За линейките и циганските квартали

| от |

Божидар Божанов, www.blog.bozho.net

Лесно е да обвиним Петър Москов в расизъм, за изказването му, че няма да пуска линейки в циганските квартали. Та така той би оставил хора без полагащата им се спешна помощ. (използвам „цигански“, защото не намирам нищо пейоративно в думата. Ако някой смята, че използването на „ромски“ носи някакви разлика, готов съм да споря на лингвистичното поле).

Лесно е и да се закачим за популистката нишка и да пригласяме, че всеки, който има права, има и задължения. И оттам е лесно да започнем да развиваме тезата колко лоши са циганите, и как тормозят българите и вземат пари за помощи без да вършат работа и така нататък.

Но хайде да не минаваме с лесното.

„Циганска престъпност“ няма пред съда. Пред съда всички са равни (или поне би трябвало да бъдат). Само че циганска престъпност има в статистиката. И когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката. Нямаме право да си затваряме очите за проблемите, защото това не е от полза за никого. И когато кажем „175 от 227 нападения над медицински екипи са в цигански квартали“, това не е расизъм, а статистика. Расизмът може да дойде след това, а може и да не дойде.

Причините за „циганската престъпност“, естествено, са по-дълбоки, но тяхното решение минава през решения на цялостните проблеми на държавата и обществото, а това не е видимо на хоризонта. А защитата на медицинските екипи е приоритет за един министър (и не казвайте, че понякога е окей да ги набиеш, защото колкото и да са груби понякога, боят не е оценка за труда им). Дали предложените мерки са адекватни – не (защото са в конфликт с друг приоритет на министъра – здравето и живота на всички граждани), и е глупаво министър да прави емоционални изказвания по чувствителни теми. Но е нужно да се вдигне шум по темата.

За едно министър Москов определено не е прав – че трябва да се правят каквито и да било сделки с тарторите (наречени с евфемизма „лидери на мнение“). Тарторите дърпат цялата циганска общност надолу, пречат на интеграцията ѝ, а държавата удобно се разбира с тях, като остава реалните проблеми нерешени.

Прочетох твърде малко рационални мнения, и твърде твърде много емоционални (включително това на министъра). И докато е добре обществото да не позволява етническа (и каквато и да била друга) омраза, то трябва да направим и следващата крачка – да се обединим около решение.

А решението може би е в това да накараме МВР да си върши работата по установяването на тези престъпления и по предаването на доказателства за тях на прокуратурата (и може би по охраната на медицинските екипи?). Откъдето вече да имаме бързи производства и осъдени. Само че (според слухове) МВР се разбира с тарторите, а редови полицаи дори прибират пари от незаконна циганска дейност, срещу бездействието си.

Ама да накараме МВР да работи е трудно, нали? Или пък не е наша работа? Някой ще пита ли МВР по законовата процедура (ЗДОИ) колко от тези побои е разкрило, и ще пита ли министерство на правосъдието колко осъдени има? Ще попита ли после защо процентът е толкова нисък? И ще попитаме ли дали пък законовата рамка позволява на полицаите да си свършат работата? Може би няма. По-лесно е да се тупаме по рамото, че сме изобличили един министър, а още по-лесно е да хвърлим вината за всичко върху един етнос.

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77

 
 

Respect, Арета

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Един малък момент, който ще отеква десетилетия напред. На 24 януари 1967 г. Арета Франклин записва песента „I Never Loved a Man (The Way I Love You)“. Това е първият й проект за звукозаписната компания „Atlantic“ след няколко години работа за „Columbia“. Песента се превръща в първия й номер 1 R&B хит. „Просто се случи“. казва тя по-късно. „Просто се появихме и това стана много бързо.“

Това е началото. Краят няма да дойде скоро. Преди повече от пет десетилетия, Арета Франклин става символ на поп музиката, на женската освободеност и движението за граждански права. Провъзгласена за Кралица на соул музиката още през 1967 г., тази жена променя популярната световната култура. Притежава един от най-мощните гласове в музиката. Такъв, който се движи от съблазнителен блус до мощно госпъл звучене. Музикалният й репертоар тръгва от ранни хитове като „I Never Loved a Man“ и „Think“ през бъдещи събития в музиката като „Sisters Are Doin’ it for Themselves“ в колаборация с Eurythmics.

Повече то 100 нейни сингли попадат в класациите на Billboard, 17 от тях влизат в Топ 10, а 20 стават номер 1 в R&B жанра. Печели 18 награди „Грами“ и една награда за цялостно творчество през 1994 г. Тя е първата жена, включена в „Залата на славата на рок едн рола“ (през 1987 г.). Пее на церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама и на погребението на Мартин Лутер Кинг през 1968 г.

Арета Франклин расте сред госпъл музиката в баптистките църкви, където баща й е пастор и известен певец. Започва да пее в хора на църквата на баща си и скоро става водещ солист там. Пеенето в хор оформя гласа й и по това време се научава да свири на пиано.

Но Франклин е повече от един титаничен глас, който без усилие преминава през попа, джаза, R&B, госпъла и диското. Позната на феновете си просто като „Арета“, тя е звезда, която трудно може да бъде сложена в рамки.

Aretha_Franklin

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Майка й е била госпъл певец и пианист. Когато е на 6 години, родителите й се разделят и тя остава при баща си. Четири години по-късно майка й умира от инфаркт.

В дома на семейство Франклин постоянно звучи музика. Господин Франклин обича да посреща там гостуващи певци и музиканти, които пеят в църквата. Работата му като пастор го отвежда от Мемфис в Детройт, където той се присъединява към поредната баптистка църква. Речите му се записват и разпространяват из страната и той става известен като „мъжът със златния глас“.

Малката Арета започва сама да се учи да свири на пиано още преди да навърши 10 години. По същото време се качва на стол в църквата и започва да дава първите си солови изпълнения. „Ухото й беше безупречно“ казва брат й, твърдейки, че за нея е било достатъчно да чуе една песен веднъж и веднага е могла да я изпее. Когато е на 12, придружава баща си на турне с известни госпъл певци. Записите, на които тя пее в църквите са разпространени през 1956 г. – гласът й вече е впечатляващ. Но младата госпожица Франклин забременява, напуска училище и ражда първото си дете два месеца преди 13-ия си рожден ден. Скоро след това забременява отново от друг мъж. Двамата синове са Кларънс и Едуард Франклин, а по-късно се раждат Тед Уайт и Кикалф Франклин.

В края на 50-те Арета решава да започне да гради кариера като солов артист. Оставя децата си при семейството в Детройт и се мести в Ню Йорк. Изпълнителният продуцент на „Columbia“, който стои зад Били Холидей, а по-късно зад Боб Дилън и Брус Спрингстийн, подписва договор с 18-годишната Франклин през 1960 г. Първият й албум, „Арета“ излиза година по-късно и две песни от него попадат в Топ 10 на класациите за R&B. Обявяват я за новата женска музикална звезда на годината. По това време тя среща Тед Уайт и двамата се женят, а той става неин мениджър. Три години по-късно, през 1963 г., се ражда синът им, Тед Уайт Младши, а след редица проблеми в брака, Арета и Тед Старши се развеждат през 1969 г.

Стратегията, която Уайт има, е Арета да пее в няколко стила, за да достигне до максимално повече слушатели. Резултатът обаче е объркана аудитория и договорът й с „Columbia“ изтича през 1966 г. Следва договор със звукозаписната компания „Atlantic“. Ангажират я да пее с хора „Muscle Shoals“, но заради творчески разминавания те записват само една песен. „“I Never Loved a Man (the Way I Love You)“ става абсолютен хит и от него се продават 1 млн. копия. Едноименният албум й спечелва титлата, с която е позната и до днес.

Следващата песен се казва „Respect“ и е пусната през април 1967 г. Песента предава посланията, от които Америка има отчайваща нужда в този момент. Равноправие между половете, възможност за жените да живеят извън дома, нацията иска те да работят. Сингълът й донася първите две награди „Грами“ – за най-добър R&B сингъл и най-добра R&B певица. Следващите години от колаборацията й с „Atlantic“ се раждат песните „Think„, „I Say a Little Prayer„, „Baby I Love You„, „Chain of Fools„.

Именно някои от тези песни загатват за клатещия се личен живот по това време. Конфликтите със съпруга и мениджър Уайт се задълбочават. Преди да се разведат тя го „уволнява“ и в последствие си издейства ограничителна заповед. По това време минава през тежка зависимост от алкохола, от която се възстановява през 70-те. Жени се повторно през 1978 г. за актьора Глин Търман и двамата се развеждат през 1984 г. като запазват приятелски отношения. Известността й е засегната от ярката диско ера, но през 1980 г. се появява за кратко във филма „The Blues Brothers„. Играе сервитьорка и пее песента „Think“ и доказва, че няма намерение да слиза от сцената.

През 1979 г. бащата на Арета е застрелян и изпада в кома. Умира 5 години по-късно без да се събуди. Тъй като бракът на Арета с Глин върви към край, през 1982 г. тя се мести в Детрой за постоянно. Същата година песента „Jump to It“ я връща в класациите за хитове, но на върха я поставя албумът „Who’s Zoomin’ Who?“ По това време тя работи със сестрите си Каролин и Ерма, Елтън Джон, Уитни Хюстън.

След поредния относително слаб период в средата на 90-те, Арета Франклин прави впечатляващо участие на церемонията на наградите „Грами“ през 1998 г. Пее с Лучано Павароти  „Nessun dorma„.

С напредването на възрастта амбициите й не изчезват. Тя продължава да издава албуми – сред тях са „So Damn Happy„, „Aretha: A Woman Falling Out of Love“ и коледния „This Christmas„. Процесът, който е започнал през 60-те вече е към своя финал, а резултатът е една жива легенда.

арета франклин

Арета Франклин почина вчера. В дома си в Детройт. Заобиколена от близките си. Обичана от милиони хора по света. Арета Франклин е творец, който не преследва модата. Тя следва публиката. Публиката пък й отвръща с безрезервна обич. Тя е гласът на САЩ. Тя ще остане гласът на САЩ и един от най-великите певци в историята.

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.