Всъщност китайците никога няма да ни завладеят

| от |

През 19-ти век Америка се индустриализира с невиждани темпове. Освен индустриализацията, американците започват да се заселват на запад, колонизирайки огромни територии и накрая достигат до Западното крайбрежие и почват да строят градове. Единственият тогава възможен начин на доставки през обширните степи освен дилижансите на „Уестърн юниън” е новооткритата железница. Така американското правителство решава да построи.

1

Трансамериканската железопътна магистрала, която свързва двата бряга, тъй като индустриална революция без стабилни транспортни и съобщителни връзки не може да се получи. Гигантският  инфраструктурен проект започва от Атлантика и се разтяга по протежение на континента чак до мексиканското село Лос Анхелос, превърнало се в наши дни в мегаполиса Ел Ей. Но освен инженерната мисъл и технологиите, този проект се нуждае и от работна ръка, огромно количество работна ръка, която да копае скалите и да полага релсите и траверсите. Стотици хиляди работници. Такъв ресурс, обаче се оказва че е трудно достижим. Тогава предприемачите се сещат за една страна, която ако не друго, поне има безкрайно изобилие от човешка работна ръка, която не знае какво е свобода, работи безропотно и консумира малко, предимно ориз. Това е Китай.

И Америка започва да внася стотици хиляди китайски работници, благодарение на които железопътната линия е построена, а страната се индустриализира с невиждани темпове. Тогава обаче се появява и изразът „китайците никога не умират”. Не че не умират физически, просто на мястото на починалия идва друг китаец но с документите на починалия, щото и китайците явно са си имали „американска мечта”. Тогава технологиите не са позволявали да се различават еднотипните в очите на биля човек китайски лица, и номерът е проработил. Така Америка се е населила с доволно количество китайци и във всеки що-годе по-голям град е възникнал така познатия „чайна таун”. Но те не завладяват Америка, просто си стоят в квартала, а познанията на западният свят за китайската култура и бит си остават на нивото от филмите на Брус Лий и пилето в сладко-кисел сос.

По-късно и Европа и Америка откриват един хитър способ за използване на китайската способност да работиш без пари и почти без храна. Решават че е добра идея вместо да внасяш китайци за да ти вършат работата, то е по-добре да си изнесеш работата в Китай. А там, както знаем е пълно с китайци, има ги много повече отколкото във всички държави от Западът взети заедно. Така малко по малко, традиционни производства на какво ли не напускат западният свят, родината на индустриалната революция и високата заплата и отиват в Поднебесната империя, където трудът е евтин, няма кой да ти държи сметка за каквото и да било, а самият Китай дори не е подписал Протоколът от Киото, та да се съобразяваш с вредните емисии или природното замърсяване. Източната страна е превръща в рай за производителите на каквото се сетите, а местните са толкова находчиви че започват да създават свои копия на западните стоки, изключително некачествени в началото, но достатъчно евтини за да залеят пазарите. Тази подробност ражда страхотни вицове и една трагедия. Трагедията на кризата. Тази криза, кояато дойде всъщност от това че хората на запад след двадесет години няма да има какво да работят, ако нещата продължават в този дух. Дойде и един страх че ето, виждате ли, китайците ще ни завладеят.
Не, няма да ни завладеят. И ще се опитам да обясня защо. Защото, по принцип завоевателните народи са се състояли изключително от свободни хора и са завладявали другите с културата си. Китайците от своя страна винаги са били интровертни и столетия наред са строели китайски стени за да се запазят от чуждо влияние, нежели те да тръгнат да завладяват други народи. През Средните векове има записани опити на китайска флотилия да колонизира крайбрежието Персийския залив и Арабския полуостров. Но нещата са си останали само до опити и няколко записа върху оризова хартия.
Междувременно Европа е покорила почти целият познат свят и освен начина си на живот е успяла да наложи и нещо много важно, което си мисля че е основната причина за успеха. Това е езикът. Както навремето Римската империя е накарала цялото Средиземноморие да говори латински, така по късно Испания, а след това и Англия успяват да наложат езиците си на цял свят. Защото Английският и Испанският езици са лесни за проговаряне, а азбуката им (която между впрочем е една и съща – латинската) се състои от 26 знака.

Хайде сега се замислете, ако някой туземец попадне на двама конкурентни колонизатори, кой от двамата ще възлюби? Този, който му предлага да пише с 26 букви или онзи дето ще го насилва да научи 2-3 000 в леката форма и над 30 000 в разширен формат? Състезание с очакван край. Аз лично познавам двама-трима приятели, които могат да говорят китайски. И почти всичките ми познати говорят който и да е европейски език, различен от родният им. Фактът че на изток носят костюми на „Гучи”, а ние не носим кимона е повече от показателен. Най-малкото за да ни завладеят, китайците трябва да ни накарат да научим езика им. Това аз в обозримо бъдеще, не го виждам.

Нещо друго. Преди няколко дни ми попадна някакво изследване, което твърди че в близките десетина години, стойността на стоките произведени в Китай ще достигне нивото на тези, произведени на Запад. Тогава „китайското чудо” просто ще изчезне., а поднебесната империя ще се превърне в една нормална, Дай Боже страна.

В момента Китай търси легитимация на световната икономическа сцена, съзнавайки че е просто една работилница на богатия Запад и че този икономически балон, рано или късно ще се спука. За това трескаво търси възможности за инвестиции в обратна посока. Както и Русия, Китай участва активно в приватизационни сделки на Стария континент, където успее да влезе. Опитите да купи пристанища и летища в Гърция през последния месец са показателни. Изкараните пари трябва да бъда инвестирани някъде, защото рано или късно, интересът на западните производители в страната ще секне.
Иначе май китайците наистина не умират. Някой виждал ли е китайско гробище? Гробища не знам да имат, но виж, ресторанти имат много…..

И никой никого няма да завладява. Междувременно китайците усърдно учат английски.

Текстът е написан от нашия приятел, журналистът Иван Петрински, повече от него може да видите ТУК.

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.

 
 

Как Ким изкара 5 милиона за 5 минути

| от chr.bg |

Риалити звездата Ким Кардашиян е заработила 5 милиона долара само за 5 минути при продажбата на новите си парфюми от бранда й KKW Beauty.

В козметичната серия на звездата са включени три аромата – кимоджи череша, кимоджи праскова и кимоджи вайбс. Кардашиян не вложи нито един долар за реклама на парфюмите, но те предизвикаха невиждано търсене сред нейните фенки. Всяко шишенце струва по 45 долара и те се харчат като топъл хляб за отрицателно време.

В качеството на единствен маркетинг Ким изпратила няколко артикула от новата серия на своите сестри и на видни холивудски знаменитости, които публикуваха подаръците си в Инстаграм.

Брандът KKW Beauty беше основан от Ким Кардашиян-Уест през месец юни 2017 година. Продуктите от първата й козметика в серията бяха продадени за един ден след пускането им за 14 милиона долара.

 

KIMOJI Peach, Cherry & Vibes fragrances are available NOW on KKWFRAGRANCE.COM @kkwfragrance

Публикация, споделена от Kim Kardashian West (@kimkardashian) на

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.