Велуреното отражение

| от | |

books-text

Ясен Илиев

Сюзън беше странно момиче – с дарба и проклятие. Тя имаше кафяви бадемови очи, лъскави извити мигли и черна коса със закачлив бретон. Човек би завидял на чарa й, на сплотеното й семейство, финансовото превъзходство на рода й, богатия й културен живот и списъкът му пак нямаше да е пълен. В средата на 20-те си години, Сюзън бе щастлива да има не една, а две кариери, изкусително готино гадже и апартамент с изглед към Централ Парк, Ню Йорк. Като всяка история напомняща на приказка и тази история си има зли вещици и отровни ябълки. Сюзън имаше синдрома на Турет. За тези от вас, които не са запознати, това е генетично неврологично заболяване, при което хората получават внезапни двигателни и речеви тикове.

Въпреки, че посещаваше психотерапевт, който и помагаше да овладява симптомите, младото момиче се развиваше в среда като Голямата ябълка, където странностите бяха нещо обичайно и дори ценно, предвид това, тя нямаше особени социални проблеми. Да, хората я наричаха с имена и я зяпаха, смееха й се, но, освен че вече беше свикнала, тя всъщност никога не е имала затруднение в комуникацията с хората. Когато някой извикаше нещо зад гърба й, тя обикновено се засмиваше на първичността му подигравателно и продължаваше по пътя си. Понякога, ако някой успееше да я обиди, тя отвръщаше с остроумна пиперлива реплика, която го вбесяваше.

Както вече споменах, Сюзън бе щастлива да развива кариерата си в два бранша със сходен характер. През седмицата тя бе сценарист на сутрешно шоу, а по време на прайм-тайма, имаше по няколко участия на седмица като стенд-ъп комик. Работата й като комик беше това, което наистина я радваше. Тя се забавляваше искрено търсейки смешното в ежедневието заедно със своята публика – все по-различна и по-интересна всеки път. Самоиронизираше, осмиваше и печелеше неконтролируемите овации на широкоскроените посетители на нюйоркските клубове.

Често публиката ставаше герой на нейните пърформанси – отговаряйки на въпросите й, провокирайки я със смешните реакции на шегите й, понякога дори с прекомерната употреба на алкохол. Една вечер в края на лятото Сюзън направи невероятно шоу. Аплаузът на публиката не стихна в продължение на три часа, сълзите през смях хвърчаха нагоре-надолу по превиващите се от смях нюйоркчани, заведението едвам събираше парите в касата, която се пълнеше скоростно с всяка една минута. Това не беше първото такова представяне на Сюзън. През целия си живот тя не е оставяла човек без усмивка, е… освен онези сноби, които не намират нищо за вълнуващо. Този път обаче беше различно, именно заради такъв един сноб.

В края на шоуто, след поздравленията, подаръците и цветята от редовните и клиенти, Сюзън забеляза, че изпълнителния директор на телевизията, в която тя е продуцент е била на участието й. Това беше нещо ново. Госпожа Лесли Райт – скулите й бяха остри и изпънати като копия, които само косата й, гарваново черна, къса, на милиони заострени с каменен гел опасни шипове, можеше да пречупи. Бял мрамор – това е най-близкия еквивалент на кожата на тази кралица на мрака. Дрехите й – животни, жертви войната с висшата мода, не криеха костите, които стърчаха от нея. Тази модерна вещица знаеше за успоредната професия на младата продуцентка, но никога не проявяваше никакъв интерес към нея, до сега.

Лесли, жена със стоманено изражение – осезаемо бясна, стана от масата в ъгъла, която стратегически бе избрала и се насочи към Сюзън. Ноздрите й бяха разтворени в признак на отвращение и гняв, напомнящи за тези на петия, неопитомен конник на апокалипсиса. Очите й, мъртвешки сиви, толкова концентрирано бяха впити в комедиантката, че изглеждаше като паметник на яростния Арес, готов да извади сърцето й с голи ръце. Портите на отвъдния свят бяха по-леко притиснати една в друга от устните й.

Сюзън я виждаше, но бе прекалено екзалтирана от овациите на публиката си, за да забележи наближаващата буря. Г-жа Райт мина зад нея хвана я рязко под ръка, притискайки я силно плътно до себе си и я попита тихо с престорена усмивка за пред хората, но през зъби, скърцащи от злоба:

– Има ли къде да поговорим, насаме?!
– Да, разбира се! – отвори изненадано Сюзън измъквайки се от смъртоносната хватка. – Моля, последвайте ме! – прикани тя с привидно нежелание да напусне тълпата от почитатели, но от наложимо уважение към работодателя си.

Сюзън отключи гримьорна номер 4 и двете влязоха вътре. Оставяйки цветята и подаръците, които заемаха ръцете й тя попита:

– Какво ви води на мое участие, г-жо Райт? Мислих, че не обичате комедийния жанр? Признавам, че ме изненадвате с визитата си.
– Не се прави, че не знаеш, скоклива нещастнице! – заби разговора директно Лесли. За следващата си реплика тя се доближи до Сюзън и я притисна върху тоалетката удряйки главата й в огледалото. – Петнадесет години градя кариера в тази телевизия! Знаеш ли колко мъже съм разкарала, колко постове в други фирми съм отказала, колко пъти децата ми са ми казвали, че ме мразят и колко пъти сестра ми е спирала да ми говори през това време? А ти дойде, с подскачащото си лице и хвърчащи ръце и за една година преобърна ВСИЧКО!

Обърканата Сюзън не знаеше какво се случва и как да реагира, тя се измъкна за втори път от положението, и отиде в другия край на стаята. Тя загуби контрол над симптомите на Турет и лицето и започна да трепери – веждите й не спираха да се движат, устните й едвам се впрягаха в реч, а ръцете й, които тя притискаше към тялото си, за да успокои, трептяха като лист. Никога през живота си Сюзън не бе губила контрол над Турет в такава степен. Тя се разплака, тя – вечното слънце. Пое си въздух и едва успя да изрече:

– Не знам, какво искате от мен, но моля Ви… Моля! Вървете си… На никого няма да се оплача просто… Вървете!
– Да вървя?! Да вървя?! – Лесли крещеше и блъскаше вещите из гримьорната. – Ще те смачкам! Ще те
унищожа! – тя хвана огромната ваза препълнена с цветя и я счупи пред краката на Лесли. –Ако заслужаваше и една десета от това, което съдбата ти е дала, една десета поне… Нямаше да си наказана да подскачаш като подплашен заек, щеше да имаш контрол над собствените си нерви, но ти… Ти си наказана! Да! Защото заслужаваш! – тя бавно се приближаваше към Сюзън, притискайки я този път към дивана с черните си велурени ръкавици Шанел. Момичето плачеше със затворени очи, шепнейки безсилно, сякаш отправяйки молитва: – Вървете си, вървете!

Внезапно в този миг влезе охраната на заведението, повикана от чистачката, на която и се сторило, че чува шум. Мъжете изхвърлиха Лесли от заведението, а Сюзън изпи един бърбън на бара и се прибра в недоумение.

Когато същата вечер, тя провери имейла си, Сюзън разбра, че е повишена в изпълнителен директор на
телевизията, в която работи.

Две седмици по-късно комедиантката случайно чу до машината за вода на работа как колегите й си
говорят, че преди 14 дни бившата им шефка е била блъсната от пикап на 20-та улица, пред известен стенд-ъп комеди клуб и не е оцеляла.

Мислейки си за кармата, Сюзън се прибра в офиса си и погледна многозначително през прозореца. Тя се чувстваше виновна. Като рефлекс, подбуден от онази нощ, логично, тя бе пожелала възмездие за себе си.

Сякаш вече не заслужаваше поста на директор. Въпреки това тя си каза, че тези чувства ще отминат. Та не заслужаваше ли тази жена това за постъпките си, а и не беше ли естествено след петнадесет години някой друг да заеме поста и?

Секретарката й почука и влезе с пратка:

– Джон ти изпраща подарък за годишнината ви, Сюзън.

Комедиантката махна бялата сатенена панделка от черната метална кутия и извади отвътре черни велурени ръкавици Шанел.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Св. Синод VS. Истанбулската конвенция: борбата е безмилостно жестока

| от Цветелина Вътева |

Светият Синод, този симпатичен орган, който се произнася по наболели обществени въпроси от името на Българската православна църква, от време на време слиза от скъпите си автомобили и нагазва в калта на социално значимите проблематики.

Една от най-пищящите такива в момента е потенциалната ратификация на Истанбулската конвенция – онзи „спорен документ“, който иска да спасява жените – жертви на домашно насилие. Същият, който според прочита на неговите противници, иска да въвежда някакви трети, четвърти и пети полове, които ни сме чували, ни сме виждали.

Светият Синод се обяви против конвенцията, тъй като очевидно е по-страшно в лоното й да влезе някой, който прилича на Еди Редмейн в „Момичето от Белгия“, отколкото всеки ден стотици български домове да се озвучават от напразно споменатото име Господне, което надават жените-жертви на домашно насилие, докато благоверният им съпруг ги налага с тиган, защото мусаката е недопечена.

Щеше да е добре, ако поне бяхме научили позицията на Църквата по официалния начин: с прочитане на обръщението и становището на БПЦ. Ние обаче я научаваме от сутрешния блок на Нова телевизия, където се появи небезизвестният архимандрит Дионисий: онзи чаровен служител на Бога, който през май 2016 г. бе отстранен от Светия синод от поста си на предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ заради финансови злоупотреби, неспазване на църковните канони и за честванията на Великден със заря и гвардейци.

В ефира на Нова отец Дионисий каза, че поддръжниците на конвенцията са „либерална сган“ и че ако депутати и министри си позволят да я ратифицират, трябва да им бъде забранено да влизат в божиите храмове.

Защо Нова канят за коментар отец, отлъчен от Църквата, си остава мистерия. Съчетана с вкуса на жлъчка от това, че българската църква нарича „сган“ онези, които смятат, че опазването на традиционните български ценности не следва да се реализира през философията на „здравия балкански шамар“.

Не е тайна, че у нас четенето с разбиране е предизвикателство. Но в казуса с Инстанбулската конвенция (наречена така защото е договорена в Истанбул, а не защото е турска и задължава България да въведе професията „ибрикчия“ у нас), нещата не се изчерпват до неразбиране на един юридически текст. Наяве излезе една много по-грозна национална черта, за съжаление подкрепена от част от политическия елит, както и от Светия Синод: параноята.

Българинът винаги се е тресял от хомосексуална паника, замаскирайки я с мачистки изказвания и селташко поведение. Но този път параноидните налудности, които досега живееха само във фантазиите на хомосексуалните фобици, излязоха навън и подтикнаха някакви хора да излязат пред парламента с плакати „Не на изродията“.

Фантазмът, в който България е залята от уродливи мигранти с по няколко чифта полови органи, голи тела и цикламени коси, сцепи вярата на обществото, че нещата могат да си останат в руслото на онези стари български традиции, които са описани в началото на „Под игото“. В главата на върлия противник на конвенцията маршируват български деца с промити мозъци, които изучават „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис вместо „Епопея на забравените“ и които стават хомосексуални, защото така ги учат в училищата. Тази идея е великолепна за написването на нов антиутопичен роман, но стои нелепо на фона на реалността.

Безцеремонната ригидност на партии като БСП, стожерите на идеята за социално равенство, запрати надеждата за вписване в европейските ценности на един нов и променящ се свят, отворен към различията, директно в небитието.

А Светият Синод, в лицето на неколцината брадати свещеници със зачервени от снощната манастирска ракия бузи, може да насочи вниманието си към връщането на вярата у човека.

Че кой знае…дори и у жената или у хомосексуалните.

 
 

Номинации за Oscars 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

След като почти всички големи награди вече са раздадени идва ред на най-голямото събитие в киното – Наградите на филмовата академия  на САЩ. Вече  са ясни  номинациите за „Оскарите“, които ще  бъдат връчени на победителите на 4 март.

Равносметката, донякъде очаквана, е следната: пълен триумф за „Формата на водата“ в техническите и в творческите категории. Триумф  за Blade Runner 2049, Dunkirk и Star Wars: The Las Jedi също. Всички защитници на на кампанията за равенство  между половете могат да си  отдъхнат – Грета Гъруиг е номинирана за най-добър сценарии и за най-добър режисьор. Пълен успех да „Бягай!“ на  Джордан Пийл. Честито на Даниел Дей-Луис и Phantom Thread… и  на  Кристофър Плъмър  за „Всички пари на света“…

Честито за 21-ви път и на Мерил, която е номинирана за главна женска роля във „Вестник на властта“ (The Post).

А ето и пълния списък с номинираните:

Най-добър филм

Call Me By Your Name
Darkest Hour
Dunkirk
Get Out
Lady Bird
Phantom Thread
The Post
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър актьор

Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Даниел Дей-Луис – Phantom Thread
Даниел Калуя – Get Out
Гари Олдман – Darkest Hour
Дензъл Уошингтън – Roman J. Israel, Esq

Най-добра актриса

Сали Хоукинс – The Shape of Water
Франсис Макдорманд – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Марго Роби – I, Tonya
Сърша Ронан – Lady Bird
Мерил Стрийп – The Post

Най-добър актьор в поддържаща роля

Уилям Дафо – The Florida Project
Уди Харълсън – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Ричард Дженкинс – The Shape of Water
Кристофър Плъмър – All the Money in the World
Сам Рокуел – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра актриса в поддържаща роля

Мери Дж. Блидж – Mudbound
Алисън Джейни – I, Tonya
Лесли Манвил – Phantom Thread
Лори Меткалф – Lady Bird
Октавиа Спенсър  – The Shape of Water

Най-добър режисьор

Кристофър Нолан – Dunkirk
Джордан Пийл – Get Out
Грета Гъруиг – Lady Bird
Пол Томас Андерсън – Phantom Thread
Гийермо дел Торо – The Shape of Water

Най-добър адаптиран сценарии

Call Me By Your Name
The Disaster Artist
Logan
Molly’s Game
Mudbound

Най-добър оригинален сценарии

The Big Sick
Get Out
Lady Bird
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра кинематография

Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
Mudbound
The Shape of Water

Най-добър монтаж

Baby Driver
Dunkirk
I, Tonya
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър декор

Beauty and the Beast
Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
The Shape of Water

Най-добра песен

Remember Me (Coco)
Mystery of Love (Call Me By Your Name)
This Is Me (The Greatest Showman)
Mighty River (Mudbound)
Stand Up For Something (Marshall)

Най-добър саундтрак

Dunkirk
Phantom Thread
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър късометражен документален филм

Edith & Eddie
Heaven is a Traffic Jam
Heroin(e)

Knifeskills
Traffic Stop

Най-добър документален филм

Abacus: Small Enough to Jail
Faces Places
Icarus
Last Men in Aleppo
Strong Island

Най-добър късометражен игрален филм

Dekalb Elementary
The 11 O’Clock
My Nephew Emmett
The Silent Child
All Of Us

Най-добър анимационен късометражен филм

Dear Basketball
Garden Party
Lou
Negative Space
Revolting Rhymes

Най-добър звуков монтаж

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър звук

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър чуждестранен филм

A Fantastic Woman (Chile)
On Body and Soul (Hungary)
The Insult  (Lebanon)
Loveless  (Russia)
The Square (Sweden)

Най-добри визуални ефекти

Blade Runner 2049
Guardians of the Galaxy Vol. 2
Kong: Skull Island
Star Wars: The Last Jedi
War for the Planet of the Apes

Най-добри костюми

Beauty and the Beast
Darkest Hour
Phantom Thread
The Shape of Water
Victoria and Abdul

Най-добър грим и прически

Darkest Hour
Victoria and Abdul
Wonder