Викът на тълпата

| от Цвети Иванова |

Емилия Ковачева, акушерката, нанесла побой на новородено, излезе от затвора под домашен арест. Kоментарите на майката, адвоката, прокурорите и съдиите отново пробудиха заспалите обществени духове и разцепиха социалните мрежи.

Нека си припомним изводите, които можем да извлечем от „случая с акушерката“.

Системата на здравеопазването е увредена. Благородните професии могат да се изродят в садистични. Един обикновен човек, всеки обикновен човек, е способен на необикновена жестокост. Но изводът, който вълнува най-дълбоко, е тъжният факт, че българският човек е винаги в позиция нисък старт – готов да плюе, съди, обрича и демонизира. Че има нулева чувствителност към страданието и липса на базисно любопитство към онзи механизъм, който отключва нещо особено и изкривява изконните човешки принципи, превръщайки човека в нечовек.

За мен няма съмнение, че в действията на тази жена има психотичен елемент. Би го потвърдил всеки психолог, но и всеки човек, тъй като ако няма момент на невменяемост, значи става дума за някакво свръхестествено зло, което не разбирам. Но има нещо, което ме плаши повече от един човек, който причинява зло на друг. И се срещнах с него, когато ми попадна Facebook групата „Доживотна присъда за Емилия Ковачева”. 10,009 души там играят във виртуален театър. Постановката е ясна: има злодей, жертва и 10,009 съдии. Всички тези хора искат за безчувствената твар доживотен затвор или смърт чрез обесване, аутодафе, гилотина, линч, чупене на ръце, избождане на очи, набиване на кол пр. Ще си позволя да цитирам само два поста от редица такива: „Линч за това изчадие… Смърт! Ръцете да и се одрежат и бавна и мъчитилна смърт чрез бой с камъни от хората!!!!!!”. Харесано от 210 реални хора. „Тази жена не бива да лежи в затвора или в психиатрия. Никой от нас не трябва да плаща нейната храна и подслон! Тя трябва да бъде пребита, удряна със стъклени бутилки в главата, душена, но с почивки, за да не губи съзнание. Поне 40 часа. След това да я оставят да умре в агония от раните си.” Харесано от 184 реални хора. От 80% от коментарите крещи жестокост, никак не по-малка от тази, проявена от Емилия Ковачева. Жаждата за правосъдие избутва от утробата си словесни чудовища, които крещят „Смърт”, „Лекарска мафия”, „Смърт”. Никой не задава въпроси. Единствено се издават присъди. А въпроси има. Например защо болницата се опита в продължение на четири дни да укрие случая? Защо за случая се съобщава от Токуда, а не от Софиямед? Защо е било допуснато тази жена да работи две поредни смени?

Въпроси има, но задаването им и търсенето на отговори изисква мисъл, вникване в проблема, възприемане на повече от една гледни точки. Далеч по-лесно, по-удобно и първосигнално е изливането на сурова, натурална омраза, тръгваща от акушерката и метастазираща в лекарското съсловие въобще, в държавата, в политиците, в хората.

Както пееше Nina Simone, „Please don`t let me be misunderstood”. Не оправдавам и не бих могла да оправдая или обясня действията на акушерката. Разбира се,че тя трябва да понесе наказанието си. Не е нужно дори човек да е чел „Престъпление и наказание”, за да знае, че едното винаги е неразривно свързано с другото. Просто има нещо, което ме плаши повече от акта на насилие на един човек над друг човек, бебе или животно. И то е викът на тълпата.

Тълпата иска да разкъсва и да убива, да наказва и да възмездява. Това е същата онази тълпа, която е изпадала в екстаз по площадите по време на публични екзекуции. Същата тълпа е посрещала с радостни възгласи гладиаторите, които са се избивали. Същата тълпа е изпратила Христос на кръста. И тази тълпа е жива и днес. Социалните мрежи са й дали глас и тя може да вика. А това е много страшно.

Докато обществото няма очи за раждането на психичния дефект и неговото развитие, ще има хора като Емилия Ковачева, Андреас Лубиц и Андерш Брайвик. И техните жертви ще бъдат възпоменявани или състрадавани от нормалните – онези, които не разбиват самолети, не разстрелват хора и не пребиват новородени. Докато социумът отхвърля различните, подобно организъм, който отхвърля трансплантиран орган, възприемайки го като чуждо тяло, ще има случаи, в които отхвърленият орган ще уврежда здравите. Психично болният човек е страдащ човек – той е маргинализиран и ужасЕн в самотата и болестта си. И някъде из недрата на този ужас, изпълзява злото,гладно за чужда болка.

В Библията е казано: „Мрази греха, не грешника”. Може да не сме религиозни, нито опрощаващи.

Но ако бъдем с една идея по-мислещи, това ще е великанска крачка напред.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Видео от сета на „Men in Black“: Крис Хемсуърт и Теса Томпсън

| от chr.bg |

Крис Хемсуърт и Теса Томсън са в костюми за спинофа на „Men in Black“ от Sony. Филмът все още си няма официално име, но ще събере отново двете звезди от „Thor: Ragnarok“. Крис и Теса ще бъдат в черни костюми, защото са агенти на MIB базирани в Лондон – Агент H и Агент М. Ема Томпсън ще бъде Агент О, а Лиъм Нийсън ще е глава на великобританския клон на MIB. Във филма ще видим още Кумаил Нанджиани и Раф Спал.

Гари Грей от „Straight Outta Compton“ и „Fate of the Furious“ ще режисира.

Детайли около събитията във филма няма, но знаем, че двойката ще разследва убийство, което ще ги накара да обикалят света.

Както се вижда, Хемсуърт е без сако, докато Томсън е в целия си костюм. Това буди въпроса дали външният ми вид е индикатор за характера на персонажите им – единият е по-шантав, докато другият е по-строг? За жалост Агент К (Томи Лий Джоунс) и Агент J (Уил Смит) няма да участват във филма. Въпреки това изглежда, че Хемсуърт и Томпсън целят подобна динамика.

Докато са във Великобритания, не е ясно дали двамата ще се върнат в Атланта за снимките на „Avengers 4″, които започнаха този месец. Всички останали вече са на сет освен Тор и Валкири. Присъствието й в новия филм не е потвърдено все още, но фенонвете се надяват се появи заедно с любимите им извънземни Корг и Миек.