За сметката на НЕ!Равносметката

| от |

Значението на думите се съдържа по някакъв магически начин в техните названия. И така например думата „равносметка“ може да бъде тълкувана по два начина. Първият е по-скоро образен и представлява в съзнанието ми идеята за неравностите на съдбата, през които сме преминали и сега поглеждаме назад, за да обобщим преживяването. Това е и по-оптимистичният вариант, защото се предполага, че все пак сме достигнали до някакъв момент от пътя си.

Разбира се, вторият, е песимистичният поглед – усещането, че си правиш сметка без кръчмар.

И тъй като жените имат свойството да мислят повече върху нещата, които ги терзаят, отколкото да се концентрират върху тези, които им доставят удоволствие – именно те са тези, които предимно не харесват равносметките в края на годината по няколко причини. А мъжете ги определят като „лейм“ представа за самия себе си. Нещо дразнещо, ненужно, показно и досадно. И двата пола откриват елемент на самосъжалние, а някои смятат равносметките за проява на комплексарско мислене.

Метафорично казано равносметките почти никога не излизат по сметките. Нещо от типа на „каква я мислихме, каква стана“. Сами по себе си те представляват ненужно мелодраматизиране върху нещо отминало, и без това неприятен спомен и грешка, след която няма прошка.

Но те не са задължителни, освен ако не са наложени от поглъщащо чувство за вина и гузна съвест.

Каквото често прозира в равносметките, публикувани в социалните мрежи. Голяма част от постовете са толкова песимистични, че човек се чувства неудобно от факта, че се е подвел да навлезе в чуждите новогодишни объркани емоции. След подобен текст повечето от изпитаните усещания са сходни с чувството за вина, тъгата, носталгията, чувството за безизходица и нереализираност. Остава въпросът що за мазохизъм е да се самотерзаеш дори в края на годината, по време на дългата новогодишна отпуска, подреждайки негативите от 2015 в текст, който рано или късно ще ни се появи пред очите. (Може би следващата година по същото време).

След подобни 10-15 минути на равносметка, ако все още празничният ви дух не е застинал напълно от негативизъм има и рецепта за отърсване от гузната съвест и неприятните емоции. И това е един цитат на Йордан Радичков, който гласи: „Какво да правим с тия питомни чувства, които трептят в нас, какво да правим с цялото си минало, което някога е било бъдеще за нас и ние сме се втурвали в бъдещето, за да разберем много скоро, че сме се измъчвали или сме си блъскали главите само за едно калпаво вчера…“.

Та, равносметката се явява „вчера“. И тук идва втората причина, поради която по-скоро равносметките не са харесвани – защото са свързани с миналото. Момент, който е свършил. Равносметката е някакъв начин да се самокритикуваш за минали събития, които така или иначе няма да се повторят. Така че равносметката е и безсмислена, освен ако не се отнася до някакви генерални промени в характера, които едва ли ще настъпят в рамките на само една следваща година.

Равносметката е и подвеждаща.

И трето – равносметката е свързана с очаквания. С очаквания за това следващата година да е по-добра, с изкуствено еуфорично, коледно, новогодишно надъхване, с тайно желание за подобаваща възвращаемост върху тези, които са ви наранили, със самозалъгване за късмет, по-добра карма, предсказания, пожелания и мечти. Един приятел ми беше казал, че очакванията винаги са свързани със страдание. Защото нещата, дори да се случват, никога не са по начина, по който са били създадени в представите. И неговата теза съвсем асоциативно ме отпраща към ключовия съвет в моя живот – човек, когато върви срещу съдбата си – страда. Колкото и да го мислим, няма да го измислим точно на Нова година. Пожеланията са хубаво нещо, когато не са свързани с очаквания на всяка цена. Когато са приемани като мотивация и тайно заклинание, а не като обещание.

Така че не знаем дали новата 2016 година ще бъде по-добра. Да допуснем, че ще бъде за всички навсякъде. Макар да вярваме на идеалистичните прогнози и пожелания с половин душа (което е по-малко и от това да вярваш в силата на падащите звезди и желанията), защото осъзнаваме, че оптимистичните блянове може и да не се сбъднат.

Усърдието, с което се самобичуваме накрая на годината за направените грешки и изживените слабости, понякога те кара да видиш сметката на равносметката. Особено когато се стигне до момента, в който всеки познат смята, че един пост с екзистенциални разсъждения в социалната мрежа ще изчисти мръсната съвест. Той няма конструктивен принос нито за заобикалящия свят, нито за човека, който го е написал, защото всички знаем, че човек се учи от собствените си грешки, а не от чуждите. Със същия успех може да споделите размислите и страсти в таен дневник.

Показната равносметка, демонстративните емоционални речи след 5 бири и тостовете 5 минути преди 00:00 часа никак не са по вкуса от много време насам. Не само защото разстройват народа, ами и защото в себе си съдържат неискреност. Рядко хората споделят най-големите си грешки публично. Така равносметката се превръща в Не!Равносметка. Визирам за момента, в който някой някъде се е отдал на забранен флирт, подмазвал се в тайно на колегата аутсайдер от съжаление, не си е вдигал телефона на някой нарочно, въпреки уговорката, говорил е зад гърба на много хора, но е забравил, казал е много думи, които няма да върне назад, а те ще свият гнездо в чужда памет, за да кълват ума. И за срамния момент, в който си повишил тон на баба си. Ето тези неща може би могат да се променят към по-добро, но подобни грешки рядко се признават пред самия себе си, а камо ли публично.

Безспорно показната равносметка е един от най-дразнещите моменти по празниците. И това е така защото противно на вътрешното самоосъзнаване тя наподобява личностно изпразване и пореден момент, в който докато демонстрираме себеосъзнатост всъщност чешем его. Безсмисленото надъхване „2016 е нашата година“, „Тази ще е по-добрата година“ и „Всичко се връща“, не носи нищо повече от горчилката на несбъднатостта, която е точно такава всяка година и ще бъде такава всяка следваща. Просто защото съдбата е непредсказуема, почти колкото времето.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

BackToTheUnity открива летния сезон с много хип-хоп

| от chronicle.bg |

BackToTheUnity кани всички, които обичат хип-хоп културата и нейното разнообразие от стилове и изкуства, да заповядат на хип-хоп форум на открито.

BackToTheUnity е един от най-емблематичните фестивали за българската хип-хоп сцена. През годините фестивалът се съхрани като идея и успя да създаде мост между елементите,стиловете и поколенията. Затова и името за 11-тото му издание не е никак.

The Missing Link символизира точно това, което не искаме да липсва на родната сцена – уважението и приемствеността. Както повелява традицията, BackToTheUnity открива летния сезон на 2-ри юни в „Маймунарника“(Борисова градина) и на една сцена се обединяват уважавани имена като SPENS, NDOE & MYTAG (DRS), ЖЛЪЧ, ATILA, SENSEI, SECTA, JAHMMI YOUTH & CHIBOOK, УМА И ДУМА, КЕРАНОВ & JAY, 5O’CLOCK, ROOF RHYMES, SPLITKID & HOMELESZ, набиращите сила MISHMASH,TAXOMA, R.O.S, PARKMAN и АБСТАКТ. DJ-и на събитието ще бъдат AKASHA и ГЕНА.

TRASHER е Beatbox елемента, а суперсилата RAWNINS ще се погрижат breaking-a да завърти главите на всички с движенията си.

0511 CREW са графити артистите, които ще внесат цвят на фестивала и тази година със заявката, че графитите са истинска форма на изкуство.
Билети може да закупите в мрежата на BiletBg/БилетБг или на касите.

Предварителна продажба -15лв.
На входа -20лв.

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.