За иронията в политиката

| от |

Любомир Талев, Петте кьошета

Съставянето на настоящото широко коалиционно правителство (включващо министри от дясно-центристките формации Граждани за Европейското Развитие на България и Реформаторски Блок, на лявата Алтернатива за Българско Възраждане и подкрепяно – поне към момента на написване на тази статия – от националистическата формация Патриотичен Фронт) бе съпътствувано от няколко иронични обстоятелства, които нямаше как да убягнат от вниманието на хората, следящи родната политическа сцена от по-скоро или от по-отдавна. Да започнем от най-стародавната от тях:

Георги Първанов, Ивайло Калфин и търсенето на по-добра алтернатива

Когато на парламентарните избори през 2001 г. бившето лице на СДС от 1990 г. Лияна Панделиева беше избрана за депутат в ХХХIХ ОНС от листата на БСП, тогавашният лидер на столетницата Георги Първанов отговори на въпроса защо го е направил с думите: „Като символ, че дори и бившите лица на СДС търсят нещо по-добре за себе си.“ Депутатстването на госпожица Панделиева разбира се не остави някаква трайна следа, както и по-нататъшната ѝ обществена кариера, но това е тема на друг разказ. По-интересното в случая е, че тринадесет години по-късно самият господин Първанов, междувременно натрупал два президентски мандата (неповторено постижение в следдесетоноемврийската ни история), напусна БСП, сформира АБВ и се включи във вече споменатото коалиционно правителство с предимно десен характер. По този начин самият Първанов се превърна в символ на това, как и най-успешните лица на БСП обръщат гръб на корупционната, задкулисна и откровено антибългарска политика на червената партия, за да потърсят по-добри алтернативи за себе си и за България.

Говорейки за алтернативи, самият представител на АБВ в коалиционното правителство, Ивайло Калфин, на президентските избори през 2011 г., тогава в качеството си на кандидат то листата на БСП, бе припознат от мнозина избиратели не задължитело в лявата част на политическия спектър като алтернатива на кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. „Плевнелиев може да е интелигентен и възпитан, но е зависим от Борисов, а Калфин е интелигентен и възпитан, но не е зависим от Борисов“ – това бяха мотивите, с които много от моите десни (или традиционно гласуващи за партии, които се обявяват за десни) приятели дадоха гласа си за кандидатската листа на левицата на балотажа на президенстките избори. Именно с „логиката“ „всички срещу ГЕРБ“ се обяснява и рязкото подобрение на резултатите на двойката Калфин – Данаилов – от 28,96% и 974 300 гласа на първия тур на изборите, на 47,42% или 1 531 193 гласа на втория.

В крайна сметка търсещите алтернатива в кандидатите на БСП не можаха да попречат на Росен Плевнелиев да стане президент. И слава Богу, защото всички сме свидетели по какъв достоен начин президентът Плевнелиев пое отговорността за властта, когато за три години два пъти му се наложи да съставя служебно правителство и колко категорично застана на страната на гражданското общество покрай скандалния казус с назначението на Делян Пеевски и последвалите над едногодишни протести. От друга страна, при евентуален триумф на левицата на президентските избори през 2011 г. сегашното ѝ – по всичко личи необратимо – разцепление просто нямаше как да се случи. Най-малкото защото едно от сегашните водещи лица на АБВ Калфин щеше да бъде избран за президент от листата на БСП, а Георги Първанов нямаше да има аргументи за бунт срещу ръководството на партията. Така или иначе в настоящия момент Ивайло Калфин е министър в правителството с министър-председател Бойко Борисов, когото много от десните и либералните избиратели на Калфин от 2011 г. се опитваха да накажат, и те със сигурност оценяват иронията на ситуацията.

Иронията в дясно

Не по-малко иронични моменти са свързани с участието във властта на зявилите се като десни формации – Реформаторския Блок и Патриотичния Фронт. РБ и особено най-влиятелната партия в него от години се упражняват в остра реторика срещу ГЕРБ и особено срещу неговия лидер, в опит да се препозиционират в либералния център и да задържат симпатиите на най-радикализираните си поддръжници. Този процес кулминира в предизборната декларация, в която Блокът обяви, че няма да участвува в правителство с премиер Бойко Борисов, копираща даденото от говорителя на РБ в оставка Радан Кънев обещание пред избирателите му във Варна. Въпреки това и след известни криволичения (минали през опита за публичен линч на председателя на СДС Божидар Лукарски, който пръв си позволи да каже истината, че „изключването“ на Бойко Борисов от властта от страна на РБ е било просто „трик“ за привличането на гласовете на една определена категория избиратели, както и през размяната на музикални поздрави от стените на основните преговарящи от двете страни във Фейсбук), (не)очакването се случи и Реформаторският Блок подписа коалиционното споразумение за съставяне на кабинет с премиер – Бойко Борисов.

Обясненията на господин Кънев за това звучаха повече от логично – когато си извънпарламентарна опозиция можеш да си позволиш да говориш по-фриволно, докато като парламентарно представен субект носиш отговорност за управлението на държавата, особено в толкова критичен момент. И че именно участвувайки във властта, Блокът ще съумее да докаже пред избирателите своите управленски достойнства и по този начин да разшири чувствително електоралната си подкрепа. Всичко това е прекрасно и дори държавническо, но не можеше ли тези неща да бъдат обяснени малко по-рано, вместо да се нагнетяват очакванията на избирателите точно в обратната посока и радикализирането им да се засилва до степен, до която най-крайните от тях да тълкуват съставянето на правителство във формат (преимуществено) ЕНП като предателство и да се превърнат в негови врагове?

Подобно е положението в ПФ, които по време на предизборната кампания прозряха създадената с цел да намали електоралната тежест на ДПС сред българските граждани с турски етнически произход и мюсюлманско вероизповедание Народна Партия Свобода и Достойнство като филиал на тайните служби на Република Турция на тази база обявиха, че няма да се коалират с Реформаторския Блок, чийто член е НПСД. И тук следно известно проточване на преговорния процес и за разочарование на най-радикалните си избиратели Фронтът в крайна сметка подкрепи правителството, а податките към днешна дата са, че ще секнат и исканията от страна на ПФ за отзоваване на представителите на НПСД от властта.

Вместо заключение

Краткият преглед на най-новата ни политическа история в контекста на съставянето на сега управляващия министерски съвет показва, че тя (историята) не е лишена от ирония. Както и че политическите лидери – но и избирателите – са длъжни стриктно да се придържат към народната мъдрост „три пъти мери, един път режи“ в изказванията си, защото политиката обича да им напомня за всяко тяхно непремерено изказване. В някои случаи това води просто до куриози, както в примера с Георги Първанов, внезапно озовал се в ситуацията на включената от него на избираемо място в листата на БСП Лияна Панделиева. В други случаи обаче е налице реалният риск да се стигне до уронване на доверието в политическата сила, която е издигала „революционни“ или „анти“ лозунги в името на краткосрочни политически дивиденти. Ето защо е препоръчително в бъдеще публичното говорене на политическите лидери да бъде плод повече на морала и разума и по-малко – на моментни емоции и на опити да се угоди на тази или онази група. В името на добруването както на споменатите лидери и политическите сили, които представляват, така и на България.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.