Жертва на Рекламата

| от |

Време е за поредната порция смях от Лола Монтескьо, а нали си знаете от нея всеки ден, всеки час има матрЯл на http://chuime.bg

Аз съм средностатистическа жертва на рекламите. Не залагам апартамента, за да си купя прахосмукачка с интегриран мини бар, но всеки месец отделям солидна част от мизерния си бюджет, за да си купувам съвършено ненужни продукти.

40286

Примерно, когато ми е тъжно, пълня едно торбе с яркочервени червила, любовни романи на руски писателки, шоколади “Милка” и от онова френско смръдливо сирене, дето разбираш, че е в хладилника по смъденето на очите още на стълбищната площадка. Червила почти не ползвам, любовни романи презирам, а сиренцето обикновено стои в хладилника, докато не получа умолително писмо от общото събрание на блока да го хвърля в някое атомно хранилище в Урал.

Когато тъгата отмине, ме обхваща свирепото желание за самоунищожение, което всеки изпитва, когато пробва нови дънки след две седмици отшелничество с кофа “Милка”. Нали знаете, това е оня момент на върховно унижение, когато в пробната едва влизате в крачолите, закопчавате, само ако не дишате, а над колана висва резултатът от тъпченето с шоколад в дните на тъга. Единственото излишно количество плът, което прибират тези творения, създадени да измъчват нормалните жени, се намира отзад. Задникът обикновено така се сплесква, че изглеждате направо двуизмерна. Все едно ви е газил валяк… Но за дънките друг път.

Та както казах, аз съм от онези, които вярват в рекламите. Така например, оня ден си купих спирала за очи, за която Рекламата твърди, че е 4D! Бах технологиите – четириизмерни спирали за очи, хлъцнах аз, и веднага дадох … няма да казвам колко, че мъжът ми също чете… лева, за да стана горд притежател на тази свръхнова технология. Не можех да повярвам, че в парфюмерията вече се продават такива неща. Все едно да ида до будката и да си поискам една шарена “Карелия” и позитронов свръхускорител, ако може да ми го увиете, благодаря!

С трепет в сърцето започнах да си припомням любими от детството филми като “Междузвездни войни” и “Седморката на Блейк”. Толкова се вживях, че приближих торбичката към устата си и с металически глас казах: “Джена, телепортирай ме!” Таксито отсреща явно ме чу и офейка. Много важно, и без това не ми трябва. Само ще си мацна от четириизмерната спирала, ще трепна два пъти с лявата мигла за обратен завой и ще се телепортирам в “Красно село”. Е, оказа се фантастика, разбира се, толкова им разбират главите на ония чукове в Рекламата от 4D, ма карай.

Това разочарование не ме отказа от вярата ми в посланията им. Почти се бях навила, например, да си взема и един крем срещу бръчки, който ги изглажда в дълбочина, благодарение на елементи, улавящи и унищожаващи всеки свободен радикал по изнурената ми кожа. Отказах се обаче, защото ми се видя политически некоректно. Въздържах се и от пастата за зъби, с която можеш да замениш наложителния ремонт в къщи. Само трябва да си миеш зъбите редовно с нея и всичко у дома блесва! Или поне така показват в Рекламата. Пера обаче редовно с препарата, дето прави от старите дрехи нови. Не го ползвам само за килимите – тях вече не ги чистя, откакто повярвах в силата на спрейовете за чист въздух. Е, вярно е, че спряха да ни идват гости, ама пък и хлебарки вече нямаме.

Всъщност четириизмерната спирала не е първата ми високотехнологическа покупка. Имам например чифт гуменки от свинска кожа, които премахват целулита. Да, не се смейте, такава им е Рекламата. Как става точно това е тайна, но определено се дължи на подметките им от естествен каучук. Със ситни букви под Рекламата пише да не се ползват във и около бензиностанции, щото бензинът ще разгради подметката и ще зацапуркате боси. Също така съм си закупила и сутиен против бръчки. Него още не съм го разопаковала, че ме е страх от упътването му. Как ли точно трябва да се увържеш, за да ти изглади бръчките?!?

Жертва на Рекламата съм и в супера. Там с мъжа ми се надпреварваме кой по-засукани неща ще хвърли в количката. Примерно аз слагам един вурст от истинско месо, който според внушението на Рекламата, стига за цялата рода. И „Карловска луканка” от щастливи прасета. Ми тъй де, на кой му се ядат сълзливи и сополиви свИни. А той хвърля няколко кисели млекца с витамини, калций, минерали, кислород, полезен йод и втвърдител за нокти. Много били полезни, от тях лъсвал даже косъма.

Честно да ви призная, мъжът ми е не по-малка жертва на Рекламата. Хванах го, че непрекъснато ъпгрейдва самобръсначките си. Едно време ползваше най-обикновени Бик с едно и две ножчета. После мина на три ножчета, четири ножчета, пет ножчета… Само чака да им вдигнат бройката и хоп…купено! Всяко ножче според Рекламата увеличава, разбира се, и ефективността. Едно време с тях само се бръснеха, а сега една нищо и никаква самобръсначка бръсне, отваря порите, почиства, затваря порите, грижи се за кожата, гали, целува, милува и въобще такива грижовно-любовни дейности. Предполагам, че следващото поред ножче няма просто да маха косми, пъпки и стари клетки, а направо ще изстъргва нов фейс. Кеф ти Брад Пит, кеф ти Бойко Борисов.

Та така си живеем ние двамата, жертвите на Рекламата. А сега ще приключвам, че трябва да скокна до магазина за дамски превръзки. Ще мия прозорци, а те нали така хубаво попиват…

 
 

Плака – кварталът на боговете

| от chronicle.bg |

Няма да преувеличим, ако кажем, че Плака – най-старата област на Атина – е един от най-уникалните, красиви и исторически местности в света. Можете сами да се уверите в галерията ни.

Познат още като „Кварталът на боговете“, Плака се намира точно под люлката на западната цивилизация, Акропола.

Plaka

Не всичко в Плака е старо, но старите забележителности са наистина стари.

Местността, разбира се, е пълна с археологически останки и паметници на хилядолетия. Но по-любопитно е да се отбележи, че тя е постоянно заселена от почти 3000 години, което я прави една от най-старите местности в света. Също така Главната улица на Плака, Адрианоу, се смята за най-древната все още използвана улица като по нея са крачили хора като Александър Велики, Сократ, Платон, Ирина Атинянката и Перикъл.

В Плака можем да видим Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан – едни от многото портали към града. Там също така се намира и Хорагоският паметник на Лизикрат – първият монумент в историята, изработен външно в коринтски стил, а 2000 години по-късно и мястото, на което Франциск от Асизи ще засажда първите домати в Гърция.

Недалеч от там е и Римската Агора, където можем да видим и Кулата на ветровете – първата часовникова кула и метеорологична станция в историята. Най-добре запазената и впечатляваща забележителност, с която Плака разполага, обаче е храмът на Хефест, известен още като Сиезион. 

Стоа на Аталос е друга красива сграда, част от Древната Агора (да не се бърка с Римската), която впечатлява с размери и архитектура. Това е една от малкото двуетажни сгради от античността и едва вторият гръцки монумент, който е изцяло реставриран.

Театърът на Дионис, най-древният театър в света, лежи в подножието на Партенона. 

И не на последно място в дългият списък със забележителности е друг театър – Одеонът на Ирод Атик. Той все още функционира и всяко лято там се организират фестивали, а на сцената му излизат изпълнители от ранга на Мария Калас, Андреа Бочели и Лучано Павароти.

Архитектурата на Плака е резултат от възрастта й. Многобройните гръцки и римски монументи съществуват заедно с неокласически сгради от 19 век и византийски църкви от 10 – 11 век. Има също така и джамия, която вече не се използва, но напомня на местните за 400-те години окупация на Османската империя.

И неизбежно стигаме до известния квартал Анафиотика. Той дава на цялата местност сюрреалистичен характер като създава впечатле, че сме на остров е Егейско море – Санторини или Миконос – докато всъщност сме в центъра на Атина. И за това си има историческо обяснение. Едни от първите заселници в квартала, няколко години след като Гърция се освобождава от Османската империя, идват от остров Анафи (откъдето произлиза и името Анафиотика). Те са най-добрите занаятчии в страната и цар Отон изисква от тях да застроят квартала. От носталгия по дома, масторите избират да създадат именно място със средиземноморски вид.

anafiotika-neighborhood-with-white-houses-under-the-acropolis

 
 

Първото автомобилно състезание в историята

| от chronicle.bg |

Датата е 11 юни 1895 година и както официалното име на ралито Paris–Bordeaux–Paris предполага, участниците трябва да стигнат от Париж до Бордо и след това да се върнат обратно в Париж. Който се върне първи – печели, като целият път, който трябва да покрият, е общо 1178 километра.

Така за първи път в историята голяма група коли ще се изправя един срещу друг в автомобилно състезание броня до броня.

Voiture_Peugeot_à_moteur_Daimler,_au_départ_de_Paris-Bordeaux-Paris_1895

Събитието е идея на журналисти и автомобилни ентусиасти, а целта е да се рекламира френската авто индустрия и да се тестват както колите, така и състезанията с тях като спорт.

Само няколко десетилетия по-рано един от най-популярните спортове в света е бил… ходенето. И не говорим за спортното ходене – става дума за съвсем нормално пешеходство. Такива състезания са събирали хиляди зрители, които на практика гледат как няколко човека обикалят в кръг с часове, а понякога и дни без да спират. 

Преди масовото Paris–Bordeaux–Paris, състезания са се провеждали само между две, а понякога и по-малко коли. На 30 август 1867 година, например, Исаак Уат Бълтън и построената от него кола с парен двигател, шофирана от сина му, се нареждат за състезание от 13 километра срещу една от колите на Даниел Адамсън. През 1878 година в САЩ щата Уисконсин прави опит да организира състезание с дължина от 320 километра, но отново участват едва 2 коли. Пак добре, защото през 1887 в Париж вестник организира 2-километрова надпревара, на която се появява само един човек – Джордж Боутън от De Dion-Bouton Company, и съвсем естествено печели…

Приближаваме се още по-близо до формата на автомобилните състезания, каквито ги знаем днес. Отново във Франция, през 1894 година, се провежда ралито Париж-Руан. Въпреки че някои наричат това Paris-Rouen Rally първото в света, то не е. В брой на Le Petit Journal от декември предната година организаторите изрично отбелязват, че това не е състезание между автомобили и победителят не е този, които финишира първи. Победителят се решава от съдийска комисия, а критериите са коя кола е най-„перфектна“ – най-евтина, най-лесна за управление и поддържане, най-безопасна. Редът на финиширане също имал значение, но колата, която завършва на първо място не печели, защото за да бъде управлявана, имала нужда от втори човек, който да се грижи за пламъците от двигателя. Награда за първо място е 5 000 франка, които заради далечната годината можем единствено да предположим, че са някъде между 52 000 и 687 000 лева днешни пари. Тя се разделя между две компании, едната от които e Panhard et Levassor.

220px-Le_Petit_Journal_-_6_August_1894

Година по-късно идва и Paris-Bordeaux-Paris Trail, където печели първият пресякъл финиша. Има, разбира се, и няколко правила: автомобилът трябва да има повече от две места, ремонтни дейности по време на състезанието са разрешени, но само с интрументи и материали, които се носят в автомобила, а на производители на автомобили се позволява да участват единствено с една от колите си.

Състезанието събира общо 23 коли, от които едва 9 финишират като 8 от тях имат двигатели с вътрешно горене, а деветата е седем-местна с парен двигател. Освен на пара и бензин, в състезанието участва и автомобил, задвижван от електричество. Всъщност по това време електрическите коли доминирали пътищата. В Ню Йорк, например, през 1899 около 90% от такситата са били електрически, продукт предимно на Electric Carriage and Wagon Company във Филаделфия.

Electrobat 1

Ел. такси

Тази и следващата година ел колите дори надпродали всички останали. През 1902 година автомобилът Baker Torpedo става първият с аеродинамично шаси, а в един момент дори развива умопомрачителните за времето си 128 км/ч, но катастрофира и убива двама зрители. По-късно чупи собствения си рекорд със 193 км/ч, но този път зрители не са поканени.

baker999

Baker Torpedo

Популярността на електрическите автомобили в този период е напълно разбираема. Те не се тресяли яростно, когато караш, били много по-тихи от останалите, не димели и не хвърляли пламъци, а също така били готови за употреба без предварителни процедури. Бензиновите коли трябвало да се задвижат с манивела, а за парните било нужно около половин-един час, докато загреят, ако навън е по-студено.

Другото им голямо предимство било, че нямало нужда от смяна на скорости (когато колите вече имали различни скорости), което изисквало значителни усилия с тогавшните съединители и скоростни кутии. Единственото предимство на бензина пред електричеството било, както и днес, обсега и по-лесното зареждане. Това обаче не било такъв проблем, защото пътната система все още не е толкова добре развита и повечето хора шофирали в града.

В крайна сметка бензиновите коли надделяват основно заради усилията на Хенри Форд и страшно евтините автомобили, които произвежда.

Paris-Bordeaux-Paris Rally, както казахме, е тест и за издръжливост. Скоро след старта вече било очевидно, че победител ще стане автомобилът на компанията Panhard et Levassor с Емил Левасьор зад волана и тунингования си до 4 конски сили двигател Daimler Phoenix.

68e07e068483b9051798f0a2bd297376

Този звяр бил уникален по няколко параграфа. Първо, двигателят бил поставен пред шофьора! Докато експериментирал с различни модели на конструкция, Левасьор открива, че по този начин ще удължи междуосието и ще понижи центъра на тежестта, защото пътниците вече няма да седят върху мотора, както преди, а по-близо до земята. Това ще попречи на колата да се обърне, което по онова време било често срешан проблем. Колата имала и нов съединител, който позволявал по-лесно сменяне на скоростите, а също и воден радиатор, който значително подобрявал работата на двигателя спрямо останалите коли, разчитащи само охлаждане от въздуха.

Тези, както и други подобрения, които прави Левасьор, скоро ще бъдат копирани от почти всички производители на коли, а цялостния модел, иронично, ще е известен като Системата на Панар, най-вероятно защото името на Рене Панар е първо в в името на компанията им (Panhard et Levassor), въпреки че бизнес партньорът му е технологът зад иновациите.

След едва час Левасьор вече доста напред в състезанието и пристига толкова рано в Бордо, че копилотът му, който трябва да шофира навръщане, все още спи в хотела си. Всъщност самите организатори на състезанието, които трябва да отбележат, че е пристигнал в града, също още не са се събудили. След като не намира в кой хотел е другия шофьор, Левасьор решава просто да събуди организаторите, за да се знае, че е пристигнал успешно, и да тръгва обратно към Париж сам. Той потегля в 2:30 сутринта след като прави кратка разходка, хапва сандвич и изпива чаша шампанско.

След 48 часа и 47 минути шофиране без сън, Левасьор пристига в Париж като средната му скорост е главозамайващите 15 км/ч. След като пристига, той казва: „50 км преди Париж хапнах доста луксозен обяд в един ресторант, което ми помогна значително. Но все пак се чувствам малко уморен.“ 6 часа по-късно пристига #2 Луи Риголо, а 5 часа след това се запълва и третото място от Пол Кошлин.

За съжаление на Левасьор и Риголо, организаторите преценяват, че правилото за „двете седалки“ не означава „две или повече седалки“, а „над две седалки“, заради което двамата са дисквалифицирани, защото колите им имат само по две места.

Това предизвикало силно объркване и протест сред публиката и състезателите. В крайна сметка Левасьор бил считан за победител от публиката въпреки, че Кошлин взима наградата. Това се отразява, разбира се, и на компанията му. Правилата на състезанието също се променят, за да са по-ясни занапред.

През 1897 година Левасьор участва и в ралито Париж-Марсилия-Париж. По пътя обаче неочаквано пред колата излиза куче. За да не го блъсне, той свива рязко и се обръща. Първоначално Левасьор се опитва да завърши състезанието, но по-късно се налага да спре заради силни болки в тялото. Оказва се, че е счупил ребро и има множество вътрешни натъртвания, които за жалост ще влошат здравето му в следващите месеци. През април същата година Левасьор на бюрото си, докато се опитва да направи нов модел магнитен съединител. Това е паметникът в негова чест в Париж.

Monument_à_Levassor_1907

 
 

Стогодишният бар в Копенхаген: там, където ден с ден не си прилича

| от Вучето |

Да имаш дрешка от новата модна колекция на известен дизайнер: класа! Да направиш кръгче с новия автомобил на брат си: гъзария! Да ти подарят най-новата версия мобилен телефон: сбъдната мечта! Новите неща са куул. За много други неща обаче казват, че колкото са по-стари, толкова са по-куул. Това пирамиди, молитвени храмове, филми на Чаплин, мумифицирани останки на неандерталец, сервиз за чай от френския кралски двор…

Към този безкраен списък от артефакти, които човечеството обича да квалифицира като “исторически значими, стари и безценно древни”, попада и едно заведение, което заема едва стотина квадратни метра площ в приземната част на стара сграда в централен Копенхаген. Въпреки скромните си размери обаче този бар има огромна популярност. Както и грамадно его. Това е така, защото може да се похвали, че е най-старият официален гей бар в Дания. Всъщност в Европа. И понеже Европа е преди Америка в много отношения, значи и в света.

Името на бара е Centralhjørnet (Централния ъгъл) и на практика наистина се намира на много централен ъгъл – само на половин цигара време от главната търговска улица Strøget и на още по-малко от площада на кметството. Тоест от пъпа на датската столица.

Ако кликнете върху официалния сайт на пъба, веднага ще бъдете приветствани на датски и английски така: “Добре дошли в най-стария гей бар в света, където ден с ден не си приличат, а традициите са на почит”. И няма как да бъде иначе, когато става дума за култово място със забележителна стогодишна история.

Всъщност ако бяхме квантови физици и можехме да “изкривим” пространство по начин, който да ни позволи да пътуваме назад във времето, щяхме да се озовем десетилетие по-рано от официалната година на откриване на “Централния ъгъл”.

centralhjørnet

Годината е 1802. В приземния етаж на ъгловата постройка, където се срещат улиците Slutterigade и Lavenderstræde, се помещава скромен обущарски магазин. Аналите от тази година обаче недвусмислено намекват, че там се продават и други неща освен обувки по парижки модели и задължителните зимни галоши. А именно бира и бренди. Според някои, все още непотвърдени източници, през 50-те години на 19-ти век мястото функционира като гостилница, защото стаите на горните етажи се давали под наем.

1917. В Русия болшевиките смазват от бой белогвардейците, в София силно земетресение нанася значителни щети, раждат се Индира Ганди и бъдещият американски президент Джон Кенеди, а на първи май в Копенхаген обущарският магазин официално се трансформира в бар. Причината е, че помещението вече се е сдобило с писоари и общината казва, че е ОК в него да се продават напитки.

1933. Хомосексуалността вече е декриминализирана. Въпреки това обаче все още не е добра идея да се разхождаш нагоре-надолу по улиците на Копенхаген с “чупка” в китката.

1939. Все повече хомосексуални мъже започват да се събират “по късна доба” в кръчмата, за да споделят не само питиета, но и радости, тревоги и въжделения със своите братя по съдба и сексуална ориентация. През същата година тогавашният собственик Емил Томсен разпространява предупреждение сред гражданите на Копенхаген, че в бара му няма да се допускат пияни или дори подпийнали посетители. Така де, това не е някакъв си пристанищен бордей, а престижно заведение!

1944. Войната бушува с пълна сила, a “Централния ъгъл” сменя собственика и името си. На снимките от този период се вижда, че наред с оригиналното име е изписано и “Jyden” (Ютландеца).

1948 г. Оооо, я го зарежете този ютландец, и без това никой в Копенхаген не харесва хората от областта Ютландия, понеже се държат, говорят и се обличат селяндурски! Кръчмата възвръща старото си име, а през същата година е основано “Сдружението на обратните и лесбийките” – дядото на днешното LGBTQ за Дания.

1955. Нравите се променят в следвоенна Европа, хормоните бушуват, а в Дания вече изобщо не се счита за срамно да си bøsse (градски сленг за гей). “Централния ъгъл” се утвърждава като официален сборен пункт за всички онези джентълмени, без значение семейни или ергени, които си падат по мъжките ласки. И оркестърът да свири!

1961. Годината на “Лошия закон”! Хората го помнят и въпреки че са минали много години и той отдавна вече не функционира, продължават да негодуват, че изобщо го е имало. Ето за какво иде реч. Парламентът гласува закон, който криминализира сексуалните отношения с хора от същия пол, които нямат навършени 21 години. За хетеросексуалните границата се вдига от 15 на 18. Медиите заклеймяват закона като “лош” и дискриминиращ хомосексуалните. В резултат на всенародното негодувание законът бива ревизиран и 4 години по-късно се възстановява предишното статукво: 18 години за гейовете, 15 за хетеросексуалните.

1973. Световната петролна криза и петролното ембарго, наложено от страните от ОПЕК, нокаутират световната икономика. В Дания мъжете вече са свободни да танцуват по двойки на “Let’s Get It On” на Марвин Гей, където и когато намерят за добре. Също и в “Централния ъгъл”. Най-вече там всъщност.

1980. Диагнозата “хомосексуалност” е премахната от списъка с психически заболявания в Дания.

1987. HIV-вирусът вече нанася поражения върху реномето на гей общността по целия свят. Хората свързват разпространението на СПИН единствено и само с “педалите”. В Дания обаче реагират своевременно и приемат закон, с който се криминализира дискриминацията по отношение на хомосексуалните. Въпреки това обаче оттук чак до средата на 90-те “Централния ъгъл” отбелязва сериозен спад в броя на клиентите.

17412211-saxo-photo

1989. “Ти, Андреас, взимаш ли за свой законен съпруг тук присъстващия Тобиас?” Дания става първата страна в света, която узаконява еднополовите бракове. “Може да целунете младоженеца.”

90-те!
През това десетилетие собствениците на “Централния ъгъл” постоянно се сменят. Едни умират, други просто напускат… Тогава започват първите музикални изпълнения на живо. Отначало личните грамофони и касетофони на персонала подсигуряват музикалния фон, а после, когато в бара се появява класически джубокс, посетителите вече сами могат да решават дали ще звучат АББА, Марая Кери или Джими Съмървил.

2002. Шест каси от бира и два ръчно сковани дъсчени панела се превръщат в импровизирана (и крайно нестабилна!) сцена за първите артистични изяви всяка четвъртък вечер на знайни и незнайни местни и гастролиращи драг кралици, певци и комици. Новият собственик Торбен Расмусен с особен ентусиазъм им акомпанира на кийборда си и подканя клиентите да поощрят изпълнителите със скромна “такса за забавление”. През същата година се поставя началото на традиция, с която пъбът ще стане нарицателен през идните години. В навечерието на всеки голям празник (Коледа, Великден, Хелоуин, Санкт Ханс, т.е. астрономическото начало на лятото) заведението осъмва с уникална, пищна украса.

2010. В помеждутъка между 2002 и 2010 г. “Централния ъгъл” затваря за известно време заради наложителни ремонтни работи. Когато обаче отваря отново врати, пъбът е още по-популярен отпреди и буквално се пука по шевовете. Заслужено печели AXGIL – Датската награда на дъгата за гей бар на годината.

2012. На 20-и август “Централния ъгъл” организира първия си грандиозен стрийт фест по време на ежегодния прайд парад в Копенхаген. Оттогава пъбът се превръща в задължителна атракция за всички гости на прайда, които идват буквално от всички краища на света, за да се снимат и забавляват в най-стария гей бар.

17412213-saxo-photo

2015. Най-старата и авторитетна телевизия в Дания DR1 снима документален филм за заведението, в който в продължение на почти година се проследява живота на членове на персонала и най-заклетите и ексцентрични клиенти.

2017. Със специално тържество Centralhjørnet отбелязва 100 години от официалното си откриване. Събитието е отразено от всички информационни емисии в страната.

2019. Седя на бара в един абсолютно прозаичен делничен следобед и пия бира заедно с 79-годишния финландец Терро – бивш стюард на пасажерски ферибот. Говорим си за славното минало на бара, който и двамата обичаме. Той очевидно знае много повече от мен. Още повече че го е преживял лично. Терро ми разказва за стари любови – моряци, архитекти, обикновени зидари, които са седели на същото това място, на което седя и аз. Животът за Терро отдавна е друг. Казва, че страда от Паркинсон. И живее в старчески дом в Турку. Тъжен е през повечето дни. Но не и в дните, когато се качва на същия този ферибот, на който някога е работил, за да дойде в Копенхаген и да седне на стола в “Ъгъла”, защото знае, че винаги е тук и ще го чака. “За разлика от хубавите ирландски морячета! “ уточнява той с игрива усмивка и поръчва по още една бира.

SONY DSC

 
 

Принцесата, която работеше в магазин за дрехи

| от chronicle.bg |

На 18 септември 1923 година в Париж се ражда принцеса Анна Антоанета Франсоа Шарлот Бурбон-Пармска. Като повечето европейски кралски особи, тя има родствена връзка с много настоящи и бивши монаси, а също така е и второ дете на принц Рене Бурбон-Пармски и принцеса Маргарита Датска.

Тя прекарва ранните си години заедно с родителите и трите си братя във Франция, но заради бързо нарастналото напрежение в отношенията с Германия и последвалата война, 16-годишната принцеса и семейството й заминават за Испания през 1939, а скоро след това напускат и Европа като отиват в Америка. Там Анна посещава училище в новия им дом в Ню Йорк, а когато става на 18, учи в Училище по дизайн Парсън, където завършва 3-годишният курс на обучение само за 2 години.

166d5b4251ef5cacb4c2d0db1d4297f3--princess-stories-the-princess

Принцеса Анна

Същевременно, за да плати за образованието си, тя постъпва на работа в магазин за дрехи Herald Square Macy’s (който все още съществува), а по-късно работи и за Bloomingdale’s, както и в магазина за шапки на майка си. 

С развитието на Втората световна война, принцеса Бурбон-Пармска решава, че няма само да гледа отстрани и през 1943 година се присъединява към силите на Франция като медицинска сестра и шофьор на линейка. Тя служи в Алжир, Мароко, Италия, Люксембург, както и в самата Германия като бива повишена в лейтенант и получава френския Венен кръст (Croix de Guerre), който се дава за изключителна проява на храброст и героизъм.

Но принцесата ще получи и друго още по-високо звание – Кралица – от части заради службата си в Мароко. 

Mihai

Kрал Михай I Румънски

Анна би трябвало да срещне бъдещия си съпруг (и втори братовчед), крал Михай I Румънски на сватбата на принцеса Елизабет (днес кралица Елизабет II) и принц Филип в Гърция през 1947 година. Майката на Михай, Елена Гръцка, задкулисно се опитва да организира среща между сина си и Анна, но не среща успех до събитието.

Младият крал забелязва благородното момичето, докато е на прожекция на филм в двореца… без тя всъщност да присъства в салона, нито да играе във филма. Как става това? Преди филмът да започне, на екрана се прожектират кадри от войната, в този случай конкретно от Мароко, в които за няколко секунди се вижда и лика на Анна. Михай остава пленен и си изважда нейна снимка от кадрите, която носи винаги със себе си. В един момент разкрива намеренията си пред майка си Елена и нещата се задействат…

Когато разбира за интересите му, Анна не остава безразлична, но не пожелава първата им среща да бъде под взискателните погледи на толкова много кралски особи, колкото се очакват на сватбата на Елизабет и Филип, и затова първоначално отказва поканата. За разлика от повечето почитаеми със синя кръв, които живеят луксозно и изискано (включително и Михай), принцесата не е уверена в социалните си умения и познания за етикета на събития от този ранг.

Но родителите им имат други виждания за нещата. Тя е убедена да дойде в Лондон от братовчеда си принц Жан Люксембургски и когато пристига и минава да види родителите си в хотела, където отсядат, крал Михай „съвсем случайно“ е там по същото време. Срещата им така стъписва младата принцеса, че вместо да го поздрави, тя тропва с пети – маниер, ползван от военните при отдаване на чест. Неловкостта й обаче само допълнително очарова крал Михай и двамата започват да прекарват време заедно, докато са в Англия.

По-късно, като запален пилот, той я кани да лети заедно с него на малко пътешествие до Швейцария. От тогава двойката почти не се дели, докато накрая кралят предлага брак на принцессата – на 16-ия ден след тропването с пети. Тя отказва… Но скоро променя решението си и двамата вече са сгодени.

Официално съобщение обаче все още не може да бъде направено, докато крал Микай първо не информира правителството в Румъния. За жалост обаче на 30 декември 1947 година комунистите обграждат двореца му, докато армията, вярна на краля, е твърде далече, за да помогне. Така той е принуден да абдикира от трона, под дулото на пистолет: „Те ми казаха „Ако не подпишеш веднага, ние сме задължени да убием над 1000 студенти“, които бяха хванали в затвор.“ След подписа, комунистите го оставят да напусне страната с малка част от ценностите си и антураж.

Има и друго проблем: Анна е католичка и за да получи позволение от папата да се омъжи за некатолик, трябва да даде обещание, че поколението им ще бъде отгледано в католическата вяра. Това е нещо, което крал Михай не може да направи, както пише в Конституцията на Румъния от 1923 година. Въпреки че вече не е крал, той трябва да има предвид възможността един ден децата му да си възвърнат трона – възможност, която ще изчезне, ако те са католици.

queen-anne-e1537355915322

Отказа на папата да даде разрешение не притеснява принцесата и на 10 юни 1948 година те сключват брак в Атина. В резултат Ватикана отказва да признае брака и издава декрет, с който забранява на Анна да се изповядва в която и да е католическа църква по света. Въпреки това 20 години по-късно двамата ще получат разрешение за брак, който ще сключат отново на 9 ноември 1966 година. 

Въпреки насилственото отстраняване на краля от позицията му, Анна Антоанета Франсоа Шарлот Бурбон-Пармска става известна като Нейно Величество Кралица Анна Румънска без дори да е коронясана.

Двойката се установява и живее тих живот като в един момент дори се грижи за ферма с кокошки. Кралицата се занимава с дърводелство като прави предимно мебели и има само няколко по-големи проекта. Тя изкарва допълнително пари като продава част от изобразителното си творчество, а също така счупва още няколко стереотипа на епохата като ловува и шофира офроуд.  Кралят от своя страна, освен във фермата, работи и като тестови пилот и брокер на акции. Заради общите си усилия в друга посока, Анна и Михай се радват на 5 дъщерички.

През 90-те кралското семейство най-накрая може да се завърне в Румъния като Михай получава обратно част от имотите си, в това число и великолепните дворци Савършин и Пелеш.

savarsin_1

Савършин

Peles Castle 2

Пелеш

И въпреки че едва 14% от румънците искат възстановяване на монархията, Анна и Михай се радват на силна популярност. Появяват се идеи кралят да се кандидатира за президент, но той отказва и дори не се опитва да си възвърне трона, което обяснява лаконично: „Румънският народ страда достатъчно, за да заслужи сам да решава съдбата си.“

Двойката прекарва в брак общо 68 година – докато през 2016 кралица Анна не умира на 92-годишна възраст. Кралят я последва през 2017 на 96.

db9c5c79940fd29fb7f3b834f7006c3b