Викът на тълпата

| от Цвети Иванова |

Емилия Ковачева, акушерката, нанесла побой на новородено, излезе от затвора под домашен арест. Kоментарите на майката, адвоката, прокурорите и съдиите отново пробудиха заспалите обществени духове и разцепиха социалните мрежи.

Нека си припомним изводите, които можем да извлечем от „случая с акушерката“.

Системата на здравеопазването е увредена. Благородните професии могат да се изродят в садистични. Един обикновен човек, всеки обикновен човек, е способен на необикновена жестокост. Но изводът, който вълнува най-дълбоко, е тъжният факт, че българският човек е винаги в позиция нисък старт – готов да плюе, съди, обрича и демонизира. Че има нулева чувствителност към страданието и липса на базисно любопитство към онзи механизъм, който отключва нещо особено и изкривява изконните човешки принципи, превръщайки човека в нечовек.

За мен няма съмнение, че в действията на тази жена има психотичен елемент. Би го потвърдил всеки психолог, но и всеки човек, тъй като ако няма момент на невменяемост, значи става дума за някакво свръхестествено зло, което не разбирам. Но има нещо, което ме плаши повече от един човек, който причинява зло на друг. И се срещнах с него, когато ми попадна Facebook групата „Доживотна присъда за Емилия Ковачева”. 10,009 души там играят във виртуален театър. Постановката е ясна: има злодей, жертва и 10,009 съдии. Всички тези хора искат за безчувствената твар доживотен затвор или смърт чрез обесване, аутодафе, гилотина, линч, чупене на ръце, избождане на очи, набиване на кол пр. Ще си позволя да цитирам само два поста от редица такива: „Линч за това изчадие… Смърт! Ръцете да и се одрежат и бавна и мъчитилна смърт чрез бой с камъни от хората!!!!!!”. Харесано от 210 реални хора. „Тази жена не бива да лежи в затвора или в психиатрия. Никой от нас не трябва да плаща нейната храна и подслон! Тя трябва да бъде пребита, удряна със стъклени бутилки в главата, душена, но с почивки, за да не губи съзнание. Поне 40 часа. След това да я оставят да умре в агония от раните си.” Харесано от 184 реални хора. От 80% от коментарите крещи жестокост, никак не по-малка от тази, проявена от Емилия Ковачева. Жаждата за правосъдие избутва от утробата си словесни чудовища, които крещят „Смърт”, „Лекарска мафия”, „Смърт”. Никой не задава въпроси. Единствено се издават присъди. А въпроси има. Например защо болницата се опита в продължение на четири дни да укрие случая? Защо за случая се съобщава от Токуда, а не от Софиямед? Защо е било допуснато тази жена да работи две поредни смени?

Въпроси има, но задаването им и търсенето на отговори изисква мисъл, вникване в проблема, възприемане на повече от една гледни точки. Далеч по-лесно, по-удобно и първосигнално е изливането на сурова, натурална омраза, тръгваща от акушерката и метастазираща в лекарското съсловие въобще, в държавата, в политиците, в хората.

Както пееше Nina Simone, „Please don`t let me be misunderstood”. Не оправдавам и не бих могла да оправдая или обясня действията на акушерката. Разбира се,че тя трябва да понесе наказанието си. Не е нужно дори човек да е чел „Престъпление и наказание”, за да знае, че едното винаги е неразривно свързано с другото. Просто има нещо, което ме плаши повече от акта на насилие на един човек над друг човек, бебе или животно. И то е викът на тълпата.

Тълпата иска да разкъсва и да убива, да наказва и да възмездява. Това е същата онази тълпа, която е изпадала в екстаз по площадите по време на публични екзекуции. Същата тълпа е посрещала с радостни възгласи гладиаторите, които са се избивали. Същата тълпа е изпратила Христос на кръста. И тази тълпа е жива и днес. Социалните мрежи са й дали глас и тя може да вика. А това е много страшно.

Докато обществото няма очи за раждането на психичния дефект и неговото развитие, ще има хора като Емилия Ковачева, Андреас Лубиц и Андерш Брайвик. И техните жертви ще бъдат възпоменявани или състрадавани от нормалните – онези, които не разбиват самолети, не разстрелват хора и не пребиват новородени. Докато социумът отхвърля различните, подобно организъм, който отхвърля трансплантиран орган, възприемайки го като чуждо тяло, ще има случаи, в които отхвърленият орган ще уврежда здравите. Психично болният човек е страдащ човек – той е маргинализиран и ужасЕн в самотата и болестта си. И някъде из недрата на този ужас, изпълзява злото,гладно за чужда болка.

В Библията е казано: „Мрази греха, не грешника”. Може да не сме религиозни, нито опрощаващи.

Но ако бъдем с една идея по-мислещи, това ще е великанска крачка напред.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Алек Болдуин стана баща за пети път

| от chr.bg |

Американският актьор Алек Болдуин стана баща за пети път, след като съпругата му Хилария го дари със син, съобщава сайтът Контактмюзик.

Шейсетгодишният Болдуин пусна в Инстаграм снимка с жена си и новороденото бебе. За бъдещото попълнение в семейството му стана известно миналия ноември. Момченцето е четвъртото общо дете на двойката. Алек има и голяма дъщеря Айрланд от брака им с Ким Бейсинджър.

Алек и Хилария станаха съпрузи през 2012 г., като само година по-късно на бял свят се появи първото им общо дете Кармен. След тях се родиха Рафаел и Леонардо. Хилария, която е йога инструктор, е с 26 години по-млада от съпруга си.

Here we go again! #BaldwinitosEverywhere

Публикация, споделена от Alec Baldwin (@iamabfalecbaldwin) на

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.