Всъщност китайците никога няма да ни завладеят

| от |

През 19-ти век Америка се индустриализира с невиждани темпове. Освен индустриализацията, американците започват да се заселват на запад, колонизирайки огромни територии и накрая достигат до Западното крайбрежие и почват да строят градове. Единственият тогава възможен начин на доставки през обширните степи освен дилижансите на „Уестърн юниън” е новооткритата железница. Така американското правителство решава да построи.

1

Трансамериканската железопътна магистрала, която свързва двата бряга, тъй като индустриална революция без стабилни транспортни и съобщителни връзки не може да се получи. Гигантският  инфраструктурен проект започва от Атлантика и се разтяга по протежение на континента чак до мексиканското село Лос Анхелос, превърнало се в наши дни в мегаполиса Ел Ей. Но освен инженерната мисъл и технологиите, този проект се нуждае и от работна ръка, огромно количество работна ръка, която да копае скалите и да полага релсите и траверсите. Стотици хиляди работници. Такъв ресурс, обаче се оказва че е трудно достижим. Тогава предприемачите се сещат за една страна, която ако не друго, поне има безкрайно изобилие от човешка работна ръка, която не знае какво е свобода, работи безропотно и консумира малко, предимно ориз. Това е Китай.

И Америка започва да внася стотици хиляди китайски работници, благодарение на които железопътната линия е построена, а страната се индустриализира с невиждани темпове. Тогава обаче се появява и изразът „китайците никога не умират”. Не че не умират физически, просто на мястото на починалия идва друг китаец но с документите на починалия, щото и китайците явно са си имали „американска мечта”. Тогава технологиите не са позволявали да се различават еднотипните в очите на биля човек китайски лица, и номерът е проработил. Така Америка се е населила с доволно количество китайци и във всеки що-годе по-голям град е възникнал така познатия „чайна таун”. Но те не завладяват Америка, просто си стоят в квартала, а познанията на западният свят за китайската култура и бит си остават на нивото от филмите на Брус Лий и пилето в сладко-кисел сос.

По-късно и Европа и Америка откриват един хитър способ за използване на китайската способност да работиш без пари и почти без храна. Решават че е добра идея вместо да внасяш китайци за да ти вършат работата, то е по-добре да си изнесеш работата в Китай. А там, както знаем е пълно с китайци, има ги много повече отколкото във всички държави от Западът взети заедно. Така малко по малко, традиционни производства на какво ли не напускат западният свят, родината на индустриалната революция и високата заплата и отиват в Поднебесната империя, където трудът е евтин, няма кой да ти държи сметка за каквото и да било, а самият Китай дори не е подписал Протоколът от Киото, та да се съобразяваш с вредните емисии или природното замърсяване. Източната страна е превръща в рай за производителите на каквото се сетите, а местните са толкова находчиви че започват да създават свои копия на западните стоки, изключително некачествени в началото, но достатъчно евтини за да залеят пазарите. Тази подробност ражда страхотни вицове и една трагедия. Трагедията на кризата. Тази криза, кояато дойде всъщност от това че хората на запад след двадесет години няма да има какво да работят, ако нещата продължават в този дух. Дойде и един страх че ето, виждате ли, китайците ще ни завладеят.
Не, няма да ни завладеят. И ще се опитам да обясня защо. Защото, по принцип завоевателните народи са се състояли изключително от свободни хора и са завладявали другите с културата си. Китайците от своя страна винаги са били интровертни и столетия наред са строели китайски стени за да се запазят от чуждо влияние, нежели те да тръгнат да завладяват други народи. През Средните векове има записани опити на китайска флотилия да колонизира крайбрежието Персийския залив и Арабския полуостров. Но нещата са си останали само до опити и няколко записа върху оризова хартия.
Междувременно Европа е покорила почти целият познат свят и освен начина си на живот е успяла да наложи и нещо много важно, което си мисля че е основната причина за успеха. Това е езикът. Както навремето Римската империя е накарала цялото Средиземноморие да говори латински, така по късно Испания, а след това и Англия успяват да наложат езиците си на цял свят. Защото Английският и Испанският езици са лесни за проговаряне, а азбуката им (която между впрочем е една и съща – латинската) се състои от 26 знака.

Хайде сега се замислете, ако някой туземец попадне на двама конкурентни колонизатори, кой от двамата ще възлюби? Този, който му предлага да пише с 26 букви или онзи дето ще го насилва да научи 2-3 000 в леката форма и над 30 000 в разширен формат? Състезание с очакван край. Аз лично познавам двама-трима приятели, които могат да говорят китайски. И почти всичките ми познати говорят който и да е европейски език, различен от родният им. Фактът че на изток носят костюми на „Гучи”, а ние не носим кимона е повече от показателен. Най-малкото за да ни завладеят, китайците трябва да ни накарат да научим езика им. Това аз в обозримо бъдеще, не го виждам.

Нещо друго. Преди няколко дни ми попадна някакво изследване, което твърди че в близките десетина години, стойността на стоките произведени в Китай ще достигне нивото на тези, произведени на Запад. Тогава „китайското чудо” просто ще изчезне., а поднебесната империя ще се превърне в една нормална, Дай Боже страна.

В момента Китай търси легитимация на световната икономическа сцена, съзнавайки че е просто една работилница на богатия Запад и че този икономически балон, рано или късно ще се спука. За това трескаво търси възможности за инвестиции в обратна посока. Както и Русия, Китай участва активно в приватизационни сделки на Стария континент, където успее да влезе. Опитите да купи пристанища и летища в Гърция през последния месец са показателни. Изкараните пари трябва да бъда инвестирани някъде, защото рано или късно, интересът на западните производители в страната ще секне.
Иначе май китайците наистина не умират. Някой виждал ли е китайско гробище? Гробища не знам да имат, но виж, ресторанти имат много…..

И никой никого няма да завладява. Междувременно китайците усърдно учат английски.

Текстът е написан от нашия приятел, журналистът Иван Петрински, повече от него може да видите ТУК.

 
 

Колко дни трябва да работите за новия iPhone XS?

| от chronicle.bg, по Picodi |

Както всяка година, есента е времето за излизане на новите модели iPhone. Този месец на пазара бяха представени последните „членове“ на семейството на Apple – iPhone Xs, Xs Max и Xr. На българския пазар iPhone Xs ще се появи на 28 септември. 

Повече подробности за техническите характеристики на можете да намерите тук и тук. Новите моделите ще струват 999 дол. (Xs), 1099 дол. (Xs Max)  и 749 дол. (Xr – т.нар. бюджетен модел).

Какво означават тези цени от потребителска гледна точка? На този въпрос отговаря нова статистика, дело на Picodi, която представя цените на новия модел Xs в работни дни за различни държави по света.

Колко дни трябва да работите, за да си купите новия айфон?  Зависи къде живеете.

В Швейцария са необходими 5 работни дена, а във Филипините 156 дена. Това са двете крайности в списъка, който подрежда 46 държави според броя на работните дни, необходими за събиране на пари за новия модел. От показаните резултати става ясно, че страните от Еврозоната най-лесно могат да си позволят iPhone Xs, а към тях се добавят и САЩ и ОАЕ. В челната петица са Швейцария (5 дни), Люксембург (7), Норвегия (7.5), ОАЕ (7,6), Дания (7.7), а на дъното са Филипините (156), Украйна (136), Пакистан (88), Аржентина (60) и Индия (60).

България се нарежда веднага след Индия с необходими 56 работни дена. У нас iPhone Xs (64 GB)  ще се продава на цена от 2329 лв. 

Получените резултати се базират на средния месечен доход във всяка страна. Повече информация за статистиката можете да намерите тук.

kolko-trudodni-struva-iphone-xs

 

 
 

ReMastered ще разкрива тайни от живота на големите имена в музиката

| от chronicle.bg |

Нямаме търпение да видим какво се е получило с ReMastered – документална серия от 8 части от братята Джеф и Майкъл Цимбалист.

Става дума за епизоди, които ще разказват историите на някои от най-значимите имена в света на музиката изобщо. Всеки месец по Netflix ще се излъчва една серия, която ще запознае зрителите с ключовите събития от живота на хора като Боб Марли, Джони Кеш, Сам Кук др.

Самите братя Цимбалист са носители на награди „Еми“ и „Пийбоди“, така че има за какво да се надяваме, че сериалът ще е интересен. Според слуховете той ще засяга теми като насилие, политика и ще развенчава митове около животите на големите музиканти, както ще потвърждава някои слухове.

Последният епизод ще бъде излъчен през май 2019 г. и ще ни представи разследване в търсене на оригиналните автори на популярната песен The Lion Sleeps Tonight, която е донесла повече от 15 милиона долара на различни изпълнители.

Поредицата започва на 12 октомври.

 
 

Краят на Инстаграм, какъвто го знаем

| от chr.bg |

Тази седмица на Кевин Систром и Майк Крийгър им дойде до гуша.

Напрежението между основателите на Инстаграм и компанията собственик Фейсбук се трупа от месеци. Въпреки, че е нормално обстановката по такива нива да е напрегната, Систром и Крийгър се справяха доста умело през последните 6 години.

Напускането на хора от високи постове – и особено във Фейсбук – се прави по определен начин и на етапи, за да се минимализира драмата. Обявява се заместник, прави се пиар план, пише се пост с новината в блога на компанията, а Зукърбърг и други хора от Фб пишат статуси с благопожелания.

Кевин и Майк напуснаха като стюардеса, която изпива бутилка водка на екс и скача от самолета с единствения парашут. Най-стряскащото беше, че след това никой не знаеше какво се случва.

И още повече: Систром използва служебния блог, където почти потвръди, че с Крийгър ще направят нова компания.

Приближен до двамата казва, че те мразят и избягват драматични прояви. Какво тогава ги е провокирало към такива резки действия? Какво ли недопустимо за тях нещо са ги накарали да правят? Най-вероятно ни предстои да видим.

Какво знаем със сигурност и какви изводи можем да си направим?

Повечето материали по темата подозират стандартния път след закупуване на компания: компромисите и несъгласията между двете страни са се трупали и накрая чашата е преляла (т. нар. смърт от хиляди порязвания). Последното спорно решение е било Фейсбук да премахне брандинга на Инстаграм от споделените снимки в нюзфийда си.

Една от най-достоверните теории за напускането на Кевин Систром и Майк Крийгър е на журналистката Дийпа Ситараман: Зукърбърг е реорганизирал Инстаграм, така че сега основателите му отговарят пред Крис Кокс, продуктов мениджър и дългогодишен приятел на Марк. Това слага стена в комуникацията между Систром и Зукърбърг в момент, в които Инстаграм става все по-важен за бъдещето на Фейсбук.

В същото време Фейсбук вече години наред оставя Инстаграм да се справя сам, докато се опитва да изкара възможно повече пари от рекламите в нюзфийда. През 2016 година обаче се случи кризата на доверие в социалните мрежи около президенстските избори в САЩ, от която само Инстаграм се отърва сравнително незасегнат.

Решението на Фейсбук да премахне брандинга на споделените от IG снимки (взето по-рано тази година) е нещо много значимо за Систром. Той се бори и с желанието на Марк да сложи бутони за отваряне на Фейсбук в нюзфийда на Инстаграм. Нищо от тези решения на подобрява Инстаграм, те са просто част от цената на това ФБ да те купи.

Изглежда, че ден след ден Кевин и Майк са заливани с искания от новите им собственици и все повече и повече от времето им е минавало в чудене с какво могат да се примирят и с какво не. Въпреки, че това се очаква, може би не беше нужно всичко за тях да свършва така.

Но какво следва?

На първо време, със сигурност това е краят на Инстаграм, какъвто го знаем. Без внимателния и избирателен поглед на основателите му, ФБ може да прави каквото си иска. Въпреки, че доста от отговорните лица все пак остават, автономия вече няма.

Сега ще трябва да се решат съдбите на много функции: IGTV, например, която за малко да пропадне, защото се конкурира с Facebook Watch, или пък проекта за отделно пазарското приложение на Инстаграм, както и Instagram Direct (отделно чат приложение).

Систорм и Крийгър имат вече уговорени интервюта с „The Information“ и „Wired“, от които ще разберем повече за случващото се.

Във всеки случай са ясни две неща – и двамата напускат много преди да са приключили с Инстаграм, а каквото и да направят след това, то ще бъде наблюдавано от Зукърбърг.

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.