За Арабските авиолинии и откриването на полети

| от | |

Александър Николов

Бойко Борисов: През 2015 г. Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) ще открият директен полет на Арабските авиолинии до София.

Това ни информира от личния си сайт бившия премиер Бойко Борисов, който беше на посещение в Абу Даби заедно с повечето от водещите фигури на ПП ГЕРБ. Чудесно! Ще развиваме туризма и бизнес отношенията. Там плуват в долари, все ще ни огрее някоя и друга инвестиция. Обаче…

Както знаете аз обичам и детайлите да са ОК. И няма как да не отбележа няколко интересни момента.

1. Сигурен съм, че пресцентърът на ГЕРБ в момента разпраща новината до медиите и че 99.9% от тях ще я съобщят в този ѝ вид. Докато на мен лично ми е изключително интересно кои са тези Арабски авиолинии, лингвистично предполагам, че това е превод от английското име на авиокомпанията Arabian airlines. Да, ама не. Има само една авиокомпания, която съдържа ‘Arabian airlines’ в името си – Saudi Arabian airlines, но едва ли тя ще лети от Емирствата до София. Предполагам, че става въпрос за базираната в Шарджа нискотарифна Air Arabia. Може и да звучи като дребно заяждане, но разликата между Арабски авиолинии и Air Arabia е огромна.

2. Откриването на линии. Ей, богу! Така и не разбрах принципа на тези откривания. От няколко години при всяко посещение на български политик в чужда държава той се връща или с ‘проект за внос на газ’ или с ‘нова авиолиния’. Най-често и с двете. Въпреки това до момента внасяме газ единствено и само от Русия, а Летище София не е регионалния хъб с международно значение, какъвто щеше да бъде, ако това не бяха празни приказки и пожелания.

Нека да направим кратка ретроспекция:

На 29.03.2010 например като премиер Борисов се договори за директна линия до Ливан.

На 7 април тази година наследника му Орешарски договори връзка с Виетнам.

Авиолиния до Азербейджан договори Орешарски на 18.12.2013. Въпреки, че президента Първанов уреди въпроса с полетите до Баку през 2004.

В Пловдив играят и на местно ниво и през седмица ту кмета, ту областния управител откриват линии до Бурса, Истанбул, Измир, Анталия, Тел Авив.

На 23 май 2013 се говореше за авиолиния до Китай, а през 2010 Борисов откриваше полети от София до Ниш.

През 2007 президента Първанов се похвали с предстоящото откриване на авиолиния до Аман. Преди седмица пък открихме всекидневни полети до Ирак.

През 2008 ни съобщиха за полети от София до Кайро.

Договорките за линии до Белград, Загреб и Доха „доведоха до резултати“, просто защото се появи оператор за тези линии, който прецени, че са икономически рентабилни. Линията до Загреб например  тръгва сега въпреки, че бе договаряна от Станишев и Борисов поне по два пъти.

Най-вероятно полети на Air Arabia до София ще има. България е в обозора и на Fly Dubai от няколко години. Всяка от двете компании ще прецени дали и кога да започне полети до България. И колко време да продължи да ги оперира.

Само като напомняне докато в последните години политиците ни се надпреварват да отварят нови линии до екзотични дестинации, до София спряха да летят Swiss от Цюрих, Baboo от Женева, Aer Lingus от Дъблин, Lufthansa от Дюселдорф и Germanwings от Кьолн. Списъкът не е изчерпателен. Единствената идея е, че е напълно възможно да няма полети до Осло, Копенхаген или Стокхолм, но да се лети по 10 пъти на ден до Виена. Не защото австрийския премиер е по-голям приятел на страната ни от датския, а защото търсенето определя предлагането.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.