Защо профилна снимка с френския флаг, а не с ливанския

| от Цвети Иванова |

След трагедията в Париж светът се разцепи първо на две. Хората, които не разбират насилието и се ужасяват от него и онези, които мислят, че Франция сама си е виновна заради атаките срещу ИДИЛ. След това светът се раздроби на по-малки парчета. Политически анализи, журналистически коментари и лични мнения препълниха социалните мрежи и те започнаха да преливат.

В България разделението отново е на различна плоскост: онези, които оцветиха профилната си снимка във Facebook в бяло, синьо и червено, и онези, които не го направиха.

Забелязах обилен валеж на обвинения към изразилите съпричастност към французите с този прост, символичен акт. Колко от нас са сложили за профилна снимка руския флаг след самолетната катастрофа над Египет, при която загинаха 250 души? Колко от нас са сложили за профилна снимка ливанското знаме в памет на 45-те жертви на самоубийствения атентат в Ливан на 12 ноември? Колко от нас знаят точния брой на жертвите на войната в Сирия? Труповете на изтока по-маловажни ли са от труповете на Запада?

Нека изтъкна една противна черта на човешката природа. Хората се идентифицират с онези, които приличат на тях. Процесът на идентификация е коренът на искреното съчувствие, на проявата на разбиране, на желанието да помогнем. Разбира се, и това не събира всички хора под една шапка. Има дълбоко добри и жертвоготовни човеци, които са готови да отидат на хуманитарна мисия в Гана, където нито един от страдащите не прилича на тях. Но това са единици. Масово хората изпитват емпатия и помагат на другите, когато ги разбират. А те ги разбират, защото носят техния номер обувки и могат да се пъхнат в тях – били са там, или знаят, че могат да бъдат.

Нишката не егоизма никога не се прекъсва при психически здравия индивид – тя е онова тънко влакно, което задвижва механизма на самосъхранението. Ако помагахме на всички, нямаше да оцеляваме. Ако давахме всичките си пари за благотворителност, нямаше да имаме какво да ядем. Ако лекарите правеха всичките си операции про боно, техните деца щяха да ходят със скъсани обувки. Ако прибирахме всички бездомни кучета и котета, нямаше да има къде да живеем. Тъжно, зверско и много просто.

Та защо толкова много хора боядисаха профилната си снимка в цветовете на френския флаг, а николко за Ливан, Русия и Сирия? Защото в смъртта в самолетна катастрофа не е прецедент. Понякога катастрофите се случват дори когато няма атентат, няма пиян пилот, няма виновен техник. Понякога катастрофите са инцидент. Просто се случват.

В смъртта по време на война също има нещо естествено. То не е естествено колкото смъртта на 101 години в топло легло, но има обяснение.

Но парижаните в петък загинаха, докато се хранеха в ресторант. Докато пиеха блъди мери в бар. Докато слушаха рок в музикален клуб. Докато гледаха футболен мач на стадиона. Те загинаха, докато живееха ежедневния си живот, нашия живот. Те загинаха, докато правеха това, което правим ние всеки петък. И ние се идентифицирахме с тях, което ни разтърси дълбоко.

Терористите от „Ислямска държава“ нанесоха огромна психологическа рана върху европейското съзнание. Те ни накараха да повярваме, че никъде не сме в безопасност и че животът ни не струва нищо. Че смъртта е на 30 сантиметра от главата ни във всеки един момент. Ако трябва да сме честни, тя винаги е на толкова. Но ако дойде от собственото ни тяло, или от собственото ни невнимание, или от прищявка на природата, в това има малка доза естественост, в която можем да заровим глава за успокоение. Но когато внезапната смърт се случва умишлено, защото някой планирано и съзнателно отнема живота ни, без дори да ни познава, няма успокоение и разбиране. А дълбок, леден, парализиращ страх. И силен, първичен, разтърсващ гняв.

Та не от обич към френския народ и нехайство към сирийския толкова много българи сложиха профилна снимка в синьо, бяло и червено. А от усещане за близост със злото, което не виждаме. От дъха на насилствената смърт, който издиша силно в лицето ни, напомняйки ни, че някъде там, под нас, между нас, има невидимо чудовище, което ни дебне, докато пием вино в петък вечер, слушаме музика, вечеряме и гледаме мач. Докато живеем своя нормален, европейски живот.

 
 
2 коментара
  • Natalie Sirakova

    В случая с Франция това да си „съпричастен“ беше мнооого просто и предварително поднесено в ФБ – на 2 клика разстояние…

  • Natalie Sirakova

    …след този акт на „съпричастие“ повечето продължиха да си пият блъди мери и си веселят на обичайните си съботни купони…

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.