„За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

| от |

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ публикувани в lira.bg . Наталия Маламова и Евгения Йорданова участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Наталия МАЛАМОВА

Четенето е процес на духовен обмен между автор и читател и тоя обмен има многостранен смисъл. Ако четенето се сведе до съприживяването на написаното, до забавата и удоволствието от него до „ харесвам – не харесвам „ , то смисълът на художественото литературно творчество се принизява и обезсмисля като книгата от „терен“ на духовен обмен и послание се превръща в празно запълване на времето.

Когато бях дете моите родители ме научиха , че „книгата е прозорец към света“. През годините четейки аз изследвах нови хоризонти, учих за традициите и нравите на различни народи.Четенето ми помогна да обогатя своята култура , позволи ми да завържа нови приятелства, посещавайки различни литературни четения. Страстта ми към книгата и четенето не са угаснали и днес. Но именно светът , в който живеем ме кара да мисля , че четенето е по-скоро вредно. Съвременният свят е материален и днес в обществото ни просперират по-скоро неграмотните , тези които са прочели една или нито една книга. Те нямат богата духовна култура , но имат други умения – гъвкавост , пробивност чак до нахалство, висока самооценка . Това поведение се харесва на съвременния българин и той го налага като модел. Този човек се „изсмива“ на образования , възпитан и четящ човек и му казва : „ И кво като си чел ? Аз печеля повече , карам по-хубава кола и съм „ оборотен “ . Това ли са ценностите на новото време ? В миналото ни българския народ се е съхранил като бит и култура през вековете – четейки.Той е държал децата му да знаят „ четмото и писмото“ .Четейки човек се ограмотява духовно, а грамотният човек се манипулира трудно. От своя страна пък нечетенето си има и своя положителна страна . Нечетящият човек си има негов свят, създава си приказка с негови правила и ценности . Не страда от това, че има по-прекрасни страни и необятни хоризонти, не чете история на други народи и се сравнява с тях. Той – човекът , който не чете не мисли за океана, не му правят впечатление научните открития и това не му внася напрежение. Той нечетящият не мечтае , защото стремежите му са реални и лесно достъпни. Но въпреки тези ползи от нечетенето , аз предпочитам да чета . Научих децата си да четат, ще науча и внуците си. Да, не всички от мечтите ми са реалност, не всички страни ще посетя , но въпреки всичко ще чета .

Четенето ми позволява да летя!

Любов

Евгения ЙОРДАНОВА

Книгата погледнала компютъра и му се усмихнала:

– Колко си красив и желан. Всеки иска да седне и да работи на тебе, пише, чете, а аз?

– Ти какво? И ти си била желана, четена, но сега ти е минало времето.

– Моят автор е получил много награди, а аз съм била най-четената книга.

– Сега съм на мода аз. Лошо е, не ми завиждай. Пред мен сядат всякакви хора – с мръсни ръце ми пипат клавиатурата. Не могат да пишат, ама как се четат не знам. Черепът ме боли от много информация.

– Аз не съм нещастна. Жал ми е за хората, които не знаят какво съм скрила зад страниците между кориците.

Компютърът погледна влюбено книгата и я помоли нежно.

– Моля те разкажи ми. Искам да знам, любопитен съм. Жалко, че не те докосват четящите , та ти си толкова красива.

– Ще ти разкажа, но ти ми направи едно добро. Напиши в себе си: „Моля Ви, не пипайте с мръсни ръце книгата, не я цапайте и наранявайте за да остане за четящите в бъдещето!

 
 

Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

| от chr.bg |

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

 Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

 Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.

 
 

Най-интересното на София Филм Фест

| от chr.bg |

Международния София Филм Фест номер 22 започва през март и както всяка година го очакваме с нетърпение. Причините са доста и от най-различни жанрове, но сега ще се опитаме да ги изкажем.

„Проектът Флорида“ звучи интересен – на фона на лавандуловите полета и пухкавите бели облаци на Флорида три деца крещят едно на друго. Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда” приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с детски чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста житейски трудности.

Очакваме „Квадратът“, защото взе адски много награди и въпреки, че в него става въпрос за някаква арт инсталация на Кристиан. Той самият е грижовен разведен баща и уважаван куратор в музей за съвременно изкуство.Кристиан обаче ще загуби телефона си, а глупавата му реакция ще го вкара в много неудобни ситуации.

„Квадратът“, както и други два филма от програмата – „Нелюбов“ на Звягинцев и „За тялото и душата“ са с номинации за чуждоезичен Оскар.

„Другият любовник“ на един от най-работливите режисьори във френското кино Франсоа Озон е сексуален психотрилър. Той разказва за младата, чувстителна жена на име Клои (Марин Вакт), която се влюбва в психоаналитика си Пол (Жереми Рение). Но след няколко седмици двамата заживяват заедно, тя започва да подозира, че влюбена в близнаци, а Озон дава шанс и на зрителите за подобно впечатление.

„Изключителният: Моят Годар“: Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма Китайката с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Жан-Люк обаче коренно ще се промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист.

И още: „Без милост“ взе златен глобус за чуждоезичен филм. Премиерата му беше преди няколко месеца на Кан, където ние отново не успяхме да отидем… „Манифест“, в който Кейт Бланшет изиграва 13 роли! „Невидима нишка“ на Пол Томас Андерсън за най-добрия шивач в следвоенен Лондон и неговата любов, муза и гибел Алма. „Бикини Муун“ – заглавието всъщност е име на главната героиня, която е провокативна и дръзка и очевидно има ментални проблеми, защото твърди, че е карала мотокар по време на войната в Ирак и че е дърводелец – „като Исус, но с гърди“.

Докато сме на Фестивала, може да гледаме отново и „Аз, Тоня“.

 

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

Двойките, които ни изкарват акъла

| от Амелия Понд |

Нали знаете онази посредствена, но така великолепна идилия, която романтичните филми, пиеси, книги и музики, създават у нещастния незапознат с коварния живот човек, че щом срещнеш някой по-специален в живота си, всичко ще е идилия и птички ще сплитат косата ви сутрин? Е, ние няма да говорим за нея.

А нали знаете онези специални двойки, които правят специални неща само с ексклузивно специални хора? И за тях няма да говорим.

Но за сметка на това ще ви представим няколко двойки на голям екран, чиято колаборация може да ви накара да се изпуснете в гащите малко, да се скриете на тъмно и тихо и дори да кажете някоя молитва. Те са от тези уникални Тя и Той на кино, от които може да ви настръхне косата, особено, ако ви се наложи да ги срещнете в някой иначе започнал приятно следобед на тиха уличка, където никой няма да ви чуе, че викате…