Защо не вярваме в полицията?

| от |

Сега ще ви разкажа една срамна история. Ще е накратко, защото не за това става въпрос.

Преди време си купих телефон, който се оказа фалшив, много добра имитация. Човекът, който ми го продаде, не ми вдигна и затова се свързах с полицията. Полицаите бяха много отзивчиви, дори бяха ходили при човека в Стара Загора (аз съм в София). Но нищо. Не могат да направят нищо, въпреки че човекът е измамник. И така, 600 лева назад и желанието да продам на полицай уж кола, ама със шано части и като ме потърси, да му кажа „Не знам, брат, нищо не мога да направя.“

Ето заради такива глупости не вярваме на полицията. Заради или много дребни, или много големи неща. Заради това, че една вечер седях с бира в ръка, до мен спря черен мерцедес с някаква мутра вътре с кифлата си и ме попита:
– Как е бирата?
– Добре е.
– Може ли да си пийна?
– Да – след което му я дадох, той отпи, върна ми я и си продължи с колата. А плътно зад него през цялото време имаше полицейска кола. През цялото време полицейската кола беше плътно зад мерцедеса на човека. 

От друга страна обаче намериха Северин Красимиров в Германия, сравнително бързо. Дано е той, че за 3 дни всички бяхме Шерлок Холмс, както става всеки път. Всички знаехме кой е извършил престъплението, защо – всичко знаехме, и аз също поствах статуси. Страшно неуважително към жертвата. Но ако не беше целият цирк с това колко е ясен случаят с Виктория, щеше ли да се разкрие? Дали има изнасилени и убити безобразно момичета, които просто не са имали интервю с подходящите хора преди няколко дни, за да стане известно убийството им и това да „мотивира“ разкриването на престъплението. Сигурно няма такива момичета. Или момчета. За такива безобразни убийства се чува.

В същото време обаче хора, за които всички знаем, че са престъпници, се разхождат свободни по улицата и правят глупости на хората. Пребият някого, вдигне се шум и виновникът се окаже „познат на полицията“. Колко пъти сте чували това „извършителят е познат на полицията“? И има 4-5 до 20+ условни присъди. Или е просто мутра, човек с власт, пред когото всички си казваме колко сме слаби.

Слушаме истории на пребити и тормозени от мъжете си жени и реакции от страна на властите в стил „ми ти какво си направила“. Защото ако никой не гледа, няма смисъл да се напъваме. Затова има и толкова малко разкрити кражби.

Преди в градинката на „Св. Седмочисленици“ да се случи естетическият инцидент, с който всички сме запознати, там, приятели се събираха наркомани – посред бял ден, ей така. Тази градинка с наркомани е ДО Министерството на вътрешните работи на нашата и ваша Република България. Пред вратата на полицейското управление във Видин растеше марихуана, имах снимки (но там навсякъде расте марихуана).

„Вие не знаете колко е трудна професията на полицая!“

Две неща: първо, можем да си представим колко е трудна професията на полицая, не сме расли в саксия, виждали сме полицай, виждали сме престъпление. Трудна е.

И второто и по-важно, ВИЕ също не сте расли в саксия, така че сте знаели колко е трудна и опасна професията на полицая, когато сте се наемали да ставате полицай. Да си полицай не е само да хващаш пикльовци с коз в Борисовата и да глобяваш 30 лева, ако водачът не разполага със звънче на колелото. Да си полицай означава да си събереш доказателствата, така че да няма после „ние ги хващаме, те ги пускат“, защото свидетелят от улица „Ханко Брат“ не е намерен на адреса.

Тези думи са линк към полицейска статистика на МВР за 2017 година. Разгледайте я много добре, интересна е. Преценете по факти дали да да вярвате на полицията или не. А не по интуиция и мирис.

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Джони Деп ще участва и във „Фантастични животни 3″

| от chronicle.bg |

Докато очакваме втората част от поредицата „Фантастични животни“, „Престъпленията на Гринделвалд“, Джони Деп съобщи новината, че ще повтори ролята на злия магьосник Гелърт Гринделвалд в следващ филм на спинофа на Хари Потър.

Това е съобщил актьора по време на кинофестивала в Цюрих преди няколко дена, предава Collider. След като разказва за влизането в ролята на Гринделвалд, Деп добавя: „Беше страхотно и очаквам следващата част от поредицата, която мисля, че трябва да се снима в средата на другата година.“

Напомняме, че когато ролята на Гринделвалд беше дадена на Джони Деп, феновете на поредицата инициираха петиция изборът на актьор да бъде променен.

В началото на 2016 г. Амбър Хърд, обвини съпруга си, че бил емоционално и физически нестабилен. Година по-късно двамата се разведоха, а Деп трябваше да й изплати 7 млн. долара. При избухването на скандала в Холивуд с обвиненията в сексуален тормоз, режисьорът Дейвид Йейтс защити актьора, въпреки че към него не бяха отправени сериозни обвинения.

Към момента публиката очакваме втория филм „Фантастични животни“, където Деп е в главната роля. И въпреки недоволството, което се е надигнало срещу него в последните години, бихме се радвали да го видим още веднъж в ролята на Гелърт Гринделвалд.

Премиерата на „Фанстастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е на 16 ноември.

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.