Заразата на омразата

| от |

Публикуваме коментара на Иван Бедров за последните събития в страната, които будят притеснение. Много други коментари в десетката от него можете да намерите на сайта му http://ivanbedrov.com/

tasheva

Новините от неделя:

На стадион „Георги Аспарухов“ се игра футболен мач под огромен лозунг „Смърт за бежанците“.

По същото време черни дрехи маршируват из центъра на София и скандират „България забългарите. Бежанците вън“.

В автобус по линия 72 се вози чернокож мъж, който опитва да слезе на избраната от него спирка. Налага му се да се върне на бегом обратно в автобуса, след като група младежи налитат да го бият. Защото цветът на кожата му е различен от техния.

В района на НДК се разхождат баща и син роми. След малко група младежи ги пребиват. Защото цветът на кожата е различен.

Вечерните ТВ новини излъчват „патриоти“ с бели ризи, които искат „мерки срещу бежанците“.

Използваха нещастието на едно 20-годишно момиче, което попадна в неточния момент на неточното място. Единствената добра новина в случая, е че нападнатата с нож Виктория се възстановява. МВР съобщи, че е установило самоличността на престъпника, но все още го издирва. (днес вече е задържан в Гърция)

Версията, че това е мъж от африкански, арабски, арабско-африкански и т.н. произход, стана повод за активността на „патриотите“.

Те не поставят искане МВР да гарантира изобщо сигурността по улиците и да задържа всеки престъпник. Те искат държавата да изгони различните. И го искат много преди инцидента с Виктория.

Пък после нека българи с ножове се разхождат безпроблемно, нали са си наши…

Депутат от ключовата за кворума в парламента партия „Атака“ нарича от парламентарната трибуна бежанците „убийци“, „терористи“, „джихадисти“.

Бежанците ли? Не, не започва от тях. „Патриотите“ мразят различните много преди появата на бежанците в България.

Никой не е осъден за нападението на агитката на „Атака“ срещу мюсюлмани по време на петъчната молитва в софийската джамия преди две години и половина.

Никой не е осъден за нападението на агитката на ВМРО срещу събиране на „Свидетели на Йехова“ в Бургас месец по-рано.

Миналата година „7 дни спорт“ излезе на първа страница със заглавие „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки“. След което издатели държаха да наводнят медиите с позицията си, че това е безобидно и нищо нередно не виждали.

По същия начин филмовият герой Борат искрено се изненадваше защо в САЩ не пребиват жените си.

Всички тези „патриоти“ и футболни фенове много обичат да носят тениски с лика на Апостола на свободата Васил Левски. Но едва ли са чели как в едно от писмата си Левски е описал бъдеща България, в която “…всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България”.

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото тя не е от вчера. Вълната от фашизъм отдавна ни е заляла.

Имаш различен цвят на кожата? Ще ядеш бой! Идваш от друга страна? Марш обратно! Не си православен? Или ще станеш, или бягай бързо! Имаш различно мнение? Моето контрамнение обаче е, че нямаш право да имаш различно мнение! Избрал си твоя форма на протест? Не си познал, аз ще нахлуя да те откажа с ритници!

Въпросът отново е Кой?

Кой подпомага „патриотите“ организационно и финансово, за да заливат страната с омразата си?

Кой допуска законът да бъде всекидневно нарушаван и това да остава без последствия?

Кой има интерес от това хората да се мразят и избиват помежду си, за да не виждат голямата картина?

И докога можем да си позволим да бъдем толерантни към нетолерантността…

 
 

„Incredibles 2″ е номер едно в бокс-офиса у нас

| от |

Анимацията „Феноменалните 2″, която излиза 14 години след първия филм за семейството супергерои Боб и Хелън Пар, е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Продължението на семейната история, в която има злодей, с който семейството трябва да се пребори, е гледано от 20 021 зрители и има 198 663 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На втора позиция е „Джурасик парк: Рухналото кралство“, който е вече десет дни на екраните у нас. Историята за спасяването на динозаврите от Исла Нублар, който ще бъде разрушен от вулканично изригване, е гледана вече от 63 835 зрители и има 711 533 лева приходи.

Втората премиера от миналия уикенд – „Бандитките на Оушън“ – дамската версия на нашумялата поредица на Стивън Содърбърг, е на трето място в топ 10. Събирането на екип за обир на скъпоценно колие и осъществяването на кражбата са гледани вече от 8 107 зрители и имат 77 620 лева приходи.

Третата премиера от миналия уикенд – „Да обичаш Пабло“, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо, е на четвърто място сред най-гледаните филми у нас. Екшънът за известния колумбийски наркобарон Ескобар, разказващ повече за другата му страна – строителството на болници, училища и жилища с парите от наркопроизводството, е гледан от 6 288 зрители и има 60 439 лева приходи за първите три дни у нас.

Пето място е за „Соло: История от Междузвездни войни“. След месец на екраните филмът за един от любимите персонажи в сагата, който разказва за ранните му години, е гледан от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи.

На шесто място е комедията „Книга за възрастни“ с Даян Кийтън, Джейн Фонда, Кандис Бъргън, Мери Стийнбъргън в главните роли. Случващото се с четирите героини по време на четенето и разбора на трилогията „50 нюанса сиво“ е гледано от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи от билетите им за трите седмици у нас.

Седма позиция е за екшън-фантастиката „Дедпул 2″ с Райън Рейнолдс в главната роля. Приключенията на Уейд в 12-ия поред филм по комикси на „Марвел“ са вече пета седмица на екраните у нас и за това време са гледани от 86 307 зрители и са събрали 839 856 лева приходи.

Осмо място е за българския „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, съчетано с отдиха на съучениците им под надзора на училищното ръководство, както и с наркотрафик, отвличане и Гери-Никол, е гледано от 49 811 зрители и вече отчита 414 197 лева приходи за месец и половина на екраните.

Девето място е за анимацията „Чаровният принц“. Канадският филм за Филип Чаровния, който си търси жена преди да е навършил пълнолетие, е гледан от 25 071 зрители и има 241 041 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На десета позиция е комедията „Зад борда“ – римейк на едноименния филм от 1987 година. Перипетиите на плейбой и самотна майка, изиграни от Еухенио Дербес и Ана Фарис, са гледани от 19 350 зрители и са събрали 189 263 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Мъж хакна билборд, за да пусне порно

| от chr.bg |

Да седиш в задръстване е ужасно и човек няма много избор с какво да се развлича: може да разглежда Instagram, да се разглежда отблизо в огледалото за задно виждане или просто да медитира под белия шум на клаксони, двигатели и ругатни.

В Джакарта обаче един 24-годишен IT специалист има по-добра идея. Докато бил в задръстване, той хакнал електронен билборд наблизо и пуснал японско порно за развлечение на останалите в участници в затормозяващото движение.

Той забелязал техническите детайли на билборда след известно упражнение в IT способности пуснал 10 минути от филмчето „Watch Tokyo Hot“. По принцип тук трябва да ви покажем трейлъра на филма, но няма.

В останалите държави това би било прието като прочва на безвкусен хумор, но не и в консервативна Индонезия, където достъпът до порнография е забранен. Мъжът е арестуван от полицията и може да получи до 12 години затвор.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.