За линейките и ромите

| от |

Милена Николова

Да не се изпращат по спешност линейки в ромските махали, се закани следизборно здравният министър Петър Москов. Причината, наглед е напълно основателна – налице е стряскаща статистика, която отчита над 225 нападения над медицински екипи в тези райони по градове и села у нас само за отиващата си вече година.

По принцип министърът има право, защото подобна практика – първо да извикаш лекар, а после лекарят да бъде пребит от озверяла група граждани от ромски произход, вече е станала почти всекидневие. Не минава ден без пребит лекар „на посещение“ в ромските махали.

Но, от друга страна, пред „белите престилки“ стои и етичният проблем, че тези хора също боледуват и имат необходимост от медицинска помощ. Затова не могат да бъдат оставени да измират като мухи. Не че статистиката на ранната смъртност сред това население не е по-страшна от тази със смъртността при останалите ни сънародници. Просто те имат правата, каквито имат и другите български граждани. Но имат и своите задължения – да опазват екипите от лекари, които отиват в превърнатите вече в гета техни райони.

Основният проблем при ромските махали и техните обитатели е повсеместното оскотяване и невежеството, което докарва хората там до първосигнално поведение от племенен тип. Едва ли някой има необходимост да му се припомня, че най-големият проблем при деградацията на това население идва от бедността там. Когато обществото ни успее да се справи с повсеместната бедност, ще успее да пребори както невежеството, така и агресията, която се шири в тези райони. А така ще спрат и нападенията над лекарите.

Да не се изпращат линейки е най-лесното решение, което явно министърът с лекота взема. Много по-трудно е да се върви към програма за преборване на бедността там. Затова също толкова първосигнално като реакция е и „наказанието“, което Москов налага, без много да му мисли. А за управленец с претенцията да е и реформатор, подобна „реформа“ не е добра атестация. Защото такова решение в никакъв случай не може да не се нарече дискриминационно. В крайна сметка, освен че имат право да умират, хората от ромските махали имат също правото и да оживеят.

 
 

И през 2019 г. може да няма нобелова награда за литература

| от chronicle.bg |

Нобеловата фондация заяви, че тазгодишната нобелова награда за литература, която вече беше отложена за 2019 г., може да бъде отложена и за по-напред във времето.

Ларс Хайкенсен, директор на фондацията, каза, че наградата за 2018 г. ще бъде връчена, когато Шведската академия възвърне доверието в себе си или поне напредне достатъчно в това начинание. „Което означава, че крайният срок вече не е 2019 г.“, съобщи Хайкенсен в ефира на общественото шведско радио.

Комисията се разпадна, след като през ноември шведски вестник публикува показанията на 18 жени, които заявяват, че са били изнасилени и сексуално малтретирани от хора, които дълго време са част от Академията. Заради това беше решено тазгодишната нобелова награда за литература да бъде връчена през 2019 г. заедно с тогавашната.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.

 
 

Отиде си художникът Светлин Русев

| от chronicle.bg |

На 84-годишна възраст почина големият български художник и общественик Светлин Русев. Той е издъхнал в дома си.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Светлин Русев е един от най-изявените български творци на XX и XXI в.

Русев работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина.

Той е носител на редица отличия и награди. Правил е изложби у нас и в чужбина. Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции у нас и в чужбина

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.