Забранете „Сексът и градът”

| от |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Първите серии на „Сексът и градът” изгледах в захлас. Това бе вече доста отдавна, още съм била студентка. Мисля, че и повечето жени в страните, в които филмът бе излъчен, са били също толкова възхитени. Най-сетне сексът и градът така, както ги виждаме ние!

Истинска антропология на женската сексуалност. Сипвах си чаша вино вечер и вдигах наздраве за Кари и героините й. Независими млади мадами, които са щастливи с това, което са. Нито повече, нито по-малко. Мъжете и работата бяха само част от пейзажа на красивия им личен живот (не че не са важни, но просто не бива да бъдат ВСИЧКО!). Те не бяха съпруги, майки, любовници, служителки или там каквото още може да дефинира една жена, а просто Кари, Саманта, Миранда и Шарлот. Просто себе си!

С всяка нова серия обаче захласът ми се стопяваше и на негово място се настаняваха други чувства: лекичко разочарование, по-силно разочарование, възмущение, отврат! Тези четири възхитителни млади дами започнаха да се превръщат от човешки същества в закачалки на модни дрехи и обувки, а лицата им служеха единствено като палитра за поредния актуален грим. Библията на женската сексуалност се превърна в лъскаво списание, лишено от всякакъв друг смисъл освен един: да продава. Истинското отвращението дойде, когато все пак изгледах последната серия (иначе спрях да се мъча със „Сексът и градът” още на първото продължение). Помните ли – в самия завършек на филма Мистър Биг подава ръка към Кари и казва: „Ела, малката, да те заведа у дома!”

Направо си повърнах виното! Е, не буквално, де. И не защото имам нещо против готините мъжаги, чиято единствена роля в тоя живот е да ме закрилят… Аз с нищо не се различавам от останалите жени, и като Кари и тях също все си го търся тайничко тоя Мистър Биг! А просто, защото първо: такива мъжаги няма! Това го казвам с добро чувство към мъжете и пълното съзнание, че и те са хора, и си имат и друга работа освен закрилянето на Кари-тата.

И второ: защото това бе най-наглата подмяна на идеала за женска свобода и щастие с точно обратното – пълна зависимост и неспособност да направиш и крачка сама, опаковани и пробутани на публиката обаче като символ на женското щастие. В смисъл – всяка жена е една Кари и на тоя свят й трябват само две неща: чифт обувки „Маноло Бланик” и един Мистър Биг. Мъжете също би трябвало да са обидени на този сериал – в крайна сметка в него ги приравняват на скъпи сандалки с фльонга.

Ако исках да гледам нещо такова, щях да си пусна „Отнесени от вихъра”. Макар че на фона на Кари Скарлет О’Хара е като Роки – кара каруца през огъня, прави кариера след войната и е в състояние да си направи шапка от завеса! Направо я подозирам, че е израснала в справедливия социалистически строй, толкова способности е развила.

Всъщност, явно дори и най-върлите привърженички на сериала са объркани от Кари, защото според една анкета, направена сред представителките на нежния пол, на въпроса с коя от героините се идентифицират, зрителките най-масово са посочили Миранда. Адвокатката с объркан личен живот. Ами да, тя просто е истинска. Тя ходи на работа, има гадни шефове, мъжът й не е точно Мистър Биг, но пък е много по-истински с неговите несъвършенства и добри страни. Миранда е и изморена майка, ядосана снаха, вечно забързана приятелка, която на всичкото отгоре се бори и с фигурата си.

А каква е Кари? Закачалка за изключително скъпи модни дрехи, която тича от мъж на мъж, убедена, че само някой мускулест, красив, богат и елегантен представител на силния пол ще я направи щастлива. Изкарва невероятни пари с писане на една колонка веднъж седмично (да, бе!), с които живее в огромни апартаменти в центъра на Ню Йорк, ползва лична асистенка, вечер гледа телевизия, легнала на дивана в коприна и високи токчета, а денем обикаля магазини и кафенета и се храни от коктейл на коктейл. Между другото наскоро четох интервю с Мат Деймън, един също не зле платен американец, който сподели, че в Ню Йорк не може да си позволи апартамент, в който да има стая за всяко от четирите му деца. Толкова за реалността в образа на Кари.

Или пък Саманта. Явно героинята е замислена като символ на женската сексуалност. Жената, която винаги иска и винаги може. Или поне така си я мечтаят мъжете. За нея любовта е само усложнение, тя не се свени или гнуси да повали на пода всеки по-засукан жребец, а на 50 изглежда като на 35. Неостаряваща машина за секс. Аз лично не познавам такива жени, повечето ми познати имат най-малкото мензис веднъж в месеца. Да не говорим за вечните драми: „обича ме, не ме обича”…

И най-бледата героиня в сериала – Шарлот. За нея даже не знам какво да коментирам, тя доби малко по-реални черти чак в игралния филм по кината, в който се превърна в свръхуморена майка, която изпитва от ужас при мисълта за раздяла… с детегледачката си.

Разбира се, че сериалът се опитва да продаде на зрителките онова, за което те мечтаят. Истинска, голяма любов. Щастлив брак. Успешна работа. Сексуален живот – фойерверк. Красиви дрехи. Шикозен дом. Много свободно време. Много красиви и влюбени в тях мъже. Много пари. Много приятели със също толкова много пари (представете си само как би изглеждал сериала, ако Миранда нямаше два лева за кафе, а Кари и Саманта все я канеха на раздумка в най-лъскавите нюйорски ресторанти)

И за да върви филмът, повечето от тези неща са невинаги достижими и за самите героини. Те търсят любовта и щастието, но по пътя си към тях харчат здрави пари. А посланието към жените е: „Купувай! Купувай обувки, рокли, коктейли, коли, чанти, гримове, купувай! Купувай, за да си щастлива!Даже и да си вече щастлива, не си истински щастлива, ако не купуваш!”

Мисля, че посланието е покълнало вече в главиците на младите момичета.

Такова впечатление добих, след като се оставих на няколко приятелки да ме замъкнат на втората част на кинофилма. В нея героините вече са прехвърлили 40, но зрителките в салона бяха средно на 25. Залата бе пълна само с жени. На екрана се сменяха любовни срещи и красиви пейзажи. От момичетата – никаква реакция. И тогава стана чудото. На една от сцените цялата зала ахна. Ефектът бе, сякаш всички изпитват едновременно оргазъм. Няколкостотин девойки бяха отворили жадно уста, а погледите им светеха, забити в екрана. А там точно в този момент Кари бе отворила… гардероба си.

P.S. Междудругото, в тоя тъп филм невероятният Мистър Биг в пристъп на ревност подарява пръстен с черен диамант на Кари, защото тя целува чужд мъж. Ей така, да не забравя за любовта му. А можеше и да й зашие два шамара просто, ма на – възпитан. Докато той и нанизваше пръстена на пръста, аз получих sms от мъжа ми: “Момчетата са тук, ако искаш да пиеш с нас бира, донеси си!”

Толкоз!

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“