Заради криворазбран страх от реклама, българските медии нарушават основни закони на журналистиката

Поводът да повдигна тази тема, за която от години искам да провокирам дискусия, е един репортаж в централните новини на NovaTV : българска компания за шоколадови изделия разширява производствените си мощности – голямо събитие, присъствие на важни личности, откриване на нови работни места, европейско качество, дори и интервю с президента на компанията.
Нещо да ви липсва в тази новина? Ами естествено – коя, по дяволите, е тази компания??? Как може да пуснеш репортаж в централните новини на национална телевизия и да не отговориш на един от основните въпроси, които са задължителни за всеки новинарския текст – „Кой?” (заедно с Кога, Къде, Какво, Как). Учи се в първи курс във Факултета по журналистика!

И това, смея да твърдя, е редовна практика в родните електронни и печатни медии от много години. Не можело да се споменават имена на фирми, това било нерегламентирана реклама и законът го забранявал. ПР агенциите едва ли не, искат да „прекарат” медиите, да ги излъжат та да вкарат името на Клиента си в новините.Затова става дума – за този смешен, криворазбран страх от реклама и ПР, който кара медиите да нарушават основни журналистически закони!
Колеги журналисти/тв продуценти/редактори, я си припомнете още един журналистически закон, който също вероятно сте се учили още в първи курс в университета. На какви критерии трябва да отговаря един журналистически текст/тв репортаж, за да е „новина”? Да бъде нещо ново, интересно, актуално, релевантно за аудиторията, близко до нея като място на действие и от определена социална или друга значимост. Простичко е, нали?

Следователно, щом нещо отговаря на тези критерии, то е новина и професионализмът изисква в представянето й да се даде отговор на онези 5 „К” („Wh”) – въпроси. Не само изисква, задължително е, ако имаш претенции, че си сериозна медия. И няма никакво значение, дали новината е резултат от ПР инициатива или от рекламна кампания.
Преценяваш нещо дали е значимо като новина и дали отговаря на редакционната ти политика и ако е така – го отразяваш, ако не – не му обръщаш внимание. Но да се излагаш, както NovaTV (репортажът бе за завода на „Крафт” в Своге, но аз се досетих, само щото много дълбоко се замислих и съм професионално деформиран) е смешно!

Пак, подчертавам, това е практика в почти всички българските медии. Ще ви споделя за моя може би най-голям провал като ПР консултант. Преди години агенцията, която управлявах, обслужваше фармацевтичната компания Roche, една от най-големите в света, водещ производител на медикаменти срещу онкологични заболявания.
Та идеята беше следната – точно в началото на октомври, световният месец за борба с рака, компанията трябваше да връчи като дарение на Министерството на здравеопазването количества от най-модерния и иновативен за времето си препарат за лечение на рак на гърдата на стойност над 500 000 лв. При това точно в момент, когато парите за онкомедикаменти не стигаха, а онкоболните чакаха с месеци за лечение. Присъстваха министърът, известни българскионко специалисти, журналистите получиха перфектен медия-кит с цялата необходима им информация, направена, смея да твърдя, по всички професионални ПР стандарти.
И …на следващият ден в повечето медии излязоха заглавия от рода: „Фармацевтична компания дари медикаменти за онкоболните” или „МЗ осигури онкомедикаменти за половин милион лева”! Подобни бяха и ТВ репортажите (в интерес на истината, единствено Канал 1 на БНТ отрази събитието по професионалните журналистически стандарти).

Нека сега представя един казус – ако не Roche, а например аз, Борис Луканов, реша да даря лекарства, храна и дрехи на един детски дом, не за 500 000 лв., а за 50 000 лв. със сигурност новината щеше да е чело в страниците или в прайм тайма. Щяха да ме интервюират, да ме дават за пример, дори можеше да ме номинират в някоя класация за дарител на годината. Т.е, ако си обикновен човек, заслужаваш внимание, но ако една компания реши да направи същото добро дело, това е реклама и не заслужава медийно присъствие?! Каква е логиката? Новината си е новина! (не по-малко значима от тази, че Бойко Борисов подарил 5 компютъра на децата от Славяново) Какво лошо, ако хората научат че някоя фирма е направила един социално отговорен акт? Дори и да има добавен рекламен ефект. А и нейният пример със сигурност би мотивирал и други фирми да направят нещо добро за обществото.

На този принцип в медиите не би трябвало да се споменават никакви корпоративни брандове, което ще доведе казуса до пълен абсурд. Примерно новините би трябвало да изглеждат така: ”Американска компания пусна на пазара нов софтуерен продукт”, „Италиански автомобилен производител спечели кръга от Формула 1”, „Най-известната шведска мебелна компания стъпва у нас”, „Акциите на българска фирма за храни скочиха на фондовата борса” „Алкохолна компания е най-големият данъкоплатец в България” и т.н. Да не говорим, че представянето на всички нови филми или музикални албуми (които също са регистрирани като “trade mark”), новооткритите ваксини срещу свински грип или СПИН, новите модели автомобили, или случайно попадналите в кадър билборди и брандирани трамваи в ТВ репортажите от София, пак са си чиста реклама. Ами тогава? Ще стигнем до пълен медиен стерилитет, нещо повече – до псевдо-медии и ерзац-журналистика.

В заключение, къде все пак е границата и кой е критерият между новината и чистата реклама, произведена, вследствие пряко ПР въздействие? Ами най-важният критерий е просто да има НОВИНА. Преценят ли медиите, че това, за което пишат и излъчват е НОВИНА от гледна точка на професионалните журналистически стандарти, няма закон, който може да ги обвини в нерегламентирана реклама!
Разбира се, доколко медиите са коректни и независими от икономически, политически или финансови влияния, и какво е нивото на ПР професионализма у нас, това са съвсем отделни въпроси, заслужаващи не по-малко сериозна дискусия…

P.S. Авторът не е наивен идеалист, нито в момента се занимава с ПР, та да е пряко заинтересуван от темата:-)