За сметката на НЕ!Равносметката

| от |

Значението на думите се съдържа по някакъв магически начин в техните названия. И така например думата „равносметка“ може да бъде тълкувана по два начина. Първият е по-скоро образен и представлява в съзнанието ми идеята за неравностите на съдбата, през които сме преминали и сега поглеждаме назад, за да обобщим преживяването. Това е и по-оптимистичният вариант, защото се предполага, че все пак сме достигнали до някакъв момент от пътя си.

Разбира се, вторият, е песимистичният поглед – усещането, че си правиш сметка без кръчмар.

И тъй като жените имат свойството да мислят повече върху нещата, които ги терзаят, отколкото да се концентрират върху тези, които им доставят удоволствие – именно те са тези, които предимно не харесват равносметките в края на годината по няколко причини. А мъжете ги определят като „лейм“ представа за самия себе си. Нещо дразнещо, ненужно, показно и досадно. И двата пола откриват елемент на самосъжалние, а някои смятат равносметките за проява на комплексарско мислене.

Метафорично казано равносметките почти никога не излизат по сметките. Нещо от типа на „каква я мислихме, каква стана“. Сами по себе си те представляват ненужно мелодраматизиране върху нещо отминало, и без това неприятен спомен и грешка, след която няма прошка.

Но те не са задължителни, освен ако не са наложени от поглъщащо чувство за вина и гузна съвест.

Каквото често прозира в равносметките, публикувани в социалните мрежи. Голяма част от постовете са толкова песимистични, че човек се чувства неудобно от факта, че се е подвел да навлезе в чуждите новогодишни объркани емоции. След подобен текст повечето от изпитаните усещания са сходни с чувството за вина, тъгата, носталгията, чувството за безизходица и нереализираност. Остава въпросът що за мазохизъм е да се самотерзаеш дори в края на годината, по време на дългата новогодишна отпуска, подреждайки негативите от 2015 в текст, който рано или късно ще ни се появи пред очите. (Може би следващата година по същото време).

След подобни 10-15 минути на равносметка, ако все още празничният ви дух не е застинал напълно от негативизъм има и рецепта за отърсване от гузната съвест и неприятните емоции. И това е един цитат на Йордан Радичков, който гласи: „Какво да правим с тия питомни чувства, които трептят в нас, какво да правим с цялото си минало, което някога е било бъдеще за нас и ние сме се втурвали в бъдещето, за да разберем много скоро, че сме се измъчвали или сме си блъскали главите само за едно калпаво вчера…“.

Та, равносметката се явява „вчера“. И тук идва втората причина, поради която по-скоро равносметките не са харесвани – защото са свързани с миналото. Момент, който е свършил. Равносметката е някакъв начин да се самокритикуваш за минали събития, които така или иначе няма да се повторят. Така че равносметката е и безсмислена, освен ако не се отнася до някакви генерални промени в характера, които едва ли ще настъпят в рамките на само една следваща година.

Равносметката е и подвеждаща.

И трето – равносметката е свързана с очаквания. С очаквания за това следващата година да е по-добра, с изкуствено еуфорично, коледно, новогодишно надъхване, с тайно желание за подобаваща възвращаемост върху тези, които са ви наранили, със самозалъгване за късмет, по-добра карма, предсказания, пожелания и мечти. Един приятел ми беше казал, че очакванията винаги са свързани със страдание. Защото нещата, дори да се случват, никога не са по начина, по който са били създадени в представите. И неговата теза съвсем асоциативно ме отпраща към ключовия съвет в моя живот – човек, когато върви срещу съдбата си – страда. Колкото и да го мислим, няма да го измислим точно на Нова година. Пожеланията са хубаво нещо, когато не са свързани с очаквания на всяка цена. Когато са приемани като мотивация и тайно заклинание, а не като обещание.

Така че не знаем дали новата 2016 година ще бъде по-добра. Да допуснем, че ще бъде за всички навсякъде. Макар да вярваме на идеалистичните прогнози и пожелания с половин душа (което е по-малко и от това да вярваш в силата на падащите звезди и желанията), защото осъзнаваме, че оптимистичните блянове може и да не се сбъднат.

Усърдието, с което се самобичуваме накрая на годината за направените грешки и изживените слабости, понякога те кара да видиш сметката на равносметката. Особено когато се стигне до момента, в който всеки познат смята, че един пост с екзистенциални разсъждения в социалната мрежа ще изчисти мръсната съвест. Той няма конструктивен принос нито за заобикалящия свят, нито за човека, който го е написал, защото всички знаем, че човек се учи от собствените си грешки, а не от чуждите. Със същия успех може да споделите размислите и страсти в таен дневник.

Показната равносметка, демонстративните емоционални речи след 5 бири и тостовете 5 минути преди 00:00 часа никак не са по вкуса от много време насам. Не само защото разстройват народа, ами и защото в себе си съдържат неискреност. Рядко хората споделят най-големите си грешки публично. Така равносметката се превръща в Не!Равносметка. Визирам за момента, в който някой някъде се е отдал на забранен флирт, подмазвал се в тайно на колегата аутсайдер от съжаление, не си е вдигал телефона на някой нарочно, въпреки уговорката, говорил е зад гърба на много хора, но е забравил, казал е много думи, които няма да върне назад, а те ще свият гнездо в чужда памет, за да кълват ума. И за срамния момент, в който си повишил тон на баба си. Ето тези неща може би могат да се променят към по-добро, но подобни грешки рядко се признават пред самия себе си, а камо ли публично.

Безспорно показната равносметка е един от най-дразнещите моменти по празниците. И това е така защото противно на вътрешното самоосъзнаване тя наподобява личностно изпразване и пореден момент, в който докато демонстрираме себеосъзнатост всъщност чешем его. Безсмисленото надъхване „2016 е нашата година“, „Тази ще е по-добрата година“ и „Всичко се връща“, не носи нищо повече от горчилката на несбъднатостта, която е точно такава всяка година и ще бъде такава всяка следваща. Просто защото съдбата е непредсказуема, почти колкото времето.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Respect, Арета

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Един малък момент, който ще отеква десетилетия напред. На 24 януари 1967 г. Арета Франклин записва песента „I Never Loved a Man (The Way I Love You)“. Това е първият й проект за звукозаписната компания „Atlantic“ след няколко години работа за „Columbia“. Песента се превръща в първия й номер 1 R&B хит. „Просто се случи“. казва тя по-късно. „Просто се появихме и това стана много бързо.“

Това е началото. Краят няма да дойде скоро. Преди повече от пет десетилетия, Арета Франклин става символ на поп музиката, на женската освободеност и движението за граждански права. Провъзгласена за Кралица на соул музиката още през 1967 г., тази жена променя популярната световната култура. Притежава един от най-мощните гласове в музиката. Такъв, който се движи от съблазнителен блус до мощно госпъл звучене. Музикалният й репертоар тръгва от ранни хитове като „I Never Loved a Man“ и „Think“ през бъдещи събития в музиката като „Sisters Are Doin’ it for Themselves“ в колаборация с Eurythmics.

Повече то 100 нейни сингли попадат в класациите на Billboard, 17 от тях влизат в Топ 10, а 20 стават номер 1 в R&B жанра. Печели 18 награди „Грами“ и една награда за цялостно творчество през 1994 г. Тя е първата жена, включена в „Залата на славата на рок едн рола“ (през 1987 г.). Пее на церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама и на погребението на Мартин Лутер Кинг през 1968 г.

Арета Франклин расте сред госпъл музиката в баптистките църкви, където баща й е пастор и известен певец. Започва да пее в хора на църквата на баща си и скоро става водещ солист там. Пеенето в хор оформя гласа й и по това време се научава да свири на пиано.

Но Франклин е повече от един титаничен глас, който без усилие преминава през попа, джаза, R&B, госпъла и диското. Позната на феновете си просто като „Арета“, тя е звезда, която трудно може да бъде сложена в рамки.

Aretha_Franklin

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Майка й е била госпъл певец и пианист. Когато е на 6 години, родителите й се разделят и тя остава при баща си. Четири години по-късно майка й умира от инфаркт.

В дома на семейство Франклин постоянно звучи музика. Господин Франклин обича да посреща там гостуващи певци и музиканти, които пеят в църквата. Работата му като пастор го отвежда от Мемфис в Детройт, където той се присъединява към поредната баптистка църква. Речите му се записват и разпространяват из страната и той става известен като „мъжът със златния глас“.

Малката Арета започва сама да се учи да свири на пиано още преди да навърши 10 години. По същото време се качва на стол в църквата и започва да дава първите си солови изпълнения. „Ухото й беше безупречно“ казва брат й, твърдейки, че за нея е било достатъчно да чуе една песен веднъж и веднага е могла да я изпее. Когато е на 12, придружава баща си на турне с известни госпъл певци. Записите, на които тя пее в църквите са разпространени през 1956 г. – гласът й вече е впечатляващ. Но младата госпожица Франклин забременява, напуска училище и ражда първото си дете два месеца преди 13-ия си рожден ден. Скоро след това забременява отново от друг мъж. Двамата синове са Кларънс и Едуард Франклин, а по-късно се раждат Тед Уайт и Кикалф Франклин.

В края на 50-те Арета решава да започне да гради кариера като солов артист. Оставя децата си при семейството в Детройт и се мести в Ню Йорк. Изпълнителният продуцент на „Columbia“, който стои зад Били Холидей, а по-късно зад Боб Дилън и Брус Спрингстийн, подписва договор с 18-годишната Франклин през 1960 г. Първият й албум, „Арета“ излиза година по-късно и две песни от него попадат в Топ 10 на класациите за R&B. Обявяват я за новата женска музикална звезда на годината. По това време тя среща Тед Уайт и двамата се женят, а той става неин мениджър. Три години по-късно, през 1963 г., се ражда синът им, Тед Уайт Младши, а след редица проблеми в брака, Арета и Тед Старши се развеждат през 1969 г.

Стратегията, която Уайт има, е Арета да пее в няколко стила, за да достигне до максимално повече слушатели. Резултатът обаче е объркана аудитория и договорът й с „Columbia“ изтича през 1966 г. Следва договор със звукозаписната компания „Atlantic“. Ангажират я да пее с хора „Muscle Shoals“, но заради творчески разминавания те записват само една песен. „“I Never Loved a Man (the Way I Love You)“ става абсолютен хит и от него се продават 1 млн. копия. Едноименният албум й спечелва титлата, с която е позната и до днес.

Следващата песен се казва „Respect“ и е пусната през април 1967 г. Песента предава посланията, от които Америка има отчайваща нужда в този момент. Равноправие между половете, възможност за жените да живеят извън дома, нацията иска те да работят. Сингълът й донася първите две награди „Грами“ – за най-добър R&B сингъл и най-добра R&B певица. Следващите години от колаборацията й с „Atlantic“ се раждат песните „Think„, „I Say a Little Prayer„, „Baby I Love You„, „Chain of Fools„.

Именно някои от тези песни загатват за клатещия се личен живот по това време. Конфликтите със съпруга и мениджър Уайт се задълбочават. Преди да се разведат тя го „уволнява“ и в последствие си издейства ограничителна заповед. По това време минава през тежка зависимост от алкохола, от която се възстановява през 70-те. Жени се повторно през 1978 г. за актьора Глин Търман и двамата се развеждат през 1984 г. като запазват приятелски отношения. Известността й е засегната от ярката диско ера, но през 1980 г. се появява за кратко във филма „The Blues Brothers„. Играе сервитьорка и пее песента „Think“ и доказва, че няма намерение да слиза от сцената.

През 1979 г. бащата на Арета е застрелян и изпада в кома. Умира 5 години по-късно без да се събуди. Тъй като бракът на Арета с Глин върви към край, през 1982 г. тя се мести в Детрой за постоянно. Същата година песента „Jump to It“ я връща в класациите за хитове, но на върха я поставя албумът „Who’s Zoomin’ Who?“ По това време тя работи със сестрите си Каролин и Ерма, Елтън Джон, Уитни Хюстън.

След поредния относително слаб период в средата на 90-те, Арета Франклин прави впечатляващо участие на церемонията на наградите „Грами“ през 1998 г. Пее с Лучано Павароти  „Nessun dorma„.

С напредването на възрастта амбициите й не изчезват. Тя продължава да издава албуми – сред тях са „So Damn Happy„, „Aretha: A Woman Falling Out of Love“ и коледния „This Christmas„. Процесът, който е започнал през 60-те вече е към своя финал, а резултатът е една жива легенда.

арета франклин

Арета Франклин почина вчера. В дома си в Детройт. Заобиколена от близките си. Обичана от милиони хора по света. Арета Франклин е творец, който не преследва модата. Тя следва публиката. Публиката пък й отвръща с безрезервна обич. Тя е гласът на САЩ. Тя ще остане гласът на САЩ и един от най-великите певци в историята.

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.