shareit

Вицът за „трите плика“, или как се прави Изборен кодекс

| от Александър Николов |

Помните ли онзи виц за „трите плика“?

– Когато един управник предавал властта на приемника си, му оставил в завещание три плика. Заръчал му, когато дойде криза да отвори първия плик – и така поред, при всяка една криза в управлението.

След известно време се появила криза и първият плик бил отворен. Вътре имало бележка, която гласяла „Обвини бившето правителство, че е заложило капани в управлението на страната.“ Управникът това и направил и туширал ситуацията.

След време обаче се появила нова криза и той отворил втория плик, където пишело – „Обвини медиите, че неправилно тълкуват действията ти“. И това помогнало.

Дошъл моментът на поредната криза и управникът отворил и последния, трети плик. Вътре пишело – „Подготви три плика.“

В България този виц го знаем по друг начин. В третия плик пише „Промени Изборния кодекс“.

Всеки път като наближат избори и усетят клатене, управляващите се опитват да спечелят служебно мача. Този мач обаче вече сме го играли толкова много пъти, че отдавна трябваше да са си научили урока. Започнеш ли да си играеш с изборните правила, със сигурност изгаряш. А Бойко Борисов го е играл няколко пъти и от двете страни. Но явно паметта му изневерява. Или партията.

Има едно световно политическо правило. Купуването на избори е като купуването на диплома. Можеш да си купиш диплома, но с нея не получаваш знания и умения. И рано или късно стъпваш на криво. Можеш да спечелиш изборите и по втория начин, но не получаваш нито доверие, нито стабилност в замяна. И в крайна сметка свършваш или като Саддам, или като Кадафи. Не е зле политиците да си го припомнят от време на време.

Напук на всички свои обещания, а и на здравия разум, за пореден път управляващите решиха да сменят изборните правила в 12 без 5. И то как!
Въведоха задължително гласуване, което не е точно задължително гласуване, а повече прилича на активна регистрация, но не е точно активна регистрация. Защо отказват да въведат активната регистрация и веднъж за винаги да сложат ред в изборните списъци е труден въпрос с по-скоро неприятен отговор.

Отметнаха се от своите обещания за създаване на избирателен район „Чужбина“. Логично. В този район задават много въпроси. А онзи въпрос с огледалото още държи мокро. А и в чужбина някак си е трудно да ги убедиш да гласуват за нотариус от Монтана или за сина на кмета на Хасково.

Затова по-добре да гласуват за партии, пък после ЦИК ще си реши кои гласове къде ще отиват. Кеф ви за бат’ Сали, кеф ви за другарката Караянчева.

И ако все пак вместо да се върнете в „Земята на Орфей“ и да се включите с патриотичен жест в оправянето на родината, продължавате да си стоите в чужбина, че и най-нагло имате претенцията да гласувате, то 71 депутати от ГЕРБ, 24 от БСП, 7 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 4 от БДЦ, 5 от „Атака“, 10 от АБВ и 1 независим ви се изплюха в лицето. Тази шарена тълпа от народни представители успя да забрани отварянето на секции в чужбина извън посолствата и консулските представителства. Аферим! Така се прави. Все още обаче не е ясно дали ще искат подробни нотариално заверени обяснения защо сте в чужбина или направо ще слагат по една щампа предател на нацията. Разбра се само, че седмината реформатори са се объркали за кого точно се отнася предложението на патриотите, а ГЕРБ може и да не са разбрали какво точно гласуват.

Всъщност, ако има някакво объркване, то със сигурност е в партиите, за които сме гласували.

Те успяха да сътворят такава чутовна бъркотия с поправките в Изборния кодекс, че ако трябва да използваме кулинарно сравнение, то той заприлича на млечна салата с риба тон. Не само е неприятно, но може да бъде и много опасно.

Накрая искам само да помоля: Може ли ДПС да издигне Мустафа Карадайъ за президент? Мерси.

 
 
Коментарите са изключени