shareit

Волен Руж

| от |

Един текст на Руслан Йорданов (http://ruslan-fukara.blogspot.com) за това как Сидеров се бори срещу колониалното робство в хотелите на саудитски принц и султана на Бруней.

Борецът срещу колониалното робство Волен Сидеров щипе зърна на статуи на голи нимфи във Венеция. Този революционен сюжет затъмнява дори Ленин в Смолни, Хитлер в Мюнхенска бирария и Мусолини пред Рим. Палавите фотосесии на лидера на „Атака“, изригнали в нета, са сигнал, че над главата му се струпват черни облаци.

volen-siderov

След бившите му съпруга, кум и депутати сега и дългогодишният му шофьор започна да обикаля тв студиата с пикантни истории за белоглавия вожд на нашенския национализъм. Ако към тази пъстра компания се включат счетоводителят и адвокатът на Сидеров, работата може да замирише на командировка в Софийския централен затвор при бай Ставри, както се казваше в култовия филм „Опасен чар“. Невероятните приключения на Сидеров в Париж и Венеция накараха светските хроникьори да заспорят дали снимките са направени от Капка или от Деница, или от двете.
От кадрите става ясно, че Волен е поел курс на борба срещу империализма щурмувайки директно неговите гнезда, като прословутия хотел „Джордж Пети“ в Париж, собственост на саудитския принц Ал Уалид Бин Талал Бин Абдулазис Ал Сауд. Вероятно Сидеров там разузнавал уахабитската опасност.

От хотела потвърдиха пред НоваТВ, че лидерът на „Атака“ провеждал благородната си мисия в продължение на шест дни срещу 15 хиляди евро.
Без съмнение планът „Сидеров“ е бил вдъхновен от интериора на спа центъра, който представлява имитация на будоара на Мария-Антоанета.

Френската кралица би могла да даде „опорна точка“ в борбата на Сидеров срещу глада и бедността с приписваната й сентенция: „Като няма хляб, яжте пасти“. Фоайето на хотела е украсено с 9000 цветя, по което можем да отгатнем откъде Сидеров се е вдъхновил за репликата в парламента: „Пазете ни като стайно цвете“.

На една от снимките виждаме вторият Левски да преглъща със загриженост за несгодите на отечеството шампанско за 1500 евро бутилката на покрива на „Джордж Пети“. На друга спасителят на българската нация се прави на Че Гевара с пура за 200-300 лв. в уста. Освен че изпушва по една месечна пенсия за 15 минути, другата разлика е, че Волен носи бомбе, а Че – барета.

Бившите му съратници вчера извадиха и друга фактура – също за 15 хиляди евро, от парижкия хотел „Льо Морис“, където се е готвил за решителната битка срещу транснационалните грабители. Тази гостоприемница е собственост на султана на Бруней, но може лидерът на „Атака“ да го е харесал, защото през войната е бил щабквартира на окупационните войски на Хитлер във Франция.

В „Льо Морис“ са отсядали цяла камара короновани особи, а също така и Рокфелер, американският президент Франклин Рузвелт, британският премиер Антъни Идън и др. Тук Сидеров не е устоял на изкушението сред интериор, вдъхновен от салоните на мадам Помпадур, да демонстрира болезненото си влечение към смешни шапки.

Пръскането на безбожни суми за безумен лукс е запазена марка на всяко парвеню и в този смисъл Сидеров не е изключение.
Не може да се каже, че е чудо невиждано и лицемерието – да плачеш за бедните и да проклинаш техните душмани, а после да пиеш шампанско в цитаделата на мултимиардерите и да се правиш на клоун. И ако гуляите на Волен в Париж, Венеция и Варадеро могат да му донесат само морални укори и финансови ревизии, то изваждането на аферата с петте офшорки на Сейшелите от 2009 г. може да го принуди да смени „Версаче“ с нещо раирано. Тогава лидерът на „Атака“ принуди 39 кандидат-депутати да подпишат документи, че дължат по 150 000 евро към пет фирми като гаранция за вярност, че няма да напуснат парламентарната група. Прокуратурата сметна, че няма престъпление, но се оказва, че няколко от сегашните му депутати продължават да са заробени по тези договори.

Затова няма да е изненада, ако новият главен прокурор се поинтересува от тази усъвършенства форма на рекет и поднови разследването. Хладната реакция на БСП и ДПС по скандала също показва, че двете партии започват да се дистанцират от „Атака“. След отцепването на двамата гербери, Станишев и Местан започват да дишат по-спокойно и, изглежда, обмислят да сменят Сидеров с някоя резервна гума.

Всъщност в сезона на традиционното за българина колене на прасе, коледното жертвоприношение на реномето на националистическия вожд може да е подготвено като опит за смъкване на политическото напрежение.

 
 
Коментарите са изключени

Средновековна слава: Обсадата на Константинопол

| от |

Обсадата на Константинопол, която завършва с разгром за силите на Халифата, е едно от най-значимите сражения от сревновековната история на България. Тя е във фокуса на втория епизод на новата анимационно-документална поредица „Средновековна слава“ на „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. Подвигът е голям и печели на Тервел прозвището „Спасителят на Европа“.

Историята можеше да бъде много по-различна, ако през през 674 г. войските на Арабския халифат, не бяха достигнали за пръв път до столицата на Византия – Константинопол. След четиригодишна борба, Константин IV Погонат успява да се справи с надвисналата заплаха. Четиридесет години по-късно, арабският владетел – халифът Сюлейман ибн Абд ал Малѝк решава да победи там, където дедите му се провалят и да завладее най-великия град в тогавашния свят. Носело се поверие, че „новият Рим“ ще бъде превзет от халиф с името на древен пророк, в случая на Соломóн.

Арабите избират момента за действие правилно – Византия се намира в постоянна династическа криза близо две десетилетия. Василевсите се сменят един след друг в кървава игра на дворцови преврати. В тази надпревара за трона дейно участие взема и българския владетел Тервел, който ловко манипулира имперските велмóжи, подкрепяйки различни фракции и извличайки максимална полза за своята държава.

През 716 г., в Сирия се събира огромна армия начело с братът на халифа – Маслáма ибн Абд ал Малѝк, за която Михаил Сирийски пише: “Маслáма събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара  хората си да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Омáр, син на Хубейра. Сюлейман се закле така: „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря Арабия или не завладея града.“  Макар арабската армия да не надвишава 120 000 души като реална численост, тя остава най-голямата стъпвала на Балканите от векове.

Арабите зимуват в Мала Азия през 716 г., и се договарят със стратега на Амóрион – Лъв Сириец, който привидно им обещава помощта си. През пролетта на 717 г., Лъв успява да надхитри арабите, използвайки техен отряд за да влезе в Константинопол и да се обяви за император, след което веднага се заема да укрепява града. Разгневеният Маслáма веднага повежда силите си към византийската столица, за да накаже Лъв за предателството му. Основната част на арабската армия навлиза в Тракия през месец юли. Един авангарден корпус, начело с  Ухайда, е изпратен на север, вероятно по течението на Тунджа, за да подсигури тила на армията. Арабите нахлуват в българските земи, провокирайки Тервел да изпрати своята редовна армия в размер около 12 000 души и да ги пресрещне.

Българите разбиват арабският контингент, след което навлизат в Тракия в началото на август. Те успяват да изненадат Маслáма и личният му отряд от 4 000 елитни бойци и ги разгромяват. Маслáма се спасява на косъм и бяга при основните си сили, които блокират Константинопол по суша. Междувременно, Тервел и Лъв III започват преговори и между България и Византия е оформен съюз за справяне с арабската заплаха. Какъв е техният план –гледайте във видеото.

Документалната поредица „Средновековна слава“ е третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“. Неговата мисия е да помогне за популяризирането на родната история и да послужи като полезен инструмент за учителите, които искат да оцветят часовете си по история. „Средновековна слава“ разказва за десет от най-славните битки в средновековната история на България. Всеки епизод може да гледате премиерно по Bulgaria ON AIR – всяка неделя, от 16,30 часа, в предаването „Операция История“ с Росен Петров.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

За първи път в България: Създаването на клубен футболен отбор

| от |

Кой е най-старият български футболен клуб? Може да потърсите доста сериозни легенди, да прескочите покрай някои вълнуващи истории за обединението на няколко отбора, които по-късно водят до създаването на Славия. Това се случва през 1913 г. и датата е ясно изписана на емблемата. Генерално трябва да знаем, че футболът за първи път (поне според FIFA) е бил описан като играта „ритни топка“ през 206 г. пр. Хр. И забавна подробност е, че спортът в България пристига със същото име „ритнитоп“. Пътят обаче е малко по-различен и има малко обиколен маршрут, който няма нищо общо с Китай.

Pollution over the city

Футболът идва в България с помощта на няколко швейцарски преподаватели по физ. култура. И тук идва интересната и много вълнуваща история относно футбола. Сред пристигналите преподаватели е г-н Жорж дьо Режибюс. Швейцарецът решил да вземе една футболна топка и така да разпространи този интересен спорт в страната. Когато Жорж пристига в България е изпратен да преподава в Мъжката гимназия във Варна. Историята показва, че на 14 май 1894 г. се изиграва първата футболна среща между младежите. Наредин няколко зимни палта, разделил игрището и хвърлил топката. Много скоро става ясно, че футболните страсти не могат да бъдат задържани само в Мъжката гимназия.

Според различни истории става ясно, че градът бързо започва да усвоява този спорт и все по-често всяко училище формира свой футболен отбор. Жорж е канен на всяка среща да влиза в ролята на съдия, а много скоро става ясно, че играта успява да се разпространи много бързо. След 2 години Режибюс ще си тръгне от България, посявайки корените на един много сериозен спорт. До тук добре, но това означава ли, че Славия наистина е първия официален клубен отбор? Очевидно не, защото говорим за обединение на няколко малки отбора, които вече съществуват. Столичните отбори Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.). Дори и да гледаме още по-ранните години, истината за родния футбол и първия клубен отбор ще ни насочи на север към Русе.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Неизвестен – Симеонов, Климент (1984) (bulgarian) Футболът в България, София: Медицина и физкултура OCLC: 181130710., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9757860

Докато г-н Режибюс преподавал футбола и карал малки и големи да сънуват тази игра, в Русе често местните жители забелязвали как моряците спират на пристанището, хващат една топка и хукват към зелената трева, където и да е, за да поритат. Стадионите още не били подготвени, но пък тази практика започнала да се забелязва доста често. Според легендата всичко се случвало още в края на XIX век. Опитайте се да познаете кога е регистриран първия футболен клуб? Русе основава Юнашкото дружество „Торпедо“ през 1901 г. и понеже още липсвала институция като БФС, Торпедо защитавали честта на града срещу всички пристигащи моряци, които имат голямо желание да поиграят и да се раздвижат на сушата. Думата „торпедо“ е използвана за първи път от немските инженери и съответно русенци решили да бъдат торпедото на Дунав.

Dark silhouettes of industrial port cranes, Danube River

 

И нещо още по-забавно, следващият най-ранен футболен отбор в историята на България идва пак там от 1906 г. с името „Напредък“, както и дружество „Геолог“ от 1908 г. (отново по-възрастен от останалите футболни отбори). И през ноември 1911 г. става поредното обединение на трите клуба и основаването на „Дунав“. Практически славистите са изгубили битката за най-древен футболен клуб в България с около 12 години. Русенският отбор Торпедо не може да се похвали с толкова невероятни футболни изяви и нека не забравяме, че генерално конкуренцията е била моряците, които ще слязат на пристанището, но въпреки това не можем да изкривяваме фактите.

Dunav-roma_1-0

Дунав Русе срещу Рома за купата на УЕФА

В името на фактите трябва да заявим и нещо друго, наскоро Левски София официално представиха нови документи, в които представят по-специална дата на основаване – 10 май 1911 г. Въпреки всичко не трябва да забравяме, че Русе има футболен отбор преди всички останали. За съжаление не е водена и футболна статистика, която да показва как са се справяли русенци с браненето на футболната чест срещу идващите кораби, но пък желанието им е позволило да се развие една много интересна спортна култура. Необходими са още 11 години на русенци, за да построят и своя първи официален стадион. И ако се чудите кой е вторият най-стар футболен отбор, насочете вниманието си към Силистра – там през 1902 г. се появява „Доростол“ Силистра.

 
 
Коментарите са изключени

Актрисите, които играха Wonder Woman

| от |

Тя лесно е най-известният женски супергерой на всички времена. Тя е Wonder Woman и от първата си поява на DC Comics през 1941 г. винаги се движи сама. Въпреки че Гал Гадот я играе при голямото й представяне на големия екран в „Wonder Woman“ през 2017, най-известното изображение на Жената Чудо вероятно е това на Линда Картър, която често е смятана за първата актриса, която се преобразява в персонажа – на 7 ноември 1975 г.

Само песента е в състояние да накара някои хора да станат и да се завъртят, както Жената прави, когато магически се преоблича в супергеройския си костюм. Картър пък успява да вложи в образа на Wonder Woman всичко, което трябва да бъде той през 70-те. Дотолкова, че дори днес, години по-късно, тя все още получава въпроси за ролята си. През 2014 г., малко след като Гадот я предизвика на Айс бъкет чалъндж, Картър говори пред сайта Nerdist за това, което прави нейната версията на героинята толкова любима.

Не ставаше въпрос за мускули. Ставаше въпрос за мозък. И да, беше красива по случайност, беше мила по случайност, беше по някакъв начин необикновена, но не беше човек. И аз мисля, че често пъти, когато се опитват да лансират женски герой, всичко, което правят, е просто да вземат мъжкия костюм и да го дадат на жена. Но всъщност и мъж можеше да играе същата роля; те не показват никоя от огромните дихотомии, които жените носят като, например, твърдост и нежност, сладост и упоритост, вътрешна и външна сила.

Нейният сериал, който излиза на 21 април 1976 и има три сезона, „The New Original Wonder Woman“,  дава и телевизионен филм, озаглавен просто „Wonder Woman“. Но Картър всъщност не е първата Жена Чудо на екрана.

Днес ще разглеждаме някои от по-известните актриси, играли ролята по един или друг начин, и колко забележително близки са до Жената чудо.

Davy Jones Maureen McCormick Brady Bunch 1971

Дейви Джоунс и Морийн Маккормик от сериала „The Brady Bunch“, 1971

Вярвате или не, цялата история започва със сериала „The Brady Bunch“ и по-специално „The Brady Kids“ – анимираният спиноф към ситкома, в който братята и сестрите се впускат във вълшебни приключения с говорещи животни. Именно тук Wonder Woman се появява за първи път от страницата на комиксите. Озвучена е от Джейн Уеб, която вече беше озвучила Batgirl в „The Batman/Superman Hour“. Малко след това Жената Чудо се появи в сериала „Superfriends“, както и в още анимации, в които е озвучена от редица различни актриси (за които ще научим след малко). Разбира се, това не са игрални роли, но е твърде странно да не споменем, че Wonder Woman започва своята кариера в шоубизнеса с „The Brady Kids“, както и да не направим чест на жените, които я озвучават.

Harrison and franciscus bpota

Линда Харисън в кадър от „Beneath the Planet of the Apes“, 1967

Но Картър също така не е първата жена, която играе персонажа на живо. В пилотния епизод на сериала „Who’s Afraid of Diana Prince?“ от 1967 г., Ели Ууд Уокър играе Диана Принс, която (само наум) се превръща в Жената Чудо, играна от звездата на „Planet of the Apes“ Линда Харисън.

Cathy Lee Crosby1984

Кати Лий Кросби

През 1974 г. Кати Лий Кросби, която днес е най-известен с това, че е водила реалити предаването „That’s Incredible!“, изиграва блондинка Wonder Woman в едноименен филм на телевизия ABC, който в крайна сметка ще помогне и за създаването на телевизионния сериал с Линда Картър на следващата година. Ето и откъс от филма с Кати:

Wonder Woman, озвучена от Сюзън Айзенберг, намира място за по-траен период от време (години наред) в анимационния сериал „Justice League“. След нея персонажът отново се появява чак през 2008 г., когато е озвучен от Люси Лоулес. И това е малко смешно, защото ако по това време има подходяща актриса, която може да изиграе Wonder Woman в игрален филм, то тя щеше да е самата Люси.

Lucy Lawless by Gage Skidmore 2

Люси Лоулес

Години преди да играе съветски агент на „The Americans“, Кери Ръсел упражнява тогава момичешкия си глас в анимационния филм „Wonder Woman“ през 2009 г. – първото пълнометражно солово приключение от супергероинята от години. И за протокола искаме да отбележим, че Кери също би направила сполучлива игрална роля.

MaggieQSmileSDCCJuly10

Маги Кю

Нейната колежка от „Mission: Impossible III“ – Маги Кю – пък озвучава Жената Чудо в сериала на Cartoon Network „Justice League“, който се фокусира върху по-младите герои от Лигата.

AdriannePalickiCCJuly09

Ейдриан Палики 

Създателят на „Ally McBeal“ Дейвид Е. Кели заснема пилотен епизод на ТВ проект с Жената Чудо за NBC, но в крайна сметка телевизията решава да не го вземе. Пилотката обаче се появява в интернет и феновете остават малко озадачени от това колко фабулата се отклонява от истинската история на героинята. Повечето от тях обаче се съгласяват, че Ейдриан Палики има дарба за ролята. Палики по-късно ще се присъедини към отбора на Marvel с ролята си в „Agents of S.H.I.E.L.D.“.

Michelle Monaghan (42734734175) (cropped)

Мишел Монахан

Мишел Монахан, още една актриса от „Mission: Impossible III“, е и още една от онези актриси, които дават гласа си на ролята в анимация и се справи много добре. Тя звучи някак толкова силна и готова за битка, колкото феновете биха искали и очаквали. Мишел е също така и от онези актриси, които лесно можем да си представим да размахват ласото в игрален филм.

Cobie Smulders & Neil Patrick Harris (9448384172)

Коби Смълдърс и Нийл Патрик Харис

И стигаме до версията на Wonder Woman от филма „Lego“. Тя е озвучена от Коби Смълдърс, която е онази Коби Смълдърс, да… Кастингът й също не е произволен. Първоначално за известно време продуцентът Джос Уедън обмисля да направи игрален екшън филм за Жената Чудо като иска Смълдърс да бъде в главната роля. Тази й роля във филма „Lego“ е малък начин Джос да реализира идеята си. Междувременно Смулдърс обаче също се присъединява към филмовата вселена на Marvel с ролята на командир Мария Хил в поредицата филми „Avengers“.

Вероятно сте забелязали, че много от тези изпълнения на Wonder Woman са в анимационни филми. Така е. Докато продължението на „Man of Steel“ не излиза по кината, минават близо 36 години, преди Жената Чудо отново да се появи на екран в игрален филм. Лентата също така бележи и първия път, когато героинята се появи в официален филм по кината – макар и само с поддържаща роля.

Lynda Carter2 (cropped2)

Линда Картър 

Филмът с Линда Картър все пак остава иконична класика за персонажа. Надяваме се обаче, че днес научихте нещо интересно по приятен начин за екранната история на Жената чудо.

 
 
Коментарите са изключени

Ангелът на смъртта: Йозеф Менгеле

| от |

Йозеф Менгеле израства в богатo семейство в Гюнцбург, Германия. Баща му, Карл Менгеле, се сражава в Първата световна война, а през това време майка му поема фамилния бизнес за производство на вършилки. Когато войната приключва, компанията, наречена просто Karl Mengele, се възползва изцяло от пика в икономиката в мирно време и става третата по големина компания в своя отрасъл в Германия. Според книгата на Джералд Поснър „Mengele: The Complete Story“, фабриката става най-големият работодател в Гюнцбург и прави Менгеле най-богатото семейство в града. Някои твърдят, че тя все още съществува.

Като най-голям син, очаква се именно Йозеф да поеме фамилния бизнес. Той обаче не иска, поради собствените си амбиции и както казват някои биографи, недоволството към „студенината на родителите му“. Вместо това, през 1930 на 19-годишна възраст пътува до Мюнхен, където ще следва медицина. До 1930 г. нацистката партия вече е втората по големина политическа партия в Германия и Хитлер започва възхода си. В своята автобиография Менгеле отбелязва, че като студент е бил много заинтригувван от Националсоциалистическото движение:

В дългосрочен план беше невъзможно да останем настрана в тези политически размирни времена, ако искаме Отечеството ни да не се поддаде на марксистко-болшевишката атака. Тази проста политическа концепция стана решаващият фактор в живота ми.

Междувременно самият Карл Менгеле се присъедини към нацистката партия, защото смята (и както се оказва, не погрешно), че това ще бъде печеливш ход за него и компанията му. Асоциирането му с бързо развиващата се политическа партия не само поддържа семейството Менгеле в бизнеса, но му позволява да се развива.

Josef Mengele, Richard Baer, Rudolf Hoess, Auschwitz. Album Höcker

От ляво надясно: Рихард Байер, Йозеф Менгеле и Рудолф Хьос, 1944

Книгата на Поснър отбелязва, че е доста трудно да се определи точно кога Йозеф Менгеле се извръща към злото. Това, че е бил отдаден на политика още от млада студентска възраст, вероятно е било голям фактор. Той също така има „силен интерес към генетиката и еволюцията“ и учи на място, където професорите изповядват теорията на т. нар. „живот, недостоен за живот“ (на немски: Lebensunwertes Leben), известна още като „нацистка евгеника“. (По това време евгениката е изключително популярна в целия свят, дори подкрепяна от самия Уинстън Чърчил, а до 1936 г. в САЩ 31 от 48 щата имат някакъв вид политика на евгеника или принудителна стерилизация на „нежелателни индивиди“.)

През 1937 г. работи като научен сътрудник в Института за наследственост, биологична и расова чистота на Третия райх към Франкфуртския университет. Там е взет под крилото на Отмар Фрайхер фон Вершер, който се интересува от изследванията на близнаци и казва, че Хитлер е „първият държавник, признал наследствена биологична и расова хигиена“.

Със задаващата се война Менгеле преминава основно военно обучение и е назначен в полк като медик. Той се бие за Третия райх в първите години на войната, като паралелно продължава медицинската си изследователска работа с проучване на наследствени връзки, открити в ушни гънки. Успява и да се ожени – за Ирен Шонбейн, след като първо, понеже има такова изискване при членство в СС, се уверява, че тя е с „чиста кръв“. И въпреки че не може да се определи дали майката на прадядо й не е имала еврейска кръв, Ирен е била одобрена заради свидетелствата от нейни приятели, които казват, че тя е „много нордична“.

През 1942 г. Вершер урежда Менгеле да се махне от фронта и да отиде в Института за антропология, човешка генетика и евгеника Кайзер Вилхелм. Там Вершер и Менгеле продължават работата си заедно. През 1943 г., с благословията на Отмар, той кандидатства за работа в Аушвиц, за да се възползва от затворниците там. Приет е и така започва най-известната работа на Ангелът на смъртта.

Auschwitz I (22 May 2010)

Менгеле пристигна в Аушвиц, когато в него са настанени близо 140 000 затворници. Лагерът е огромен и ако не се използваше за неописуемите ужаси, организацията му би била за възхищение. Има няколко библиотеки, футболни игрища, театри, басейни и градини. Менгеле бързо се възползва от новата си позиция, когато лагерът бушува епидемия от коремен тиф. Вместо да лекува болестта, той праща всички болни в газовата камера.

Менгеле, подобно на наставника си, прояви голям интерес към медицинските качества на близнаците, особено на децата. Обикновено ги отделя един от друг, а понякога убива единия, за да види дали другият може да го „усети“. Той изучава разликите и приликите между близнаците, често очите.

С настъпването на войната „работата“ му се разширява отвъд близнаците. Както пише в доклад от 1992 г., който отнема 7 години да се изготви от Службата за специални разследвания на САЩ: „в гротескно извращение на позицията на лекар, така нареченият „Ангел на смъртта“ в Аушвиц впряга знанията си за устройството на живота, за да го унищожи.“ Докладът като цяло описва очевидната му пълна липса на угризения за всичко, което прави, и непрекъснатите гнусни експерименти, които прави.

Child survivors of Auschwitz

Дечица, оцелели от лагера

Когато Съветските въоръжени сили (Червената армия) превземат Аушвиц на 27 януари 1945 г., Менгеле вече бе избягал. Той първо обикаля окупираните германски територии, като избягва съветските и американските сили, докато носи със себе си няколко кутии медицинска документация. Известно време работи като земеделски производител, докато през 1949 г. не заминава за Генуа, а след това, няколко месеца по-късно, и за Аржентина. Съпругата му Ирен отказа да отиде с него и в резултат се развеждат. Той избира Аржентина, както много от неговите нацистки колеги, тъй като президентът Хуан Доминего Перон е застъпник на фашистите. Тогава също така немският език се преподава в много аржентински училища. С отворени обятия Перон приема нацистки бегълци, не само по идеологически причини, но и по финансови. Много от тях носят със себе си богатство, заграбено от еврейските затворници.

WP Josef Mengele 1956

Снимката от аржентинските документи на Менгеле

В Аржентина Менгеле прекарва следващите пет години от живота си под фалшиво име, работи като собственик на малък фармацевтичен бизнес и като фермер. След инцидент, в който момиче, на което се опита да направи аборт, почива, той замина за Парагвай. През май 1960 г. Мосад (Израелската разузнавателна агенция, чиято задача тогава е да издирва нацистките военни престъпници и да ги изпраща в Израел за разпит) успява да залови Адолф Айхман. Следващият в списъка им е Менгеле.

По време на Нюрнбергските процеси през 1945/1946 г. името на Менгеле се споменава няколко пъти, но съюзническите сили смятат, че е мъртъв. Мосад обаче има друга информация. Много по-късно почти всички смятат, че Мосад успява да намери Менгеле в Сао Пауло, Бразилия, през 1962 г. Но поради бюджетни проблеми и продължителния конфликт с Египет, агентите на Мосад са принудени да се върнат у дома.

Йозеф Менгеле живее още 17 години в относително уединение, но здравето му се влошава. Наскоро публикувани записи от дневниците му сочат, че той никога не променя политическите си виждания, нито проявява угризения за действията си. Ангелът на смъртта получава инсулт през 1976 г. и почина 3 години по-късно. Погребан е под фалшивото име „Волфганг Герхард“ в Бразилия. Едва през 1992 г. властите ексхумират тялото му и ДНК тест доказа, че Волфганг всъщност е Йозеф Мангеле.

 
 
Коментарите са изключени