Взривоопасно безхаберие

| от |

Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Три. Толкова са взривовете на боеприпаси тази година с този от 1 октомври. Три. Толкова са и инцидентите в Горни Лом с днешния. Петданедесет. Преди толкова дни са констатирани за пореден път нарушения във фабриката. Петнадесет. Толкова са и загиналите днес. Това не е статистика, а хронично безхаберие. И е крайно време да си кажем истината за пореден път – живеем в държава на контрасти, където се толерира беззаконието.

Преди няма и три седмици ви казах, че бързо ще забравим за малката Красимира, както забравихме и за другите. Така след няколко дни ще забравим и за взрива в Горни Лом. Но дотогава – дотогова знайни и незнайни политици ще се упражняват за нуждата от промяна, от правила и как точно и само тяхната партия ще направи така, че това да не се случи повече. БСП вече започна, но най ще ми е интересно новият политик Николай Бареков и коалиционните му партньори от „Лидер“ как ще коментират случая в завод на съдружник на Ковачки. Стига за политиката. Тук говорим за петнадесет живота, които са си заминали заради безхаберието на държавата. Как можеш да класифицираш  три инцидента на едно и също място, като дори вече има и загинали при предишен?! По никакъв друг начин, освен като хронично безхаберие! Това е цялата ни държава – стои на системи, едвам диша и лекува симптомите. Не, не! Дори не лекува, просто се опитва да обезболи симптомите.

Казват, специалистите, човешка грешка и нещо такова. „Нещо такова“ ни е целият държавен апарат. Нещо като нищо. Нещо, което всеки разбира по свой си собствен начин. А правилата? Е, правилата стоят там за красота. Правилата не важат нито за бедните, нито за богатите. Правилата, които трябва да премахнат елемента на „човешка грешка и нещо такова“, стоят на хартия. Толкоз. Плащат се пари на данъкоплатците за правила, които да премахнат елемента „нещо такова“, изсичат се цели гори за да бъдат напечатани правилата срещу „нещо такова“ и накрая хоп – човешка грешка и нещо такова като петнадесет загинали.

И не – няма да се впускам в патос да ви обяснявам как ако тези хора бяха обучени или работиха в нужните условия, или бяхме в някоя нормално държава това, нямаше да се случи. Това го установяваме вече 70 години – ние сме скапана държава с развален народ и още по-развалени управници. И никакво „спазване на технологията“ няма да ни оправи бакиите. Никакво, докато не се научим, че отговорността е преди всичко в нашите ръце. Лесно е да плюем и коментираме, но е трудно да направим нещо, което да промени малка частица от гнусната ни реалност.

Затова следващият път като видите и чуете за някоя нередност си направете труда да не я подминавате, а се напрегнете и дайте всичко по силите да я поправите. Защото днес са 15 непознати, но утре може да са вашите родители или деца.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Opel Insignia е “лек автомобил на годината 2018” в България

| от chronicle.bg |

Новият Opel Insignia бе избран за “Лек автомобил на годината 2018” за България и стана носител на наградата в най-популярния клас – този на леките автомобили.

Жури съставено от 33 автомобилни журналисти от Прес Авто Клуб България отличи новата Insignia с общо 119,5 точки срещу 117,5 за Ford Fiesta и 96 точки за BMW 5-та серия. Новата Insignia бе излъчена за победител от пет финалиста в конкурса, като първоначалните кандидати бяха повече от 20 нови модела автомобили.

Както първото поколение Insignia впечатли журито на конкурса за 2010-та година, така и второто поколение на флагмана на Opel беше изключително високо оценено. Новата Insignia се предлага и с типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, както и личния „ангел хранител“ OnStar. Като цяло, новата Insignia впечатлява с високи динамични качества в завой и прецизност на управлението, повече пространство и изключително добро съотношение между предлаганите качества и цената. Всичко това я превръща в предизвикателство и съперник на значително по-скъпи модели на премиум марки.

Нашето ревю за Insignia може да прочетете тук.