shareit

Влизат ли САЩ в тон с турския диктат против Асад

| от |

Емре Услу, в. „Тудей`с заман“

Турският премиер Ахмед Давутоглу заяви, че САЩ се приближават към приемането на турската позиция, която е едновременното отстраняване в Сирия на президента Башар Асад и Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/.

Не зная дали Давутоглу говори истината, защото, за съжаление, турските лидери повече не са надеждни. Те непрекъснато си противоречат и техните твърдения нямат стойност на международната арена. Никой световен лидер или медия вече не приемат на сериозно техните изявления.

Точно като близкоизточните диктатори те казват едно нещо на народа, но друго абсолютно различно в частен разговор. Противоречията при президента Реджеп Тайип Ердоган станаха вече толкова очевидни, че той дори не се притеснява да противоречи на обикновени исторически факти. Поради следните причини не приемам сериозно твърдението на Давутоглу за приближаването на американските политици до приемането на доводите на Турция.

Преди да изложа доводите, бих искал да дам ясно да се разбере, че лично бих искал режимът на Асад да беше свален още през 2011 г. Никога не съм крил личното си мнение, само че не мога да разбера защо ако турското разузнаване беше наистина толкова могъщо, колкото твърдят правителствените кръгове, разузнавателната служба не отиде в Сирия и не проведе операция срещу Асад, за да спаси сирийския народ от този жесток диктатор.

За съжаление от 2013 г., когато ИДИЛ установи контрол върху голяма част от територията, изоставена от силите на Асад, те вече са новата реалност в Сирия. Външни сили, включително Съединените щати и Турция би трябвало да обсъдят тази нова реалност. Двата района, в които ИДИЛ засега не може да диктува събитията, са доминирания от кюрдите регион и този, в който действат силите на Асад.

В кюрдския район ИДИЛ започна стратегическа атака срещу Кобани и създадоха нарастваща заплаха срещу контролираните от кюрдите земи. Единственият регион, за който сега силите на ИДИЛ не са заплаха, е контролираният от силите на Асад, регион, в който малцинствата от християни и алевити живеят под защитата на сирийската армия. При тези обстоятелства Турция иска САЩ в едно и също време да отстранят и Асад, и войските на ИДИЛ. Обаче стратезите трябва да си зададат въпроса „Колко лесно би могло да бъде отстраняването на Асад и ИДИЛ по едно и също време?“. От военна гледна точка да бъдат взети на мушка силите на Асад и неговият режим е много по-лесно, отколкото ИДИЛ, просто защото Асад разполага с повече или по-малко организирана армия, което прави конвенционалната атака срещу нея доста по-лесна.

Ако Съединените щати предприемат въздушни удари срещу Асад и ИДИЛ едновременно, резултатът би могъл да бъде много различен. Въздушните удари срещу сирийската армия биха могли да имат опустошителен ефект. Само че ИДИЛ е проникнала в райони с цивилно население и бомбардировките няма да бъдат много ефективни срещу техните сили. Ще са необходими също и сухопътни войски за прогонване на ИДИЛ от завзетите от нея територии, а за изграждането на такива сили ще трябват години.

В стратегически план молбата САЩ да атакуват едновременно Асад и ИДИЛ няма да бъде нищо по-различно от оказване помощ на ИДИЛ. Представете си кой ще запълни празнината, ако американската бойна авиация унищожи ВВС на Асад, които са най-ценният стратегически актив на режима в Дамаск? Естествено, това ще бъде ИДИЛ.

Като се има предвид, че няма да е еднакво лесно да бъдат атакувани силите на Асад или американските военни самолети започнат едновременно удари срещу Асад и ИДИЛ, именно сухопътните сили на ИДИЛ ще напреднат и ще вземат под контрол районите, контролирани в момента от Асад. Без трета сила, която има капацитета едновременно да се бие срещу ИДИЛ и Асад,ще бъде оказване на голяма помощ на ИДИЛ ако САЩ решат едновременно да водят битка и срещу Асад, и срещу халифата. Освен това въздушните атаки на Щатите срещу армията на Асад биха означавали подпомагане на ИДИЛ да нахлуе в обитаваните от християнски и алевитски малцинства и да ги подложи на кланета, докато САЩ успеят да изтласкат ИДИЛ, ако това въобще би било възможно.

Това, което е необходимо да бъде направено, е създаването на трета сила, модерни въоръжени сили, за да бъде създаден работещ буфер между Асад и ИДИЛ ако САЩ възнамеряват да започнат въздушни удари едновременно срещу ИДИЛ и Асад. Тази трета сила трябва да попречи на ИДИЛ да вземе под контрол районите, от които силите на Асад ще изтеглят.

Самото съществуване на режима на Асад е силно зависимо от съществуването на ИДИЛ. Отстраняването на ИДИЛ означава същото да сполети и Асад. По този начин третата сила, която би могла да бъде създадена от САЩ и Турция, вероятно ще бъде враг и на ИДИЛ, и на Асад по едно и също време. Поради което коалиционните партньори ще трябва да сформират много мощна трета сила, която да бъде готова да води тежки битки едновременно и срещу ИДИЛ, и срещу Асад. Възможно ли е това? Едва ли. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени