shareit

За лошия материал, чипа и личния пример

| от |

Автор: Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

Бойко беше казал, че в България човешкият материал е лош. Друг „месия“ (царят) беше казал, че българинът трябва да си смени чипа. Ще се опитам да дам на тези две реплики контекст, в който да не бъдат обидни и скандални. И предварително пояснявам, че ще използвам обобщения, така че може да се успокоявате с „това не важи за мен“.

000000034563

Българинът е лош член на собственото си общество. И не разбира това. От тази гледна точка той е „лош материал“ за обществото, и е нужно да проумее това, за да го промени.

Българинът пречи на останалите и това не го смущава. Паркира на тротоара, засича другите шофьори от грешна лента, пресича неправилно, създавайки опасност за цялото движение, прережда се на опашки, пуши, докато другите се хранят, прави ремонт в събота сутрин, вдига шум през нощта, хвърля си боклука безогледно, иска подкуп, за да си свърши работата, дава подкуп, за да получи предимство пред останалите, усложнява процедурите, за да може да прибира за себе си, прави партийни назначения, пречейки на способните хора, налага партиен рекет, пречейки на добрите предприятия.

Дали човек е лош, защото е спрял на тротоара или е пуснал бормашината в 7 в събота? Не. Но е лош член на обществото. И когато мнозинството членове на обществото са „лоши“, то и обществото е лошо. Не само защото обществото прави всичко от горния абзац, а и защото го счита за нормално. Винаги ще има един идиот, който ще паркира на тротоара, и винаги ще има един жалък бюрократ, който ще иска подкуп, за да си свърши работата. Но той не би могъл да вирее в среда, в която това не се счита за „нормално“.

Редовно има някой, който казва „ще оправим едикоеси, като създадем правила“. Но правилата не се спазват, просто защото ги има, а когато обществото иска те да се спазват. Механичното добавяне на правила е малко вероятно да има успех. Особено предвид умението на българина да заобикаля тези правила.

И какво от това? Ами всичко. Не живеем добре, защото сме лошо общество. Политиците ни крадат, защото сме лошо общество. Нещата не работят, защото сме лошо общество. Няма как да живеем добре, когато си пречим взаимно; няма как политиците да не крадат, когато всеки би присвоил нещо общо, стига да имаше възможност; няма как нещата да работят, когато се счита за нормално те да не работят.

Затова е глупаво да се оправдаваме с конспирации, с лоши политици, или да търсим месии и лесни решения, които „да ни оправят“. Оправянето минава задължително през подобряване на обществения материал. А за да се оправи той, първо трябва да осъзнае, че е лош; да си смени чипа, с който обработва реалността около себе си.

Как? Нямам готова рецепта, колкото и да ми се иска. Единственото, което мога да предложа, е личен пример и лична гражданска активност. С цялата наивност и с всички рискове на това. Но пък съм убеден, че друг начин няма. И че не сме лош материал по принцип, и главната ни платка е достатъчно добра. Но трябва да се занесем на поправка. При себе си.