shareit

Влак „Оставка“

| от |

Казват, че добрите кореспонденти винаги успяват да се окажат на борда на отвлечен самолет. Ние казваме, че нашите са още по-добри, ако се наложи дори биха отвлекли такъв.

Специално за вас от влака на БеСеПе-то Анита Райкова (http://insideoftheraven.blogspot.com)

Та нашият топ репортер (дето пък ние си откраднахме под носа на 20 български и 40 чуждестранни медии някъде около ареста ѝ в Париж) предава за нас директно от онзи влак!

SI4KI STE SERIITZI!!!111!! I WII GU ZNAITE I AS GU ZNAM!!!1111 KLETA MAJKA BALGARJO, BATIA I SESTRI, DA O4ISTIM KLETATA NI MAJKA OT SOROSOIDI I SERIITZI I TIQ NARKAMANI PRED ONIWERSITETA!!111!! TSWETQ SA SI4KI POLITSAI NA6I WERNI PAZITELI I ORE6ARSKI NAI WEREN ZA6TITNIK NA BALGARSKOTO!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!111111111111111111111111

Извинете, забравихме да изключим декодера. Готово! 

Всичко започна в Созопол с една кана домашно вино и скъп братовчед, грижливо доливащ още и още в чашата ми. После вече бях в Барбоса и обръщах поредния шот с ракия, докато ПринцесаПарцалеса ми доверяваше тайното си оръжие, предпазващо от случаен секс, а именно „Забравих да си обръсна краката“.

IMG_20131115_235655

Възмутени, че при наличието на толкова мъже в заведението, още никой не ни е почерпил, решаваме да сменим дестинацията. И така, намираме се в Его, където допиваме последната си почерпка с уиски, когато Ани, с лукав блясък в очите каза „Знаеш ли, че в 3:00 от гарата тръгва БСП-арски влак за някакъв си митинг?“. Не беше нужда и думица повече. Заспалият от алкохол журналист мигом се събуди! Заредени с бира и ентусиазъм, двете Анита хукнахме с все сили към гарата, че оставаха 15 минути до влака. В следващия момент вече пътувахме към София и разтреперани от ужас, че с прикритието ни е свършено, обяснявахме пред камера на БТВ как сме от БСП, само и само да не ни свалят в Карнобат. Всички знаем, че е много по – лесно да се прибереш от София от колкото от Карнобат….

Всъщност, обяснявах само аз с треперещ глас, а Ани се криеше под палтото си, като опасен рецидивист и се заливаше от смях. И точно там се прокрадна първото съмнение. Тая е сЕрийка! И ме въвлече в нещо мръсно, сЕрийско и опасно! Ама късно чадо, влакът отдавна се беше отдалечил от бургаската гара.

IMG_20131116_024934

Въпреки многобройните опасности от разкритие, предимно дебнещи иззад мустака на един доста тлъст чичко, с фразата „Орешарски ФОРЕВЪР“ и „сами си се организирахме“ удържахме до края прикритието си. Пуфкахме цигари, пийвахме си биричка (аз мразя бира, принципно) и всеки който се опиташе да ни каже нещо се провиквахме „Ние сме с БСП-то, нищо не можеш ни направи“. И ни отминаваха.

Подремнахме няколко часа. И тогава дойде моментът на истината. Най – големият шок. От най – епичното напиване в историята! Събудихме се, вече изтрезнели и прозрели къде сме и какво сме извършили… Отвлякохме БСПарския влак… За да отидем на#ДансWithMe протеста.

IMG_20131116_025022

В секундата в която всички митингуващи слязоха на гара Подуене и останахме сами във влака, бодро и с огромна доза облекчение се разкрещяхме „КОЙ?! КОЙ?! КОЙ?!“. От някъде се пръкнаха и едни засмени полицаи. „Вие май не сте за тоя протест, а?“. И си продължиха по пътя.

Разкрити сме. С махморлук сме. Тежък и то. И сме в София, без грам батерия на телефоните. Освен това си нямах нито четка за зъби, ни паста, с дрехите от снощи съм и е кучи студ. Платих цял лев, колкото да го заредя на 10% за да отворя Twitter и да разбера, че вече всички са ме гледали в обедната емисия. Срам. Ударихме по една наздравица с немезил и алказалцер и тръгнахме да търсим #ДансWithMe. До протеста не можахме да стигнем веднага, но за сметка на това едно симпатично момче ни подмами с оферта за уокитоки, да си поговорим мръсотии в радиус до 3км. Обаче се отказа, понеже на въпроса „ама да не ги откраднете“ се замислихме твърде дълго.. Истината е, че с въпроса си ни даде идея, която и през ум не ни беше минала… Докато се кахъряхме как по – точно да му вземем уокитокитата, една мадама се материализира сякаш от нищото и ни задърпа. „Идвайте да ви снимаме в рекламата, че няма време“- каза. И ние отидохме. И се снимахме. На Ани ѝ предложиха да стане модел. На мен ми предложиха кафе. Тя отказа, аз приех. На бързо минахме през 365 за да се подкрепим с по парче пица и развълнувано обсъждахме, че днес единственото, което остава да ни се случи е да се омъжим. После продължихме по пътя  на протеста.

Протестиращи все още не се бяха появили, но за сметка на това пък разгонени полицаи колкото си щеш! Уважиха ни с множество подсвирквания, целувки и лиги. Ние не им услужихме със салфетки, понеже 100% слушат чалга! Всъщност, Ани едвам се удържаше да не забие 12см си ток в чатала на някого. Тук беше вторият момент в който заподозрях сЕрийската кръв на моята спътница. Къде ми е тръгнала да протестира с 12 см ток?! Казвам ви, 100% е сЕрийка! Аз пък на свой ред пък бях разкъсвана от желанието да наплюя някой униформен. Единствено опасенията, че докато се изхрача, плюнката ми ще  замръзне и ще изкарам окото на не когото трябва ме спря! И голяма доза шубе. Намирам се сред море от полицаи и сЕрийка за другар!
По едно време камбаните на Ал. Невски тържествено забиха. Биха половин час. Реших да проверя
какво става. Поразпитах този – онзи, ама никой нищо не знае. Реших да нахлуя в църквата, белким стана свидетел на някой таен илюминатски ритуал. Съвокупление между млади девици и голи жреци с бели маски. От ония острите, дето ги дават по филмите, нали ги знаете? Е, нищо такова не се случваше, за това просто запалих една свещ, помолих се малко и си излязох. И тогава забиха барабаните. Хукнахме ние към НС. Ани забрави да имитира болка от токчетата и ускори ход. Казвам ви, сЕрийка е. Не можеш да изкараш почти 24 часа на токчета без да си сЕриец. Или поне соросоид…
Напълно измръзнали, ала с горяща кръв седнахме на стълбите на паметника, поради явната невъзможност да се закрепим на краката си прави и завикахме с пълно гърло „ КОЙ?! КОЙ?! КОЙ?! ОСТААААВВВКАААААААА!!!“. След малко от някъде изскочи един симпатичен младеж, отправяйки обвинение към нас, че сме ужасно гадни и зли. Лицето ми пламна от ужас, че са ме разпознали от репортажа по БТВ. В главата ми се оформиха картини в които аз съм публично линчувана пред Народното събрание от съмишленици, а тържествуващото лице на моята сестра сЕрийка зловещо се хили над окървавеното ми и безжизнено тяло. Край, това беше. Никъде не тръгвам с тая вече, ако ще тържествено да ми поднесе литър ракия, съпровождана от цигански оркестър + по едно кило розови домати и зелени маслини без костилка! Всъщност, момчето искало просто да осмее облеклото ни – бяхме като кино звезди. Ала след като разказахме историята си, отношението му се промени веднага. Издигнахме се, станахме величини и докара половината протестиращи да се запознаят с нас, разказвайки начина по който се домъкнахме на протеста. Бяхме обявени за национални герои, а Отец Георги благослови нас и делото ни. Подари ни и иконки на Св. Мина. Осветени.
61202226
Живко, първо си хареса мен. Ухажваше ме настоятелно, донесе ми двулитровка биричка, която изсипах в обувката си за по – интересно, докато аз стоически устоявах на всяка една ласка и познайте, предложения за БРАК. Веднага щом се изправих обаче, разбра защо нещата между нас няма да се получат. В сравнение с него, аз съм като един невероятно красив аватар. И веднага пренасочи интереса си към Ани. Отец Георги беше наблизо и приготовленията за сватбата веднага започнаха, ала все пак взеха решение сватбата да се състои следващия четвъртък (28.11.2013г.).Остана само дребния проблем, как да кажат на половинките си, че ще се венчаят и то не за тях. Но това си е техен проблем. Аз си имам по – голям. Оказа се, че като кума, ще се наложи да износвам първото им бебе. Добрата новина е, че обещаха да ме вземат с тях на алкохолния си меден месец, но само при условие, че няма да гоня жениха от семейното им ложе. Очертава се доста тежка сватба, тъй като са поканени всички протестиращи срещу Орешарски. Ама нищо. Щотове ракия ще има за всички!
photo_verybig_442924
П.С: Живко, самоурочасал си се. Наистина съм ти дала грешен номер. Да живеят социалките, обаче!

П.С.2: Истината е, че тайно завиждам за сватбата и нарочно я провалих. Сега обаче горчиво съжалявам, защото ще изтърва алкохолния меден месец. Ама нали все необмислени действия правя…

 
 
Коментарите са изключени

Никому непотребният Sinclair C5

| от |

През 70-те и 80-те, сър Клайв Синклер е гигант в областта на електрониката и компютърните технологии. Той е става рицар през 1983 г. заради своите технологични постижения, включително първия джобен калкулатор и първия компютър за под 100 паунда.

Но изобретението, с което е най-известен – поне в някои кръгове – се оказва едно от най-неуспешните продукти в историята: Sinclair C5.

Sinclair C5 rear view

В началото на 80-те Синклер извръща поглед от компютрите към улиците и задръстванията на Великобритания. Той вижда начин за намаляване на трафика, по-малко замърсяване и по-самостоятелен транспорт. И този начин според него струва 399,00 паунда (около 10% от цената на автомобил). Казва се C5, работи на батерии и представлява триколка, за която Синклер се надява драстично да намали нуждата от автомобили.

Той се надява и велосипедистите да бъдат привлечени от неговата много иновативна и мощна машина. Тя тежи около 100 килограма и е само на сантиметри от земята. Няма задна скорост, побира само един човек и има нищожен багажник.

Въпреки недостатъците си Sinclair разчита хората да бъдат привлечени от ниските разходи за енергия (според рекламата за един американски цент може да минете осем километра).

През януари 1985 г. Sinclair C5 е пуснат на пазара. Но в отговор получава на неимоверен присмех. В стремежа си да създаде нещо, което всеки би могъл да управлява,което всеки може да си позволи, което да привлече велосипедисти, автомобилисти и пешеходци, компанията Sinclair създава устройство, с толкова недостатъци, че никой не го иска.

Според законите по онова време, превозните средства, които се движат с максимум 25 км. ч. са освободени от пътни такси, не изискват застраховка или шофьорска книжка и съответно хора на възраст до 14 години могат да я карат по улицата. Затова C5 е направена така, че да достигне максимална скорост ot 25 км. ч. а когато го карате по нанагорнище, ще стигате половината на тази скорост.

C5, освен че е калпаво превозно средство, също така крие и огромни рискове за безопасността, защото е близо до земята и така затруднява виждането на другите автомобилисти, които могат да се блъснат в него и съответно в шофьора му. То няма въздушни възглавници и е доста нестабилно на три колела.

 
 
Коментарите са изключени

Мирната Швейцария е обвързана с взривове

По протежение на Швейцарските Алпи с километри се простират груби бетонни издатини. Те се наричат шеговито, но подходящо „Тоблеронови линии“. Но имат и други имена като по-зловещото „драконови зъби“, което може би по-добре илюстрира първоначалната им функция: да отблъскват нахлуващи танкове и други вражески сили.

Тези линии са част от по-видимите елементи на отбранителната инфраструктура на страната, известна със своята традиционна неутралност (въпреки която винаги е добре подготвена за вражески атаки). Много други швейцарски отбранителни стратегии обаче са далеч по-малко забележими. Например, различни обекти от инфраструктурата на страната са внимателно подготвени да бъдат взривени.

Toblerone-line-Gland

Тоблеронови линии

През 2014 г. се появи новината, че от мост на швейцарско-германската граница са премахнати експлозивите. И това се оказва изненада за мнозина. Мостът Сакингер е построен над Рейн през 1272 г. и отдавна се смята за национален паметник на културата, но това очевидно не е спряло правителството да заложи динамит под него по време на Студената война. Подобни военни действия са част от един по-голям швейцарски плат за отбрана, който включва и изтегляне на силите и гражданите в планината. Идеята е след това изтегляне швейцарците да оставят след себе си развалини и разруха за врага, а не функционална инфраструктура.

Holzbrücke Bad Säckingen ↔ Stein AG, Schweizer Seite 2012

Сакингер

Днес швейцарските военни не коментират дали още има обекти с поставени взривове от съображения за сигурност.

През 80-те години носителят на Пулицър Джон Макфи написва книга за ролята на швейцарската армия в културния и физически пейзаж на страната. В „La Place de la Concorde Suisse“ той естествено засяга задължителната военна служба, но освен това и подробно описва как и застроените, и естествените площи на тази малка европейска нация са внимателно и силно въоръжени. Мостовете, например, не само могат да бъдат взривени, за да възпират атакуващия враг, но също така са обградени със скрити оръжия, за да спрат евентуалния ремонт от противника.

На известно количество от вътрешността на Алпите е издълбана, за да се направят бункери и складови помещения, а на известно количество от външните склонове са поставени взривове така, че да предизвикат свлачища. Железопътните и магистралните тунели също могат да бъдат унищожени бързо. Въобще през по-голямата част от 20-ти век швейцарските инфраструктурни инженери имаха двойна задача – освен да създават функционални и устойчиви конструкции, да инкорпорират в тях и методи за скорострелното им разрушаване.

Пътувайки из живописни пейзажи на планината, Макфи забелязва, че някои пътища имат малко подозрителни разклонения, които сякаш са задънени, и това го кара да си мисли, че може би водят към бункери. Дори някой по-голям камък може всъщност да е изкуствени и да прикрива някаква работа на военните. До 90-те години Министерството на отбраната на Швейцария отговаря за над 30 000 отбранителни структури и обекти, без да броим многобройните бункери в страната.

Подземните скривалища в Швейцария датират още от края на 19 век, но по-целенасочените усилия за укрепване на страната започват в края на 30-те години на 20 век, когато заплахата от международна война вече изглежда голяма. Всъщност старателната военна подготовка на Швейцария заедно с топография на Алпите вероятно са причините, които спират силите на Оста да нападнат страната през Втората световна война – те просто се страхуват от безкрайни битки по нейните непознати и въоръжени ширини. По-късно, през Студената война, швейцарците продължават да развиват отбраната си.

Швейцария в крайна сметка ще изгради достатъчно бункери, за да може да настани цялото население на страната и да им остане място – никоя друга страна не може да се похвали с такова нещо. Причината по думите на правителството е, че безопасността от ядрена атака е право на всеки гражданин. „Всеки жител трябва да има защита, до коqто може да се добере бързо от дома си“, пише в Швейцарския федерален закон за гражданска защита, а „собствениците на жилищни блокове са длъжни да построят убежища във всички нови сгради.“

И докато голяма част всичките тези усилия са скрити под земята или под разните постройки, архитектурата също играе важна роля в отбраната на Швейцария (то на този етап какво ли не играе). В цялата страна могат да се видят сгради, които привидно изглеждат като обикновени хамбари или къщи, но всъщност са места направени за съхранение на всякакви военни приспособления – от зенитни оръдия до хора. „Военните си вършеха работата си с швейцарска прецизност“, казва репортерът Анеке Бокерн. „Въпреки че планът е тези сгради да заблуждават врага, който е на над 20 метра от тях… те рисуватправят съвсем реалистични прозорци, перфектни имитации на дървесина и дори взимат под внимание положението на слънцето за добавяне на сенки.“

Вниманието на медиите и книгите, които излизат по темата на днешния ни текст, насочват общественото внимание към тези сгради през последните години, което от своя страна стимулира интереса към запазването им, въпреки че не изглежда, че ще се използват скоро. През последните няколко десетилетия много военни структури са разсекретени и продадени като домове, офиси и дори фабрики за сирене. Туристи могат да разгледат някои съоръжения, а в други дори да спят – сред културни артефакти, дълго време останали скрити под земята и зад фасадите на постоянната военна заплаха.

 
 
Коментарите са изключени

Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

| от |

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Wisentsauerland

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно  ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се  създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Poland Białowieża Hunters Mansion 2

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Oak in Bialowieza1(Oak Emperor of the South)

Императора на Юга 

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Bialowieza National Park in Poland0029

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа , е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

 

Old-Tjikko-2011-07-19-001

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.

 
 
Коментарите са изключени

Най-отдаденият камикадзе на Япония

Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплина, която все още може да бъде забелязана сред населението може да бъде пример за всички останали, а започне ли онзи далечен дълг да зове, всеки е готов първи да даде живота си в името на родината. Пример за подобни действия може да бъдат така добре познатите камикадзета.

В края на Втората Световна война, когато Япония бавно и сигурно започва да отстъпва в сраженията, авиаторите решават да изгубят живота си, отколкото да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски войник, който продължава сражението си около 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. В този вид сражения се оказва, че пилотите създават редица главоболия на противника и практически още няма лечение на този вид фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив трудно могат да бъдат отклонени от маршрута, особено с толкова отдаден пилот.

Не трябва да забравяме, че България също е записана с подобни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се обратно на японскот участие ще попаднем на един много интересен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с много обучени пилоти, но едно нещо пречило много – армията отказвала да го изпрати на мисия. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията все пак имала етика и не позволявала на хора със семейство да участват. Летецът имал съпруга и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, за да даде живота си за империята, но всеки път получавал отказ. Някога Хаджиме е трябвало да наследи семейната ферма, но понеже виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.


View this post on Instagram

Hajime Fujii, lahir pada 30 Ogos 1915, dibesarkan di Ibaraki Prefecture. Ibu bapanya mahu beliau mengambil alih ladang keluarga, tetapi beliau menawarkan diri untuk menyertai Tentera Darat. Beliau telah dihantar ke China, di mana Jepun telah berperang sejak tahun 1931. Semasa di China, peluru mortar telah mencederakan tangan kiri beliau. Semasa pemulihan di sana, beliau bertemu Fukuko buat pertama kali sebelum berkahwin. Mereka dikurniakan dua orang anak, Kazuko dan Chieko hasil dari perkahwinan mereka. Fujii kemudian telah dipilih untuk memasuki Army Air Corps Academy. Beliau menawarkan diri untuk menyertai misi serangan khas kamikaze (bunuh diri) tetapi permohonannya ditolak kerana beliau mempunyai isteri dan anak. Pada 14 Disember 1944, isterinya telah terjun membunuh diri bersama dua orang anaknya di Arakawa River berhampiran Kumagaya Aviation School, supaya suaminya dengan bebas boleh pergi menyertai misi serangan kamikaze (bunuh diri). #atokdean #matiitubenar #war #japan #history #kamikaze #HajimeFujii

A post shared by ATOK DEAN (@atokdean) on

Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болницата, когато получава предложение да премине във ВВС на Япония. Честта е изключително висока, а и той самият се оказва достатъчно добър и надарен пилот. Самолетите в неговите ръце можели да направят всичко. Именно той започва да обяснява на своите кадети, че при нужда трябва да разбиват своите изтребители в големите кораби и вражеските лагери. Често напомня, че ако пилотът ще умира, няма смисъл да умре сам. Може да звучало много лесно, особено след като той нямало да извърши този вид „геройство“, но мотото на инструктора било „Делата и думите трябва да са постоянни“.

И дела имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че иска да умре за страната си и не може да гледа как неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде пример за действията си. Една от причините е било семейството, но другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите пилоти, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В семейството ситуацията била подобна. Съпругата не искала да се раздели със своя мъж, но разбирала защо страда. Дамата взела двете си деца и на 14 декември 1944 г. отишла до близката река, за да скочи в ледените води. На следващата сутрин са открити телата на 3-ма души. Властите разпознават 24-годишната съпруга, голямата дъщеря на 7 години и малката на 1 година. Ръцете на голямата дъщеря били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„Най-вероятно днес ще роня сълзи. Моля простете ми за днес. Моля ви, разберете.“

Когато вижда телата на семейството си, той споделя, че винаги е съветвал всички да бъдат готови за смъртта, но той самият не можел да достигне толкова далече. В дома си открива и едно писмо, което окончателно затваря загадката:
„Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш задълженията си свободно, защото сме живи, решихме да направим това. Тръгнахме преди теб, но ще те чакаме. Моля, бий се без никакви резерви.“
Вечерта след погребението, Фуджи пише още едно писмо до своята 7-годишна дъщеря Казуко:
„Студен и мразовит декемврийски ден

Твоят живот приключи в река Аракава. Болезнено тъжно е, че заедно с майка си жертва живота си, за да може баща ти да изпълни своето най-силно желание и да положи своя живот в името на страната. Както и да е, надявам се, че заедно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко много скоро ще ви последва. В този момент бих те държал силно до мен, докато заспивам. Ако Чиеко плаче, моля те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за кратко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите битки и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “

WAR & CONFLICT BOOK ERA:  WORLD WAR II/NAVY

Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290

Японската армия крие този случай с притеснението, че мнозина други ще последват примера. Получават трето писмо от летеца, но този път е подписано с кървав отпечатък. Там пише, че иска да участва, за да почете паметта на жена си и двете си дъщери. На тръгване от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната мисия.

На 8 февруари 1945 година започват тренировките и вдовецът е официално назначен за командир на ескадрилата. На 28 май идва и бойната мисия близо до бреговете на Окинава. Там се крият два разрушителя, които трябва да бъдат неутрализирани. За корабите не е трудно да се преборят с японската атака, но все пак има два самолета, които успяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е завършена. Макар и тялото да не е намерено, надгробният камък на Фуджи стои точно до този на жена му.

 
 
Коментарите са изключени