shareit

„Вижте гласовете в главата на брат ми“

| от |

eixNTGQoQ65TtWmOuuGt_schizophrenia

Текст на Maria Lazzati, посветен на Фред. „Ти ни напусна твърде рано, но ни научи достатъчно за цял живот.“

Пропуснахме ранните признаци.

Не мога да кажа на коя дата видяхме първите признаци. Бях в ранните си тинейджърски години, а Фред вероятно е бил около 17, така че преди около 40 години. Фред беше нормално дете, страхотен спортист, който успяваше във всеки спорт, но когато поотрасна, изглеждаше ядосан през цялото време и си идваше и отиваше от вкъщи, когато поискаше. Подозирахме наркотици. Когато някой, който познавате и обичате започне бавно да се променя пред очите ви, не си мислите: „Хммм, той трябва да е психично болен“. Мислите си за лекарства, алкохол, дрога, но не и за психично заболяване.

Освен ако не сте свидетел на шизофрения от първа ръка, не можете да си представите страха, чувството на безсилие, гнева, тъгата, и най-вече – не можете да разберете безнадежността. Това е грозна борба и реалността е, че малцина някога ще спечелят битката. Шизофрения ще те изяде жив и е необходимо цялото семейство да бъде до теб. Късметлиите, които успеят да живеят с нея в този свят, обаче никога няма да се впишат в него.

След като Фред умря, почиствах няколко чекмеджета в стаята си и се натъкнах на бележници, напълни с бележки и рисунки. Като видях написаното, страница след страница, пълни с редици от точки, ми стана ясно колко измъчващо съзнанието му трябва да е било. Зачудих се дали някога е имал дори един спокоен момент.

Реших да споделя това, така че и другите да разберат колко крехък може да бъде умът.

Намерих и това стихотворение, написано от Фред, не знам кога. Прочитайки това, изглежда, че той самият е осъзнавал, че тази битка никога няма да може да бъде спечелена.

SFe2WR6eT3K7rFKatLzS_poem

 
 
Коментарите са изключени