За цигарите

| от |

Първата дойде с кашлица и един час плюене от един балкон на станция в „Жолио Кюри“. Втората пристигна няколко години по-късно, зад корпуса на първолаците в кварталното училище. Миришеше на огън, на забрана, на училищна столова. Не помня третата, но помня от 100-ната нататък: търкането на пръстите с листа в Южния парк, криенето на кутии в случайни гаражи, успокоението, което ми даваше дъха им при катастрофата на първата злощастна любов, компанията в меланхоличните вечери на тийнейджърството, облекчението в моменти на тревога и удоволствието в мигове на секс, любов, почивка.

За пушача цигарите са нещо по-различно от вреден навик, нездравословна рутина или придружаващ елемент към живота. Всяка цигара бележи стъпка от живота му, мирисът й го идентифицира, става нещо сигурно, познато и стабилно, което носи на гърба си целия му жизнен опит досега. Оставете клишетата „цигара с кафе“, „цигара с бира“ и „цигара след секс“. Цигарата е инструментът на един акт на самоопределяне. Само пушачите го разбират.

Когато въведоха забраната за пушене на обществени места, преживях лека криза, която бе бързо превъзмогната с откритието, че след нощ в софийско заведение, не се налага дрехите ми да минат през две перални, за да миришат на нещо различно от пепелник. Забраната удовлетвори непушачите и не отне удоволствието на пушачите, така че всичко си беше в реда на нещата.

Не зная как изпуснах точния момент с въвеждането на следващия опит за рестрикция или поне редукция на тютюнопушенето – снимките върху цигарените кутии. Преди около две седмици обаче, започнах да ги забелязвам. Първият път пуших от цигари със снимка на дупка в гърло, направена след операция от рак на гърлото и подозрително приличаща на онези отверстия, които крием. След това ми се падна кутия с операция на бял дроб – кървав и пулсиращ. След това жена, която кашля кръв в бяла салфетка.

Някой се грижи за здравето на обществеността и се опитва да свали пушачите от техния хедонистичен, розов облак. Световните, здравеопазващи тенденции са похвални. Затова от няколко седмици, се опитвам да използвам снимките, за да си помогна. Да спра цигарите, да започна да тичам в парка сутрин, да хапвам праскова за закуска, елда за обяд и овес за вечеря, да бъда стойностен човек.

Докато дърпам първата тютюнева глътка за деня, наблюдавам стоп кадъра на кутията на някакъв човек, който си реже гангренясания крайник. Цигарата след вкусен обяд с октопод и рукола поемам с фотография на кървава храчка. Онази след потен секс – със синкав труп.

И всеки път си повтарям на глас: „Това, което правиш, е лошо, Цветелина. Вредно, нездравословно, порочно, грозно и миризливо. Пушенето е бавно самоубийство, хигиенен бъг, морален цирей и симптом на безволие.“

След това си дърпам. Димът леко пощипва гърлото ми, целува ноздрите ми, и се разлива в белите ми дробове като сладка мъгла. И се сещам за късните априлски вечери в Южния парк и търкането с листа, за смеха на приятелите на стадион „Раковски“, които ми се подиграват, че не зная как да държа цигара, за созополските сутрини с айрян с вкус на изневяра, за вкопчването на устните ми в цигарената хартия, когато сърцето ми предизвиква мини експлозии в гръдния кош от притеснение, за всички цигари – указателни знаци, които са ме превеждали през дните.

След което набирам един телефон.

„Ало, здравейте. Бих искала да участвам във фотосесия. Не, не на лице. Със сигурност не на тяло. Искам да снимате белите ми дробове, не веднага, след време. За една кутия. Да, цигарена кутия. Искам да бъдат модел.“

Изпускам дима. Някой ден белите ми дробове ще послужат за предупреждение на хората, че пушенето е вредно и уврежда тяхното здраве. А аз ще съм се самоубила бавно. С какво удоволствие обаче…

Текстът срещу тютюнопушенето можете да прочетете тук. 

 
 

Синеокото момче на британското кино

| от chronicle.bg |

Той е бурната душа на британското кино от епохата на „Златната ера“. Купонджията, който доказва, че тялото не е необходимо да е като изваяно, за да бъде магнит за жените и предмет за обожание. Той е русата чуплива коса, сините очи, кльощавото тяло и високия ръст на киното. Питър О’Тул.

Човекът, който по време на снимките на „Как да откраднеш милион?“ непрестанно спори с Одри Хепбърн кой от двамата е по-слаб. Единственият Лорънс Арабски е един от най-добрите актьори в световното кино. И въпреки всички роли, никога не получава Оскар – само осем номинации. Връчват му почетна статуетка през 2003 година, която отказва да приеме, освен ако не му бъде връчена от Мерил Стрийп.

Синеокото момче на Британското кино си отиде на днешната дата преди 4 години. Беше 81 години. И остави след себе си десетки герои, които ни научиха как да се държим като джентълмени, как да ухажваме и обичаме жените, как да бъдем красиви само с поглед, как да пием и да пушим и най-вече как да се забавляваме – с три думи, как да живеем.

питър о'тул и одри хепбърн
С Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион?“

Предлагаме ви няколко цитата, които да онагледят написаното горе.

„Няма да бъда обикновен мъж, тъй като е мое право да бъда необикновен. Ще разбъркам гладкия пясък на монотонността.“

„Качих се на камион за Лондон в търсене на приключение. Свалиха ме на Euston Stations и тръгнах да си търся хостел. По пътя минах покрай Кралската академия по драматични изкуства и влязох просто да огледам какво мога да открадна по-късно“ (След време започва да учи в Академията на пълна стипендия)

„Ако не можеш да направиш нещо доброволно и с радост, не го прави изобщо. Ако ще отказваш пиенето и ще се оплакваш, по-добре се върни към бутилката.“

„Единственото физическо упражнение, което правя, е да вървя след ковчезите на приятелите ми, които наистина правеха упражнения.“

„Вземам всяка добра роля, която ми попадне. Но ако няма добри роли, ще правя всичко, за да мога да си плащам наема. Парите винаги ни притискат. А за истински добра роля може да чакаш цяла вечност. Така че се взимам в ръце и правя каквото мога.“

питър о'тул
Във филма „Лорънс Арабски“

„Любовта ми към актьорството е велико нещо. Попаднах в този свят и открих, че се справям добре. Именно то направи ме превърна от нищо в нещо. Не нещо голямо, но все пак нещо. Ако се занимаваш  с нещо, правиш го с удоволствие и се справяш добре, какво по дяволите още можеш да искаш.“

„При крадците може и да има чест, но не и при политиците“

„Нямам намерение да продумам последните си думи на сцената. Рум-сервиз и няколко покварени млади момичета ще ми свършат доста добра работа на изхода.“

„Не понасям светлината. Не понасям времето. Мечтата ми за рай е да преминавам от една задимена стая в друга.“

„Когато си млад, винаги изпитваш глад да скачаш от връх на връх, пропускайки долините.“

„Не знам абсолютно нищо за жените. Те са уникални, красиви мистерии.“

„За мен животът винаги е бил или сватба, или погребение.“

 
 

Жените харесват мускулести и високи мъже

| от chr.bg, БТА |

Австралийски учени установиха, че жените харесват високите и мускулести мъже, а слабичките чувствителни типове отстъпват на заден план, съобщи в. „Дейли мейл“.

Най-важно за дамите е мъжът да е здравеняк, с мускулести ръце и торс. Впечатлението за физическа сила е основният фактор за привлекателността на мъжете. Тя определя повече от 70 процента от притегателната им сила. Височината и стройността увеличават привлекателността до 80 процента.

„Този ефект на височината и теглото може да се дължи на механизмите за избор на партньор и на признаците за здраве, или на ползите, които височината и стройността носят в агресията, лова и други аспекти на способностите за воюване“, обясняват австралийските учени.

Учените от университета „Грифит“ са работили със 160 жени, на които са показвали снимки на мъже без ризи, на които лицата са били замъглени.

Резултатите сякаш противоречат на установеното от предишно изследване, че жените предпочитат не дотам мъжествените лица, които вече вдъхват по-голямо чувство за сигурност.

Изглежда най-привлекателната комбинация е по-деликатно лице със силно тяло.

Самите мъже се оценяват като по-привлекателни, ако ръкостискането им е силно. Други изследвания показаха, че господата тренират усилено именно за да впечатлят жените.

Жените са склонни да възприемат високите мъже като по-силни, дори и това да не е така.

 
 

Фентъзи книгите, които ще ви стоплят с чай и ром

| от chr.bg |

Оставете студа навън и се пренесете в други, по-топли светове

Есента все по-упорито сковава улиците със студените си пръсти. Температурите безмилостно политат надолу, принуждавайки ни да трупаме дреха след дреха върху себе си.

Мрачните настроения на времето зачестяват, опитвайки се да се прехвърлят и върху нас. Дъждът и вятърът, които във всеки момент могат да се развихрят и да те пронижат до кости, допълват тази неприветлива картина. Изведнъж разходките след работа или в почивните дни не са чак толкова изкушаващи и са заменени от желанието за качествено прекарано време вкъщи и на топло.

А домашният уют се допълва прекрасно от две неща: книги и чай.

Това да се откъснеш от вехнещия, реален свят навън и да се озовеш някъде далеч, на друго място и в други времена, е изкусителна възможност. Да изживееш приключенията на въображаемите персонажи стопля кръвта, а чаят успешно прави това и с тялото като ви помага да се отпуснете. Блаженство, което е трудно за отказване. А когато книгата предразполага към това, горещата напитка може да бъде допълнена и с малко ром.

Фентъзи книгите ви дават именно тази доза приключения, която може да накара устата ви да пресъхне от вълнение.

Заглавията от жанра са прекрасен спътник за всеки студен следобед, докато стоите настанени на топло във фотьойла си, а навън духа и вали.

Предоставяме ви няколко такива заглавия, които можете да комбинирате с черен, плодов или зелен чай от богата селекция на Ahmad Tea of LondonА ако напрежението от страниците започне да се прокрадва и във вас, винаги можете да го прогоните като към горещата напитка добавите и малко ром.

„Лъжите на Локи Ламора“ на Скот Линч

Малко писателски дебюти са така впечатляващи като този на Скот Линч и докато четете „Лъжите на Локи Ламора“ ще разберете защо. Авторът изкусно пресъздава един свят на разбойници, към които до последната страница вече ще сте привързани като към стари приятели.

Локи Ламора и останалите Джентълмени копелета са чаровни измамници, които правят всичко по силите си, за да спечелят доверието на благородниците, да получат покани да пият следобеден чай с тях, а накрая да ги лишат и от „излишните“ им ценни притежания. Късметът обаче не може да е вечно с тях и миналото им започва да ги застига. А колкото и добър лъжец да си, има хора, които не можеш да подведеш.

„Лъжите на Локи Ламора“, изненадващо, е книга, която описва по невероятно убедителен начин едно мъжко приятелство. Усещането за братство и единство, въпреки грубите шеги и сбиванията, ще ви накарат да позвъните и на вашите собствени приятели.

Въпреки своите весели моменти, това е една мрачна история, която чудесно ще бъде допълнена от чаша черен чай от селекцията на майсторите в Ahmad Tea of London, която да ви ободри дори в най-напрегнатите ситуации за Локи и компания.

Леко пиратският привкус на романа, който нататък в поредицата става все по-отчетлив, както и честото посягане към чашката от страна на персонажите, определено ще ви изкушат да добавите и малко ром в чая си.

Така няма да усетите колко бързо ще преплувате през страниците на „Лъжите на Локи Ламора“ и ще искате още от приключенията на „Джентълмените копелета“ – името на поредицата на Скот Линч.

 

„Душата на императора“ от Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън е може би един от най-продуктивните автори в света не само във фентъзи жанра, но и изобщо. Огромният брой поредици, които пише обаче не му пречат от време на време да създава и някой самостоятелен проект.

Такава е новелата „Душата на императора“, която съдържа в себе си поредната уникална идея на Сандърсън. Той ни представя Фалшификаторите – измамници, които могат да придадат на всеки физически обект други свойства. Дайте им обикновена ваза и чрез своите печати те ще я дарят с вида на произведение на изкуството, достойно за всяка колекция.

Една от най-добрите фалшификаторки – Шай, ще се изправи пред едно от най-големите предизвикателства на занаята, когато ще се наложи да измисли начин да копира душата не на предмет, а на жив човек. И то на човека с най-голяма власт – самият Император. Залогът е не само съдбата на цялата империя, но и нейния собствен живот.

С неповторимата си фантазия Сандърсън ще ви преведе през тежката задача на Шай, която трябва да оцелее затворена в стая в двореца, докато интригантите покрай императора се опитва да я оплетат в своите мрежи.

 

DSC_6884-obr

„Вещерът: Последното желание“ на Анджей Сапковски

Поредицата от бестселъри на поляка Анджей Сапковски „Вещерът“ намери нов живот у нас с нови издания и стилни корици. Първата книга – „Последното желание“, ни представя Гералт от Ривия, който обикаля от град на град, за да спасява с мечовете си бедното население от най-различни чудовищни заплахи. Естествено, срещу заплащане, както би направил всеки себеуважаващ се вещер.

Книгата е построена под формата на разкази, които на пръв поглед са самостоятелни, но всъщност са свързани от обща история. Страница след страница опознаваме мрачния, но ефективен Гералт и контрастиращия с него шарен свят наоколо.

Именно разнообразието от персонажи и местности в отделните разкази прави книгата идеална за четене на порции, всяка от които придружена с чаша чай от плодово-зелената серия на Ahmad Tea.Можете да избирате между мента, ягода и киви, малина и нар или боровинка, с които да овкусите всяко приключение.

Всеки от тези вкусове ще придаде различен нюанс на миговете удоволствие, които ще изпитате докато проследявате развитието на Гералт. С всяка страница вие ще прониквате все по дълбоко под суровата му обвивка и ще откриете човешкото там – грижата за другия, готовността за саможертвата и способността да обичаш.

DSC_6888-obr

„Град на стълби“ на Робърт Джаксън Бенет

Все повече автори отказват да стоят в границите на един жанр. Робърт Джаксън Бенет прави това със своя роман „Град на стълби“. В него фентъзи и крими се преплитат в един хибрид, който взима най-доброто и от двата жанра.

Градът Баликов някога е бил дом на богове, преди хората да им се опълчат и да ги свалят от власт. Десетилетия по-късно положението е напълно различно – жителите на Баликов кротко живеят под властта на чужд господар, божественото минало е забравено, а с него и магията.

Политическо убийство разклаща привидното спокойствие и довежда там младият агент Шара Тивани, която има и личен мотив да разкрие убиеца. Случаят обаче се оплита все повече и повече, което кара Шара да заподозре, че е попаднала по следите на мащабна конспирация с наистина божествени пропорции.

„Град на стълби“ постоянно поема нова насока и това, което стартира като почти чисто крими, впоследствие все повече заприличва на фентъзи роман. А от всички обрати в даден момент ще се наложи да се успокоявате с плодов чай. В други ще трябва да се държите будни с чаша черен чай, за да можете да продължите да четете, а на места добавката от малко ром ще ви помогне да преживеете напрежението, което самата Шара изпитва в тази сложна ситуация.

DSC_6895-obr

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин

Няма как да не завършим с класиката на един от основоположниците на жанра. Още повече, че съвсем скоро отново ще се заговори за епичния роман на Дж.Р.Р. Толкин, тъй като Amazon подготвят да го пренесат на телевизионния екран под формата на сериал.

Дори да сте фентъзи фенове или просто запалени читатели, има шанс да сте пропуснали „Властелинът на пръстените“, тъй като респектиращият с размерите си том може да е стряскащ. Из страниците му обаче се крие един от най-красивите фентъзи светове, създавани някога.

Младият хобит Фродо Бегинс получава тежко наследство – магически пръстен, който обаче се оказва свързан със съдбата на цялата Средна земя. Фродо жертва домашния си уют и тръгва на приключение със спътници от всички раси, за да унищожи пръстена, който все по-сериозно обсебва съзнанието му.

На вас обаче няма да ви се наложи да излизате извън вратата. Още първите страници зелените хълмове на Хобитово ще ви отдалечат от есента навън. А хобитите, вероятно повлияни от английския им създател, са големи почитатели на чая. Зелен чай от Ahmad Tea ще направи и вашето пътешествие с тях още по-свежо и магическо.

А магията е пропита във всяка една страница на „Властелина“. Романът е приказка в най-добрия смисъл на думата. Доброто е добро, злото е зло, а пътят към крайната цел – спасението на Средната земя, е дълъг и труден. Както личи и по обема на този шедьовър, който ще ви носи наслада в продължение на дълги дни и нощи.

 
 

Най-надценените актьори според класация на сп. „Форбс“

| от chr.bg, БТА |

Холивудската звезда Марк Уолбърг е най-надцененият актьор в класацията на сп. „Форбс“, като е донесъл само 4,4 долара печалба за всеки долар, който е получил като хонорар. Съответният рейтинг беше публикуван от изданието в четвъртък.

Най-проваленият филм за 46-годишния актьор се оказва лентата „Дълбоководен хоризонт“, която едва покрила бюджета си от 110 милиона долара, като събрала приходи от цял свят в размер на 121,8 милиона долара. Неудачно от финансова гледна точка се оказало участието на Уолбърг и в „Денят на патриота“ за събитията на Бостънския маратон през 2013 година. Продукцията реализирала приходи от едва 50,5 милиона долара при похарчени 45 милиона.

На второ място в класацията на надценените актьори е поставен Крисчън Бейл. Неговото участие във филма „Обещанието“ се оказало провал. При похарчен бюджет от 90 милиона долара, печалбата достигнала едва 8 милиона долара.

На трета позиция е Чанинг Тейтъм. В петицата тази година фигурират също Дензъл Уошингтън и Брад Пит. Един от последните филми на Пит, „Съюзени“, не постигна успех в бокс-офиса. За всеки похарчен долар за негов хонорар са били спечелени 11,5 долара.