Власт, чийто край е сниман с айфон

| от Мартин Дамянов |

Докато се стягаме за избори, чудейки се защо няма предизборна кампания, а никой не знае, че ще има референдум, някак тихо подминахме една важна дата. През 2011-та година на 20 октомври, заслужено или не, но със сигурност унизително, беше убит либийският лидер Муамар Кадафи. Нас неговата смърт не ни интересува. Тя е повод да си поговорим за лидерството.

Обикновено хората следваме човек, който сам може да си решава проблемите.

Този човек обикновено не живее безпроблемен живот, а характерът му е такъв, че не търпи неудобства и така поддържа текучество на проблемите, а не липсата им.

Ако имаме свръхголям проблем като несправедлив ръководител на държавата, то нашият лидер е нужно, първо, да споделя ненавистта на хората към онзи горе, и второ – да изглежда, че е по-добър, справедлив и човечен водач от настоящия тиранин.

Тогава клетият народ му се връзваме, защото с държанието си, докато ни говори как сегашният режим е нетърпим, нашият лидер влага повече в това да ни обясни нещата, отколкото да изглежда добре пред нас.

Той не само изглежда добре, но и върши неща. Когато вършиш неща, няма нужда да казваш на другите „Айде да вършим неща“ – те сами се включват. Само да вметна, че статии от рода на „7 начина да бъдем лидери“ са глупости, ако нямаш лидерски талант. Такива статии са полезни само за да те шлифоват като лидер и за да поддържаш форма, ако чувстваш лидерството си паянтово. Обикновено лидерите не четат такива неща, за тях са загуба на време.

Така, страхотни лидери сме, а сега – да си направим държава.

От няколкостотин години е трудно човек да си направи нова държава. Веднъж годишно някой се опитва и единственото, което успява да постигне, е да изглежда безпределно наивен в новините. Но пък държави – бол, хубави държави, отгледани, коя от коя с по-лабилно население.

Първо, трябва ни общ враг.

Виждаме какво не харесва населението и то автоматично става най-омразното нещо на света. След това правим някакъв маймунджилък, за да станем известни – няма значение, общо взето и Биг Брадър върши работа.

Много е важно да се свържем с хора, които имат интерес от падането на врага ни. Те ще ни подкрепят по пътя. Трябва да имаме врагове – те ни правят значими. Ако не беше Шамара и R&B Records, Спенс никога нямаше да продаде толкова касетки и обратното. Лошо е, ако имаме конкуренция, защото конкуренцията се бори за вашето място.

Врагът ви има нужда от вас, защото за него важи същият механизъм, разбрахте ме. Когато имате конкуренция обаче, тя трябва да бъде сразена безпардонно и отведнъж, за да не се върне. Това не съм го измислил аз, така си е от време оно.

Междувременно в отношенията си с масите гледате положението да е:

„И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда“

Чаушеску така е правил, Михаил Бакунин, Че, Хитлер, Волен се опитва да направи нещо такова в момента и в известна степен му се получава. За тъга и печал на държавата, получава му се в достатъчна степен. Но това не е странно или изненадващо.

Ето ни вече с власт.

Сега вече прилагаме реклама, маркетинг, реторика, популизъм и командировки насам-натам. Ако врагът ни, за наше нещастие, вземе, че се гътне, трябва веднага да си направим нов, както когато един магазин е успешен, собственикът веднага отваря друг, това са елементарни неща.

Властта най-лесно се задържа, като си мил с хората и всъщност направиш нещо за народа си. Тогава хората буквално няма да имат избор, освен да те преизберат, дори и да те мразят. Ако си лош управник.

От друга страна, ако ги съсипваш системно, има голям шанс да завършиш на земята уплашен и изненадан. Бъди добър с народа си, дори само заради възможността, когато те линчуват публично, да те снимат с айфон, че да изглеждаш по-добре.

Засега няма власт, чийто край да е сниман с айфон.

Текстът е публикуван в сайта Webcafe.bg.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Тилан Блондо – новата Кейт Мос

| от chronicle.bg |

В края на миналата година еднa от световните класации с близо 30-годишна история публикува ежегодния си списък с най-красивите женски лица за 2018 г.

Начело на него е момиче, което е свикнало да бъде под светлината на прожекторите още от 6-годишна. След като преди 10 години печели титла за „най-красиво момиче в света“, 17-годишната французойка Тилан Блондо стана „най-красиво лице в света“ Класацията е на филмовия критик TC Chandler, който e част от асоциацията „Independent Critics“.

Това е напредък за Блондо, тъй като за предходната 2017 г., тя е била на второ място  в същия списък.

Как започва всичко?

Моделската звезда на Тилан Блондо изгрява, когато тя е още четиригодишна и се появява на модно ревю на Жан-Пол Готие.

Още тогава предизвиква фурор, а дискусиите дали това, което прави, не противоречи на нормите започват с появяването й на корицата на френския Vogue, когато тя е едва на 6 години. Четири години по-късно, преди още да е влязла в тийнейджърските си години, отново се появява на страниците на списанието с тежък грим и облекло на възрастна жена.

Независимо от реакциите, че списанието сексуализира образа на дете, това дава старт на моделската кариера на Блондо. Скоро след това тя вече е сравнявана с Бриджит Бардо, която се появява в списание Elle едва на 15 години.

Тилан Блондо е дъщеря на френския футболист Патрик Блондо и модния дизайнер Вероника Лубри.

От времето на онези първи кадри, в който тя гали заек или се черви в огледалото, моделът в нея получава все повече и повече възможности да се реализира в света на модата. Когато е на 13 г. за първи път се появява на корица на списание. Френското списание Jalouse я нарича „Новата Кейт Мос“.

От тогава до сега са минали 4 години.

Разликата е, че днес Блондо вече е представлявана от същата агенция, която стои зад сестрите Джиджи и Бела Хадид и зад Кая Гербер (дъщерята на Синди Крауфорд). Работи за световноизвестна козметична компания и е редовен посетител на Седмиците на модата в различните краища на света.

В интервю за W magazine споделя, че хората, които я вдъхновяват са Кара Делевин, Барбара Палвин и Джиджи Хадид.

В момента Тиери Блондо живее в Южна  Франция със семейството си, а по нейните думи тайните на поддържането на добрия външен вид са многото сън и махането на грима преди лягане вечер.

Повече от Тиери Блондо, най-красивото лице в света за 2018 г., можете да видите в галерията ни горе.