За Златка, или защо доброто няма нужда от ценз и произход

| от |

Публикуваме този коментар на Емил Спахийски за в-к Труд с негово разрешение и защото смятаме, че повдига въпроси, за които трябва да се говори. 

Тъй като са Коледни празници, ще говоря за доброто – в малко странен вариант. Златките.
Нека звучи като странна притча, ако щете. Пропаганда с всичките  негативи (защото става дума за телевизионни герои) и позитиви (защото става дума за хора).
През последното десетилетие в българския телевизионен ефир минаха десетки риалити формати. Когато Златка подари наградата си от “Биг брадър All Stars”, се опитах да пресметна за какви хонорари и награден фонд става дума изобщо в тези ефирни спектакли. Изгубих се. Най-голямата награда беше за победителя в “Пей с мен” – 500 000 лева.

Image_2649416_407

Милиони се раздадоха в “Денсинг старс”, “Биг брадър”, “Вип брадър” и “Брадъра на брадъра”, “Сървайвър”, “Х-фактор”, “Африка…”, “Страх…”, “Стар академи”, “Музикална академия”, “България търси таланти”… нямат край. В крайна сметка така се прави шоу – с пари.

В тези формати имаше герои, имаше окепазени. Имаше такива, които никога не се съвзеха от щетите, и такива, които хванаха шанса си и направиха нещо с живота си. Но до онзи ден нямаше нито един човек, нито един единствен герой, който да дари цялата си награда на друг. Тихо парите отиваха за лукс, за пиене, за жени, за мъже, за шопинг-терапия, а понякога и за бизнес начинания. Прах във вятъра, оказа се.

Като споменах за хора, които бяха осмивани, една от тях беше Злати… или както повечето я знаят като Черната Златка. Тя, както и русата  съименничка, символизираше това, което Криси Патрашкова нарече “държавата на Златките”. Държава, в която такива момичета успяват, защото са красиви и глуповати. Те може да не знаят кой е Джеймс Джойс и какво пише в романа му “Одисей” (сякаш някой знае), но познават всички барове, всички мутри и всички пластични хирурзи на света. Според мен – садистична словесна екзекуция на нормални хора. Патрашкова промени мнението си, но ние като общество – не.

Злати спечели вота на зрителите от “Биг брадър All Stars” и изпълни обещанието си. Тя дари всичко на едно момче, което е в инвалидна количка. Момче, което има нужда от трансплантация или каквото там гадно има да се прави, и момичето дари всичко от сърце и дори беше щастливо. Ето това не се разбра и не може да се разбере от нашите сънародници. Как така даваш нещо толкова голямо на чужд човек?

Това е завръзката на притчата. Имаме едно момиче, презирано от “почтените” хора, защото е красиво, но не знае дали Лондон е държава или град. Тя живее относително по-добре от средния чиновник, бедния пенсионер и… представете си, изглежда нагла с поведението си на човек, който има мнение. Непозволено и непростимо.

Ние, българите, никак не сме лоши хора. Завиждаме за такива доброти от болка. Завиждаме, защото не можем да го правим, а искаме. Завиждаме, защото сме бедни. Знаем, че ако на нас ни се падне печалбата от лотарията, първо ще наредим себе си. Ще си платим сметките, кредитите, бъдещето на децата. Ще почерпим обилно – така трябва. Но няма да се лишим от печалбата, защото пак ще си останем бедни и ще изглеждаме глупави…. Глупави като една Златка.

Пак казвам – не защото сме лоши, а защото никога не ни се пада точно на нас. Да направиш голям жест към друг човек се изисква съвсем друго мислене. Ние дори да получим шестица от тотото, дори да се сдобием с наследство, пак си оставаме бедни, защото такава е инерцията на мисленето.

Спомням си за двама братя, които успяха да продадат в Банско сериозен имот, който от пасище стана хотел. Единият умря от алкохол на осмия месец, другият продължи да си живее като бедняк, дори и с много пари.

Спомням си за други риалити звезди, които за месеци профукаха всичко.
Сещам се сега, че много хора ехидно декларират, че това момиче, което дарява наградата си, го прави, защото гаджето  има много пари. Идиоти.

Имащите хора са богати, защото не дават. Покажете ми богати хора като тези наши възрожденци, които строят училища (без такси) за народа! Покажете ми такива, които правят фондове от цялото си богатство за култура, просвета и здраве! Уф, съжалявам, че ви затрудних.

Богатите хора са тези, които имат какво да дадат, и то за добри каузи. Нали е унизително за елита едно обикновено момиче, без да знае къде е Мадагаскар, да бъде по-добър човек от милионерите? Има надежда. Казвам ви.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.