Жертва на Рекламата

| от |

Време е за поредната порция смях от Лола Монтескьо, а нали си знаете от нея всеки ден, всеки час има матрЯл на http://chuime.bg

Аз съм средностатистическа жертва на рекламите. Не залагам апартамента, за да си купя прахосмукачка с интегриран мини бар, но всеки месец отделям солидна част от мизерния си бюджет, за да си купувам съвършено ненужни продукти.

40286

Примерно, когато ми е тъжно, пълня едно торбе с яркочервени червила, любовни романи на руски писателки, шоколади “Милка” и от онова френско смръдливо сирене, дето разбираш, че е в хладилника по смъденето на очите още на стълбищната площадка. Червила почти не ползвам, любовни романи презирам, а сиренцето обикновено стои в хладилника, докато не получа умолително писмо от общото събрание на блока да го хвърля в някое атомно хранилище в Урал.

Когато тъгата отмине, ме обхваща свирепото желание за самоунищожение, което всеки изпитва, когато пробва нови дънки след две седмици отшелничество с кофа “Милка”. Нали знаете, това е оня момент на върховно унижение, когато в пробната едва влизате в крачолите, закопчавате, само ако не дишате, а над колана висва резултатът от тъпченето с шоколад в дните на тъга. Единственото излишно количество плът, което прибират тези творения, създадени да измъчват нормалните жени, се намира отзад. Задникът обикновено така се сплесква, че изглеждате направо двуизмерна. Все едно ви е газил валяк… Но за дънките друг път.

Та както казах, аз съм от онези, които вярват в рекламите. Така например, оня ден си купих спирала за очи, за която Рекламата твърди, че е 4D! Бах технологиите – четириизмерни спирали за очи, хлъцнах аз, и веднага дадох … няма да казвам колко, че мъжът ми също чете… лева, за да стана горд притежател на тази свръхнова технология. Не можех да повярвам, че в парфюмерията вече се продават такива неща. Все едно да ида до будката и да си поискам една шарена “Карелия” и позитронов свръхускорител, ако може да ми го увиете, благодаря!

С трепет в сърцето започнах да си припомням любими от детството филми като “Междузвездни войни” и “Седморката на Блейк”. Толкова се вживях, че приближих торбичката към устата си и с металически глас казах: “Джена, телепортирай ме!” Таксито отсреща явно ме чу и офейка. Много важно, и без това не ми трябва. Само ще си мацна от четириизмерната спирала, ще трепна два пъти с лявата мигла за обратен завой и ще се телепортирам в “Красно село”. Е, оказа се фантастика, разбира се, толкова им разбират главите на ония чукове в Рекламата от 4D, ма карай.

Това разочарование не ме отказа от вярата ми в посланията им. Почти се бях навила, например, да си взема и един крем срещу бръчки, който ги изглажда в дълбочина, благодарение на елементи, улавящи и унищожаващи всеки свободен радикал по изнурената ми кожа. Отказах се обаче, защото ми се видя политически некоректно. Въздържах се и от пастата за зъби, с която можеш да замениш наложителния ремонт в къщи. Само трябва да си миеш зъбите редовно с нея и всичко у дома блесва! Или поне така показват в Рекламата. Пера обаче редовно с препарата, дето прави от старите дрехи нови. Не го ползвам само за килимите – тях вече не ги чистя, откакто повярвах в силата на спрейовете за чист въздух. Е, вярно е, че спряха да ни идват гости, ама пък и хлебарки вече нямаме.

Всъщност четириизмерната спирала не е първата ми високотехнологическа покупка. Имам например чифт гуменки от свинска кожа, които премахват целулита. Да, не се смейте, такава им е Рекламата. Как става точно това е тайна, но определено се дължи на подметките им от естествен каучук. Със ситни букви под Рекламата пише да не се ползват във и около бензиностанции, щото бензинът ще разгради подметката и ще зацапуркате боси. Също така съм си закупила и сутиен против бръчки. Него още не съм го разопаковала, че ме е страх от упътването му. Как ли точно трябва да се увържеш, за да ти изглади бръчките?!?

Жертва на Рекламата съм и в супера. Там с мъжа ми се надпреварваме кой по-засукани неща ще хвърли в количката. Примерно аз слагам един вурст от истинско месо, който според внушението на Рекламата, стига за цялата рода. И „Карловска луканка” от щастливи прасета. Ми тъй де, на кой му се ядат сълзливи и сополиви свИни. А той хвърля няколко кисели млекца с витамини, калций, минерали, кислород, полезен йод и втвърдител за нокти. Много били полезни, от тях лъсвал даже косъма.

Честно да ви призная, мъжът ми е не по-малка жертва на Рекламата. Хванах го, че непрекъснато ъпгрейдва самобръсначките си. Едно време ползваше най-обикновени Бик с едно и две ножчета. После мина на три ножчета, четири ножчета, пет ножчета… Само чака да им вдигнат бройката и хоп…купено! Всяко ножче според Рекламата увеличава, разбира се, и ефективността. Едно време с тях само се бръснеха, а сега една нищо и никаква самобръсначка бръсне, отваря порите, почиства, затваря порите, грижи се за кожата, гали, целува, милува и въобще такива грижовно-любовни дейности. Предполагам, че следващото поред ножче няма просто да маха косми, пъпки и стари клетки, а направо ще изстъргва нов фейс. Кеф ти Брад Пит, кеф ти Бойко Борисов.

Та така си живеем ние двамата, жертвите на Рекламата. А сега ще приключвам, че трябва да скокна до магазина за дамски превръзки. Ще мия прозорци, а те нали така хубаво попиват…

 
 

Разходка по екопътека „Екот от камбанен звън“

| от Дарио Диониси |

Пролетта настъпи най-сетне и беше време да предприема покоряването на някоя екопътека. Да се разходиш из чист въздух посред зеленината и цветовете, които тепърва се събуждат, е един от най-красивите и смирени моменти, които можем да преживеем. Затова винаги съм твърдял, че е важно ние хората да пазим и уважаваме природата, за да може и тя, от своя страна, да ни радва и да се грижи за нас.

Екопътеката, която покорихме, е с едно звучно и красиво име, както и самото заглавие на публикацията показва, „Екот от камбанен звън“. Самата пътека се намира в подножието на Етрополската планина, като свързва село Рибарица с красивия Етрополски манастир и водопада Варовитец.

P4070560

Дължината на екопътеката е 2,5 км и се изминава между 1.00 – 1.30 часа, в зависимост колко бързо се движите. По самото трасе са поставени многобройни пейки, маси, информационни табели и кътове за деца, както сами ще се убедите от снимките.

Но истинското богатство на това място е, че се намира в територията на вековна гора, която пази търпеливо и неуморно живота тук. Посетихме това място, докато все още не бяха изцяло цъфнали всички дървета, но само гледайки, човек може да си представи величието на това място през другите сезони.

P4070614

Началото на екопътеката се намира по пътя, който води към манастира, тоест когато пътят се разделя на две, единият към село Рибарица, а другият към Етрополския манастир, поемате десния път. Един път минали първите няколко завоя ще видите началото на пътеката, която е обозначена с табели и дървена арка.

Екопътеката започва с едно приятно и леко изкачване под сянката на вековните дървета. По извивките на реката, която тече през гората, са поставени многобройни кътове за отдих, където може да седнете и наслаждавате на автентичната българска природа. Продължавайки по пътеката тя се разделя на две, като отбележа тук, че ние поехме първо по левия ръкав, който води към водопада, а другият към манастира. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване.

P4070580

Потегляйки към водопада по пътеката се отварят зелени поляни с гледки към околните планини, които единствено могат да заредят ума и душата. След приятното презареждане ви очаква същинската част, изкачването по поречието на реката и многобройните водопади, които са се образували. Стигайки по-напред ще чуете и истинската магия на гората, екота на водопада, който с лекота привлича цялото внимание с мелодията си.

Един път стигнали до водопада има стотици начини и места, на които може да се наснимате с тази красота. Като самият водопад е със значително голям пад от 15 метра и се вижда отдалече.

P4070628

Да споделя няколко думи за манастира. Така се стекоха обстоятелствата, че миналата година посетих това място три пъти и сега за пореден път се убеждавам, че неслучайно този манастир притежава толкова невероятна история и е важен за местността. Етрополският манастир е основан през Средновековието 1158 г. Преданията свързват възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Също така Апостолът Васил Левски е посещавал многократно манастира и се криел от османците.

Това са само малко факти за този вдъхновяващ кът. Самият манастир е изключително поддържан и се грижат единствено отецът и една жена доброволец за цялото материално състояние на мястото. А, и да знаете, това място е пълно с много дружелюбни и игриви животни, което още повече допринася за топлина и красота на мястото. Направете си един подарък, като го посетите.

hgffhjgc

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Защо Дженифър Анистън не е в Instagram?

| от chr.bg |

 Дженифър Анистън е една от любимите ни актриси и не само заради незабравимата й роля като Рейчъл в сериала „Приятели“.

Красива, забавна, бивша на Брад Пит и любителка на здравословния начин на живот – затова обичаме Джен.

Едно нещо обаче не ни дава спокойствие. И това е, че Анистън все още няма профил в Instagram, а и не планува да си направи.

Но защо?

„За мен, това е начин да предпазя част от личното си пространство. За мен е написано достатъчно, като голяма част от него не е вярно. Но просто нямам нужда от профил в Instagram.

Понякога виждам нещо любопитно и гугълвам нечий профил, за да проверя какво прави, но съм се зарекла да не си правя“, споделя Анистън.

За сметка на това, голяма част от животът й досега премина и пред обективите на папараците, а Джен е заснела не една и две горещи фотосесии, но пък би било приятно и да виждаме какво прави в свободното си време.

Вижте в галерията най-добрите снимки на Дженифър Анистън.

 
 

Кейт Мидълтън е приета в болница с контракции

| от chr.bg |

Херцогинята на Кеймбридж Катрин е приета в болница за раждането на третото си дете, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на съобщение от двореца Кенсингтън .

Съпругата на принц Уилям е постъпила в частното крило „Линдо“ на болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, където са родени двете по-големи деца на кралската двойка – принц Джордж и принцеса Шарлот .

Според съобщението от двореца Кенсингтън херцогинята на Кеймбридж Катрин е в „начална фаза на родилния процес“.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от chronicle.bg |

Помните ли златните години на рока? 60-те. Аз не, роден съм близо трийсет и пет години след неговия разцвет. Представям си какво е било и умирам от желание да се докосна до тази атмосфера на всеобща улична еуфория. Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живот днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В дневното предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента беше Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам нейните песни, тези на колегите й, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който маркира най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те.

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете Nicolas, L’amour c’est comme une cigarette, Bye bye Leroy Brown и още много. Никой не беше забравил песните La Maritza, Je n’aime encore que toi и Orient-Express.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгваме си, навън е горещо. Вечер е, прибираме се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща пушек. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да тръгнеш към горящата цигара.