За тефтерите и гражданите

| от |

Ирен Филева, www. irenfileva.wordpress.com

Имало едно време един досетлив гражданин, който си поискал слайдовете, с които прокуратурата представи т.н. тефтерче на Филип Златанов.
После досетливият гражданин тръгнал из студията като неформален говорител на прокуратурата и PR на риалити форматите, представяни периодично от институцията.

Малко преди това, един друг пенсиониран гражданин – експерт, пострадал от ширещата се битова престъпност.
Докато се облекчавал в храстите, защото спукал гума му свили веществените доказателства. Така другите граждани разбрали, че тефтерчетата били две и, че изчезнали.

56250_gallery_main

Междувременно, трети гражданин, ангажиран с медии, неясно откъде е получил фотки на повече страници от липсващите тефтерчетата, но веднага ги пуснал из мрежата. С това си деяние доказал, че има особен монопол върху разпространението на „избрано“-то от разни тефтери, не само на флашки.
Един специфичен образ на злото куче, което пази обществото.

Днес е изложена и екзотичната позиция за злоупотребите на гражданското общество с тефтерите в един вестник. Поводът е един флашмоб по доброволно отдаване на личните тефтерчета в прокуратурата.
Всъщност никак не е смешна тази мутация на корпулентни граждани – депутати от инициали в цифри и фантомността на другите, останали си само с инициалите.
В заключение съм упълномощена да препоръчам на по-неравните граждани редовно да посещават личния си психотерапевт, за да не станат жертва на околните вредни влияния, идващи откъм различните власти.

 

Също така си записвайте редовно в тефтерчетата мутациите в позициите на гражданите, дето са описани в една известна антиутопия като по-равни. Редно и по-неравните редовно да си даряват тефтерчетата на стълбите в прокуратурата.
Защото тефтерчетата се губят, социологията не винаги хваща настроенията на по-неравните и се получават информационни дупки в съзнанията на по-равните.

2110270041

Не е зле и да знаем имената на административно отговорните за веществените доказателства, поне за да пишем в тефтерчетата си черни точки срещу имената им. Зер в прокуратурата имат гумички за забърсване по-късно.
Оставаме в очакване, съвестен гражданин-родолюбец да подхвърли откраднатите тефтерчета.

Може и не тази вечер, за да не го помислят за обикновен досаден гражданин, от вида на по-неравните.
Изобщо, ако Ал Капоне живееше днес, тук, сега и у нас, вероятно НАП щеше да го помоли да си плати данъците. Само инициалите му не знам в каква цифричка щяха да мутират.
Ама клони от 10 към нула…

 

 

Нула за загубите и доста повече за бъдещите разходи на тези, които са по-неравни.

По-равните да си приготвят пуканките за довечера, докато гледат по-неравните и да пратят спешно някой да тури ей тази табелка на стълбите пред Съдебната палата. Дето някога беше исторически музей.

И понеже ни се размина Еболата, очаквам професор Камен Плочев да го питат и за изгубените тефтери и за рекламите на Lafka в медиите. Редно е да се изкаже  за законността на цесиите в КТБ и за новия шеф на гаранционния фонд.
Добро утро!

 

 

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете?

| от chronicle.bg |

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете, според Американската психологична асоциация (АПА), която въведе насоки за терапевтите, които работят с мъже и млади момчета. Твърдението предизвика критика от психолози, които се притесняват, че така много хора в нужда няма да потърсят помощ.

Мъжете са 4 пъти по-успешни в опитите си за самоубийство от жените, но търсят помощ от специалисти значително по-малко. В момента те са част от дебатите около движението #MeToo.

АПА решава да въведе насоки за работата при терапия на мъже още през 2005 година, но бюрократични пречки отлагат това досега. Десетте напътствия засягат всичко от съвети при създаване на връзка до адресиране на проблемите, които може да създаде отбягването на медицинска помощ. Някои от точките се отнасят специално за „въздействието на силата, привилегията и сексизма“ и сочат към по-висок риск от агресия, самоубийство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

„Насоките на АПА могат да изпратят посланието, че да си мъж е лошо“, казва Джон Бари, професор в Университетския колеж в Лондон и автор на книгата „Male Psychology and Mental Health“ („Мъжката психология и психично здраве“). „Хората масово се фокусират върху неща като токсичната мъжественост. Когато мъжете чуят, че те държат цялата сила и привилегии, тези от тях, които имат емоционални проблеми, ще приемат, че вината за проблемите им е тяхна.“

Американската психологична асоциация иска да стимулира „позитивната мъжественост“, но какво точно е това? Мат Енглар-Карлсън, директор на Центъра за Мъже и Момчета към Университета в Калифорния, обяснява: „Ако отидете в кафе, например, и видите две жени да се гледат и да си говорят, това очевидно е форма на интимност. Но взе,ете трима мъже в един заден двор, които строят нещо от 3 часа. Това не е ли също някаква интимност? За мен, част от ‘позитивната мъжественост’ е да забележим, че всеки мъж е социализиран по различен начин да се свързва с останалите.“

 
 

Мартин Скорсезе ще прави филм за Боб Дилън

| от chronicle.bg |

След високо дадена заявка с „No Direction Home: Bob Dylan“ (2005 г.) и години на слухове, преди дни вече стана ясно, че Мартин Скорсезе отново ще екранизира историята на големия Боб Дилън. 

Новият документален филм, който все още не се знае кога ще се появи на екраните, се казва „Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“  и е вторият филм на Скорсезе, в който централно място заема Дилън.

Netflix, които застават зад проекта, публикува следния синопсис:

Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“ запечатва бунтарския дух на Америка през 1975 г. и радостната музика, която Дилън изпълнява през есента на тази година. Полудокументален филм, полуконцерт, филмът е единствено по рода си преживяване от големия Мартин Скорсезе.

Самият Дилън има участие във филма със свои интервюта, което се случва изключително рядко. Предвид имената, които участват в турнето на музиканта Rolling Thunder (Алън Гинсбърг, Мик Ронсън, Джоан Байз) документалният филм вероятно ще бъде епичен разказ за американската музика и изкуство, намиращи се в повратна за културата точка на ХХ век.

Към момента няма достатъчно информация относно проекта. Вероятно той ще излезе едва след The Irishmen – настоящият проект на Скорсезе за Netflix, насрочен за тази година. Според Variety, можем да се надяваме за премиерна дата през тази есен.