За чадърите… с любов

| от |

Силвия Петкова

Ще перифразирам поговорката от Димитър Калинов (@vpdhimself ): „Дори само краищата на чадърите ви да се докоснат, това е карма – Японска поговорка

10177895_525905834180214_6417069240351715758_nСедейки в трамвая в дъждовен летен ден се замислих за модата при чадърите. Спешно се бях въоръжила с върха на китайската изработка в черно-лилаво и спокойно заглеждах кой какво използва. Преобладаваха класическото черно, други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво, а с времето започнаха да се появяват и весели розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с много шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за снимка. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождаха, а червения чадър в тон с косата на една госпожа беше много впечатляващ. На светофарите всички някак си се нагласяха един до друг и след това се разпръскваха, за да се спази дистанцията. Повечето имаха място за приятел, бяха споделени и различни – като бастуни, по-компактни, огромни и малки детски.

Замислих се, че нищо не знам за тях и ето я историята за чадърите:

Първоначалната функция на чадърите всъщност е била за предпазване от слънцето, затова по-правилно тогава са се наричали слънчобрани.

10325159_525905874180210_7269121762468551673_n

Най-ранни данни се откриват в Древен Китай, където император Wang Mang (9–23г. сл. Хр) притежавал такъв. Доказателство за него се открива в неговата гробница на Корейския полуостров. За чадъри се споменава и в древната книга за Китайски церемонии, наречена Zhou Li, която датира от преди 2400 години. Чадърът на императора е бил голям и жълт и символизирал покровителството над народа, а за различните длъжности в империята, чадърите съответно се отличавали по цвят и размер. Китайският йероглиф за чадърза дъжд е雨伞(yǔsǎn) и е пиктограма, наподобяваща съвременния дизайн на чадъра. Tрадиционната му форма e傘 (sǎn). От Китай чадърът е пренесен в Япония през Корея, като е представен в Персия и Западния свят по Пътя на коприната.

В Древен Египет се е използвал за защита от слънцето, като е бил приоритет на аристокрацията. Когато египетските благородници излизали навън, робите им трябвало да вървят с тях и да носят слънчобраните им. За направата им са използвани палмови листа или цветни пера прикрепени към дълга дръжка.

От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби държали чадърите, за да пазят владетелите от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежавали подобен аксесоар.

Кралят на Бирма притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището „Повелителят на 24-те чадъра.“ В древна Индия чадърът бил символ на абсолютна власт.

В Древна Гърция е бил задължителен моден аксесоар на дамите в края на 5-ти в. пр.Хр., а ако мъж използвал чадър, то това било признак за женственост. От Гърция най-вероятно чадърът е пренесен в Древен Рим, където също се е използвал за предпазване от слънцето.

Слънчобрана губи популярността си през Средновековието, но в този момент Църквата изиграла своята роля – през 16-ти век чадърът станал отличителен белег за духовенството.

През 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол” (parasol), защото предпазва от слънцето. Чадърът се превръща отново в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV.

В периода 1685 – 1705 идеята за водоустойчив чадър добива популярност.

В Англия пътешественикът и писател Джонас Хануей (1712-1786 г.) носил и използвал своя чадър като защита от дъжд. Така през 1750г т.нар. parasol (за защита от слънце) се превърнал в umbrella(малка сянка, по-често използвана за дъжд). А Хануей популяризирал чадърите сред силния пол. Джентълмените на Острова много често наричат чадърите си „хануей“.

Чадърът бил патентован едва през 1786 г. от Джон Бийл. По това време теглото му било около 4,5кг, тъй като конструкция се състояла от дървени пръти и китова кост. През 1852 г. Самуел Фокс изобретил металните пръчки за чадър и така го направил по-здрав и издръжлив. По-късно през 1920г. Ханс Хаупт изобретява компактния телескопичен чадър.

Българите също са оставили следа в историята – Българския чадър е предполагаемо оръжие за специални операции на секретните служби. За повече ето тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80

 
 

Как да не бъдем идиоти в петък вечер

| от chronicle.bg |

Това, което едно време беше в петък вечер по баровете, сега, след 30-те, е в събота по обяд в Южния парк. Вместо водки се пият кафета, и наоколо има деца, бебета и кучета, които по баровете не се мяркаха, но в общи линии е същото. Само дето като по-млади изживявахме славно настояще, а сега си припомняме с тъга в очите славното минало, след което забърсваме повръщаното от гушата на бебето.

И макар че с възрастта „петък вечер“ от понятие, което обозначава безпаметно пиянство и случайни сексуални контакти, се видоизменя в лежане на дивана с пица и сериал, има хора, които и на 20, и на 30, и на 40, пазят светостта на последната вечер от работната седмица.

Нека да видим какъв тип поведение в петък вечер ни прави идиоти:

Не пийте адски много

Замислете се само колко я лелеехте тая събота цяла седмица. Пийте си, нали, не казваме да не пиете, ама не си я разваляйте ей така. Важно е да се наспите – иначе лошо. Затова се почнете отрано, веднага след работа. В 6 свършвате, в 6:05 вече да ви се носи! Никакви ходения до у вас, никакви къпания – да сте се къпали, когато е било време. По този начин до 12:00 – 1:00 някъде ще сте направили главата вече и ще можете спокойно да си идете да си легнете.

Не простейте

Българи сме си, нормално е да си простеем понякога. Да си поседнем на маса, да пийнем ракия, да замезим, да попсуваме, да се поскараме за политика, да закачим леко жената на ближния, това са нормални неща. Великата простотия обаче понякога избива в бой, селско държане със сервитьорките, мощни скандали с тряскане на чинии и други тъпи неща. Не ги правете, жената може да се бие и вкъщи.

Не се застоявайте при момичетата, ако те не ви искат

Не всички имат изтънчен вкус към така умелата, остроумна и очарователна досада, която причинявате. Бъдете мил с жените и приемайте „Не“ за отговор. Бихме искали да ви успокоим, че отказът не означава обезателно, че сте мухльо, но всъщност означава точно това – иначе защо ще ви отказват. Но така и така сте мухльо – поне имайте достойство. Най-жалкото нещо е да седите и да чакате на опашка пред момичето, а всъщност опашка да няма.

Не карайте пил

Не защото може да се убиете. Това и тромб в сърцето може да го направи. Не и защото може да убиете друг човек. Така и така, колкото и да кретаме, всички вървим към смъртта. Дали ще дойде за някого от земетресение 2,8 или от вашия автомобил – въпрос на съдба. Но…имайте предвид, че ако изпиете три уискита и две ракии и се качите зад волана, може да ви спрат полицаи, които да не искат подкуп. Не е много вероятно, но се случва. Което значи вместо да се приберете да си ближете раните от алкохолното опиянение в леглото си, да се разкарвате до болници да ви взимат кръв, да висите в районното, след това да ви съдят и въобще…не си струва.

Саможертвена изолация

Ако смятате да теглите една майна на всички и да си останете вкъщи, за да ги накажете, да знаете, че на никого не теглите майна освен на себе си. Ако имате желание да прекарате петък вечер под одеялото – ок. Но ако ще го правите, за да нараните някого, просто сте идиоти.

 
 

Всички обичаме Дакота Фанинг

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 24 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

По-малко женски образи в киното

| от chr.bg |

2017 г. бе белязана от появата на „Жената-чудо“, но според изследване, женските главни герои са намалели с 5 % в 100-те най-касови филми за годината.

Центърът за изследване на жените в телевизията и киното към университета на Сан Диего публикува годишния си доклад, според който жени са 24 % от главните образи миналата година.

За сравнение, през 2016 г. те са 29 %. Спадът е значителен, въпреки появата на филми като „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и „Красавицата и Звяра“, които заемат първите две места в бокс-офис класацията за 2017 г.

Продукциите, в които има поне 10 актриси с реплики, са 32 %, докато филмите, в които участват поне 10 актьора с реплики, са 79 %.

Чернокожите жени обаче са повече, като са се увеличили от 14 % до 16 %, а актрисите от Латинска Америка са станали 7 %, сравнено с 3 % от предишната година.

„В наградния сезон, в който темата за жените и половото равноправие е основна, трябва да разграничим хиперболата от реалността. Числата все още не отразяват голяма промяна в киноиндустрията“, каза директорката на центъра Марта Лаузен, цитирана от БТА.

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“