За иронията в политиката

| от |

Любомир Талев, Петте кьошета

Съставянето на настоящото широко коалиционно правителство (включващо министри от дясно-центристките формации Граждани за Европейското Развитие на България и Реформаторски Блок, на лявата Алтернатива за Българско Възраждане и подкрепяно – поне към момента на написване на тази статия – от националистическата формация Патриотичен Фронт) бе съпътствувано от няколко иронични обстоятелства, които нямаше как да убягнат от вниманието на хората, следящи родната политическа сцена от по-скоро или от по-отдавна. Да започнем от най-стародавната от тях:

Георги Първанов, Ивайло Калфин и търсенето на по-добра алтернатива

Когато на парламентарните избори през 2001 г. бившето лице на СДС от 1990 г. Лияна Панделиева беше избрана за депутат в ХХХIХ ОНС от листата на БСП, тогавашният лидер на столетницата Георги Първанов отговори на въпроса защо го е направил с думите: „Като символ, че дори и бившите лица на СДС търсят нещо по-добре за себе си.“ Депутатстването на госпожица Панделиева разбира се не остави някаква трайна следа, както и по-нататъшната ѝ обществена кариера, но това е тема на друг разказ. По-интересното в случая е, че тринадесет години по-късно самият господин Първанов, междувременно натрупал два президентски мандата (неповторено постижение в следдесетоноемврийската ни история), напусна БСП, сформира АБВ и се включи във вече споменатото коалиционно правителство с предимно десен характер. По този начин самият Първанов се превърна в символ на това, как и най-успешните лица на БСП обръщат гръб на корупционната, задкулисна и откровено антибългарска политика на червената партия, за да потърсят по-добри алтернативи за себе си и за България.

Говорейки за алтернативи, самият представител на АБВ в коалиционното правителство, Ивайло Калфин, на президентските избори през 2011 г., тогава в качеството си на кандидат то листата на БСП, бе припознат от мнозина избиратели не задължитело в лявата част на политическия спектър като алтернатива на кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. „Плевнелиев може да е интелигентен и възпитан, но е зависим от Борисов, а Калфин е интелигентен и възпитан, но не е зависим от Борисов“ – това бяха мотивите, с които много от моите десни (или традиционно гласуващи за партии, които се обявяват за десни) приятели дадоха гласа си за кандидатската листа на левицата на балотажа на президенстките избори. Именно с „логиката“ „всички срещу ГЕРБ“ се обяснява и рязкото подобрение на резултатите на двойката Калфин – Данаилов – от 28,96% и 974 300 гласа на първия тур на изборите, на 47,42% или 1 531 193 гласа на втория.

В крайна сметка търсещите алтернатива в кандидатите на БСП не можаха да попречат на Росен Плевнелиев да стане президент. И слава Богу, защото всички сме свидетели по какъв достоен начин президентът Плевнелиев пое отговорността за властта, когато за три години два пъти му се наложи да съставя служебно правителство и колко категорично застана на страната на гражданското общество покрай скандалния казус с назначението на Делян Пеевски и последвалите над едногодишни протести. От друга страна, при евентуален триумф на левицата на президентските избори през 2011 г. сегашното ѝ – по всичко личи необратимо – разцепление просто нямаше как да се случи. Най-малкото защото едно от сегашните водещи лица на АБВ Калфин щеше да бъде избран за президент от листата на БСП, а Георги Първанов нямаше да има аргументи за бунт срещу ръководството на партията. Така или иначе в настоящия момент Ивайло Калфин е министър в правителството с министър-председател Бойко Борисов, когото много от десните и либералните избиратели на Калфин от 2011 г. се опитваха да накажат, и те със сигурност оценяват иронията на ситуацията.

Иронията в дясно

Не по-малко иронични моменти са свързани с участието във властта на зявилите се като десни формации – Реформаторския Блок и Патриотичния Фронт. РБ и особено най-влиятелната партия в него от години се упражняват в остра реторика срещу ГЕРБ и особено срещу неговия лидер, в опит да се препозиционират в либералния център и да задържат симпатиите на най-радикализираните си поддръжници. Този процес кулминира в предизборната декларация, в която Блокът обяви, че няма да участвува в правителство с премиер Бойко Борисов, копираща даденото от говорителя на РБ в оставка Радан Кънев обещание пред избирателите му във Варна. Въпреки това и след известни криволичения (минали през опита за публичен линч на председателя на СДС Божидар Лукарски, който пръв си позволи да каже истината, че „изключването“ на Бойко Борисов от властта от страна на РБ е било просто „трик“ за привличането на гласовете на една определена категория избиратели, както и през размяната на музикални поздрави от стените на основните преговарящи от двете страни във Фейсбук), (не)очакването се случи и Реформаторският Блок подписа коалиционното споразумение за съставяне на кабинет с премиер – Бойко Борисов.

Обясненията на господин Кънев за това звучаха повече от логично – когато си извънпарламентарна опозиция можеш да си позволиш да говориш по-фриволно, докато като парламентарно представен субект носиш отговорност за управлението на държавата, особено в толкова критичен момент. И че именно участвувайки във властта, Блокът ще съумее да докаже пред избирателите своите управленски достойнства и по този начин да разшири чувствително електоралната си подкрепа. Всичко това е прекрасно и дори държавническо, но не можеше ли тези неща да бъдат обяснени малко по-рано, вместо да се нагнетяват очакванията на избирателите точно в обратната посока и радикализирането им да се засилва до степен, до която най-крайните от тях да тълкуват съставянето на правителство във формат (преимуществено) ЕНП като предателство и да се превърнат в негови врагове?

Подобно е положението в ПФ, които по време на предизборната кампания прозряха създадената с цел да намали електоралната тежест на ДПС сред българските граждани с турски етнически произход и мюсюлманско вероизповедание Народна Партия Свобода и Достойнство като филиал на тайните служби на Република Турция на тази база обявиха, че няма да се коалират с Реформаторския Блок, чийто член е НПСД. И тук следно известно проточване на преговорния процес и за разочарование на най-радикалните си избиратели Фронтът в крайна сметка подкрепи правителството, а податките към днешна дата са, че ще секнат и исканията от страна на ПФ за отзоваване на представителите на НПСД от властта.

Вместо заключение

Краткият преглед на най-новата ни политическа история в контекста на съставянето на сега управляващия министерски съвет показва, че тя (историята) не е лишена от ирония. Както и че политическите лидери – но и избирателите – са длъжни стриктно да се придържат към народната мъдрост „три пъти мери, един път режи“ в изказванията си, защото политиката обича да им напомня за всяко тяхно непремерено изказване. В някои случаи това води просто до куриози, както в примера с Георги Първанов, внезапно озовал се в ситуацията на включената от него на избираемо място в листата на БСП Лияна Панделиева. В други случаи обаче е налице реалният риск да се стигне до уронване на доверието в политическата сила, която е издигала „революционни“ или „анти“ лозунги в името на краткосрочни политически дивиденти. Ето защо е препоръчително в бъдеще публичното говорене на политическите лидери да бъде плод повече на морала и разума и по-малко – на моментни емоции и на опити да се угоди на тази или онази група. В името на добруването както на споменатите лидери и политическите сили, които представляват, така и на България.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.