Д-р Захари Зарков, или колко е „страшно“ да отидеш на психиатър

| от |

Честите психични разстройства неслучайно се наричат „чести“.

Депресията и тревожността са сред нас и сред близките ни и твърде много пъти остават незабелязани.

В обществото ни все още тегне тежка стигма върху понятието „психично болен“ и търсенето на помощ при психичен дискомфорт е повод за срам и криене. Няма да видите болничен лист, на който пише „депресивен епизод“, защото човекът, преминаващ през такъв епизод, няма да признае пред работодателя си, че това е причината за отсъствието му. Няма да чуете някой да казва лежерно в компания „Абе хванаха ме панически атаки и затова не можах да дойда“. Вместо истината, ще чуете хиляди лъжи, скалъпени, за да прикрият мъчително състояние, което реално не е никакъв повод за срам.

В същото време в офиса до вас може би седи човек, който преживява кошмар, от който има изход. Но някой трябва да му го посочи. Човек, който живее във вашия дом (съпруг, родител, дете) може да обитава един вътрешен Ад, без вие да подозирате за това. А лечение има и спасението дебне. Може би не отвсякъде, но от компетентните лекари, от адекватните терапии, от своевременна промяна на начина на живот.

И тъй като пролетта е сезонът, в който някои психични страдания се засилват, разговаряме по тези и още теми с д-р Захари Зарков, един от тези компетентни лекари, чиято визитка може да видите след интервюто.

В последно време масово се говори за пролетна депресия и изобщо за сезонни депресии. Съществува ли такова нещо? Има ли корелация между настроенията и сезоните?

По-скоро става дума за т.нар. „пролетна умора“, която се характеризира с отпадналост, нарушен сън, променен апетит (повишен или намален). Това са симптоми на депресия, но тъй като са непостоянни, т.е. не продължават над 15-20 последователни дни, е неуместно да се „диагностицират“ като психичното разстройство „депресивен епизод“… С напредване на пролетта симптомите бързо отшумяват и това потвърждава тезата, че става дума за преходно състояние.

По отношение на сезонните депресии – да, съществуват т.нар. сезонни афективни разстрайства (САР) и те са свързани с намаленото слънцегреене и/или облачност през есенно зимния сезон! Наличието на „горните“ изброени депресивни симптоми се свързва в този случай с повишеното производство на хормона мелатонин.

Проучвания стигат до извода, че през зимата се променя т.нар. циркаден ритъм (денонощен, седмичен или месечен) на хората, предразположени към депресия, и това отключва психичното разстройство „депресивен епизод“. Лечението на този вид депресии включва освен класическите методи с антидепресанти (основно SSRI) и фототерапия – това е метод, който използва специални лампи, снабдени УВ-филтри, чиято светлина се насочва към определени зони в ретината и там попада върху специфични фоторецептори, което води до намаляване на мелатонина… До 80% от хората със САР, симптомите изчезват след фототерапия.

А отнася ли се същото за тревожните разстройства? Обострят ли се те през пролетта?

Хипотезата, че са хронични и се „обострят“ през пролетта не е валидна! Няма сезонност при стартиране на пристъпите на паника или изолираните фобии например. Там водещи са отключващи тревожността стресогенни фактори от средата.

Как можем да различим депресията от обикновеното лошо настроение? Има ли инструмент, чрез който човек може да разбере, че е прекрачил границата на минорното настроение и е влязъл в клиничната му сфера?

Отпадналост, нарушен сън, променен апетит (обичайно намален), отслабване над 5 кг и липса на изпитване на радост. Това са симптоми на депресия. Ако те продължават над 15-20 последователни дни, се диагностицират като психичното разстройство „депресивен епизод“. Като инструмент – може да се използват тестове за депресия (може и в интернет), но чувствителността им не е висока и се изисква допълнителна професионална оценка.

Какво трябва да направим, ако забележим депресивна или тревожна симптоматика у някого, който не търси помощ?

Труден въпрос! Трябва убеждаване през личния опит, през предпазлив натиск чрез близките за осъществяване на психиатрична оценка и старт на професионална терапия.

Как трябва да реагира човек, ако получи паническа атака? А ако човек в неговото обкръжение получи паническа криза?

Трябва да се приемат успокоителни, бензодиазепини – за овладяване на симптомите и намаляване на тревогата.

Какво може да отключи психично разстройство? И трябва ли задължително да има отключващ механизъм или може да се случи без причина?

Стресът е причина („спусък“) за започване на симптоми на тревожност. По-рядко „нещата“ започват без явна причина („от нищото“). Обикновено при добре снета подробна анамнеза се откриват корените, във връзка с които започват симптомите.

Срамуват ли се пациентите да ходят на психиатър?

Да! Срамуват се! Преживяват го като положение, в което са изпаднали на дъното. На края на съществуването си.

Как да се борим със стигмата върху психичните заболявания у нас?

С просвета! Всеки ден. С упорито оспорване на тезите, поставящи всички психични разстройства под общ знаменател – „ПСИХИЧНО БОЛНИ“. Това е вредно, токсично и руиниращо нормалната/истинска същност на функционирането на психиката.

Доколко е важна семейната и приятелската подкрепа при наличие на психични заболявания?

Поправка – говорим за „психични разстройства“. Много е важна подкрепата от най-близкия кръг. Дори за крачката към първата психиатрична оценка.

Върши ли работа някаква форма на самолечение при проблеми с психичното здраве?

Отлага и задълбочава състоянието. Хронифицира процеса. Дори и консултирано със скъпо платен невролог или кардиолог.

Може ли човек, диагностициран с депресивно или тревожно разстройство, да се излекува, без да пие антидепресанти?

Възможно е. При бременни и при категорични противопоказания за прием на антидепресант, се провежда интензивна когнитивно-поведенческа психотерапия; или транскраниална магнитна стимулация; или с електроконвулсивна терпия (при тежки депресии със сериозен суициден риск).

А какви са рисковете от приема на антидепресанти? Има някои митове, свързани с надебеляване, пристрастяване пр. Митове ли са това наистина?

Да, има митове за лечението с антидепресант. Има и рискове… Най-сериозният страничен ефект е предизвикване на свръхактивност (синоним на хипомания и мания) от приемане на антидепресанти. Баналните странични ефекти – запек, сухота в устата или замайване, се преодоляват от организма до 2 месеца след старта на лечението.

Имат ли антидепресантите билкови или хомеопатични заместители?

С доказан антидепресивен ефект е екстрактът от жълт кантарион. У нас има един, два препарата на тази основа. Хомеопатични антидепресанти няма.

Какво могат да направят пациентите в ремисия, за да избегнат рецидив на депресивно или тревожно разстройство?

Да спазват назначените правила на противорецидивната фармакопрофилактика и да не злоупотребяват с вещества, които имат отношение към ЦНС (централната нервна система) – по-конкретно алкохол и забранени субстанции. Заедно с това да са преминали през достатъчно дълга и устойчива когнитивно-поведенческа психотерапия, за справяне със стресорите в ежедневието и недостигане до прага на поносимост към стресорите от заобикалящата ни среда…

Разкажете ни за вашия проект, който цели да образова личните лекари да разпознават по-бързо проблемите на психичното здраве

Проектът „Подобрени услуги за психично здраве“ (Финансиран от НФМ и ФМ на ЕИП), написан и спечелен от НЦОЗА има някоко основни идеи, превърнати в дейности, от които се очакват конкретни резултати. Основната цел е намаляване на самоубийствата в България с 10%.

Една от дейностите е да се проведе двуетапно обучение:

– Дистанционно, чрез онлайн платформа и след него;
– Тридневни семинари водени от унивеситетски преподаватели по психиатрия за общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници.

По темите на ранно откриване на тревожни и депресивни разстройства, както и суицидното поведение, свързано с тях.

Базирано е на научни доказателства (от литературата и от епидемиологичното проучване на честите психични разстройства в България ЕПИБУЛ), че при симптоми на депресия и тревожност, хората търсят най-често личния си лекар, а не психичноздравен професионалист. Заедно с това е известно, че в 70-80% от случаите, около 2 седмици преди правен опит за самоубийство, се търси лекар (възможно е по различни поводи) и много често това е общопрактикуващ лекар.

Работите с Норвежкия институт по обществено здраве. Как ще се измерват резултатите от проекта ви? Работите ли с европейски консултанти?

Консултант на проекта е проф. Арнстейн Миклетун от департамента по психично здраве и суицидопревенция на НИОЗ. Дизайна и темите на обучението са консултирани с него. Осъществиха се обучения само в 4 от 6-те икономически региона на страната. Северозападен и Северен централен бяха оставени за „контроли“. Така след приключване на обученията ще се проследи по информацията за суицидните опити, която събираме с модерна онлайн система (също продукт на проекта), дали има разлики между регионите с обучени професионалисти и в тези, където не е провеждано такова обучение.

Доколкото ми е известно, в областта на превенцията на психичното здраве няма такава мащабна работа за мерене на ефективност на ниво държава, от каквито и да било нацинални политики и/или програми за психично здраве.

Къде може да се разбере повече за споменатия „норвежки“ проект? Къде могат да се проследят резултатите, разбрах, че има и образователни видеоклипове за депресията?

Всички резултати от проекта, създадени материали (включително и „Ръководство за ранно откриване на тревожност и депресия“  предназначено за ОПЛ и може свободно да се „тегли“) са публикувани на сайта http://bgmental.info, който е и част от продуктите на проекта „Подобрени услуги за психично здраве“.

захари зарков

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Д-р Захари Зарков завършва медицина през 1997 г. с диплома за магистър-лекар, обучава се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 г. е специалист-психиатър. През 2015г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. Публикувал е статии и доклади в български и международни професионални списания.

Понастоящем е ръкодовител на отдел „Психично здраве“ към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

NASA обяви края на роувъра Opportunity

| от chronicle.bg |

NASA оповести трагичната кончина на роувъра Opportunity, който е на Марс, след като 8 месеца не установи контакт с него. През юни миналата година на червената планета се разразява пясъчна буря, която явно е повредила робота. От тогава Хюстън се е опитал да установи контакт 800 пъти, но без успех. Пясъкът от бурята може да е покрил соларните панели на машината и така тя да не може да се презареди.

Вчера вечерта NASA направи последен опит да се свърже.

„Един от най-успешните и трайни подвизи в междупланетарното изследване, нашият роувър Opportunity, трябва да приключи след почти 15 години на повърхността на Марс. Той беше създаден да издържи 90 марсиански дни, ето видео от мисията му.“

Администраторът на NASA, Джим Бриденщайн, написа в Twitter: „След над 800 опита да се свържем с Opportunity, днес обявяваме края на края на успешната марсианска мисия. Opportunity надживя предвижданията ни с повече от 14 години.“

NASA изпрати роувърите близнаци Opportunity и Spirit през 2003 година, за да изследват повърхността на Марс. Spirit не работи вече няколко години. Opportunity обаче продължи да функционира много след предвиждания срок на годност.

В канала си YouTube NASA често предава на живо:

 
 

Кийт Ричардс: „По-лесно е да откажеш хероина, отколкото цигарите“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс се опитва всячески да спре с дивия си рокендрол начин на живот, което включва и цигарите. Въпреки всеотдайността му обаче, рокаджията казва, че всъщност е било по-лесно да спре с хероина.

75-годишният китарист е известен с дивото си, откачено ежедневие, наситено с алкохол и наркотици. Особено докато Rolling Stones е в зенита си. 

Сега обаче Кийт се преориентира към здравословния начин на живот. Пред Mojo той каза за опита си да откаже цигарите: „Опитах се. За се успешно. Лу Рийд твърди, че никотинът се отказва по-трудно от хероина. И е прав.“ И добрави: „Спирането на хероина е ад, но е по-кратък ад. А цигарите винаги са там и винаги съм ги пушил. Просто си взимам и паля без да мисля.

„В последно време обаче – кажете на всички – успявам да пуша много по-малко на ден.“

Кийт вярва, че с възрастта става все по-трудно да ги откажеш, защото „навиците стават много дълбоки“, но признава, че това е „напълно излишен навик“.

Въпреки тежкия си предишен начин на живот, китаристът е в добра форма и има интересен фитнес режим: „Ставам сутрин. Хмм. И после пак лягам. Не правя упражнения, мисля, че е вредно. Вредно е за ставите, особено върху цимент. Не правя упражнения. За някои хора това работи. А, и когато отида на някой остров, плувам доста.“