VIP посещение в Белия дом

| от |

Продължаваме да надничаме зад кулисите на информацията заедно с АФП. Днес ще надникнем в „кухнята“ на американския президент заедно с Tangi Quéméner, един от кореспондентите на АФП в Белия дом. Той е и автор на книгата „По стъпките на Обама“ (2012).

tangi-quemener_m

Семейството ми си помисли, че нещо сериозно се е случило, толкова силен бе моят вик на неверие, когато получих този e-mail в онзи следобед на януари.

„Уважаеми г-н Tangi Quéméner, Президентът и г-жа Обама биха искали да имат удоволствието да споделят вашата компания по време на вечерята в чест на Негово Превъзходителство Франсоа Оланд, президент на Френската република, която ще се проведе в Белия дом на 11 Февруари 2014 от седем вечерта. Официални тоалети. “ Покана за двама души.

obama-hollande-diner-2_m

От четири години следя Белия дом и Барак Обама за АФП заедно с моя английски колега Стивън Колинсън. От нашите нашите работни станции в ограниченото пространство за пресата в седалището на изпълнителната власт, или пътувайки заедно с 44-ия президент на Съединените щати из страната и по света, сме имали какви ли не преживявания: електорална кампания, бюджетни кризи до сред нощта, важни съобщения за външната политика и националната сигурност.

maison-blanche-table_m

Но това е първият път, когато съм поканен на такова събитие, може би най-желаното от американския хайлайф заедно с партито за Оскарите, организирано от Vanity Fair в Холивуд. Мнозина биха убили за покана, образно казано. Мога само да гадая за причините, поради които бях избран.

Посещението на Франсоа Оланд в Съединените щати, първото на френски президент от 18 години, е предизвикатество за АФП Вашингтон. Мобилизират се всички кореспонденти, половин дузина фотографи и видео журналисти. Този път е наш ред да летим в Air Force One по време на обиколката на  Обама и Оланд във Вирджиния на 10 февруари. На следващия ден, заедно с акредитираните журналисти на Елисейския дворец сме на Южната морава на Белия дом, за церемонията по посрещането, съобразена с тежкия протокол за държавни посещения: 21 оръдейни изстрела в центъра на Вашингтон, докато Марсилезата звучи насред ледения въздух. Температурата е -7 ° C във федералната столица.

hollande-obama-diner-1_m

Останалата част от деня преминава в снимки на лидерите в Овалния кабинет, тяхната съвместна пресконференция и писане на новини за деня с нашия колега, отразяващ Елисейския дворец, Hervé Asquin с помощта на бюрото във Вашингтон .

Когато започна да се смрачава, жена ми и аз се запътихме към един от дискретните странични входове на Белия дом.

obama-hollande-escalier_m

След преминаването през драконовски проверки за сигурност – общо пет на брой – ние най-накрая достигаме до „Източното крило“, където са офисите на първата дама Мишел Обама. Военни в пълна униформа, осеяни с декорации, ни посрещат с „Добре дошли в Белия дом.“ Странното чувство, след 18 години в бизнеса, да се изправиш лице в лице с всички колеги и да бъдеш бомбардиран с въпроси от репортери, които виждаш ежедневно! Светкавици, камери, микрофони. „Това е сбъдната мечта“, казах на шега, докато вървим по мраморния под на Белия дом, с чаши шампанско в ръка.

Изкачваме се по стълбите и стигаме до главната церемониална зала на резиденцията – „Източната зала“, където само няколко часа по-рано пишех нервно новините за AFP на моя лаптоп по време на пресконференцията. Тук трябва да кажа, че нашата медии не е единствената международна информационна агенция представена на вечерята: моите колеги от Associated Press, Reuters и Bloomberg също са поканени тази вечер, както и кореспондентите на Le Monde и Canal Plus.

obama-diner-hollande-3_m

Двамата президенти и Мишел Обама се ръкуват сърдечно с нас, сякаш сме стари приятели. Леко замаяни се отправяме към южната морава, където е издигната голяма шатра. Тридесет и пет маси за 10 души всяка, покрити с цветя в лилави тонове. Сред гостите са управляващият директор на МВФ Кристин Лагард, актьорът от „American Bluff“ Брадли Купър, вицепрезидента Джо Байдън, баскетболиста от NBA Джейсън Колинс.

На нашата маса – двама близки сътрудници на Обама, висш служител на Държавния департамент и  член на ръководството на много голяма френска компания. Атмосферата е приятна и приятелска. Аплодисменти посрещат Обама и Оланд.

obama-hollande-toast_m

Обама вдига тост за френско-американската дружба, позовавайки се на Алексис дьо Токвил, автор на справочника „Демокрацията в Америка“, който според президента е открил „многото неща, които американците са способни да наблъскат в стомаха си“. Публиката се разсмя от сърце. Същият успех за Оланд, когато той на свой ред вдига тост, говорейки за американци „които обичат Франция, но не винаги си казват от срамежливост“.

Докато се чуват първите ноти на „Кармен“ от Жорж Бизе, балет от сервитьори носи първото предястие : картофи, пъдпъдъчи яйца и хайвер от Илинойс, политическа крепост на Обама. Следва „зимата салата“ със зеленчуци от био градината на Мишел Обама.

maison-blanche-plat_m

Основното: вкусно парче говеждо месо от Колорадо, придружено с червено вино от северозападната част на САЩ. След десерта, асортимент от сладолед и шоколадови специалитети, Мишел Обама, в дълга синя рокля, моли за аплодисменти за готвачите и сладкарите, работили повече от месец, за да подготвят празника.

На сцената се появява Mary J. Blige в блестяща рокля. След няколко свои хита, тя поздравява  французите с първия куплет от „Ne me quitte pas“ на Жак Брел, след което продължава с госпъл версия на „One“, една от най-известните песни на U2.

 
 

Св. Синод VS. Истанбулската конвенция: борбата е безмилостно жестока

| от Цветелина Вътева |

Светият Синод, този симпатичен орган, който се произнася по наболели обществени въпроси от името на Българската православна църква, от време на време слиза от скъпите си автомобили и нагазва в калта на социално значимите проблематики.

Една от най-пищящите такива в момента е потенциалната ратификация на Истанбулската конвенция – онзи „спорен документ“, който иска да спасява жените – жертви на домашно насилие. Същият, който според прочита на неговите противници, иска да въвежда някакви трети, четвърти и пети полове, които ни сме чували, ни сме виждали.

Светият Синод се обяви против конвенцията, тъй като очевидно е по-страшно в лоното й да влезе някой, който прилича на Еди Редмейн в „Момичето от Белгия“, отколкото всеки ден стотици български домове да се озвучават от напразно споменатото име Господне, което надават жените-жертви на домашно насилие, докато благоверният им съпруг ги налага с тиган, защото мусаката е недопечена.

Щеше да е добре, ако поне бяхме научили позицията на Църквата по официалния начин: с прочитане на обръщението и становището на БПЦ. Ние обаче я научаваме от сутрешния блок на Нова телевизия, където се появи небезизвестният архимандрит Дионисий: онзи чаровен служител на Бога, който през май 2016 г. бе отстранен от Светия синод от поста си на предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ заради финансови злоупотреби, неспазване на църковните канони и за честванията на Великден със заря и гвардейци.

В ефира на Нова отец Дионисий каза, че поддръжниците на конвенцията са „либерална сган“ и че ако депутати и министри си позволят да я ратифицират, трябва да им бъде забранено да влизат в божиите храмове.

Защо Нова канят за коментар отец, отлъчен от Църквата, си остава мистерия. Съчетана с вкуса на жлъчка от това, че българската църква нарича „сган“ онези, които смятат, че опазването на традиционните български ценности не следва да се реализира през философията на „здравия балкански шамар“.

Не е тайна, че у нас четенето с разбиране е предизвикателство. Но в казуса с Инстанбулската конвенция (наречена така защото е договорена в Истанбул, а не защото е турска и задължава България да въведе професията „ибрикчия“ у нас), нещата не се изчерпват до неразбиране на един юридически текст. Наяве излезе една много по-грозна национална черта, за съжаление подкрепена от част от политическия елит, както и от Светия Синод: параноята.

Българинът винаги се е тресял от хомосексуална паника, замаскирайки я с мачистки изказвания и селташко поведение. Но този път параноидните налудности, които досега живееха само във фантазиите на хомосексуалните фобици, излязоха навън и подтикнаха някакви хора да излязат пред парламента с плакати „Не на изродията“.

Фантазмът, в който България е залята от уродливи мигранти с по няколко чифта полови органи, голи тела и цикламени коси, сцепи вярата на обществото, че нещата могат да си останат в руслото на онези стари български традиции, които са описани в началото на „Под игото“. В главата на върлия противник на конвенцията маршируват български деца с промити мозъци, които изучават „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис вместо „Епопея на забравените“ и които стават хомосексуални, защото така ги учат в училищата. Тази идея е великолепна за написването на нов антиутопичен роман, но стои нелепо на фона на реалността.

Безцеремонната ригидност на партии като БСП, стожерите на идеята за социално равенство, запрати надеждата за вписване в европейските ценности на един нов и променящ се свят, отворен към различията, директно в небитието.

А Светият Синод, в лицето на неколцината брадати свещеници със зачервени от снощната манастирска ракия бузи, може да насочи вниманието си към връщането на вярата у човека.

Че кой знае…дори и у жената или у хомосексуалните.

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.