Защо политиците в България ненужни вкупом станаха?

| от |

Сашо Дончев, председател на УС на БСК

Sasho Donchev

Изглежда все повече хора разбират, че най-опасните думи са: „Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна.“ Казал го Роналд Рейгън преди много години, но констатацията му е особено вярна днес, за ситуацията в България.

Ние, предприемачите, не бяхме изненадани от наглото поведение на партийните лидери, участвали в срещата с представителите на синдикалните и работодателските организации, която беше инициирана от председателя на НС. Казаното от политиците само още веднъж доказа колко грешна е тяхната представа за свободата и демокрацията. Представа, която не се споделя от над 70% от българските граждани, които категорично не желаят да гласуват за тези партии. В нашите очи „постиженията“, с които политиците се гордеят през последните 25 години, изглеждат по съвсем различен начин:

  1. С активното участие на всички партии, добрали се до българския парламент и до българското правителство, бяха създадени и утвърдени практики на пълен произвол при приемането на закони и още по-голям – при приемането на подзаконови нормативни актове. Абсолютно безпардонно, без задължителната ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, лавинообразно се създават закони, наредби, постановления, указания и т.н., които не решават нито един проблем в обществото. Това не пречи на всеки председател на НС да отчита с гордост колко много закони са приети или изменени. И да признава с половин уста, че те май изобщо не работят. Какъв е смисълът тогава? Много просто – да се изпълнят поръчките на клиентелата.
  2. Приеманите от парламента закони са лоши, защото те не защитават ПРИНЦИПИ, а напротив, по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ги пренебрегват. И резултатът е, че интересите на фирмите, които са част от партийните обръчи, са обслужени, за сметка на „горделивите“ можещи и знаещи, които не искат да целунат ръка.
  3. Приеманите от НС закони са с толкова ниско качество, че чак са обидни за интелекта на българското общество. Всеки един от тях, като правило, е кух откъм съдържание, „дописва“ се с наредби и се дава за изпълнение на назначените от управляващите „независими“ регулатори. Които пък с готовност обслужват тези, които трябва да бъдат обслужени. Така битката с „монополите“ води до създаване на нови монополи, които търгуват не със стоки, а с влияние. Търговията с влияние е едно от най-убедителните доказателства за липсата на елементарна представа за свободно общество и граждански права сред политическите партии в България.
  4. Въоръжени до зъби с всякакви нормативни актове, чиновниците се превръщат в наказателен отряд за разправа с „непослушните“ и за разчистване на пътя на „нашите“. Желаният резултат се постига не само с директна и повсеместна атака, но и с умишлено бездействие пред самоуправството на „богоизбрани“ фирми.
  5. Всичко това става без никаква съпротива от опозицията. Тя доброволно става съучастник във всякакви безобразия, докато чака да й дойде редът да замени управляващите и да започне да експлоатира същите канали за влияние в полза на „Батко, братко и сие“. Майната му на обществения интерес!
  6. Не е вярно, че в държавния бюджет няма пари за решаването на най-належащите проблеми на обществото. Всяка година оттам се превъртат над 20 млрд. лв. И всяка година те не стигат дори за най-важното. Обяснението е много просто – при нито едно управление решаването на проблемите на обществото не е било цел на бюджета. Целта винаги е била да нахраним своите, пък и за себе си да отделим. Затова всяка година милиарди левове потъват в някакви програми, стратегии и проекти, чийто смисъл е известен само управляващите. И те не само не смятат за нужно да се отчитат за всеки изхарчен наш лев, но и колкото по-голяма е сумата, която се прахосва, толкова по-голяма държавна тайна е за какво отива тя. Няма никакъв начин обществото да научи кои са: (а) тези политики и проекти; (б) какви са техните цели и какъв е очакваният резултат; (в) кой отговаря за постигането на този резултат; (г) колко ще ни струва този резултат; (д) как се развиват тези проекти, (е) кой и как е наказан, ако очакваният резултат не е постигнат.
  7. Никой не пита обществото за какво да бъдат похарчени парите в държавния бюджет, кои са проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, и кои могат да почакат. И това не е случайно – политиците са абсолютно наясно, че техните приоритети изобщо не съвпадат с приоритетите на обществото.
  8. В свободните общества данъците са израз на солидарност и съпричастност, а не са наказание. В нашето общество има много хора, които биха отделили повече от своите средства, ако са наясно за какво ще бъдат използвани. Липсата на необходимата политическа култура обаче не позволява на българските политици да разберат каква сила е свободното общество. Готовността на българите да си сътрудничат и помагат е все още жива. Въпреки огромното старание на бившите и днешните управници да дезинтегрират отделните членове или групи, обществото и днес се обединява, когато трябва да се спасяват българи, жертви на безхаберието на публичната администрация.
  9. От години българската държава създава само проблеми на своите граждани и имитира усилия за тяхното решаване. Но и това бихме могли да преглътнем, ако не се пречи и дори забранява обществото да се организира само в търсенето на ефективни решения. Монополът на държавата в такива важни сфери като образование и здравеопазване е вреден. Монополът в моделите за достъп и усвояване на средства от европейските фондове е източник на корупция, водеща до възпрепятстване на конкуренцията и свободата на предприемачеството. Ако политиците не са достатъчно зрели да признаят провала на държавата, то поне трябва да са достатъчно интелигентни да престанат да пречат на давещите се в опитите им за спасение. Нужно е инициативите на обществото и на държавата да са равнопоставени и разходите за тяхната реализация да се компенсират от бюджета само ако има постигнат резултат.

Преди 25 години българското общество пожела промяна. Българите вярваха, че са можещи, знаещи и работливи. Искаха свободата, за да го докажат и на себе си, и на своите деца. Вярваха, че демокрация означава управление според волята на народа. Обществото беше с висок среден интелект и знания (не говорим за дипломи), за да изрази мнение и воля по всеки важен въпрос за по-нататъшното развитие на България. Всички очаквахме, че само след референдум и при регистрирана воля на мнозинството ще отчуждаваме доброволно, а не насилствено част от своите права и част от заработените с труд средства. При това не самоцелно, а за да дадем на СВОЯТА държава нужните й права и средства да изпълнява произтичащите от решенията на референдума задачи. Какво получихме от политиците? Ядец. Какви референдуми? От къде този мат’рял ще знае какво е добро за него?

Вярно е, че не е много сигурно, дали ако всички важни за обществото въпроси намираха своите отговори на референдуми, България щеше да е част от т.н. евроатлантическа общност. Но е твърде съмнително, че заради неуспешния опит да се приобщим към евроатлантическата ценностна система си заслужаваше да задраскаме с лека ръка своите, българските ценности и морал! Кой друг, ако не политиците носят вина за това?

Тук трябва да признаем, че не по-малка е и нашата вина, на предприемачите! Защото позволихме всичко това да се случи. Защото не проявихме солидарност, когато политиците погазваха основни принципи на свободата и демокрацията, разправяйки се с някой успял без тяхно съгласие и благословия? Защото не изпълнихме своя граждански дълг да упражняваме контрол върху нормотворчеството на политиците, което винаги откровено е било насочено срещу или в полза на някой? Което винаги е било срещу свободния и конкурентен пазар. Нито веднъж не намерихме достатъчно основание заедно да зададем най-естествения въпрос: За какво се харчат нашите, на обществото, пари? Защо един министър-председател може да си позволи „с чужда пита майчин помен“ без да се притеснява от реакцията на обществото?

Е писна ни! Знаем, че битката между съзидателите и съсипителите ще бъде дълга и нелека. Но твърдо сме решени да я проведем. Защото вярваме, че българският народ заслужава свободата си. И че неминуемо един ден България ще бъде свободна!

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

| от Амелия Понд |

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън
Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

джак никълсън

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

дъстин хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

дъстин хофман

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

дъстин хофман

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

8-jane-fonda

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

джейн фонда

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

джейн фонда

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.