Влак „Оставка“

| от |

Казват, че добрите кореспонденти винаги успяват да се окажат на борда на отвлечен самолет. Ние казваме, че нашите са още по-добри, ако се наложи дори биха отвлекли такъв.

Специално за вас от влака на БеСеПе-то Анита Райкова (http://insideoftheraven.blogspot.com)

Та нашият топ репортер (дето пък ние си откраднахме под носа на 20 български и 40 чуждестранни медии някъде около ареста ѝ в Париж) предава за нас директно от онзи влак!

SI4KI STE SERIITZI!!!111!! I WII GU ZNAITE I AS GU ZNAM!!!1111 KLETA MAJKA BALGARJO, BATIA I SESTRI, DA O4ISTIM KLETATA NI MAJKA OT SOROSOIDI I SERIITZI I TIQ NARKAMANI PRED ONIWERSITETA!!111!! TSWETQ SA SI4KI POLITSAI NA6I WERNI PAZITELI I ORE6ARSKI NAI WEREN ZA6TITNIK NA BALGARSKOTO!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!111111111111111111111111

Извинете, забравихме да изключим декодера. Готово! 

Всичко започна в Созопол с една кана домашно вино и скъп братовчед, грижливо доливащ още и още в чашата ми. После вече бях в Барбоса и обръщах поредния шот с ракия, докато ПринцесаПарцалеса ми доверяваше тайното си оръжие, предпазващо от случаен секс, а именно „Забравих да си обръсна краката“.

IMG_20131115_235655

Възмутени, че при наличието на толкова мъже в заведението, още никой не ни е почерпил, решаваме да сменим дестинацията. И така, намираме се в Его, където допиваме последната си почерпка с уиски, когато Ани, с лукав блясък в очите каза „Знаеш ли, че в 3:00 от гарата тръгва БСП-арски влак за някакъв си митинг?“. Не беше нужда и думица повече. Заспалият от алкохол журналист мигом се събуди! Заредени с бира и ентусиазъм, двете Анита хукнахме с все сили към гарата, че оставаха 15 минути до влака. В следващия момент вече пътувахме към София и разтреперани от ужас, че с прикритието ни е свършено, обяснявахме пред камера на БТВ как сме от БСП, само и само да не ни свалят в Карнобат. Всички знаем, че е много по – лесно да се прибереш от София от колкото от Карнобат….

Всъщност, обяснявах само аз с треперещ глас, а Ани се криеше под палтото си, като опасен рецидивист и се заливаше от смях. И точно там се прокрадна първото съмнение. Тая е сЕрийка! И ме въвлече в нещо мръсно, сЕрийско и опасно! Ама късно чадо, влакът отдавна се беше отдалечил от бургаската гара.

IMG_20131116_024934

Въпреки многобройните опасности от разкритие, предимно дебнещи иззад мустака на един доста тлъст чичко, с фразата „Орешарски ФОРЕВЪР“ и „сами си се организирахме“ удържахме до края прикритието си. Пуфкахме цигари, пийвахме си биричка (аз мразя бира, принципно) и всеки който се опиташе да ни каже нещо се провиквахме „Ние сме с БСП-то, нищо не можеш ни направи“. И ни отминаваха.

Подремнахме няколко часа. И тогава дойде моментът на истината. Най – големият шок. От най – епичното напиване в историята! Събудихме се, вече изтрезнели и прозрели къде сме и какво сме извършили… Отвлякохме БСПарския влак… За да отидем на#ДансWithMe протеста.

IMG_20131116_025022

В секундата в която всички митингуващи слязоха на гара Подуене и останахме сами във влака, бодро и с огромна доза облекчение се разкрещяхме „КОЙ?! КОЙ?! КОЙ?!“. От някъде се пръкнаха и едни засмени полицаи. „Вие май не сте за тоя протест, а?“. И си продължиха по пътя.

Разкрити сме. С махморлук сме. Тежък и то. И сме в София, без грам батерия на телефоните. Освен това си нямах нито четка за зъби, ни паста, с дрехите от снощи съм и е кучи студ. Платих цял лев, колкото да го заредя на 10% за да отворя Twitter и да разбера, че вече всички са ме гледали в обедната емисия. Срам. Ударихме по една наздравица с немезил и алказалцер и тръгнахме да търсим #ДансWithMe. До протеста не можахме да стигнем веднага, но за сметка на това едно симпатично момче ни подмами с оферта за уокитоки, да си поговорим мръсотии в радиус до 3км. Обаче се отказа, понеже на въпроса „ама да не ги откраднете“ се замислихме твърде дълго.. Истината е, че с въпроса си ни даде идея, която и през ум не ни беше минала… Докато се кахъряхме как по – точно да му вземем уокитокитата, една мадама се материализира сякаш от нищото и ни задърпа. „Идвайте да ви снимаме в рекламата, че няма време“- каза. И ние отидохме. И се снимахме. На Ани ѝ предложиха да стане модел. На мен ми предложиха кафе. Тя отказа, аз приех. На бързо минахме през 365 за да се подкрепим с по парче пица и развълнувано обсъждахме, че днес единственото, което остава да ни се случи е да се омъжим. После продължихме по пътя  на протеста.

Протестиращи все още не се бяха появили, но за сметка на това пък разгонени полицаи колкото си щеш! Уважиха ни с множество подсвирквания, целувки и лиги. Ние не им услужихме със салфетки, понеже 100% слушат чалга! Всъщност, Ани едвам се удържаше да не забие 12см си ток в чатала на някого. Тук беше вторият момент в който заподозрях сЕрийската кръв на моята спътница. Къде ми е тръгнала да протестира с 12 см ток?! Казвам ви, 100% е сЕрийка! Аз пък на свой ред пък бях разкъсвана от желанието да наплюя някой униформен. Единствено опасенията, че докато се изхрача, плюнката ми ще  замръзне и ще изкарам окото на не когото трябва ме спря! И голяма доза шубе. Намирам се сред море от полицаи и сЕрийка за другар!
По едно време камбаните на Ал. Невски тържествено забиха. Биха половин час. Реших да проверя
какво става. Поразпитах този – онзи, ама никой нищо не знае. Реших да нахлуя в църквата, белким стана свидетел на някой таен илюминатски ритуал. Съвокупление между млади девици и голи жреци с бели маски. От ония острите, дето ги дават по филмите, нали ги знаете? Е, нищо такова не се случваше, за това просто запалих една свещ, помолих се малко и си излязох. И тогава забиха барабаните. Хукнахме ние към НС. Ани забрави да имитира болка от токчетата и ускори ход. Казвам ви, сЕрийка е. Не можеш да изкараш почти 24 часа на токчета без да си сЕриец. Или поне соросоид…
Напълно измръзнали, ала с горяща кръв седнахме на стълбите на паметника, поради явната невъзможност да се закрепим на краката си прави и завикахме с пълно гърло „ КОЙ?! КОЙ?! КОЙ?! ОСТААААВВВКАААААААА!!!“. След малко от някъде изскочи един симпатичен младеж, отправяйки обвинение към нас, че сме ужасно гадни и зли. Лицето ми пламна от ужас, че са ме разпознали от репортажа по БТВ. В главата ми се оформиха картини в които аз съм публично линчувана пред Народното събрание от съмишленици, а тържествуващото лице на моята сестра сЕрийка зловещо се хили над окървавеното ми и безжизнено тяло. Край, това беше. Никъде не тръгвам с тая вече, ако ще тържествено да ми поднесе литър ракия, съпровождана от цигански оркестър + по едно кило розови домати и зелени маслини без костилка! Всъщност, момчето искало просто да осмее облеклото ни – бяхме като кино звезди. Ала след като разказахме историята си, отношението му се промени веднага. Издигнахме се, станахме величини и докара половината протестиращи да се запознаят с нас, разказвайки начина по който се домъкнахме на протеста. Бяхме обявени за национални герои, а Отец Георги благослови нас и делото ни. Подари ни и иконки на Св. Мина. Осветени.
61202226
Живко, първо си хареса мен. Ухажваше ме настоятелно, донесе ми двулитровка биричка, която изсипах в обувката си за по – интересно, докато аз стоически устоявах на всяка една ласка и познайте, предложения за БРАК. Веднага щом се изправих обаче, разбра защо нещата между нас няма да се получат. В сравнение с него, аз съм като един невероятно красив аватар. И веднага пренасочи интереса си към Ани. Отец Георги беше наблизо и приготовленията за сватбата веднага започнаха, ала все пак взеха решение сватбата да се състои следващия четвъртък (28.11.2013г.).Остана само дребния проблем, как да кажат на половинките си, че ще се венчаят и то не за тях. Но това си е техен проблем. Аз си имам по – голям. Оказа се, че като кума, ще се наложи да износвам първото им бебе. Добрата новина е, че обещаха да ме вземат с тях на алкохолния си меден месец, но само при условие, че няма да гоня жениха от семейното им ложе. Очертава се доста тежка сватба, тъй като са поканени всички протестиращи срещу Орешарски. Ама нищо. Щотове ракия ще има за всички!
photo_verybig_442924
П.С: Живко, самоурочасал си се. Наистина съм ти дала грешен номер. Да живеят социалките, обаче!

П.С.2: Истината е, че тайно завиждам за сватбата и нарочно я провалих. Сега обаче горчиво съжалявам, защото ще изтърва алкохолния меден месец. Ама нали все необмислени действия правя…

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Автомобили няма да бъдат допускани в центъра на София днес

| от chronicle.bg |

Центърът на София ще бъде затворен за влизане на автомобили в следобедните часове на събота, 22 септември.

Забраната важи от 11:00 до 17:00 ч. в обхвата на синята зона за паркиране и е във връзка с традиционната инициатива Ден без автомобили.

Гражданите и посетителите на столицата ще могат да разчитат на градския транспорт за стигане до центъра, а в периметъра между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Христо Ботев”, бул. “Александър Стамболийски” да се придвижват пеша, с колело, тротинетка или отново с градски транспорт.

 На картата горе са посочени улиците с ограничен автомобилен достъп.

От Столична община поясняват, че жителите и посетителите на София ще имат възможност да се разходят спокойно в центъра на града, да тестват електрически велосипеди или да се включат в някой от туровете, които разказват за историята на града, архитектурата и неговата природа.

618x747

Световният ден за автомобили започва да се организира официално в средата на ’90-те години в множество градове из планетата. Той промотира по-малкото използване на автомобили и обръщането към другите начини за придвижване – ходене, масов градски транспорт и колоездене.

Един от най-ярките примери е Париж, където всяка година през септември пешеходците превземат улиците на целия град. Само градският транспорт, колела и всякакви други видове безмоторни превозни средства се допускат за движение.

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).