№15 – Ивайло Калфин – мъжки вариант на Меглена Кунева, т.нар. „кандидат за всичко“. Доскоро министър на труда и социалната политика, мотор на реформата в този сектор. Кога започна, кога свърши и какво реформира реформата не разбрахме. Снощи показаха наследничката му по новините, нещо за почивни дни обясняваше..

№17 – Цецка Цачева – проблемът не е, че г-жа Цачева не е особено „харизматична“, както написаха някои медии. Проблемът е, че за 7-те й години на политическата сцена на страната ни, от нея не видяхме лидерски качества, ясно изразена воля и геополитически поглед над нещата. Видяхме по-скоро лоялност, мълчене и администриране на парламентарно-партийна работа. А както научихме от Бойко Борисов, г-жа Цачева е била избрана по метода на изключването. Изглежда липсата на изявени политически качества у нея се вижда и вътре в партията, не само отвън.

№19 – Красимир Каракачанов – „Голямо въртене се въртях, но добре, че се качих на врата на Валери Симеонов, че да вляза пак най-накрая в тоя пуст парламент. Да живее България!“ Дотегнал на всички политически играч, провъзгласен за обединител на патриотите. Тези хора правят патриотизма мръсна дума у нас. Тези дни каза, че ще бъде „ястреб, но не чужд, а български.“ Г-н Каракачанов, вие наистина сте български ястреб и то от един специален подвид. Казва се „агент Иван“.

Но не губи вяра, читателю! Ако сред разгледаните кандидати не виждаш своя спасител, своя баща или своята майка, не забравяй, че заедно с президентските избори ще се проведе и референдум. Какво ще питат на него? Добър въпрос, даже отличен! Право в десятката! За да знаехме какви са въпросите, трябваше някой да му обръща внимание. Но защо да му обръщат внимание, ще вземе някой да се позамисли, да позададе някой въпрос и, не дай си Боже, да гласува на рефенредума.. Сакън!

Точно сега, в тази ситуация, всичко ни е наред, че и референдуми да правим… Много ни порасна работата! Абе, той светът се клати от кризи, ние тука ще си играем на въпроси и отговори. Не е време за развитие сега. Време е за стабилност. Двете не вървят ръка за ръка, да не си правим илюзии.

Преди беше финансовата криза, сега са бежанците. Очаквам с нетърпение следващото световно зло, което ще ни попречи да се развиваме и което ще наложи да търсим преди всичко „стабилност“ и след всичко „промяна“ и „развитие“.

Междувременно препоръчвам веднъж седмично препрочитане на „Разни хора, разни идеали“ на Алеко. Лека му пръст, ако се прероди днес, ще са му нужни не повече от 5 минути, за да се ориентира в обстановката. Само на мястото на каретите ще намери лимузини с тъмни стъкла. И Солун вече е Брюксел. Няма и амнистия вече, защото така или иначе отдавна не се съдим. Има избори обаче. Тези биха му харесали със сигурност.

 
 
Коментарите са изключени