За чадърите… с любов

| от |

Силвия Петкова

Ще перифразирам поговорката от Димитър Калинов (@vpdhimself ): „Дори само краищата на чадърите ви да се докоснат, това е карма – Японска поговорка

10177895_525905834180214_6417069240351715758_nСедейки в трамвая в дъждовен летен ден се замислих за модата при чадърите. Спешно се бях въоръжила с върха на китайската изработка в черно-лилаво и спокойно заглеждах кой какво използва. Преобладаваха класическото черно, други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво, а с времето започнаха да се появяват и весели розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с много шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за снимка. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождаха, а червения чадър в тон с косата на една госпожа беше много впечатляващ. На светофарите всички някак си се нагласяха един до друг и след това се разпръскваха, за да се спази дистанцията. Повечето имаха място за приятел, бяха споделени и различни – като бастуни, по-компактни, огромни и малки детски.

Замислих се, че нищо не знам за тях и ето я историята за чадърите:

Първоначалната функция на чадърите всъщност е била за предпазване от слънцето, затова по-правилно тогава са се наричали слънчобрани.

10325159_525905874180210_7269121762468551673_n

Най-ранни данни се откриват в Древен Китай, където император Wang Mang (9–23г. сл. Хр) притежавал такъв. Доказателство за него се открива в неговата гробница на Корейския полуостров. За чадъри се споменава и в древната книга за Китайски церемонии, наречена Zhou Li, която датира от преди 2400 години. Чадърът на императора е бил голям и жълт и символизирал покровителството над народа, а за различните длъжности в империята, чадърите съответно се отличавали по цвят и размер. Китайският йероглиф за чадърза дъжд е雨伞(yǔsǎn) и е пиктограма, наподобяваща съвременния дизайн на чадъра. Tрадиционната му форма e傘 (sǎn). От Китай чадърът е пренесен в Япония през Корея, като е представен в Персия и Западния свят по Пътя на коприната.

В Древен Египет се е използвал за защита от слънцето, като е бил приоритет на аристокрацията. Когато египетските благородници излизали навън, робите им трябвало да вървят с тях и да носят слънчобраните им. За направата им са използвани палмови листа или цветни пера прикрепени към дълга дръжка.

От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби държали чадърите, за да пазят владетелите от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежавали подобен аксесоар.

Кралят на Бирма притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището „Повелителят на 24-те чадъра.“ В древна Индия чадърът бил символ на абсолютна власт.

В Древна Гърция е бил задължителен моден аксесоар на дамите в края на 5-ти в. пр.Хр., а ако мъж използвал чадър, то това било признак за женственост. От Гърция най-вероятно чадърът е пренесен в Древен Рим, където също се е използвал за предпазване от слънцето.

Слънчобрана губи популярността си през Средновековието, но в този момент Църквата изиграла своята роля – през 16-ти век чадърът станал отличителен белег за духовенството.

През 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол” (parasol), защото предпазва от слънцето. Чадърът се превръща отново в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV.

В периода 1685 – 1705 идеята за водоустойчив чадър добива популярност.

В Англия пътешественикът и писател Джонас Хануей (1712-1786 г.) носил и използвал своя чадър като защита от дъжд. Така през 1750г т.нар. parasol (за защита от слънце) се превърнал в umbrella(малка сянка, по-често използвана за дъжд). А Хануей популяризирал чадърите сред силния пол. Джентълмените на Острова много често наричат чадърите си „хануей“.

Чадърът бил патентован едва през 1786 г. от Джон Бийл. По това време теглото му било около 4,5кг, тъй като конструкция се състояла от дървени пръти и китова кост. През 1852 г. Самуел Фокс изобретил металните пръчки за чадър и така го направил по-здрав и издръжлив. По-късно през 1920г. Ханс Хаупт изобретява компактния телескопичен чадър.

Българите също са оставили следа в историята – Българския чадър е предполагаемо оръжие за специални операции на секретните служби. За повече ето тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.