Войната на буболечките и Хогуортс в космоса

| от | |

Константин Павлов – Комитата (http://komitata.blogspot.com) в малко по-различно амплоа – това на кинокритик.

Не знам колко от вас са изпитвали същите неща като мен, но по време на сесия в университета изпитвах неистово желание да чета и то, не учебници.

Това, което си позволявах като умствен деликатес, беше в следобеда след изпит да си купя една нова книжка от някоя сергия и да я излапам до вечерта с кориците.

„Играта на Ендър“ беше книга, която прочетох така. Толкова ми беше интересна, че ми изяде май и половин ден за учене и дори може да ми е коствала част от оценката за следващия изпит, но не съжалих. И до ден днешен я помня с много подробности.

era-orson-scott-card-igrata-na-ender

Ще ви хареса ли книгата? Ако харесвате книгите за Майлс Воркосиган (дори и първата книга, от поредицата, която четох – „Игрите на Вор“, има подобно заглавие), най–вероятно много ще ви хареса.

Снощи отидох да гледам филма, към който подходих предпазливо. Не много филми успяват да стигнат до нивото на литературния си оригинал и обикновено това важи повече за по–добрите книги.

Първо, от дълго–дълго време насам виждам филм, в който Харисън Форд прави прилична роля. В обичайното си амплоа – на амбициозен командир от космическия флот на добрите.

enders_game_3

Второ, да се направи добър филм със съвсем млади актьори (които изглеждат като тинейджъри, но не знам дали са) хич не е лесна задача.

Трето, да вкараш тревогите и дилемите на героя под кожата на зрителя също не е лесна работа.

Четвърто, зрелищен филм с космически сцени и без 3D (всъщност, не знам, може и да има прожекции с 3D, не съм проверявал), който въпреки това зашеметява с кадрите и плановете си, рядко се получава. Нормално е, хората обичат да си помагат с технологиите.

Историята е за едно момче, което трябва бързо–бързо да порасне и да спаси всички големи (тук напомня Star Wars), но на ужасяваща цена. Нещо като нашите ранобудни студенти, които поеха бремето на цялото общество на плещите си и за момент не издържаха на тежестта му и го изпуснаха на земята. Но аз вярвам в тях, ще се справят и ще имаме повод да се гордеем с тях.

Дилемите във филма се редуват една след друга, с нарастваща сложност  пред героите – къде е границата между човека и машината? Между образованието и жестокостта? Между симулацията и реалността? Какво може да бъде пожертвано за победата и целта оправдава ли средствата? Кога загубата на човешки живот е оправдана? Талантът на кого принадлежи – само на човека, който го носи или на всички?

ender_s_game1Също, интересно ми е, каква ли е причината да гледам поредния филм за Земята и висящата до нея космическа база, която съдържа надеждата на цялото човечество. Вече гледах „Елизиум“, „Забвение“, новата версия на „Total Recall“, че дори и пародията „Железно небе

Ако имате момче в подрастваща възраст, ще е голям грях да не го заведете да гледа филма и след това да не го обсъдите в приятна обстановка.

Ако продължа със суперлативите, няма да е реалистично и ще се получи твърде рекламно, затова ще си кажа и някои критики.

Литературният материал е богат и подробен, с психологичеки нюанси и с планове, които се застъпват и преливат – и това е предадено във филма, но само донякъде.

Основната идея за мотивацията на хората и на враждебната извънземна раса, която е и ключът към всичко, е смарамучкана някъде между сцените.

Фантастичните сънища – игри, които трупат загадка след загадка в книгата, тук са цитирани бегло и без нужното внимание за сюжета.

Фантастичните филми от последните години (като „Специален доклад“) поддържат идеята за бъдещето на компютърните интерфейси с размахване на ръце, което от гледна точка на ползваемостта е катастрофа, но добре стои на кино. Абе, само се замислете бе, да работите цял ден на компютър с размахване на ръце – питайте, на диригентите лесно ли им е?

Като цяло – добра екранизация и препоръчвам да се гледа, но първо горещо препоръчвам да излапате книгата.

Имам и известно чувство за похабен материал – можеше да се получи отличен мини–сериал от две серии, но никой не знае предварително какво ще стане, нали така. Много повече можеше да се извади от учебните схватки в космическия Хогуортс.

 
 

Тони Корнел поздрави баща си Крис Корнел с песен

| от chr.bg |

Дъщерята на покойния певец Крис Корнел почете паметта му, като публикува дует с него в социалните мрежи по случай Деня на бащата.

Дуетното изпълнение е кавър на песента „Nothing Compares 2 U“ на Принс. Тони Корнел публикува песента заедно с текст, в който благодари на баща си за това, че винаги я е подкрепял. „Ти ми даваше кураж, дори когато ти самият имаше нужда от него. Ти вярваше в мен, дори когато аз не вярвах в себе си. Липсва ми твоята обич“, написа 13-годишната Тони в Инстаграм и Ютюб.

Най-малката дъщеря на бившия английски футболист Дейвид Бекъм – 6-годишната Харпър, е написала трогателно писмо до баща си за празника, съобщи Контактмюзик. В него тя му благодари, че й помага с домашните и че се боричка с нея преди лягане. Затрогващото послание е публикувано в Инстаграм от майка й Виктория Бекъм.

По случай Деня на бащата актрисата Дженифър Гарнър на свой ред похвали актьора Бен Афлек, с когото са разделени, като заяви, че трите им децата са късметлии да имат такъв добър татко.

 

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.