За сметката на НЕ!Равносметката

| от |

Значението на думите се съдържа по някакъв магически начин в техните названия. И така например думата „равносметка“ може да бъде тълкувана по два начина. Първият е по-скоро образен и представлява в съзнанието ми идеята за неравностите на съдбата, през които сме преминали и сега поглеждаме назад, за да обобщим преживяването. Това е и по-оптимистичният вариант, защото се предполага, че все пак сме достигнали до някакъв момент от пътя си.

Разбира се, вторият, е песимистичният поглед – усещането, че си правиш сметка без кръчмар.

И тъй като жените имат свойството да мислят повече върху нещата, които ги терзаят, отколкото да се концентрират върху тези, които им доставят удоволствие – именно те са тези, които предимно не харесват равносметките в края на годината по няколко причини. А мъжете ги определят като „лейм“ представа за самия себе си. Нещо дразнещо, ненужно, показно и досадно. И двата пола откриват елемент на самосъжалние, а някои смятат равносметките за проява на комплексарско мислене.

Метафорично казано равносметките почти никога не излизат по сметките. Нещо от типа на „каква я мислихме, каква стана“. Сами по себе си те представляват ненужно мелодраматизиране върху нещо отминало, и без това неприятен спомен и грешка, след която няма прошка.

Но те не са задължителни, освен ако не са наложени от поглъщащо чувство за вина и гузна съвест.

Каквото често прозира в равносметките, публикувани в социалните мрежи. Голяма част от постовете са толкова песимистични, че човек се чувства неудобно от факта, че се е подвел да навлезе в чуждите новогодишни объркани емоции. След подобен текст повечето от изпитаните усещания са сходни с чувството за вина, тъгата, носталгията, чувството за безизходица и нереализираност. Остава въпросът що за мазохизъм е да се самотерзаеш дори в края на годината, по време на дългата новогодишна отпуска, подреждайки негативите от 2015 в текст, който рано или късно ще ни се появи пред очите. (Може би следващата година по същото време).

След подобни 10-15 минути на равносметка, ако все още празничният ви дух не е застинал напълно от негативизъм има и рецепта за отърсване от гузната съвест и неприятните емоции. И това е един цитат на Йордан Радичков, който гласи: „Какво да правим с тия питомни чувства, които трептят в нас, какво да правим с цялото си минало, което някога е било бъдеще за нас и ние сме се втурвали в бъдещето, за да разберем много скоро, че сме се измъчвали или сме си блъскали главите само за едно калпаво вчера…“.

Та, равносметката се явява „вчера“. И тук идва втората причина, поради която по-скоро равносметките не са харесвани – защото са свързани с миналото. Момент, който е свършил. Равносметката е някакъв начин да се самокритикуваш за минали събития, които така или иначе няма да се повторят. Така че равносметката е и безсмислена, освен ако не се отнася до някакви генерални промени в характера, които едва ли ще настъпят в рамките на само една следваща година.

Равносметката е и подвеждаща.

И трето – равносметката е свързана с очаквания. С очаквания за това следващата година да е по-добра, с изкуствено еуфорично, коледно, новогодишно надъхване, с тайно желание за подобаваща възвращаемост върху тези, които са ви наранили, със самозалъгване за късмет, по-добра карма, предсказания, пожелания и мечти. Един приятел ми беше казал, че очакванията винаги са свързани със страдание. Защото нещата, дори да се случват, никога не са по начина, по който са били създадени в представите. И неговата теза съвсем асоциативно ме отпраща към ключовия съвет в моя живот – човек, когато върви срещу съдбата си – страда. Колкото и да го мислим, няма да го измислим точно на Нова година. Пожеланията са хубаво нещо, когато не са свързани с очаквания на всяка цена. Когато са приемани като мотивация и тайно заклинание, а не като обещание.

Така че не знаем дали новата 2016 година ще бъде по-добра. Да допуснем, че ще бъде за всички навсякъде. Макар да вярваме на идеалистичните прогнози и пожелания с половин душа (което е по-малко и от това да вярваш в силата на падащите звезди и желанията), защото осъзнаваме, че оптимистичните блянове може и да не се сбъднат.

Усърдието, с което се самобичуваме накрая на годината за направените грешки и изживените слабости, понякога те кара да видиш сметката на равносметката. Особено когато се стигне до момента, в който всеки познат смята, че един пост с екзистенциални разсъждения в социалната мрежа ще изчисти мръсната съвест. Той няма конструктивен принос нито за заобикалящия свят, нито за човека, който го е написал, защото всички знаем, че човек се учи от собствените си грешки, а не от чуждите. Със същия успех може да споделите размислите и страсти в таен дневник.

Показната равносметка, демонстративните емоционални речи след 5 бири и тостовете 5 минути преди 00:00 часа никак не са по вкуса от много време насам. Не само защото разстройват народа, ами и защото в себе си съдържат неискреност. Рядко хората споделят най-големите си грешки публично. Така равносметката се превръща в Не!Равносметка. Визирам за момента, в който някой някъде се е отдал на забранен флирт, подмазвал се в тайно на колегата аутсайдер от съжаление, не си е вдигал телефона на някой нарочно, въпреки уговорката, говорил е зад гърба на много хора, но е забравил, казал е много думи, които няма да върне назад, а те ще свият гнездо в чужда памет, за да кълват ума. И за срамния момент, в който си повишил тон на баба си. Ето тези неща може би могат да се променят към по-добро, но подобни грешки рядко се признават пред самия себе си, а камо ли публично.

Безспорно показната равносметка е един от най-дразнещите моменти по празниците. И това е така защото противно на вътрешното самоосъзнаване тя наподобява личностно изпразване и пореден момент, в който докато демонстрираме себеосъзнатост всъщност чешем его. Безсмисленото надъхване „2016 е нашата година“, „Тази ще е по-добрата година“ и „Всичко се връща“, не носи нищо повече от горчилката на несбъднатостта, която е точно такава всяка година и ще бъде такава всяка следваща. Просто защото съдбата е непредсказуема, почти колкото времето.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.