Защо Местан иска нови избори

| от |

Александър Карагеоргиев

Когато в четвъртък лидерът на ДПС обяви, че желанието на партията е да има нови избори, мнозина останаха изненадани. Това беше ход, който тотално противоречи на политиката, провеждана от коалиционния им партньор БСП и сериозно разбърка картите на масата на политическия живот в България. Появиха се множество теории защо го прави това. Най-общо може да се каже, че поведението на ДПС винаги е целяло ДПС да излезе с ползи от всяка една ситуация.

stanishev_mestan

След изборите за Европейски парламент големият губещ беше БСП. Извиненията на партията, както обикновено, бяха много и нито едно не засегна самото управление на столетницата. Дори и АБВ да не се беше отделило в собствена листа, дори организацията на места да работеше по-добре, БСП нямаше да постигне кой знае колко по-висок резултат. Причините се крият в това, че: 1) БСП е управляваща партия и носи негативите на управлението си и 2) Никой не обича губещите, а БСП са точно такива. Те нямат спечелени избори от 2005 г. насам, което малко или много демотивира избирателите. Опитът им да се държат като истинска социалистическа партия, мерките за повишаване на пенсиите, намаляване цените на тока и т.н. са просто отчаяни действия да се изгребва вода с кофа от продънена лодка.

В случая съм много далеч от идеята, че БСП е слаба партия или че е на ръба на катурването. В случая говорим по-скоро за дълготрайни тенденции на спад. БСП далеч не реализира целия си потенциал и дълго време няма да може да го реализира, освен ако не започне една дълга и трудна промяна. Като за начало, БСП е партията в ляво и никой не може да спори с нея за господство в този сектор на политиката. Въпреки това там положението е не по-малко шарено от целия ни десен сектор. В една и съща партия фигурират модерно мислещи социал-демократи и онези, които са се борели за чисто комунистическо бъдеще и са имали близки роднини партизани. Това е доста широк спектър за само една партия. Изключително консервативните гледни точки на едни се сблъскват със социално-либералното мислене на други. Друг допълнителен проблем е външната политика, която БСП иска да води. Тя също е причина за разцепление вътре в партията. От една страна са старите проруски кадри, от друга са младите социалисти и социал-демократи, които искат по-силно обвързване на партията с идеите на ЕС и ясно заявяване, че БСП е проевропейска партия. За момента танците по ръба се отдават на БСП, но колкото повече продължава това колебание, толкова повече гласове ще се губят. Иначе това напрежение вътре в БСП започва да се показва все по-явно за хора, които са извън партийния апарат. Наистина АБВ беше проблем за БСП и ще продължава да бъде, макар и не успя да събере много гласове на тези избори. Какво обаче ще стане при следващи, ако формацията започне да удря директно по имиджа на лидера на БСП. АБВ може да оцелее като политически субект, ако изиграе правилно картите си. Това означава нови проблеми за БСП. Това ще означава, че БСП е изгубила монопола си върху лявото. Стане ли това, ще започнат да се роят и други политически организации, имащи за цел да представляват политически левите хора в България.

От тази дупка партията може да излезе, само ако се реши на вътрешни реформи и модернизация. Толкова много различия в една партия не са нещо ненормално, но са нещо, което не е възприето все още като модел от повечето европейските партии. Пример за партия с много вътрешни различия сред електората си са американските републиканци. Те обаче са решили този проблем, създавайки крила вътре в самата партия. Те се борят също за надмощие, но винаги остават лоялни на самото име. Решението на партийната структура се възприема като закон и никой не оспорва, просто всички започват да се готвят за следващия рунд. Подобен вид партийна политика обаче изисква много голяма стабилност на местните организации и най-вече много силна лидерска фигура, която да държи нещата да не се разпаднат. Подобно нещо все още е много далеч от родните начини за водене на политика.

За смяна на лидер и ръководство вече се говори и вътре в партията. Това допълнително клати лодката на Станишев, който според част от партийците вече е сочен за европейски, но не и български лидер на социалистите. Вече открито се говори за лагери в БСП и за края на ерата на Сергей Станишев. Дали ще се постигне такова нещо, само времето ще покаже.

ДПС забелязва всичко това. ДПС са стратези, а не обикновени тактици и знаят, че ако се случи така Станишев да остане на лидерския пост в БСП, коалицията между двете партии ще продължи да пада като обществена подкрепа. Липсата на промени в лявото ще продължи пътят на БСП към дъното, а това би повлякло и ДПС, ако продължат да стоят до тях като коалиционен партньор. Ако това правителство продължи да съществува, процентът на гласовете, които ще се получат при следващи избори, ще бъде още по-малък. С други думи, ще се наложи или да се изпусне кокала на властта, или да се намеси трети постоянен играч в иначе удобната коалиция БСП-ДПС. Ако пък АБВ успее да се наложи като постоянен играч и разбие монопола на БСП в лявото, това неминуемо ще доведе до постепенен разпад на последните, подобен на този на СДС от преди години.Евентуалното разпадане на големия играч БСП, е в тотален ущърб на интересите на ДПС.

На ДПС е нужен силен партньор. Те не могат да си позволят да са по-голямата партия в коалицията, тъй като и Местан, и неговият учител Доган знаят, че голямо ДПС означава проблеми за ДПС.България ги възприема като етническа партия и българите няма да позволят етническа партия да е официално водеща в управлението. Премиер с турски произход или подчинен на „турската“ партия са все още неща, които звучат еретично в ушите на българите и като се има предвид разцвета на националистическите идеи в Европа и България (това, че националистически партии не влязоха в ЕП и не играят водеща роля в управлението, не означава, че национализмът няма силна почва у нас), скоро нещата няма да приемат друг облик в това отношение. ДПС са средно голяма партия, която спрямо тези националистически настроения се движи по линията на позволеното – винаги участва пряко или непряко във властта, но не я закачат по места. Техният електорат е до голяма степен сигурен и радикалният национализъм само може да го сплоти. ДПС играе ролята на защитник на циганите и турците от „лошите българи, които искат да ги избият и да ги направят на сапун“.

ДПС са осъзнали, че в местната власт има достатъчно пари, а няколко ключови министерства, могат да осигурят солидни печалби за техните „обръчи от фирми“ и не им е нужно да се борят за водещата позиция – нещо, което може да им изяде главата. Затова те имат нужда от по-голяма партия, която да им е като щит, да обира негативите и да носи управленски мандати.

Ако кабинетът не падне, обществената подкрепа за правителството ще продължи да намалява, а БСП постепенно ще изгуби качества за тази си роля на „по-голям брат“ в управляващата коалиция. БСП ще изгуби силата си и при умна политика на АБВ, може дори да изгуби целостта си. Това е в ущърб на ДПС и ДПС е готово да защитава собствените си интереси. Ако в крайна сметка кабинетът падне скоро и социалистите успеят да се окопитят и да станат отново силни и променени – дали с нов лидер, или Станишев ще успее да спечели подкрепата на цялата партия отново, ДПС ще са готови да подадат ръка и машината отново да заработи.Едно е важно обаче, промени трябва да има, за да оцелее тази коалиция.

Говори се много за евентуална друга коалицията – между ГЕРБ и ДПС. Подобни действия са възможни, но само и единствено в краен случай. Подобна коалиция просто би довела до негативи и за двете страни. От една страна, Борисов не е Станишев и много по-трудно ще се остави да бъде ръководен от Местан. И двамата ще искат да водят, а когато в един танц и двамата водят, положението завършва грозно. От друга страна, за ГЕРБ в чисто имиджов план коалиция с ДПС би била вредна. Хората масово не харесват ДПС и по-големият им партньор винаги отнася негативи като спад в доверието от това партньорство. Освен това на няколко пъти вече двете партии имаха възможност да си сътрудничат и да управляват заедно, но не го направиха. Все пак обаче е видно, че и двете страни се стараят да поддържат относително положителни взаимоотношения. А пък и както Лютви Местан каза: „Сега е време да се пие кафе“. Така че опцията за коалиция (възможна е и скрита такава) между ДПС и ГЕРБ все още остава като възможност. Нищо не пречи Местан и Борисов още веднъж да седнат на по кафе и да всеят смут в българската политика. Това, разбира се, след като върнат кафеварката на лидера на ГЕРБ.

На ДПС е нужен силен партньор, към когото да се прикачи, но и на когото периодично да може да дава разпореждания. Симбиозата, която имат с БСП е голяма, но при намаляващата сила на социалистите Лютви Местан трябва да потърси начин за стабилизирането на статуквото. Силата на БСП в момента не е малка, но е с ясни тенденции за намаляване. Един следващ кабинет, който би изхвърлил и двете партии от властта, би бил пагубен за някои чисто икономически интереси и на двете партии, а те не могат да си позволят това нещо. Действията на ДПС и заявяването, че са нужни нови избори, биха подействали като катализатор за промяна или най-малкото като обединител на лявото. Външният фактор и външната заплаха винаги са действали на социалистите сплотяващо. Въпреки това тези действия на Местан са рисковани, защото БСП може и да предпочете да действа отмъстително. Видяхме това и в действията на Сергей Станишев, който се обяви за задължително гласуване – нещо, което ще действа само в ущърб за ДПС. Местан заби нож в гърба на БСП и определено ще се чуят гласовете на недоволните социалисти, на които се налагаше да търпят диктуваните от ДПС правила. Те твърде дълго търпяха да са безгласният по-голяма брат в коалицията. Мотивацията на недоволните от управлението вътре в БСП и целият този процес на изваждане на всички налични сили, с които социалистите разполагат, може да е дълъг, болезнен и изпъстрен със сътресения период. Може да се насочат в посока нападки срещу коалиционният партньор, което би довело до края на един дълъг период в българската политика.
Ако все пак това не се случи и двете партии не станат политически врагове, тяхната коалиция ще може да се изправи след новите избори по-силна и по-стабилна. Дали обаче БСП ще успее да се реформира след дадения тласък от ДПС и по-важното – дали ще успеят да се запазят отношенията между двете партии, само времето ще покаже.

 
 

Никол Кидман с поредна награда

| от chr.bg, БТА |

Никол Кидман получи наградата на Гилдията на филмовите актьори за най-добра актриса в телевизионен филм или минисериал, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

На церемонията в „Шрайн одиториъм“ в Лос Анджелис Кидман, която беше номинирана 10 пъти, първа получи приза за ролята си в „Големите малки лъжи“. Водеща на шоуто, в което жените са на почест, беше Кристен Бел.

Наградата за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал беше спечелена от Александър Сгарсгард, също за „Големите малки лъжи“. В минисериала Никол Кидман се въплъщава в жена, жертва на семейно насилие, а Сгарсгард играе нейния съпруг.

В категорията за най-добър комедиен сериал победи „Вице“, с участието на Джулия Луис-Драйфъс, която спечели наградата за най-добра актриса в телевизионна комедия.

Уилям Мейси от „Безсрамници“ е победител в категорията най-добър актьор в комедиен сериал.

Британецът Гари Олдман, който изпълнява ролята на Уинстън Чърчил във филма на режисьора Джо Райт „Най-мрачния час“, спечели наградата за най-добър актьор.

Американката Франсис Макдорманд, изпълняваща главната роля във филма „Три билборда извън града“, беше отличена като най-добра актриса. Този филм спечели наградата за най-добър актьорски състав – главната премия на Гилдията на филмовите актьори.

Наградите на Гилдията на филмовите актьори се смятат за добър индикатор за успех на „Оскарите“, защото нейните членове са най-голямата група в Академията за кинематографично изкуство и наука.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Любимите ни актьори, които искаме да се завърнат

| от chronicle.bg |

Помните ли, когато Джеймс Каан размаза лицето на Кати Бейтс с метална тежест във формата на прасе? А когато Ейдриън Броуди ядеше консерва от земята в еврейско гето през Втората световна война?

Холивуд често проявява способността си, кога умишлено, кога не, да забравя някои от най-добрите си открития и да ги праща в забвение. Някои актьори успяват да прескочат трапа и да се задържат във висините дори до пенсионирането си. За други обаче временният застой в кариерата става перманентен упадък. Днес си спомняме за момчетата, които преди години изгряха рязко на кинохоризонта, но вече почти не чуваме за тях. А бихме искали отново да ги гледаме.

В тази категория попадат и актьори, които не са се отказали от бизнеса, но филмите, в които се снимат днес, са просто бледи подобия на триумфа им. Вижте, кои добри актьори от миналото ни липсват днес и искаме да ги видим отново.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.