Владимир Каролев : Провалът на либералите в Германия е урок за десните в България

| от |

Владимир Каролев (ре)стартира наскоро своя блог, където можете да следите Каролев daily, винаги предизвикателни и много често попадащи точно в десетката коментари. Някои от тях ще публикуваме и тук без редакторска намеса.  

Аз съм класически либерал. И съм изключително доволен, че партията на класическите либерали в Германия не влезе в Бундестага. Заслужиха си го.

67998476

На миналите избори, либералите от FDP изкарват най-силния си резултат (14.6%) и за пореден път влизат в управляваща коалиция, този път с христиан-демократите на Меркел. Коалицията изкарва относително успешен мандат, но през 2013 се оказва, че почти нищо от предизборните обещания на FDP не е изпълнено. Меркел остава крайно нерешителна по отношение на данъчната реформа, немската социална държава няма изглед да се ремонтира, тъй като обгрижва и контролира ефективно избирателите, а въпреки работещите институции, административната тежест си остава значителна. А именно реформите на тези 3 сфери са големите обещания и ангажименти на либералите към техните избиратели.

Либералите са също така разделени на два лагера спрямо отношението си към Еврозоната. Тази неопределеност позволява да се създаде агресивната AfD, която от много външни наблюдатели се смята за радикална изолационистка партия, но това, всъщност, не е така. В платформата на AfD се четат основни либерални мерки като механизъм за свободно излизане от еврозоната, формиране на други монетарни съюзи, прекратяване на спасяването на фалирали държави с пари на данъкоплатеца и оставяне на частните (а и държавните) кредитори да поемат отговорност за собствените си действия. Все правилни неща в духа на класическия либерализъм, които FDP не само е трябвало да предложат отдавна, но и непоколебимо да изискат от Меркел да ги приложи или поне да стартира европейски дебат за тях. Партията на Меркел е огромна и нейните избиратели са изключително широк спектър, така че се страхува от реформи. Нейната голяма заслуга е да удържи фискалния фронт и наистина Германия е една от шепата европейски държави намалили прерапзределението след финансовата криза. Но няма воля за болезнени реформи в раздутите социални системи и административен апарат, като се разчита на ниското ниво на корупция да компенсира това.

67266d340342204bc572b12b0b7b3e96

Съдбата на немските либерали трябва да е урок за българските и всички десни партии, които се прицелват към избирателите с тази идеология и принципи (с оглед на водещите си личности, това са основно България на гражданите, НДСВ, ДСБ и ГЕРБ чрез посланията Томислав Дончев, въпреки че при последните имаше колосално разминаване между думи и дела вече). Класическите либерали и либертарианците са концентрирани в средната класа, относително доста успешни и независими финансово хора, които са със сериозна обща култура, информираност и вътрешна мотивация да търсят и разпространяват политики. Те няма как да бъдат излъгани със световен заговор, каквато е практиката на левите, или подлъгани в капана на нужен компромис, понеже иначе можело да стане по-страшно или по-добре да изчакаме, каквато е практиката на консерваторите (като самата Меркел). Въпреки че да не можеш да излъжеш лесно активните и интелигентните си избиратели е минус за почти всички политици, да имаш такива избиратели дава и много възможности. Ако удържиш на обещанията си и прокараш нужните реформи, лесно можеш да ги активизираш и те, разполагайки със сериозни ресурси, желание и влияние, да разпространат влиянието ти в обществото.

Урокът за политиците-класически либерали е ясен: бъдете честни с умните си и влиятелни избиратели, изпълнявайте си обещанията и разчитайте не на пропаганда да ги излъжете (което е трудно), а на тяхната благодарност и вярност, да използват собствените си ресурси да ви разширят вниманието. И се коалирайте с големи десни партии, единствено ако ще имате достатъчно влияние да прокарате реформите, които сте обещали на избирателите си, защото иначе ще бъдете претопени и задушени.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Феновете на Мексико предизвикаха изкуствено земетресение

| от chr.bg |

Хиляди фенове на мексиканския национален отбор по футбол, победил вчера на Мондиала Германия с 1:0, празнуваха бурно по улиците на градовете в цялата страна.

Земята в Мексико обаче буквално се разтресе, когато мексиканският нападател Ирвинг Лосано отбеляза единствения гол в срещата в тридесет и петата минута. Точно тогава мексикански сеизмолози са регистрирали „изкуствен“ трус, породен от радостните скокове на ликуващите поддръжници на отбора, събрали се на централния столичен площад Сокало, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Според мексиканските сеизмолози при този скок са се задействали сензорите за земетресение.

Привърженици на отбора ликуваха и в градовете Гуадалахара, Толука, Тихуана, Сиудад Хуарес и др. След победата феновете на футбола не мигнаха цяла нощ, надуваха клаксоните на мотоциклетите и автомобилите си по улиците на градовете, пиеха бира и текила и развяваха победоносно мексиканското знаме.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието написа в Туитър: „Вече е потвърдено – Мексико се изправи и спечели срещу най-добрите в света. Велик мач! Поздравления!“.

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.