Владимир Каролев : Провалът на либералите в Германия е урок за десните в България

| от |

Владимир Каролев (ре)стартира наскоро своя блог, където можете да следите Каролев daily, винаги предизвикателни и много често попадащи точно в десетката коментари. Някои от тях ще публикуваме и тук без редакторска намеса.  

Аз съм класически либерал. И съм изключително доволен, че партията на класическите либерали в Германия не влезе в Бундестага. Заслужиха си го.

67998476

На миналите избори, либералите от FDP изкарват най-силния си резултат (14.6%) и за пореден път влизат в управляваща коалиция, този път с христиан-демократите на Меркел. Коалицията изкарва относително успешен мандат, но през 2013 се оказва, че почти нищо от предизборните обещания на FDP не е изпълнено. Меркел остава крайно нерешителна по отношение на данъчната реформа, немската социална държава няма изглед да се ремонтира, тъй като обгрижва и контролира ефективно избирателите, а въпреки работещите институции, административната тежест си остава значителна. А именно реформите на тези 3 сфери са големите обещания и ангажименти на либералите към техните избиратели.

Либералите са също така разделени на два лагера спрямо отношението си към Еврозоната. Тази неопределеност позволява да се създаде агресивната AfD, която от много външни наблюдатели се смята за радикална изолационистка партия, но това, всъщност, не е така. В платформата на AfD се четат основни либерални мерки като механизъм за свободно излизане от еврозоната, формиране на други монетарни съюзи, прекратяване на спасяването на фалирали държави с пари на данъкоплатеца и оставяне на частните (а и държавните) кредитори да поемат отговорност за собствените си действия. Все правилни неща в духа на класическия либерализъм, които FDP не само е трябвало да предложат отдавна, но и непоколебимо да изискат от Меркел да ги приложи или поне да стартира европейски дебат за тях. Партията на Меркел е огромна и нейните избиратели са изключително широк спектър, така че се страхува от реформи. Нейната голяма заслуга е да удържи фискалния фронт и наистина Германия е една от шепата европейски държави намалили прерапзределението след финансовата криза. Но няма воля за болезнени реформи в раздутите социални системи и административен апарат, като се разчита на ниското ниво на корупция да компенсира това.

67266d340342204bc572b12b0b7b3e96

Съдбата на немските либерали трябва да е урок за българските и всички десни партии, които се прицелват към избирателите с тази идеология и принципи (с оглед на водещите си личности, това са основно България на гражданите, НДСВ, ДСБ и ГЕРБ чрез посланията Томислав Дончев, въпреки че при последните имаше колосално разминаване между думи и дела вече). Класическите либерали и либертарианците са концентрирани в средната класа, относително доста успешни и независими финансово хора, които са със сериозна обща култура, информираност и вътрешна мотивация да търсят и разпространяват политики. Те няма как да бъдат излъгани със световен заговор, каквато е практиката на левите, или подлъгани в капана на нужен компромис, понеже иначе можело да стане по-страшно или по-добре да изчакаме, каквато е практиката на консерваторите (като самата Меркел). Въпреки че да не можеш да излъжеш лесно активните и интелигентните си избиратели е минус за почти всички политици, да имаш такива избиратели дава и много възможности. Ако удържиш на обещанията си и прокараш нужните реформи, лесно можеш да ги активизираш и те, разполагайки със сериозни ресурси, желание и влияние, да разпространат влиянието ти в обществото.

Урокът за политиците-класически либерали е ясен: бъдете честни с умните си и влиятелни избиратели, изпълнявайте си обещанията и разчитайте не на пропаганда да ги излъжете (което е трудно), а на тяхната благодарност и вярност, да използват собствените си ресурси да ви разширят вниманието. И се коалирайте с големи десни партии, единствено ако ще имате достатъчно влияние да прокарате реформите, които сте обещали на избирателите си, защото иначе ще бъдете претопени и задушени.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.