Владимир Каролев : Провалът на либералите в Германия е урок за десните в България
Владимир Каролев (ре)стартира наскоро своя блог, където можете да следите Каролев daily, винаги предизвикателни и много често попадащи точно в десетката коментари. Някои от тях ще публикуваме и тук без редакторска намеса.
Аз съм класически либерал. И съм изключително доволен, че партията на класическите либерали в Германия не влезе в Бундестага. Заслужиха си го.
На миналите избори, либералите от FDP изкарват най-силния си резултат (14.6%) и за пореден път влизат в управляваща коалиция, този път с христиан-демократите на Меркел. Коалицията изкарва относително успешен мандат, но през 2013 се оказва, че почти нищо от предизборните обещания на FDP не е изпълнено. Меркел остава крайно нерешителна по отношение на данъчната реформа, немската социална държава няма изглед да се ремонтира, тъй като обгрижва и контролира ефективно избирателите, а въпреки работещите институции, административната тежест си остава значителна. А именно реформите на тези 3 сфери са големите обещания и ангажименти на либералите към техните избиратели.
Либералите са също така разделени на два лагера спрямо отношението си към Еврозоната. Тази неопределеност позволява да се създаде агресивната AfD, която от много външни наблюдатели се смята за радикална изолационистка партия, но това, всъщност, не е така. В платформата на AfD се четат основни либерални мерки като механизъм за свободно излизане от еврозоната, формиране на други монетарни съюзи, прекратяване на спасяването на фалирали държави с пари на данъкоплатеца и оставяне на частните (а и държавните) кредитори да поемат отговорност за собствените си действия. Все правилни неща в духа на класическия либерализъм, които FDP не само е трябвало да предложат отдавна, но и непоколебимо да изискат от Меркел да ги приложи или поне да стартира европейски дебат за тях. Партията на Меркел е огромна и нейните избиратели са изключително широк спектър, така че се страхува от реформи. Нейната голяма заслуга е да удържи фискалния фронт и наистина Германия е една от шепата европейски държави намалили прерапзределението след финансовата криза. Но няма воля за болезнени реформи в раздутите социални системи и административен апарат, като се разчита на ниското ниво на корупция да компенсира това.
Съдбата на немските либерали трябва да е урок за българските и всички десни партии, които се прицелват към избирателите с тази идеология и принципи (с оглед на водещите си личности, това са основно България на гражданите, НДСВ, ДСБ и ГЕРБ чрез посланията Томислав Дончев, въпреки че при последните имаше колосално разминаване между думи и дела вече). Класическите либерали и либертарианците са концентрирани в средната класа, относително доста успешни и независими финансово хора, които са със сериозна обща култура, информираност и вътрешна мотивация да търсят и разпространяват политики. Те няма как да бъдат излъгани със световен заговор, каквато е практиката на левите, или подлъгани в капана на нужен компромис, понеже иначе можело да стане по-страшно или по-добре да изчакаме, каквато е практиката на консерваторите (като самата Меркел). Въпреки че да не можеш да излъжеш лесно активните и интелигентните си избиратели е минус за почти всички политици, да имаш такива избиратели дава и много възможности. Ако удържиш на обещанията си и прокараш нужните реформи, лесно можеш да ги активизираш и те, разполагайки със сериозни ресурси, желание и влияние, да разпространат влиянието ти в обществото.
Урокът за политиците-класически либерали е ясен: бъдете честни с умните си и влиятелни избиратели, изпълнявайте си обещанията и разчитайте не на пропаганда да ги излъжете (което е трудно), а на тяхната благодарност и вярност, да използват собствените си ресурси да ви разширят вниманието. И се коалирайте с големи десни партии, единствено ако ще имате достатъчно влияние да прокарате реформите, които сте обещали на избирателите си, защото иначе ще бъдете претопени и задушени.
